Р Е Ш Е Н И Е № 261215
гр.Бургас, 01.12.2021г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на седми юли
през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 100 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по извършване на делбата.
С решение от 28.07.2020г., постановено по
настоящото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Я.И.К., И.Д.К. и П.Д.К.,
на следните недвижими
имоти
– ПИ с
идентификатор 06776.501.255 по КККР на с.Б, общ.Б, с адм. адрес: с.Б, общ.Б,
ул.“, с площ от 483 кв. м., ведно с построените в него сгради: 1. еднофамилна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 06776.501.255.1, с площ 51 кв. м.; 2.
еднофамилна ед-ноетажна жилищна сграда с
идентификатор 06776.501.255.2, с площ 35 кв. м., и 3. Хан-гар /депо, гараж/ с идентификатор 06776.501.255.3, с площ 31 кв. м., при квоти –
4/6 за първата от тях и по 1/6 за другите двама.
Съделителите
Я.К. и П.К. са поискали възлагане на делбе-ните имоти – на основание чл.349 от ГПК, съответно – по ал.1 и по ал.2 от цитираната разпоредба.
За
съвместно разглеждане по делото са приети и претенции по реда на чл.346 от ГПК на П.К. срещу Я.К. и И.К.,
както
следва: за запла-щане на сумата от 10 000 лв. от първата от тях, представляваща
припадащата й се, с ог-лед правата в съсобствеността, част от разходите,
направени за запазването и поддръж-ката на процесния недвижим имот, на
основание чл.59 и чл.61, ал.1 от ЗЗД и чл.12, ал.2 от ЗН; за заплащане на
сумата от 2 500 лв. от втория – за припадащата му се 1/6 ид. част от имота,
на основание чл.12, ал.2 от ЗН, както и за по още 278 лв. от всеки от двамата, представляващи
припадащите им се по 1/3 част от разходите, направени за погребение-то на общия
наследодател – Д.П. К., на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.
Страните
претендират и деловодни разноски.
Съдът –
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че допуснатия до делба недвижим
имот – дворно място с построените в него сгради, с пазарна стойност 36 660 лв., е неподеляем, тъй като не могат да се обособят самостоятелни дялове за всеки един
от тримата съсобственици.
Съгласно разпоредбата на чл.349,
ал.1 от ГПК, ако неподеляемият
имот е жили-ще, което е било съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
В случая в процесния поземлен
имот има жилищна сграда – тази, с идентифика-тор 06776.501.255.1, с площ 51
кв. м., но същата, видно от заключението на вещото ли-це по СТЕ, няма вътрешна
тоалетна, водопровод и канализация.
В пристороената
към нея, без строителни книжа, сграда с идентификатор 06776. 501.255.2 пък има изграден
санитарен възел, а от антрето й се осъществява достъпът до избеното помещение
на първата. Тя няма характер на самостоятелно жилище – по сми-съла на чл.40,
ал.1 от ЗУТ, и по съществото си обслужва основната жилищна сграда.
С оглед
липсата на възможност за реалното разделяне на дворното място, както и на
третата постройка в него – хангар /депо, гараж/ с идентификатор
06776.501.255.3, с площ 31 кв. м., следва да се приеме, че те имат обслужващо
предназначение по отноше-ние на жилищната сграда в имота.
Предвид
горното, следва да се приеме, че допуснатият до делба недвижим имот има
характеристиките на жилищен такъв.
Безспорно,
същият е бил притежаван от ищцата Я.К. и съпруга й Д. К. в режим на СИО,
прекратена със смъртта на последния на 28.06.2019г.
Не се
установява по делото К. да има друго жилище.
Най-накрая,
направено от нея е и искане за възлагане на имота.
При това
положение настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.349, ал.1 от ГПК
той следва да бъде поставен в неин дял, като съобразно ал.5 и ал.6 от съща-та
разпоредба ищцата ще придобие
собствеността върху
него само при условие, че пла-ти за уравнение на дяловете на другите двама съделители –
синовете си И. и П. Крумови, по 6 110 лв., в шестмесечен срок от влизането в сила на
решението, ведно със законната лихва от последната дата до окончателното плащане.
С оглед
уважаването на възлагателната претенция на К., тази на ответника П.К. – по чл.349,
ал.2 от ГПК, следва да се отхвърли без да бъде разглежда-на по същество.
От събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К. Ва, П. В. и Я. К.,
както и от писмените такива – извлече-ния от банкови сметки, удостоверения,
фактури и касови бонове, безспорно се устано-вява, че в периода 2016г. – 2018г.,
ответникът П.К. е извършил значителни преустройства и основен ремонт на
пристройката към жилищната сграда, със собствени средства. Твърденията на
ищците И. и Я. Крумови парите да са били осигурени от общия наследодател на
страните останаха недоказани.
От заключенията
на вещото лице по СТЕ се установява, че разходите за процес-ните подобрения,
включая и необходимите разноски за запазване на жилищната сграда с идентификатор 06776.501.255.1
– подмазване около комина на покрива и настилка от OSB, както и
за трайни насаждения, направени от П.К. – за труд и материа-ли, са в общ размер
на 8 121 лв. Установява се и че преди ремонта и преустройството на
пристройката, същата е представлявала паянтова сграда, на стойност 1 600
лв. Съдът не кредитира допълнителното заключение в частта, досежно оценката на
сградата с иден-тификатор 06776.501.255.2 към
28.06.2019г., а именно – 6 000 лв., тъй като се касае за жилищна площ, а
не за такава – в помощна или стопанска постройка, и приема за меро-давна
определената с първоначалната експертиза пазарна цена от 10 900 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН, сънаследници, които приживе на на-следодателя са спомогнали да се увеличи наследството,
могат, ако не са били възнагра-дени по друг начин, да
искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна пол-за, като то може да се даде
в имот или в пари.
Според
вещото лице по СТЕ, увеличената стойност на наследствения имот пред-ставлява
разликата между стойността на пристройката преди и след извършения от
от-ветника П.К. основен ремонт, т. е. 9 300 лв., с оглед казаното по-горе
за па-зарната цена на жилищната сграда с идентификатор 06776.501.255.2.
Тъй като Димо
К. е притежавал имота в режим на СИО с ищцата Я. К, то останалото от него
наследство се равнява на половината от дворното място и сградите в него. В
резултат на извършените от ответника П.К. СМР /подоб-рения/ стойността на
същото се е увеличила с 4 650 лв. Не се установява по делото той да е бил
възнаграден от наследодателя по какъвто и да било начин. Предвид това, на ос-нование
чл.12, ал.2 от ЗН, Я.К. и И.К. следва да бъдат осъдени да му заплатят по
1 550 лв., съобразно наследствените им дялове – по 1/3 ид. част.
Съгласно
чл.61, ал.1 и чл.59 от ЗЗД, Я.К. дължи на П.К. и направените необходими и
полезни разноски за собствената й ½ ид. част от имота, кои-то в случая
са в по-нисък размер от увеличената му стойност, а именно – 4 060.50 лв.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че претенциите по
сметките на П.К. срещу Я.К. и И.К. са частично осно-вателни, съответно – за
общо 5 610.50 лв. и за 1 550 лв., като за разликите над тези суми до
пълните предявени размери – от 10 000 и от 2 500 лв., те следва да се
отхвърлят, като неоснователни.
На
основание чл.61, ал.2 от ГПК двамата следва да бъдат осъдени да му заплатят и
по още 278
лв., представляващи припадащите им се по 1/3 част от разходите, направе-ни за
погребението на общия наследодател – Д.П. К..
По съразмерност и компенсация
страните не си дължат разноски едни на други.
Съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от
ТДТКССГПК, в размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части
от процесния имот съобразно пазарната му цена, а именно: 977.60 лв. – Я. К, а И.К. и П.К.
– по 244.40 лв.
Първите двама дължат
и такава – в размери,
съответно – от 274.42 лв. /224.42 лв. + 50 лв./ и от 112 лв. /62 лв. + 50 лв./,
за уважените срещу тях претенции по сметките, а последният – 213.58 лв. за
отхвърлената част.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.349, ал.1 от ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Я.И.К., с
ЕГН: **********,***, следния
недвижим имот – ПИ с идентификатор 06776.501.255 по КККР на с.Б,
общ.Б, с адм. адрес: с.Б, общ.Б, ул., с площ 483 кв. м., ведно с построени-те в
него: еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор 06776.501.255.1, с
площ 51 кв. м., еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор
06776.501. 255.2, с площ 35 кв. м., и хангар /депо, гараж/ с идентификатор
06776.501.255.3, с площ 31
кв. м., като тя ще придобие правото на
собственост върху него при условие, че за-плати за
уравнение на дяловете на И.Д.К., с ЕГН: **********,***, и П.Д.К., с ЕГН: **********,***,
сумата от по 6 110 лв. на всеки
от тях, в шестмесечен срок от
влизането в сила на решението, ведно със законната лихва от по-следната дата до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
по чл.349, ал.2 от ГПК на П.Д.К., до-сежно същия недвижим имот.
ОСЪЖДА Я.И.К. да
заплати на П.Д.К. сума-та от общо 5 610.50
лв., в това число: 1 550 лв., представляващи остойностеното в пари увеличение
на наследството на основание чл.12, ал.2 от ЗН, и 4 060.50
лв. – припадаща-та
й се, с оглед правата в съсобствеността, част от разходите – необходимите
и полезни-те разноски, направени за запазването и поддръжката на горния недвижим
имот, като за разликата над нея до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по реда на чл.346, ал.1 от ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Д.К. да
заплати на П.Д.К. сумата 1 550
лв., представляваща остойностено в
пари увеличение на наследството, на основа-ние чл.12, ал.2 от ЗН, като за разликата над нея
до пълния предявен размер от 2 500 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията по реда на чл.346,
ал.1 от ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА Я.И.К. и И.Д.К.
да заплатят на П. Д.К. сумите от по 278 лв., представляващи припадащите
им се по 1/3 част от разходите, направени за погребението на общия наследодател
Димо Панайотов К..
ОСЪЖДА Я.И.К., И.Д.К. и П.Д. К, да заплатят
по сметка на РС Бургас държавни такси в общи размери, съответно от 1 252.02 лв. – първата от тях, 356.40 лв. – вторият и 457.98 лв. – последният.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.