№ 141675
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110124677 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК
Съдът е сезиран с искова молба от А. Г. М., с която се предявява иск
срещу петима ответници.
След двукратно давани от съда указания за конкретизиране на петитума
на предявения иск и уточнение дали предявява иск за делба на недвижими
имоти, ищецът е подал уточнителна молба вх. № 244094/26.07.2024 г., с която:
1/ добавя нови двама ответници към първоначално посочените
петима;
2/ уточнява, че предявява установителен иск за собственост на три
поземлени имота /земеделски земи в с. Локорско, р-н Нови Искър, Столична
община/ с искане съдът да установи, че страните в производството са
съсобственици при посочените от ищеца квоти.
Съдът намира, че така формулираният петитум на исковата молба
отново страда от нередовности.
Видно от фомулировката му, ищецът по недопустим начин се опитва да
упражни чужди права, предявявайки нарочен иск за установяване на правото
на собственост, което ответниците имат върху процесните имоти. С
установителен иск за собственост ищецът би могъл да иска установяване
единствено на свои права върху недвижим имот, респективно /при
обосноваване на правния си интерес/ да отрича вещни права, които
1
ответниците претендират върху имота.
На следващо място, с така подадената уточнителна молба е предприето
и недопустимо последващо съединяване на искове, чрез насочване на
претенцията към двама нови ответници.
В действащия ГПК от 2007 г. липсва разпоредба, аналогична на чл. 117,
ал. 4 от ГПК от 1952 г. (отм.), поради което последващо съединяване на искове
би могло да бъде редовно предприето само в изрично посочените от
процесуалния закон случаи (чл. 211 – насрещен иск, чл. 212 – инцидентен
установителен иск, чл. 213 – съединяване на дела за общо разглеждане в едно
производство, чл. 225 – главно встъпване, чл. 219, ал. 3 – обратен иск срещу
трето привлечено лице по делото). С оглед на това, предприето от ищеца
последващото субективно съединяване на искове, чрез привличането на нови
ответници, наред с първоначалните такива, се явява процесуално недопустимо
и исковете срещу тези лица следва да бъдат предмет на разглеждане в отделен
искове процес. (в този смисъл и Определение № 776/29.11.2013 г. по ч.гр.д. №
6273 по описа за 2013 г. на ВКС).
Предвид изложеното, на ищеца следва да бъде дадена последна
възможност да формулира надлежен петитум на исковата си молба, като
съобрази мотивите на настоящото определение.
При надлежно изпълнение на горните указания и предявяване на
допустим иск за собственост, ищецът следва да внесе и държавна такса за
първоинстанционното производство, равняваща се на 1% от данъчната
оценка на всеки от имотите /съобразно претендираната част от
собствеността/, но не по-малко от 50 лева за всеки от предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 139291/26.04.2024 г.,
подадена от А. Г. М., уточнена с молба вх. № 244094/26.07.2024 г., като
нередовна.
УКАЗВА на ищеца в, едноседмичен срок от съобщението, с писмена
молба с преписи според броя на ответниците:
1. Да уточни ответниците в производството.
2
2. Да формулира надлежен петитум на исковата молба, съобразно дадените
разяснения в мотивите на настоящото разпореждане.
3. При изпълнение на горните указания, да представи данъчна оценка на
невдижимите имоти.
4. Да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 1%
от данъчната оценка на всеки от имотите /съобразно претендираната
част от собствеността/, но не по-малко от 150 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба ще бъде върната.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3