Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Г.Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1318 по описа
за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 62, ал. 2 от СК от А.М.Г. против М.А.Р., С.М.Р. и М.М.Р., чрез особения им
представител за установяване, че М.А.Р. не е биологичен баща на децата С.М.Р. и
М.М.Р..
В исковата молба ищцата излага, че с ответника М.Р. са съпрузи, чиийто брак
е сключен на 07.07.2017г., но е в процес на прекратяване с развод, поради
проявилите се дълбоки културни, религиозни и езикови различия, както и поради
настъпилата 3 месеца след сключване на брака фактическа раздяла. Излага, че
след раздялата със съпруга си през м.03.2018г. ищцата е заживяла на семейни
начала с друг мъж, от когото забременяла и родила на ***г. двете си деца – С. и
М.. Твърди, че съпругът и не е биологичният баща на децата и поради това, че не
е имала интимни отношения с него след раздялата им през 2018г., а причината той
да бъде вписан като баща е презумпцията за бащинство. Моли съда да уважни
предявените искове като приеме за установено, че М.А.Р. не е баща на децата С.М.Р.
и М.М.Р., както и да бъде допусната промяна на имената им като съответно бъдат
вписани бащино име –Аи фамилно М..
В съдебно заседание ищцата А.Г., чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Уточнява, че бракът и с ответника М.А.Р.
е прекратен с влязло в законна сила решение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът М.А.Р. е депозирал писмен отговор, чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за основателност на
предявените искове. Не оспорва, че фактическата раздяла между него и ищцата е
настъпила 3 месеца след сключването на брака, както и че след това не се е
срещал с ищцата и не е общувал с нея. На това основание счита, че няма как да е
биологичен баща на родените от нея през 2019г. деца. Моли предявените искове да
бъдат уважени като основателни. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител заявява становище за основателност на исковете. Моли за уважаване
на исковете за приемане за установено, че той не е биологичен баща на децата С.
и М..
В срока по чл.13 от ГПК писмен отговор е депозирал и особеният представител
на децата С.Р. и М.Р.. Заявява
становище за допустимост и основателност на предявените искове.
Контролиращата страна ДСП – Провадия, редовно уведомена за инициираното
производство не изразява становище по исковете.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
С решение № 187/29.07.2020г.
по гр.д. № 1937/2019г. по описа на РС-Провадия е прекратен с развод по реда на
чл. 50 от СК бракът между А.М.Г. и М.А.Р. сключен на 07.07.2017г. Решението е
влязло в сила на 29.07.2020г.
Видно от представените удостоверения
за раждане издадени от Община Варна /л.5,6/ децата С.М.Р. и М.М.Р. са родени на ***г. и като техни родители са вписани: майка А.М.Г.
и баща М.А.Р..
По искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията й е
разпитана свидетелката П.Ж.С.. Посочва, че са приятелки с А., която през 2017г.
сключила брак с чужденец. Живели заедно само 3 месеца, след което се разделили
и той заминал за чужбина. Оттогава не се
били събирали. А. се запознала с настоящия си мъж С., с когото живеела вече 2
години на семейни начала. От него родила и близначките.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от СК майката
може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло
да бъде заченато от него, като този иск може да бъде предявен до една година
от раждането. В настоящият случай, към датата на сезиране на съда с
исковата молба - 15.06.2020г. /тогава е подадена исковата молба чрез куриер/
малолетните С. и М. не са навършили една година, поради което и предявените искове
се явяват допустими.
От съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата и ответникът М.Р. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 07.07.2017г. е прекратен с развод на 29.07.2020г. На ***г. са родени близначките С. и М.. Въз основа на законовата презумпцията в чл.61, ал.1 от СК, в акта им за раждане като баща е вписан М.Р.. Изявленията на ищцата и на процесуалния
представител на ответника М.Р. в
съдебно заседание, както и събраните по делото гласни доказателства обуславят
катерогичната констатация, че към вероятния период на зачеване на децата ищцата
и ответника Р. са били във
фактическа раздяла, което изключва половите контакти
между тях, а в следствие на това и възможността децата да бъдат
заченати от последния. В този смисъл
са и показанията на св.С., която посочва, че ищцата и съпругът и чужденец се
разделили 3 месеца след брака, а от преди 2 години живее на съпружески начала с
партньора си С., не са се разделяли и ищцата не е поддържала връзка с бившия си
съпруг. Съдът преценява показанията на свидетеля по реда на чл.172 от ГПК във
връзка с всички събрани други доказателства и на това основание кредитирайки ги
като достоверни ги поставя в основата на правните си изводи. Презумпцията за
бащинство е успешно оборена, поради което предявеният от А.Г. против М.Р. и децата
С.М.Р. и М.М.Р. искове с правно основание чл. 62, ал. 2 от СК за приемане за установено, че М.Р. не е баща на двете деца
се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.М.Г., ЕГН ********** с адрес: *** против
М.А.Р. роден на ***г. в Пакистан, с настоящ адрес в
Р.Германия, Щутгард 70376, ул.“Дюселдорф“ № 74 и децата С.М.Р. и М.М.Р. родени на ***г. субективно съединени искове, че М.А.Р. роден на ***г. в Пакистан НЕ Е БАЩА на децата С.М.Р., ЕГН********** и М.М.Р., ЕГН **********, на основание чл.
62, ал. 2 от СК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението заверен препис да се
изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна за
извършване на поправка в акт за раждане № ********** от 20.06.2019г.
и в акт за раждане № ********** от 20.06.2019г. чрез заличаване на М.А.Р., вписан като баща на децата С.М.Р. и М.М.Р..
.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: