№ 26
гр. Варна, 15.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500564 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпили са молби от особените представители на ответниците в
първоинстанционното производство по гр. д. № 127/19 г. по описа на Окръжен
съд – Силистра, които са и въззиваеми страни и съответно въззивници по
въззивните жалби, по които е образувано производството по настоящото в. гр.
д. № 564/24 г. на Апелативен съд – Варна, както следва:
Молба вх. № 4/03.01.2025 г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна от
адвокат Н. Н. от АК – Силистра - особен представител на Е. Ш. М.,
съдържаща искане да бъде определено възнаграждение на особения
представител за въззивната инстанция. В молбата се изразява становище,
че срещу Е. Ш. М. са предявени два различни иска, по които защитата не
е идентична и възнаграждение следва да се определи за всеки от исковете
и то не следва да се намалява на основание чл. 47, ал. 6, изр. второ от
ГПК. Следва също така да се вземе под внимание и обстоятелството, че
делото се отличава с висока фактическа и правна сложност и е с голям
материален интерес.
Молба вх. № 62/07.01.2025 г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна от
адвокат В. В. от АК – Силистра – особен представител на Н. Ш. С.,
съдържаща искане да му бъде определено възнаграждение за въззивната
инстанция съобразно минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
1
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което съобразно обжалваемия материален интерес / 77
500 лв./ следва да възлиза на 6 850 лв. Молителят счита, че не са налице
предпоставките за редуциране на възнаграждението по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК и по този въпрос се присъединява към изразеното в молбата от
адв. Н. Н..
Производството по настоящото в. гр. д. № 564/24 г. на Апелативен съд –
Варна е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 293, ал. 3 ГПК.
С Решение № 679/14.11.2024 г., постановено по гр. д. № 3889/2023 г.
Върховният касационен съд е отменил Решение № 93/11.05.2023 г. на
Апелативен съд – Варна по в. гр. д. № 121/23 г., с което е потвърдено Решение
№ 260013/02.02.2023 г. на Окръжен съд – Силистра по гр. д. № 127/19 г., и е
върнал делото на Апелативен съд – Варна за ново разглеждане, като е дал
указания да се изследва наличието на връзка между престъпната дейност
/заради която е образувано наказателното производство, въз основа на което е
започната проверка от страна на Комисията/ и доходите, послужили за
придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира, като се даде
възможност на страните да изразят становища и ангажират доказателства във
връзка с извършването на преценка за пропорционалност съгласно практиката
на ЕСПЧ и чл. 1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧ.
Въззивното производство е било образувано по повод подадени три
въззивни жалби, както следва:
1. Въззивна жалба, подадена от КОНПИ срещу Решение №
260013/02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 127/19 г. по описа на
Окръжен съд – Силистра, в частите, с които са отхвърлени предявените
от КПКОНПИ срещу Н. Ш. С. и Е. Ш. М. искове за отнемане на
незаконно придобито имущество, както следва:
От Н. Ш. С. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 116 205,32 лв.;
От Е. Ш. М. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 135 961,38 лв.
2. Въззивна жалба, подадена от Е. Ш. М. против Решение №
260013/02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 127/19 г. по описа на
Окръжен съд – Силистра, в частите му, с които се отнема в полза на
Държавата имущество от Е. Ш. М. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във
2
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 99 500 лв.; и
3. Въззивна жалба от Н. Ш. С. против Решение № 260013/02.02.2023 г.,
постановено по гр. д. № 127/19 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в
частите му, с които се отнема в полза на Държавата имущество от Н. Ш.
С. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с
цена на иска 77 500 лв.
Жалбите са докладвани с Определение № 742/20.12.2014 г. по в. гр. д. №
564/2024 г. на Апелативен съд – Варна. Със същото определение делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2025 г., като е
дадена възможност на страните в срок до съдебното заседание да изразят
допълнителни становища и да ангажират доказателства във връзка с
указанията на Върховния касационен съд, но съдът не е определил
възнаграждения за особените представители на Е. Ш. М. и Н. Ш. С..
Във връзка с това и с оглед горепосочените молби, подадени от
особените представители, настоящият състав съобрази следното:
Адвокат Н. Н. и адвокат В. В. са били назначени за особени
представители съответно на Е. Ш. М. и на Н. Ш. С. с Определение №
385/25.11.2019 г. по гр. д. № 127/2019 г. на Окръжен съд – Силистра /л. 479 от
делото/ по реда на Закона за правната помощ /ЗПП/ в хипотезата на чл. 47, ал.
6 от ГПК. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет, като това е Наредбата за заплащането на
правната помощ. Според чл. 25, ал. 4 от тази наредба за представителство по
граждански дела от особен представител, назначен по реда на ЗПП в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК съдът по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя за всяка
съдебна инстанция възнаграждението на адвоката, което не се заплаща от
бюджета на Националното бюро за правна помощ.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/09.07.2004 г./
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
Съгласно практиката на ВКС, както и Решение от 25.01.2024 г. по дело
№ С-438/22 г. на СЕС, минималните размери на адвокатските възнаграждения
по Наредба № 1/09.07.2004 г. могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото /в този смисъл Определение № 5591 от 3.12.2024 г. на
3
ВКС по ч. гр. д. № 3869/2024 г., III г. о., ГК/.
При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция, с
Определение № 182/21.03.2023 г. по в. гр. д. № 121/23 г. на Апелативен съд -
Варна на адв. Н. Н. и на адв. В. В. вече са били определени възнаграждения
като особени представители.
В настоящия случай става въпрос за повторно разглеждане на делото от
въззивната инстанция след връщане от ВКС, като в това производство
въззивният съд трябва да изследва само наличието на връзка между
престъпната дейност /заради която е образувано наказателното производство,
въз основа на което е започната проверка от страна на Комисията/ и доходите,
послужили за придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира.
Поради това възнагражденията на особените представители следва да се
определят съобразно размера по Наредба № 1/09.07.2004 г., като се приложи
чл. 47, ал. 6, изр. второ от ГПК.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., определянето на
адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, който в
случая е общата цена на предявените срещу всеки от ответниците искове.
Предвид изложеното и с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-
438/22 г. на СЕС:
за исковете срещу Е. Ш. М. с обща цена 235 461,38 лв., минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. е 14068,45 лв., като с прилагане на чл. 47, ал. 6, изр.
второ от ГПК настоящият състав определя възнаграждение за адв. Н. Н.
за процесуално представителство в размер на 4690 лв;
за исковете срещу Н. Ш. С. с обща цена в размерна 193705,32 лв.
минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е 12399 лв., като с прилагане на чл. 47, ал.
6, изр. второ от ГПК настоящият състав определя възнаграждение за адв.
В. В. за процесуално представителство по този иск в размер на 4 133 лв.;
Следователно на ищеца в първоинстанционното производство –
КПКОНПИ /понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество - КОНПИ/ следва да бъде указано да внесе по сметка на
Апелативен съд – Варна сума в размер на 8 823 лв. за възнаграждения на
особените представители за процесуално представителство при повторното
разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на въззивника и ищец в първоинстанционното производство –
КПКОНПИ /понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество - КОНПИ/ в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства за внасяне по сметка на Апелативен съд – Варна на сума в
размер на 8 823 лв. за възнаграждения на особените представители за
процесуално представителство при повторното разглеждане на делото от
въззивната инстанция, включваща: сумата от 4690 лв. за възнаграждение на
особения представител на Е. Ш. М. - адв. Н. Н., и сумата от 4 133 лв. за
възнаграждение на особения представител на Н. Ш. С. – адв. В. В..
При неизпълнение в срок, обжалваното решение ще бъде обезсилено и
производствата по делата, ще бъдат прекратени.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5