Решение по дело №33/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

25.9.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.11

Година

2012

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № ..../06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд – Г.О. е признато за незаконно уволнението на Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. ”Г. И.” № 53, от длъжността “старши специалист” в Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация” в О. Г.О. и е отменена Заповед № ....../17.11.2011 г. на Кмета на О. Г.О., като незаконосъобразна. Със същото решение е възстановена Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. ”Г. И.” № 53, на заеманата до уволнението длъжност “старши специалист” в Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация” в О. Г.О.. С решението е осъдена О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. ”Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., да заплати на Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. „Г. И.” № 53, сумата от 2 886.96 (две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което същата е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 22.11.2011 г. до 17.04.2012 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2012 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. „Г. И.” № 53 против О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., за разликата от уважения размер от 2 886.96 лв. до пълния предявен размер от 3 600.00 лв., като неоснователен и недоказан. С решението е осъдена О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., да заплатина Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. „Г. И.” № 53, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Със същото решение е осъдена О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., да заплатив полза на Г. районен съд сумата от 70 (седемдесет) лева – заплатено възнаграждение на вещото лице и сумата от 215.48 (двеста и петнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5 (пет) лева,в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д. против Решение № ..../06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд – Г.О..

В същата се прави оплакване, че решението, в обжалваната му част, с изключение на частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 от КТ до пълно предявения му размер, е неправилно. Излага се, че неправилно решаващият съд уважил предявения иск за признаване на уволнението на ищцата за незаконно, въпреки, че бил налице фактическия състав на нормата на чл. 325, т. 12 от КТ. Неправилно първоинстанционния съд бил приел, че е налице трансформация на длъжността „старши специалист” в длъжност „старши експерт” чрез промяна на трудовите функции. Такава промяна на трудовите функции нямало - налице било само обявяване на длъжността за заемане по служебно правоотношение при запазване изцяло на трудовите задължения. Не били предвидени други трудови функции и задължения, не била утвърдена нова длъжностна характеристика с нови задължения и функции, поради което неправилен бил и изводът на съда, че длъжността на ищцата била съкратена и била създадена нова длъжност при запазване числеността на администрацията. Излага се още, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че била спазена процедурата за определяне на длъжността, заемана от ищцата по трудово правоотношение за длъжност, определена с новото щатно разписание за заемане по служебно правоотношение. Решението на работодателя за определяне на длъжността за заемане от държавен служител бил въпрос на целесъобразност и не подлежал на съдебен контрол. Излага се, че когато определената за заемане от държавен служител длъжност се изпълнявала по трудово правоотношение, то се прекратявало на основание чл. 325, т. 12 от КТ, именно защото длъжността била определена за заемане от държавен служител, т.е. по служебно правоотношение, което било различно по своята природа от трудовото правоотношение. Необходимо и достатъчно било да е издадено и влязло в сила щатно разписание, утвърдено на базата на решение на Общинския съвет за утвърждаване числеността и структурата на общинската администрация. Излага се, че уволнението било законосъобразно извършено.

Направено е искане да се да се отмени съдебен акт и се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. В същия се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Правилен бил изводът на съда, че длъжността „старши специалист” се е трансформирала в длъжност „старши експерт” в утвърденото ново щатно разписание и от там, че неправилно било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 12 от КТ. Излага се, че длъжността „старши специалист” била експертна длъжност със спомагателни функции, а длъжността „старши експерт, експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции, което означавало че двете длъжности са различни и нормативно индивидуализирани и изводите на съда в тази насока били правилни и законосъобразни.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

В законния срок е постъпила насрещна въззивна жалба от Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. „Г. И.” № 53, чрез адв. Х. В. от АК – В.Т. против Решение № ..../06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд – Г.О..

В същата се прави оплакване, че решението, в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 от КТ до пълно предявения му размер, е неправилно. Излага се, че в шестмесечния период след датата на уволнението ищцата била останала без работа, но към датата на последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд – 17.04.2012 г., предвидения в закона шестмесечен срок не бил изтекъл и съдът присъдил доказания размер на дължимото обезщетение за 4 месеца и 26 дни. Към настоящият момент този срок бил изтекъл.

Направено е искане да се да се отмени съдебен акт, в тази му част и се постанови друг, с който да бъдат уважен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ изцяло.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по насрещната жалба е оспорил същата.

Окръжен съд – В.Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 119/2012 година по описа на Районен съд – Г.О. е образувано въз основа на предявени от адв. Х. В. от АК – В.Т., като пълномощник на Д. Т. М. от гр. Г.О. против О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. ”Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д. искове с посочени правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че е заемала длъжността „старши специалист” в Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация” в О. Г.О.. Със Заповед № ....../17.11.2011 г. на Кмета на О. Г.О. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т. 12 от КТ – влязло в сила ново щатно разписание, с което изпълняваната от нея длъжност е била определена за заемане по служебно правоотношение. В описателната част на заповедта била конкретизирана причината за прекратяване на трудовото правоотношение: „… С решение № .. от Протокол № .../15.02.2008 г. на Общински съвет Г.О. е утвърдена структурата на общинската администрация. В рамките на законовите си правомощия кметът утвърждава длъжностно разписание, считано от 18.11.2011 г., при което длъжността „старши специалист” Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация” се определя за заемане по служебно правоотношение. Излага се, че с връчването на заповедта на 21.11.2011 г. й е било връчено и уведомление с изх. № РД 08 00-1615/21.11.2011 г., подписаното то кмета на общината, с което й било указано, че длъжността й е определена за заемане от държавен служител и че в случай, че отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗДСл и желае да заеме длъжността по служебно правоотношение, да подаде заявление по чл. 8 от ЗДСл, придружено с необходимите документи, за заемане на длъжността по служебно правоотношение. Ищцата твърди, че се възползвала от предоставената й възможност и подала заявление за назначаване на длъжността „старши специалист” в Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация”, но получила отговор, с който била уведомена, че съгласно щатно длъжностно разписание в сила от 18.11.2011 г. длъжността е „старши експерт” и не отговаря на изискванията за заемането й – минимална образователна степен „бакалавър”. Твърди, че Заповед № ....../17.11.2011 г. на Кмета на О. Г.О. е незаконосъобразна, тъй като не било налице посоченото в нея основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 325, т. 12 от КТ. В условията на алтернативност твърди, че самото определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение е незаконосъобразно и поради тази причина извършеното уволнение също е незаконосъобразно.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае уволнението на Д. Т. М. за незаконно и да отмени Заповед № ....../17.11.2011 г. на Кмета на О. Г.О.; да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „старши специалист” в Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация” в О. Г.О.; да осъди ответника да заплати на Д. Т. М. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа вследствие уволнението - за период от шест месеца, в размер на 3 600 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е оспорил предявените искове. Изразява становище, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено законосъобразно, при наличието на изпълнен фактически състав на нормата на чл. 325, т. 12 от КТ. Твърди, че атакуваната заповед съдържа всички необходими реквизити, издадена е от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при наличие на законовите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Твърди, че определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение, както и определянето в длъжностното разписание като длъжност с аналитични функции (старши експерт) или със спомагателни функции (старши специалист) е по преценка на ръководителя на администрацията, поради което в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и обща численост на персонала в нея. Твърди, че е била дадена възможност на ищцата да подаде заявление по чл.8 от ЗДСл за заемане на длъжността по служебно правоотношение, но същата не отговаряла на изискванията за заемането й. Поради неоснователност на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, счита иска по чл. 225 КТ също за неоснователен. Моли, в случай, че същият бъде уважен, да бъде прието, че последният пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението на ищцата е м. септември с брутно трудово възнаграждение в размер на 593.21 лева. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение (допълнително споразумение към трудов договор 198/25.03.2008 г.), по силата на което ищцата е работила в О. Г.О. на длъжността – старши специалист” в Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация”. От представената по делото Заповед № ....../17.11.2011 г. на Кмета на О.Г.О.се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, считано от 22.11.2011 год., на основание чл. 325, т. 12, пр. 1 от КТ и влязло в сила ново щатно разписание, с което изпълняваната от лицето длъжност е била определена за заемане по служебно правоотношение. В описателната част на заповедта била конкретизирана причината за прекратяване на трудовото правоотношение: „… С решение № 44 от Протокол № 7/15.02.2008 г. на Общински съвет Г.О. е утвърдена структурата на общинската администрация. В рамките на законовите си правомощия кметът утвърждава длъжностно разписание, считано от 18.11.2011 г., при което длъжността „старши специалист” Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация” се определя за заемане по служебно правоотношение”. Със заповедта за уволнение е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетения по КТ - по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2009 г. и за 11 дни за 2011 г. Заповедта ßила връчена надлежно на ищцата на 21.11.2011 г.

На същата дата на ищцата (21.11.2011 г.) било връчено и уведомление с Изх. № РД 08 00-1615/21.11.2011 г., с което ищцата била уведомена, че на основание чл. 3, ал. 4, т. 2 от Наредбата за прилагане на ЕКДА и § 36, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДСл и на Наредбата за прилагане на ЕКДА и въз основа на утвърдено длъжностно щатно разписание, длъжността й е определена за заемане по служебно правоотношение, като в случай, че отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗДСл и желае да заеме длъжността по служебно правоотношение, да подаде заявление по чл. 8 от ЗДСл, придружено с необходимите документи за заемането й, посочени в чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/21.03.2000 г. за документите за заемане на държавна служба.

В предоставения й срок ищцата подала такова заявление, в отговор на което получила писмо от ответника с изх. № РД 9400-2174/29.12.2011 г. С последното била уведомена, че съгласно щатно разписание от 18.11.2011 г. длъжността е „Старши експерт” и минималните условия за заемането й съгласно ЕКДА са минимална образователна степен – бакалавър, минимален ранг – ІV младши, минимален професионален опит – 2 години, вид правоотношение – служебно, поради което и съобразно представените документи ищцата не отговаряла на изискванията за минимална образователна степен – бакалавър.

С Решение № 44 от Протокол № ../31.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., е била утвърдена числеността и структурата на общинската администрация и кметствата в О. Г.О. на 115 щатни бройки.

От длъжностно разписание на общинската администрация, в сила от 15.02.2008 г., се установява, че длъжността, заемана от ищцата – „старши специалист”, е определена за заемане по трудово правоотношение при минимална образователна степен за заемането й – средно образование. Такива са били фактическите обстоятелства и при щатното разписание на длъжностите в общинската администрация от 26.03.2009 г. и 09.11.2011 г.

Кметът, в качеството си на ръководител на администрацията, е утвърдил промени в длъжностното разписание на администрацията при ответната О., в сила от 18.11.2011 г., засягащи заеманата от ищцата длъжност „старши специалист”, като същата е трансформирана в „старши експерт” и определена за заемане по служебно правоотношение от държавен служител, при минимални изисквания за заемането й – степен бакалавър.

От представеното по делото заверено копие от Служебна бележка с изх. № 6547/16.01.2012 г., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” – Г.О., се установява, че ищцата е регистрирана като лице, търсещо работа, считано от 24.11.2011 г.

От представената пред въззивната инстанция Служебна бележка с изх. № ....../11.07.2012 г., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” – Г.О., се установява, че ищцата е регистрирана като лице, търсещо работа, считано от 24.11.2011 г. и до настоящия момент е безработно.

От представеното по делото заверено копие от трудовата книжка на ищцата се установява, че същата не е започвала работа по трудово правоотношение след прекратяване на трудовия й договор от ответника.

От Регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” Г.О., се установява, че ищцата след уволнението от ответника е останала без работа и е регистрирана като безработна, като и е определено парично обезщетение за безработица.

Видно от фиш за заплата на ищцата за м.септември 2011 г., полученото от нея брутно трудово възнаграждение възлиза на 1093.21 лева, а от фиш за заплата за м.октомври 2011 г. – на 571.91 лева.

От писмо с изх. № 8139/29.03.2012 г. от ТД на НАП – гр.В.Т. е видно, че за периода от 22.11.2011 г. до 27.03.2012 г. за ищцата няма подавани уведомления по чл.62 от КТ.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец, през който е работила преди уволнението – м. септември 2011 г. е 593.21 лева, а размерът на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр с чл. 225, ал. 1 от КТ от датата на уволнението до 17.04.2012 г. възлиза на 2 886.96 лева.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № ..../06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд – Г.О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила в О. Г.О. на длъжността – старши специалист” в Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация”. От представената по делото Заповед № ....../17.11.2011 г. на Кмета на О.Г.О.се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, считано от 22.11.2011 год., на основание чл. 325, т. 12, пр. 1 от КТ и влязло в сила ново щатно разписание, с което изпълняваната от лицето длъжност е била определена за заемане по служебно правоотношение. В описателната част на заповедта била конкретизирана причината за прекратяване на трудовото правоотношение: „… С решение № 44 от Протокол № 7/15.02.2008 г. на Общински съвет Г.О. е утвърдена структурата на общинската администрация. В рамките на законовите си правомощия кметът утвърждава длъжностно разписание, считано от 18.11.2011 г., при което длъжността „старши специалист” Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация” се определя за заемане по служебно правоотношение. Със заповедта за уволнение е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетения по КТ - по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2009 г. и за 11 дни за 2011 г. Заповедта била връчена надлежно на ищцата на 21.11.2011 г.

Кметът, в качеството си на ръководител на администрацията, е утвърдил промени в длъжностното разписание на администрацията при ответната О., в сила от 18.11.2011 г., засягащи заеманата от ищцата длъжност „старши специалист”, като същата е трансформирана в „старши експерт” и определена за заемане по служебно правоотношение от държавен служител, при минимални изисквания за заемането й – степен бакалавър.

На първо място настоящият състав на въззивната инстанция намира, че длъжностите „старши специалист” и „старши експерт” са свързани с изпълнението на различни трудови функции и поради това в разглеждания случай не става въпрос за трансформация на една длъжност. Съгласно чл. 8, ал. 1 от НПЕКДА „Експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в раздел "В" на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, като тяхното изпълнение е свързано с подпомагане и осигуряване дейността на служителите на ръководна длъжност, както и на служители, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива в съответната администрация.” Сред тези длъжности попада и длъжно±тта „старши специалист”, заемана първоначално от ищцата. Според нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от НПЕКДА „длъжността "старши специалист" е свързана с техническата обработка на преписките, практическото прилагане на законодателството, систематизирането на информация и административно обслужване”. Длъжността „старши експерт”, за разлика от длъжността „старши специалист”, съгласно чл. 6, ал. 1 от НПЕКДА, попада сред експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции. В съответствие със същата норма изпълнението на тази категория длъжности е свързано със: „1. изготвяне на становища по проекти на нормативни актове, на стратегии, концепции и проблеми; 2. участие в разработването на проекти на стратегии, концепции, програми и на нормативни актове; 3. изготвяне на анализи и прогнози; 4. събиране и обработка на информация, поддържане на регистри и бази данни; 5. прилагане на законодателството, анализиране и разработване на предложения за решения на управленски проблеми; 6. осъществяване на контролни функции както по отношение на дейността на администрацията, така и спрямо дейността на други физически и/или юридически лица, когато това е определено с нормативен акт; 7. изготвяне на анализи на практиката по прилагане на нормативни актове и на предложения за решаване на възникнали проблеми; 8. предоставяне на административни услуги.” По-нататък (в текста на чл. 6, ал. 3, т. 3 от НПЕКДА) са конкретизирани задълженията, очертаващи трудовата функция на служителите, изпълняващи разглежданата длъжност, по следния начин: „длъжността "старши експерт" е свързана с обработката на преписки, изготвянето на анализи и предложения, засягащи дейността на съответната администрация и гражданите, поддържането на регистри и бази данни, с осъществяването на дейности, свързани с правомощията на органа на държавна власт като ръководител на съответната администрация; старшият експерт носи пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка с изпълнението на длъжността”. Съдът намира, че в случая различията между двете длъжности произтичат от нормативно определените функции на тези длъжности в Наредбата, а не от функциите на същите, описани в длъжностните характеристики – В т.см. Решение № 375/29.06.2010 г. по гр.д. № 95/2009 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г.о.

Следователно длъжностите „старши специалист” и „старши експерт” се различават и всяка от тях предполага изпълнението на самостоятелна трудова функция. Както по-горе беше посочено, първата от разглежданите длъжности спада към т. нар. „експертни длъжности със спомагателни функции”, а втората е експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции. Не случайно и изискванията за заемане на тези длъжности са различни – за длъжността „старши специалист” е достатъчно наличието на средно образование, а минималната образователна степен за заемане длъжността „старши експерт” е бакалавър.

На следващо място от длъжностното разписание на общинската администрация – Г.О., в сила от 09.11.2011 г., е видно, че в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” има отредени две щатни бройки за длъжността „старши специалист КР”, заемана от ищцата. В промененото длъжностно разписание, в сила от 18.11.2011 г., вече фигурира само една щатна бройка за въпросната длъжност, но е добавена още една щатна бройка за новата длъжност „старши експерт”. Запазвайки едната щатна бройка за длъжността „старши специалист КР” и закривайки другата и същевременно разкривайки длъжността „старши експерт” се налага изводът, че се касае за различни трудови функции, тъй като в противен случай било нелогично да се запази едната щатна бройка „старши специалист КР”, както е нелогично е твърдяното от работодателя припокриване на функции. Напротив при така извършената промяна сам работодателя в своя акт е приел, че се касае за две различни трудови функции, запазвайки едната щатна бройка „старши специалист КР”. Т.е. в резултат на извършената промяна една щатна бройка от длъжността „старши специалист КР” е премахната, а на нейно място е създадена длъжността „старши експерт”, което води до извода за друго (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ) основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а не приложеното от работодателя. Друг е въпросът, как при извършената промяна при наличие на две длъжности „старши специалист КР” точно тази заемана от ищцата е преобразувана в длъжност „старши експерт”.

В писмената си защита жалбоподателят твърди, че длъжностната характеристика на ищцата включвала редица задължения, присъщи за длъжността „старши експерт”. Като примери в тази насока се сочат задължения като разглеждането на преписки, воденето на определени регистри, както и подготвянето и изпращането на справки и отчети до ТСБ. Съдът не може да се съгласи с гореизложените аргументи, тъй като дадените като пример задължения всъщност попадат в трудовата функция, присъща на длъжността „старши специалист” и могат да бъдат сведени до систематизиране на информация и административно обслужване.

В подкрепа на тезата, че не е налице съкращаване на щата, а само определяне на длъжността за заемане от държавен служител жалбоподателят сочи още, че не е утвърждавана нова длъжностна характеристика. Според писмената защита именно този факт е индикация за това, че длъжността „старши специалист” просто е трансформирана в длъжността „старши експерт”, като трудовата функция е запазена. В тази връзка следва да се има предвид, че утвърждаването на длъжностна характеристика е задължение на работодателя. В случая самият работодател е пропуснал да утвърди длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт”, от която да се съди за задълженията, образуващи трудовата му функция. Ето защо съдът може да черпи данни за задълженията, свързани с изпълнение на длъжността „старши експерт”, единствено от НПЕКДА. Следователно работодателят е пропуснал да конкретизира задълженията, свързани с изпълнение на новата длъжност, така че да подкрепи твърдението си, че тя е припокрива със заеманата от ищцата, а именно върху него пада тежестта да докаже законността на уволнението.

Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че в случая не е налице трансформация на една длъжност, а съкращаване длъжността на ищцата („старши специалист”) и едновременно с това – създаване на нова длъжност („старши експерт”), т. е. не е налице твърдяното в Заповед №....../17.11.2011 г. на Кмета на О. Г.О. основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, а именно – определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Ето защо съдът намира Заповед №....../17.11.2011 г. на Кмета на О. Г.О. за незаконосъобразна, с оглед на което същата следва да бъде отменена, като уволнението въз основа на нея бъде признато за незаконно и бъде отменено. С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и доказан.

По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

От гореизложеното следва, че уволнението на Д. Т. М. е незаконосъобразно, а удовлетворяването на искането за възстановяване на служителката на длъжността, заемана преди уволнението, е пряка и непосредствена последица от признаването на уволнението за незаконно. Поради тази причина съдът счита, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е основателен и доказан, а ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди длъжност.

По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

За да бъде уважен този осъдителен иск, предпоставя преди всичко наличието на незаконно уволнение. Предвид изложеното по-горе тази първа предпоставка в настоящия случай е налице. С оглед основателността на иска обаче е необходима и втората предпоставка – работникът или служителят да е останал без работа. Не е спорно по делото, че през периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г. ищцата е останала без работа, което е видно и от Служебна бележка изх. № ....../11.07.2012 г., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” - Г.О., както и от копието на трудовата й книжка.

Поради изложеното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за основателен и доказан по своето правно основание.

По отношение на неговия размер, съдът счита, че максималният срок за това обезщетение за вредите и загубите, които незаконно уволнения работник или служител е претърпял от оставането си без работа, е за не повече от 6 месеца. Освен това, обезщетението се изчислява въз основа на брутната работна заплата и при условията на чл. 228 от КТ, т.е. тази брутна заплата, която работникът или служителят е получил за месеца предхождащ уволнението. От датата на уволнението 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г. е налице дължимост на обезщетение за оставане без работа в полза на ищцата. Съгласно заключението на вещото лице, прието от първоинстанционния съд, размерът на дължимото обезщетение е 3 203.33 лв., т. е. ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Поради изложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за основателен и доказан до размер от 3 203.33 лв., а в останалата му част до пълно предявения размер от 3 600 лв. е неоснователен и недоказан.

Крайните изводи на въззивната инстанция относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Решение № ..../06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд – Г.О. е неправилно, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. „Г. И.” № 53 против О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., за разликата от уважения размер от 2 886.96 лв. до размера от 3 203.33 лв., като неоснователен и недоказан, в частта с която е осъдена О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., да заплатив полза на Горнооряховския районен съд сумата от 215.48 (двеста и петнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5 (пет) лева,в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което предявеният от Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. „Г. И.” № 53 против О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в останалата му част в размер от 316.37 лв. (над 2 886.96 лв. до размера от 3 203.33 лв.) следва да се уважи за сумата над 2 886.96 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки) до размера до 3 203.33 лв., както в частта за разноските и държавната такса.

В останалата си част, Решение № ..../06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд – Г.О., е правилно, поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото във възивния съд, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса с оглед уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в общ размер на 160 лв., чрез Горнооряховски районен съд, както и държавна такса с оглед уважения размер на предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 128.13 лв., чрез Горнооряховски районен съд. О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., следва да заплати по сметка на Районен съд – Г.О. държавна такса в общ размер на 288.13 лева.

Съобразно направеното искане и изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо и трето от ГПК, Окръжен съд – В.Т.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ..../06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд – Г.О., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. „Г. И.” № 53 против О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., за разликата от уважения размер от 2 886.96 лв. до размера от 3 203.33 лв., като неоснователен и недоказан, В ЧАСТТА с която е осъдена О. Г.О., Булстат № .................., с адрес гр. Г.О., пл. „Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., да заплатив полза на Горнооряховския районен съд сумата от 215.48 (двеста и петнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5 (пет) лева,в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА О. Г.О., Булстат №.................., с адрес: град Г.О., пл. „Г. И.” №5, представлявана от кмета Д. С. Д., да заплати на Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес: град Г.О., ул. „Г. И.” №. сумата от 316.37 лв. (триста и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки) - допълнително, извън присъденото от първоинстанционния съд и представляваща разликата над 2 886.96 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) до 3 203.33 лв. (три хиляди двеста и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../06.06.2012 г., постановено по гр. дело №119/2012 г. по описа на Районен съд – Г.О..

ОСЪЖДА О. Г.О., Булстат №.................., с адрес: град Г.О., пл. „Г. И.” №5, представлявана от кмета Д. С. Д. да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд – В.Т., с оглед уважените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ в общ размер на 288.13 (двеста осемдесет и осем лева и тринадесет ст.) лева, съобразно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ведно с 5 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА О. Г.О., Булстат №.................., с адрес: град Г.О., пл. „Г. И.” №5, представлявана от кмета Д. С. Д. да заплати на Д. Т. М., ЕГН *, с постоянен адрес: град Г.О., ул. „Г. И.” №., сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.