В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ЗЗД във вр. чл. 86 от ЗЗД. Образувано е по повод депозирана искова молба от ищеца Е.Е ЕАД срещу ответника О. Н.. В исковата си молба ищецът сочи, че взаимоотношенията му с ответника произтичат от сключен договор № */17.09.2007 г. за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат, по силата на който общината възложила на дружеството да изпълни възмездно „Инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат на сградата на СОУ „Св.Св. К. и М.”, намираща се в гр. Н., ул. „Н.” № *. Ищецът твърди, че изпълнил задълженията си по договора и съгласно чл. 20 от същия на 15.04.2008 г. е подписан приемо-предавателен протокол за приемането на резултатите от изпълнението на първия етап от договора. Считано от момента на подписване на Акт Образец 15 по смисъла на Наредба № 3 – констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – 15.04.2008 г. до края на 2011 г. О. Н. заплащала редовно дължимите по договора шестмесечни суми. От началото на 2012 г. без каквото и да е обяснения прекратила плащанията. Въпреки проведени разговори и изпратена покана за изпълнение, плащане към настоящия момент не е Þзвършено. Ищецът твърди, че не е платена съответната част от определената в чл. 11, т. 1.3 от договора сума, представляваща разходи за обслужване на инвестицията - стойност на лихвата при база 1 М SOFIBOR + 2, 75 % р.а. както следва: 1. по фактура № */15.10.2013г. за разходи за обслужване на инвестицията за период от 15.04.2013 г. до 14.10.2013 г. на стойност 6 559.75 лева, с падеж на 15.10.2013г., заедно с начислената върху нея мораторна лихва за забава от 15.10.2013г. до 05.12.2014 г. в размер на 560.64 лева, заедно със законната лихва върху същата сума до момента на окончателното и изплащане; 2. по фактура № */14.04.2014г. за разходи за обслужване на инвестицията за период от 15.10.2013 г. до 14.04.2014 г. на стойност 6 032.54 лева с падеж на 14.04.2014 г., заедно с начислената върху нея мораторна лихва за забава от 14.04.2014 г. до 05.12.2014 г. в размер на 396.53 лева, заедно със законната лихва върху същата сума до момента на окончателното и изплащане 3. по фактура № * от 14.10.2014 г. за разходи за обслужване на инвестицията за период от 15.04.2014 г. до 14.10.2014 г. на стойност 5 370.90 лева с падеж на 14.10.2014 г., заедно с начислената върху нея мораторна лихва за забава от 14.10.2014 г. до 05.12.2014 г. в размер на 79.31 лева, заедно със законната лихва върху същата сума до момента на окончателното и изплащане. С оглед на това се претендира главница в размер на общо 17 963.20 лева, ведно със законната лихва за забава, както и общ размер на мораторната лихва в размер на общо 1 033.48 лв., ведно с направените в настоящето производство разноски. В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор. Същият не оспорва сключения между страните договор, както и това, че ищецът е изпълнил първия етап съобразно договореното. Възразява, че е имало договорка за заплащане на разходи за обслужване на инвестицията, видно от приложение № 1 към договора. Ответната община прави възражение за нищожност на договор № */17.09.2007 г. на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Сочи противоречие с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗОП, вр. с чл. 4, ал. 3 от НВМОП (отм.), чл. 35 от НВМОП (отм.), чл. 38, ал. 2 от НВМОП (отм.), чл. 68, ал. 2 от ЗОП ( отм.), вр. с §2 от ПЗР на НВМОП (отм.), чл. 41, ал. 1, т. 4 от НВМОП (отм.), чл. 41, ал. 2 от НВМОП (отм.), чл. 42, ал. 1 от НВМОП (отм.), чл. 31, ал. 2 от НВМОП (отм.), като излага подробни съображения в отговора си. Счита акцесорните искове за неоснователни и недоказани, тъй като неоснователни и недоказани се явявали главните претенции. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовото дружество, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от процесуален представител, с което се прави искане да бъде уважена изцяло осъдителната претенция. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно и своевременно призован, ответникът се представлява от адв. Н.Д. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция, за което излага подробни съображения, вкл. и в депозираната в срок писмена защита. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че между страните е сключен договор № */17.09.2007г. за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат, въз основа на който ответникът О. Н. е възложил на ищеца Е.Е. ЕАД да изпълни възмездно „Инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат на сградата на СОУ „Св. Св. К. и М.“ гр. Н.. Безспорен е фактът, че ищецът е изпълнил задълженията си по първия етап от договора, за което е съставен и подписан констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 15.04.2008г. Ищецът е съставил три фактури с получател О. Н., както следва: фактура № */15.10.2013 г. за разходи за обслужване на инвестицията за период от 15.04.2013 г. до 14.10.2013 г. на стойност 6 559.75 лева с ДДС; фактура № */14.04.2014 г. за разходи за обслужване на инвестицията за период от 15.10.2013 г. до 14.04.2014 г. на стойност 6 032.54 лева с ДДС; фактура № */14.10.2014 г. за разходи за обслужване на инвестицията за период от 15.04.2014 г. до 14.10.2014 г. на стойност 5 370.90 лева с ДДС. Твърди, че сумите по процесните фактури не са платени. Не се оспорва обстоятелството, че О. Н. е била поканена да заплати посочените суми, но въпреки това не е настъпило исканото плащане. Като писмени доказателства по делото са представени актове по Наредба № 3, протоколи, декларации за съответствие, сертификати за процесния обект СОУ „Св.Св. К. и М.” гр. Н., структура на разходите, подписана от двете страни. Приложена е и Методика за отчитане на гарантирания резултат, подписана както от възложителя, така и от изпълнителя. По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице сочи, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца по сметка 411 - Вземания от клиенти, докато при ответника не са осчетоводени, не са налични и няма плащания по тях. Вещото лице сочи, че по процесния договор има плащания от страна на ответника както следва: главница в размер на 209 397.84 лв. и разходи за обслужване на инвестицията в размер на 161 903.86 лв., т.е общо платени са 371 301.70 лв. На следващо място вещото лице сочи, че размерът на разхода за обслужване на инвестицията, който разход се определя на база стойността на лихвата при база 1 м. SOFIBOR+2.75% р.а., за шест месечния период от 15.04.2013 г. до 14.10.2013 г. върху остатъчната цена на договора, а именно 340 271.59 лв. преди плащане на дванадесета поредна вноска главница по погасителния план, възлиза на 6 551.59 лв. с ДДС, т.е това е сумата по фактура № */15.10.2013 г., по която има начислени в повече 8.16 лв. Посочено е, че размерът на разхода за обслужване на инвестицията за шест месечния период от 15.10.2013 г. до 14.04.2014 г. върху остатъчната цена на договора възлиза на 6032.54 лв. с ДДС, т.е това е сумата по фактура № */14.04.2014 г. Експертът е изчислил също така, че размерът на разхода за обслужване на инвестицията за шестмесечния период от 15.04.2014 г. до 14.10.2014 г. възлиза на 5370.90 лв. с ДДС, т.е това е сумата по фактура № */14.10.2014 г. В заключението си вещото лице е посочило и размерите на мораторните лихви за претедираните периоди. По делото са представени като доказателства копия от влезли в сила съдебни актове, от които е видно, че ответната община е била осъждана да заплаща различни суми по фактури, издадени във връзка с процесния договор. От страна на ответника са представени писмени доказателства, а именно: заверено копие от решение № */26.06.2007г. на Кмета на О. Н. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка; заверено копие от обявление № */26.06.2007г. за малка обществена поръчка; заверено копие от решение № */30.07.2007г. на Кмета на О. Н., видно от което е определена комисия съгласно чл. 38 от ЗОП и НВМОП за разглеждане, оценяване и класиране на подадените оферти; заверено копие от списък на получените оферти; заверено копие от Протокола на комисията за разглеждане на представените предложения, видно от който избран и предложен е единственият кандидат Е.Е. ЕАД. От страна на ответника като доказателство е представено и заверено копие от решение № 52/28.08.2007г. на Кмета на О. Н., видно от което на осн. чл. 42, ал. 1 и чл. 43 от НВМОП ищецът е определен за спечелил кандидат. Представени са и други документи, касаещи процедурата по възлагане на малка обществена поръчка. Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира заключението на назначената експертиза, доколкото констатации от фактическо естество не са оспорени от страните, същото е компетентно и обективно изготвено. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Страните не оспорват обстоятелството, че са сключили договор № */17.09.2007г., по силата на който възложителят - О. Н., е възложил на ищеца - Е.Е. Е. да изпълни възмездно инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат на сградата на СОУ „Св. Св. К.и М.”, гр. Н.. В чл. 7 и чл. 11 е договорено, че цената на инвестицията възлиза на 625 909 лева с ДДС формирана от следните три компонента: 1. Стойността на енергоефективните дейности за обекта в размер на 499 590 лева без ДДС; 2. стойността на ремонтно-възстановителните работи на резервоара за гориво в размер на 22 000 лева без ДДС и 3. Разходи за обслужване на инвестицията, който разход се определя на база стойността на лихвата при база 1М SOFIBOR + 2, 75 % р.а. определена за срок от 12 години и структура на разходите съгласно приложение № 1 към договора. Видно е, че сборът на сумите по т.1.1 и т.1.2 на чл. 11, ал. 1 от договора е равен на 521 590 лв. без ДДС или 625 909 лв. с ДДС, т.е. това е сумата посочена в договора. От това следва изводът, че уговореното по т. 3.1 на чл. 11, ал. 1, а именно разход за обслужване на инвестицията, който се определя на база стойността на лихвата при база 1М SOFIBOR + 2, 75 % р.а. определена за срок от 12 години и структура на разходите съгласно приложение № 1 към договор, който разход е предмет на осъдителната претенция, не е включен в посочената цена на договора в размер на 625 909 лв. с ДДС. Това не означава обаче, че такива разходи за обслужване на инвестицията не са дължими, доколкото същите са изрично уговорени между страните. Обстоятелството, че не са включени във фиксираната в договора сума следва от това, че този разход е променлива величина и към момента на сключване на договора не е било ясно каква ще бъде неговата стойност, за да могат страните да го посочат като точна сума. Няма как да се направи извод, че такава претенция не е дължима, доколкото не може да бъде игнорирано обстоятелството, че разход за обслужване на инвестицията е изрично уговорен в процесния договор и в приложението към него, макар и без посочване на определена стойност. Според заключението на вещото лице размерът на разхода за обслужване на инвестицията за периода 15.04.2013 г.- 14.10.2013 г. е 6 551.59 лв. с ДДС. Видно от исковата молба ищецът претендира 6 559.75 лв., т.е 8.16 лв. в повече. Според същото заключение размерът на разхода за обслужване на инвестицията за периода 15.10.2013 г.- 14.04.2014 г. възлиза на 6 032.54 лв. с ДДС, т.е това е сумата, която ищецът претендира с исковата си молба, като дължима по фактура № */14.04.2014 г.. Посочено е, че размерът на разхода за обслужване на инвестицията за периода 15.04.2014 г.-14.10.2014 г. възлиза на 5 370.90 лв. с ДДС, т.е това е сумата която ищецът претендира по фактура № */14.10.2014 г. Отделно от горното експертът сочи, че по процесния договор има плащания от страна на ответника, а именно главница в размер на 209 397.84 лв. и разходи за обслужване на инвестицията в размер на 161 903.86 лв. Неоснователно ответникът сочи, че претендираните суми не са дължими, доколкото разходи за обслужване на инвестицията не са договаряни. Такива разходи като точно фиксирана стойност действително не са посочени, но те са включени в цената на процесния договор в чл. 11, ал. 1, т. 1.3. Точната им стойност не е било възможно да се посочи към 17.09.2007г., доколкото както вече се спомена този разход е променлива величина и към посочената дата не е било ясно каква ще бъде неговата стойност, за да могат страните да го фиксират като точна сума. Отделно от това от заключението на вещото лице става ясно, че ответникът е заплатил до седма поредна вноска разходите за обслужване на инвестициите в размер на 161 903.86 лв. При положение, че такива са заплащани от страна на оспорващата страна тя сама е признала, че такива разходи са договаряни, следователно и дължими. Не се установи да е налице плащане по процесните фактури, поради което ответната О. дължи заплащане на сумата, представляваща разходи за обслужване на инвестицията за периода 15.10.2013 г. - 14.04.2014 г. в размер на 6 032.54 лв. с ДДС, т.е сумата дължима по фактура № */14.04.2014 г.; сумата, представляваща разходи за обслужване на инвестицията за периода 15.04.2014 г. -14.10.2014 г. в размер на 5 370.90 лв. с ДДС, т.е сумата дължима по фактура № */14.10.2014 г.; както и сумата, представляваща разход за обслужване на инвестицията за периода 15.04.2013 г. - 14.10.2013 г., в размер на 6 551.59 лв. с ДДС по фактура № *, като претенцията по тази фактура за разликата над 6 551.59 лв. до 6 559. 75 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. В отговора на исковата молба е направено възражение, че договор № 111/17.09.2007г. е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона и по-точно с действащите по време на сключването му - ЗОП /отм./ и НВМОП /отм./ Настоящата съдебна инстанция намира това възражение за напълно неоснователно по следните съображения: На първо място следва да се отбележи, че по време на сключване на процесния договор са били в сила сега действащият Закон за обществените поръчки /ЗОП/ обн., ДВ, бр. 28 от 6.04.2004 г., в сила от 1.10.2004 г. и Наредба за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/, приета с ПМС № 249 от 17.09.2004 г., обн., ДВ, бр. 84 от 27.09.2004 г., в сила от 01.10.2004 г., отменена 01.04.2012 г. Възлагането на една обществена поръчка във всички случаи е резултат от проявяването на сложен фактически състав, който обхваща две групи елементи: спазване на установена процедура при определяне на изпълнителя и сключване на договор с него по правилата на ТЗ или ЗЗД. Самата процедура е установена императивно от закона, както с оглед предпоставките, при които трябва да се приложи, така и при последователността на действията, които трябва да се извършат. В посочената процедура възложителят, в лицето на О. Н., издава два административни акта – решение за откриване на процедура за възлагане на обществени поръчки и решение за определяне на изпълнителя. В настоящия случай решението за откриване на процедура за възлагане на обществени поръчки е материализирано в решение № 47/26.06.2007г. на Кмета на О. Н.. Определена и назначена по съответния ред е и комисия за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, която е оценила и класирала предложенията на кандидатите и въз основа на нейното предложение ответната О. е определила класирания на първо място единствен кандидат в лицето на ищцовото дружество с решение № */28.08.2007г. От гореизложеното се налага изводът, че основаните конструктивни елементи на процедурата за възлагане на обществена поръчка са налице, а именно решение за откриване на процедура, предложение на кандидатите, решение за определяне на изпълнител. Т.е налице са били всички предпоставки за пристъпване към сключване на договора за обществена поръчка. С решението за определяне на изпълнител фактическият състав на процедурата е завършен. Отделно от горното дори и да са налице пропуски относно някои елементи на процедурата, това не означава автоматично, че сключеният договор за обществена поръчка е нищожен, още повече като се има предвид, че пропуските са допуснати от страна на възложителя, позоваващ се на нищожността на договора, а не на другата страна. Съглашението би било нищожно, ако липсваше някой от посочените по-горе основни конструктивни елемента. Неспазването на останалите елементи е било основание за обжалване по административен ред, доколкото съгласно ЗОП решенията на възложителите, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, са индивидуални административни актове, които се издават по правилата на този закон. По делото обаче липсват данни конкретната процедура по възлагане на обществена поръчка да е била предмет на административен съдебен контрол. Следователно административният акт – решението на Кмета на О. Н. за определяне на спечелилия кандидат, като административен акт е влязъл в сила и е станал стабилен такъв. Поради това е недопустимо по общия ред в това производство да се атакува процедурата по ЗОП и НВМОП /отм./, в резултата на която е сключен процесния договор. В обобщение може да се каже, че неспазването на другите изисквания при провеждане на процедурата не води до нищожност на договора, а неатакуването им по предвидения административен ред има за последица валидирането на тази процедура. Следва да се отбележи и това, че общината-ответник се позовава на неспазена само от нейна страна процедура, което ще рече, че тя черпи права от собствената си неизправност /липса на подписи на комисията, неспазен срок на получаване на оферти, неспазен час на отваряне на офертите, немотивираност на решението на кмета за определяне на спечелилия кандидат и т.н/, което е абсолютно недопустимо. Отделно това позоваването, с оглед освобождаване от отговорност, на нищожността на процесния договор, сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, поради противоречието му с разпоредби на ЗОП не се допуска от нормата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, като неизправната страна - О. Н. е приела престацията на изправната страна – Е.Е.ЕАД. Сключената сделка безспорно е търговска предвид качеството на изпълнителя и по отношение на нея правилата за недействителността по ЗЗД намират приложение при отчитане на търговския характер на договора и специалните норми на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието по изявлението на сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора, което безспорно е налице. Следователно неизправната страна, в лицето на О. Н., не разполага с възражението за нищожност на договора, а дължи изпълнение на поетите задължения – в случая плащане на договорената цена. В посочения смисъл е решение № 529/14.10.2008г. на ВКС по т.д № 240/2008г. на I т.о, ТК. При приетите за установени факти и по изложените по-горе съображения първоинстанционният съд намира, че ответната О. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата, представляваща разходи за обслужване на инвестицията за периода 15.10.2013 г. - 14.04.2014 г. в размер на 6032.54 лв. с ДДС, дължима по фактура № */14.04.2014 г.; сумата, представляваща разходи за обслужване на инвестицията за периода 15.04.2014 г. -14.10.2014 г. в размер на 5 370.90 лв. с ДДС, дължима по фактура №*/14.10.2014 г.; както и сумата, представляваща разход за обслужване на инвестицията за периода 15.04.2013 г. -14.10.2013 г., в размер на 6 551.59 лв. с ДДС, дължима по фактура № */15.10.2013г. Върху посочените главници следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2014г. до окончателното изплащане на сумите, доколкото такава претенция е заявена от страна на ищеца. С оглед основателността на главните претенции основателни се явяват и акцесорните такива. Ще следва съобразно заключението на вещото лице и съобразно претендираното от ищеца ответната О. да бъде осъдена да заплати и дължимите мораторни лихви както следва: мораторната лихва за забава по фактура № */15.10.2013 на стойност 6 551.59 лв., с падеж 15.10.2013 г., за периода 15.10.2013 г. - 05.12.2014 г. в размер на 560.64 лв.; мораторната лихва за забава по фактура № */14.04.2014 г. на стойност 6 032.54 лв., с падеж 14.04.2014 г. за периода 14.04.2014 г. - 05.12.2014 г. в размер на 396.53 лв.; мораторна лихва за забава по фактура № */14.10.2014 г. на стойност 5370.90 лв., с падеж 14.10.2014 г., за периода 14.10.2014 г. - 05.12.2014 г. в размер на 79.31 лв. С оглед изхода на спора О. Н. дължи на ищеца разноски за настоящото производство в размер на общо 3 147.16 лв. /за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице изчислени съобразно уважената част от исковете/. Съобразно отхвърлената част от исковете /8.16 лв./ ищецът дължи на ответника 1. 70 лева /за адвокатско възнаграждение/. Или по компенсация следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 3145. 46 лв. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш ╚ : ОСЪЖДА O.Н., област С., БУЛСТАТ: *, с адрес ул. „А.С.”*, п.к. *, представлявана от Ф.Г. – зам. кмет на О.Н. да заплати на Е.Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.*, бул.„ Х.Б.” *, представлявано от всеки двама от тримата членове на Съвета на Директорите - П.Ю.Б., П.П.С. и Б.Н.А., сумата по фактура № */15.10.2013г., представляваща разходи за обслужване на инвестицията за периода 15.04.2013 г.-14.10.2013 г. в размер на 6551.59 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на подаване на исковата молба – 10.12.2014г., до окончателно изплащане на вземането, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата 6551.59 лева за периода 15.10.2013 - 05.12.2014 г. в размер на 560.64 лева; сумата по фактура № */14.04.2014 г., представляваща разходи за обслужване на инвестицията за периода 15.10.2013 г. - 14.04.2014 г. в размер на 6032.54 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2014г., до окончателно изплащане на сумата, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата 6032.54 лева за периода 14.04.2014 - 05.12.2014 г. в размер на 396.53 лева; сумата по фактура № */14.10.2014 г., представляваща разходи за обслужване на инвестицията за периода 15.04.2014 г. - 14.10.2014 г. в размер на 5370.90 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2014г., до окончателно изплащане на сумата, ведно със мораторна лихва за забава върху главницата 5370.90 лева за периода 14.10.2014 - 05.12.2014 г. в размер на 79.31 лева, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над 6551.59 лева до 6559.75 лева, претендирана като главница по фактура №*/15.10.2013г., като неоснователна и недоказана. ОСЪЖДА О .Н., област С., БУЛСТАТ: *, с адрес ул. „А.С.”*, п.к. *, представлявана от Ф.Г. – зам. кмет на О.Н. да заплати на Е.Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.*, бул.„ Х.Б.” *, представлявано от всеки двама от тримата членове на Съвета на Директорите - П.Ю.Б., П.П.С. и Б.Н.А.O сумата в размер на 3145. 46 лева, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред О.с.С. РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п) |