Р Е Ш Е Н И Е

    гр.Видин, 11.10.2022г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  дванадесети септември  през две хиляди  двадесет и втора  година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 599 по описа  за 2020год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от  „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв. Зравко Цанев  против К.С.П. ***,  с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД .

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключени Договори за мобилни услуги и Договор за лизинг.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по издадени 4 на брой фактури, издадени за периода  м. декември 2018г.-м. април 2019г.  и не е заплатил потребените услуги на обща стойност 122.06лева. Поради това ищецът е прекратил едностранно  договорите с ответника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 122.06 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Ответникът  редовно уведомен, чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, с който е оспорена исковата претенция като неоснователна. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на вземането.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 170/2020г. по описа на РС – Видин, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото  е представен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 03.10.2016г.,  от който е видно, че ответникът е сключил договор с ищеца за абонаментен план Резерв старт 7.99 лева. Договорът е сключен за срок от 12 месеца.  Представено е и Допълнително споразумение към  договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 04.01.2017г., от който е видно, че ответникът е сключил договор с ищеца за абонаментен план Нонстоп 24.99/15.99  за срок от 24 месеца- до 04.01.2019г.

Представен е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,  сключен на 21.07.2017г. с абонаментен план Тотал 10.99 лева. Договорът е сключен за срок от  24 месеца. Със същия договор на ответника е предоставено устройство на стойност 114.77 лева, като е сключен договор за лизинг на изплащане  за срок от 23 месеца с месечна вноска от 4.99 лева.

С допълнително споразумение от 16.10.2018г. за предпочетен номер ++359*********, ответникът е сключил договор с ищеца за абонаментен план Тотал 20.99 с допълнителни 7000МВ за срок от 24 месеца- до 16.10.2020г.

Представени са и четири броя фактури за вземания на ищеца към ответника за процесния период.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 170/2020г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  от 29.01.2020г. за сумата от  122.06 лева главница, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането 23.01.2020г. до окончателното издължаване,  както и разноски в размер на 25.00 лева ДТ и 208.80 лева  адвокатско възнаграждение с ДДС.

         Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение по  от Договор за мобилни услуги №*********/03.10.2016г.,  Договор за мобилни услуги №618282963и  Договор за лизинг от 21.07.2017г., Допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни услуги от 16.10.2018г. 

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че за периода от 20.12.2018г. до 20.04.2019г. на ответника е предоставено и е потребил, но не е заплатил мобилни услуги по сключени договори по издадени фактури на обща стойност от 212.49 лева, включваща  102.10 лева - - месечни абонаментни такси и услуги по издадени фактури, 19.96 лева – неплатени лизингови вноски за мобилно устройство и неустойка в размер на 90.43 лева. Неустойката не е предмет на настоящия спор, поради което съдът не следва да обсъжда това задължение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По договорите за мобилни услуги.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с  ответника.

Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.

От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените от ответника  мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответника не са ангажирани. 

По договора за лизинг.

От представения договор за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответника като лизингополучател  за временно възмездно ползване мобилно устройство. В договора е уговорен подробен погасителен план на лизинга. Установява се  също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги.  В противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.

Договорът за лизинг  намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно този текст,  с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.

 В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати  дължимите се  лизингови вноски по договора за лизинг. Не се установи  договора да е прекратен, нито пък ответникът да е върнал  даденото на лизинг мобилно устройство. Поради това, същият ще следва  да  заплати на ищцовото дружество дължимите се вноски, които според заключението на вещото лице са в размер на 19.96 лева.

 По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав намира следното:.

Ответникът,  чрез особен представител  е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, поради изтичане на тригодишната давност, считано от издаване на всяка от процесните фактури. В чл. 114 от ЗЗД е посочено, че  давността  тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземанията са за мобилни услуги и приложима е кратката тригодишна давност, тъй като се касае за периодични плащания.  Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила. Заповедта не е влязла в сила. Исковата молба е подадена в съда на 31.03.2020г.  Първата фактура № ********** е издадена на 20.12.2018г.  и е със срок на плащане до 04.01.2019г. на вземания за отчетен период от 20.11.2018г. до 19.12.2018г.  Към момента на подаване на исковата молба в съда, тригодишния давностен срок не е изтекъл. Поради това, съдът намира възражениет за изтекла погасителна давност за неоснователно.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в размер на 25.00 лева  за платена държавна такса,  360.00  лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 150.00 лева – разноски за особен представител, както и 100.00 лева за вещо лице.

По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски  в общ размер от 233.80 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC:***.

Воден от горното, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.С.П. с  ЕГН ********** с  адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата в общ размер  на 122.06 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 24.01.2020г. до окончателното плащане,  представляваща дължими и незаплатени суми за мобилни услуги, за което са издадени четири броя  фактури, по  издадена Заповед № 129 от 29.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д. № 170/2020г. по описа на РС – Видин.

ОСЪЖДА К.С.П. с  ЕГН ********** с  адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********  разноски в  исковото производство в общ размер от  635.00 лева и разноски по заповедното производство в общ размер от 233.80 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: