О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……..09.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №1390 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49,
бл.53Е, вх.“В“, действащо чрез ю.к.Р И, против Решение №2674/14.06.2019г.
постановено по гр.д.№15148/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против Б.А.Ю., с ЕГН **********,
с адрес: *** Чифлик, иск с правно основание чл.422 от ГПК с чл.240 от ЗЗД за
приемане на установено, че въззиваемия дължи на въззивника разликата над 1103лв.
до 1800лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№********** от 08.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-09.05.2018г. до окончателното
ѝ изплащане, за което вземане по ч.гр.д.№6575/2018г. на РС Варна е
издадена Заповед №3088/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, искове с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК и чл.10а от ЗПК във вр. с чл.23 от ЗПК, за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивника сумата от 1066.25лв.,
представляваща неизплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит №30140578532 от 08.11.2016г. и
сумата от 1401.20лв., представляващи неизплатена част от пакет за допълнителни
услуги от 08.11.2016г. към договора за кредит.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че за нищожност
на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, поради
заобикаляне на чл.10а, ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК и на договорното
възнаграждение, като противоречащо на добрите нрави на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, както и за недействителност на процесния договор на основание чл.143
от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като същият не отговаря изискванията на чл.11
от ЗПК. Поддържа се, че в случая следва да бъде съобразен прокламираният в чл.9
от ЗЗД принцип на свободното договаряне, съгласно който всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки и сам да определя, и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Поддържа се, че с
оглед посочения принцип, без да е задължително за отпускането на кредита, а
опционално, кредитополучателят е поискал сключване на споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги, доколкото за него, е на лице
интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Поддържа се, че по силата на чл.7.1 от Общите условия към процесния договор, на
длъжника е дадена възможност, да се откаже от споразумението, без да дължи
неустойка, което той не е направил. Твърди се, че клаузите, определящи
задължението за заплащане на закупения пакет допълнителни услуги, не са
недействителни и не противоречат на добрите нрави. Твърди се, че пакетът от
допълнителни услуги предоставя на длъжника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение, а
именно: гарантирал си е приоритетното разглеждане и отпускане на кредит;
възможност при настъпване на неблагоприятни за него събития, да не изпадне в
забава и кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, а да отложи плащането
на определен брой вноски, така че да може стабилизира своята платежоспособност;
при евентуално намаление доходът му, да може да поиска от кредитора да намали
размера на определен брой вноски с до 75 %; при промяна на датата на заплащане
на месечното възнаграждение, длъжника може да промени и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за него и ако има необходимост от допълни
парични средства, да може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя ред документи. Сочи се, че уговореното възнаграждение, не е
цената на услугите, а е дължимо за наличието им, т.е. за възможността длъжникът
да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент. Твърди се, че
процесните допълнителни услуги, не са пряко свързани с договора за кредит, а са
по повод на същия, който може да съществува в правния мир и без тяхното
договаряне. Поддържа се, че отнесено към
дефиницията на т.14 от ДР на ЗЗП, процесното споразумение предоставя услуги, в
смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза
на друго лице-кредитополучателя. Поддържа се още, че споразумението попада в
обхвата на чл.10а от ЗПК, съответно че заплащането на възнаграждение за
допълнителни услуги, не следва да се включва в общите разходи по кредита, които
следва да се отчитат при формирането на ГПР, респективно че същото не
противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК. На следващо място се поддържа, че договора
за потребителски кредит отговаря на изисквания на чл.11 от ЗПК и поради това не
е недействителен. Твърди се, че същият е сключен в размер, идентичен със
заявените от ответника параметри, посочени в искане за отпускане на
потребителски кредит, като преди сключването на договора, на длъжника е
предаден Стандартен европейски формуляр, с който кредитора е предоставил
преддоговорна информация във формата изисквана от ЗПК. Сочи се, че е изготвен и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, който е връчен на длъжника, ведно с
договора за кредит, като е написан на ясен и разбираем език. Твърди се, че
длъжника е положил подпис, съответно се е съгласил с Общите условия към
договора, като в последствие не се е възползвал от възможността по чл.7.1 от ОУ
да се откаже от сключения договор. Поддържа се, че с получаване на
предоставената му в заем сума, длъжника се е съгласил с цената на кредита на
обявена му в преддоговорния етап, като е бил наясно с общата сума, която трябва
да върне. Поддържа се още, че на кредитополучателя е предоставена възможност да
изрази съгласие или не с основаните параметри на договора, като с полагането на
подписа си е демонстрирал одобрението им, поради което в случая е налице е
индивидуално договаряне на конкретните условия по кредита. В заключение се
твърди, че договора за кредит отговаря на всички императивни условия предвидени
в ЗПК, както и че тъй като в него е установен фиксиран лихвен процент, не е
необходимо, да съдържа методика за изчисляване на референтен процент по смисъла
на чл.33а от ЗПК. На последно място се поддържа, че уговорените възнаградителна
лихва в размер на 41.17 % и годишен процент на разходите в размер на 49.89 %,
не са нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като са израз на
принципът на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД. Развити са подробни
съображения за наличието на съгласие от страна на длъжника да сключи договор
при процесните размери на годишният лихвен процент и ГПР, като и за
съответствието на тези елементи на договора с нормативните изисквания. Поддържа
се, че за при преценката дали са накърнение добрите нрави в потребителското
кредитиране от небанкови финансови институции, следва да се имат предвид
границите на посочените от БНБ лихвени проценти /до пет пъти законната лихва
или в случая 50 %/, на които останалите небанкови финансови институции
предлагат потребителски кредити. Ето защо се твърди, че лихвен процент от
41.17% и ГПР в размер на 49.89 %, не противоречат на добрите нрави, тъй като
съответстват на установени в обществото разбирания за справедливи размери на
лихвените проценти по потребителски кредити от небанкови финансови институции.
С оглед изложеното, се моли за отмяна на решението в обжалваната му част и
уважаване на предявените претенции изцяло.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими
приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивната
жалба на “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, против Решение
№2674/14.06.2019г. постановено по гр.д.№15148/2018г. на РС Варна, в частта, с
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против Б.А.Ю., иск с правно
основание чл.422 от ГПК с чл.240 от ЗЗД за приемане на установено, че
въззиваемия дължи на въззивника разликата над 1103лв. до 1800лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №********** от
08.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-09.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане,
за което вземане по ч.гр.д.№6575/2018г. на РС Варна е издадена Заповед
№3088/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, и
искове с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК и чл.10а
от ЗПК във вр. с чл.23 от ЗПК, за осъждане на въззиваемия да заплати на
въззивника сумата от 1066.25лв., представляваща неизплатено договорно
възнаграждение по договора за потребителски кредит и сумата от 1401.20лв.,
представляващи неизплатена част от пакет за допълнителни услуги от 08.11.2016г.
към договора за кредит.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№1213/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 20.11.2019г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.