№ 356
гр. Благоевград, 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200501181 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.
I. Образувано е по въззивна жалба на В. Г. Р. и Б. Г. Т., двете от град Петрич,
представлявани от адвокат С. П., срещу Решение № 8016 от 06.04.2022 г. по
гр. д. № 1213 по описа за 2020 г. на Районен съд - град Петрич, с което е
отхвърлен предявеният от въззивниците против ответника С. И. Я.
положителен установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56126.603.3295 по КККР на ********* с площ от 217 кв.м.,
съставляващ УПИ ІІ-3295 в кв. 235, заедно с 1/2 ид.ч. от сграда с
идентификатор 56126.603.3295.1, застроена на 87 кв.м., на два етажа. В
обстоятелствената част на жалбата се възразява срещу крайния извод на съда,
че ищците не доказали, че техният дядо Б.Г. е придобил право на собственост
на основание давностно владение и делба върху спорния имот, тъй като през
1972 г. последният е бил признат от страна на нотариус за собственик на 1/2
ид.ч. от сградата и дворното място и по-конкретно на една стая на първи етаж,
южно изложение, както и една стая на втория етаж, свързани със
самостоятелно стълбище и чардак, което обстоятелство предполагало, че
десет години назад Г. е упражнявал фактическа власт върху половината от
имота, а четиридесет и пет години никой не е оспорвал собствеността му.
Излагат се съображения относно индивидуализацията на имота и се цитират
показания на разпитани в хода на първоинстанционното производство
1
свидетели, от които, според жалбоподателите, се установявало, че в
конкретния случай ставало въпрос за една къща, разделена с два входа,
ползвана от две различни семейства, като спорната част е именно едната
половина, собственост на Б.Г. и за която ответникът също претендира да е
собственик, по силата на наследство от неговото съпруга. Възразява се срещу
довода на ответника, че е придобил половината от къщата, тъй като когато
през 2007 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост по силата на
обстоятелствена проверка, бабата на ищците била още жива. Акцентира се, че
дори да бъде прието, че ответникът притежава някакво право на собственост
по силата на наследство, то не съществувало пречка съдът да признае за
установено, че ищците са собственици на 1/4 ид. ч. от жилищната сграда и 1/2
ид.ч. от земята. С тези аргументи се иска отмяна на оспореното решение като
неправилно и незаконосъобразно и вместо това да бъде постановен съдебен
акт, с който предявеният установителен иск да бъде признат за основателен.
Претендират се разноски. С жалбата доказателствени искания не са
направени. В представения отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК на С. Я.
наведените оплаквания от въззивниците се оспорват.
II. С атакуваното решение от 06.04.2022 г. по гр. д. № 1213/2020 г. на Районен
съд - Петрич искът на ищците е отхвърлен като неоснователен с аргумента, че
липсва идентичност между имота, описан в исковата молба, и този, посочен в
нотариалния акт от 1972 г., с който Б.Г. е признат за собственик по силата на
давностно владение, наследство и делба, с оглед констатирани разминавания
относно съседи и застроена площ. Освен това, описаните в нотариалния акт за
собственост две стаи не съставлявали самостоятелен обект на правото на
собственост. Посоченото съображение е споделено в Решение № 24 от
13.01.2023 г. по в.гр.д. № 530 по описа за 2022 г. на ОС - Благоевград, с което е
потвърдено решението на първоинстанционния съд, като е допълнено, че по
делото не е доказано, че наследодателят на ищците - Б.Г., е придобил
останалата 1/2 ид. ч. от дворното място и сградата, която е построена върху
него, по отношение на която ответникът Я. се снабдил с нотариален акт през
2007 г., поради което сега жалбоподателите не могли да се легитимират с
права върху нея.
III. С Решение № 631 от 28.10.2024 г. по гр. д. № 2396 по описа за 2023 г. на
ВКС делото е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав с
конкретни указания по оставяне на исковата молба без движение. Така с
2
Определение 1268 от 14.11.2024 г. по настоящото производство исковата
молба е оставена без движение, като е указано на ищците Р. и Т. да
конкретизират дали предметът на спора касае правото на собственост върху
реална част от сграда (конкретни помещения, обособени като жилища) или
собственост върху 1/2 ид. ч. от сградата, като в първия случай е нужно
спорната реална част да се идентифицира и да се опише ясно
местонахождението на същата, за да стане ясно не само коя е тази част, но и
дали това е частта, владяна от ответника. А ако се твърди, че спорната част
представлява идеална част от правото на собственост върху къщата, то е
необходимо да се обоснове по какъв начин и на какво правно основание
реалната собственост върху стаи, придобита през 1972 г., е преобразувана в
идеална част от цялата сграда, както и изрично да се заяви дали
претендираната от ищците 1/2 ид. ч., притежавана по наследство, и тази 1/2
ид. ч., за която ответникът се е снабдил с нотариален акт, съвпадат.
IV. В срок е постъпила поправена искова молба, в която се конкретизира, че
към 1972 г. процесната жилищна сграда в бившия имот с пл. № 3188 е
двуетажна и се състои от три самостоятелни части - западна част, състояща се
от две стаи, разположени една над друга и свързани със самостоятелно
стълбище и чардак; североизточна част с две стаи отново една над друга със
самостоятелен вход откъм улица, обособени към този момент в общо четири
стаи; югоизточна част отново с две стаи, разположени една над друга и
свързани със самостоятелно стълбище и чардак. Сградата била построена в
този си вид преди около 100 години. С нотариалния акт от 1972 г.
наследодателят на ищците Б.Г. се легитимирал като собственик на частта,
разположена югоизточно, достъпът до която се осъществява със
самостоятелен вход от източната част на дворното място. Ответникът и към
настоящия момент ползва североизточната част (обособените четири стаи),
отново със самостоятелен вход от пл. “И.”. Третата самостоятелна част винаги
била владяна от Л. Г.а и нейните наследници, а през 2020 г. владението на
същата било предадено на ищците. С петитума на молбата се иска да бъде
признато за установено, че ищците са собственици на една втора идеална част
от поземления имот, както и на реална част от сградата, представляваща
самостоятелно жилище в югоизточната част на къщата, състоящо се от две
стаи, разположени една над друга и свързани със самостоятелно стълбище.
Искането е продиктувано от това, че снабдявайки се през 2007 г. с нотариален
3
акт за обстоятелствена проверка за една втора идеална част от целия имот, то
ответникът на практика се е снабдил и с права върху частта от къщата,
притежавана по наследство от ищците. В представения отговор към
поправената искова молба ответникът Я. навежда твърдение, че по делото е
безспорно установено, че той заедно с починалата си съпруга К. И.а ползвали
процесния имот повече от тридесет години, като извършили и преустройство
на самата сграда, което категорично доказвало намерението за своене.
Възразява се, че в твърденията в исковата молба относно разпределението на
сградата и претенцията за притежавано право на собственост е налице
противоречие, налагащо повторно оставяне на исковата молба без движение.
V. Окръжният съд, след като съобрази представените въззивна жалба и
отговор към нея, процесуалният развой на делото до този момент,
поправената искова молба и указанията на върховната съдебна инстанция,
приема да са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в
открито съдебно заседание с участието на страните, доколкото жалбата
изхожда от активно легитимирана страна, същата е допустима и редовна, а
въззивникът е изпълнил указанията, дадени му с нарочен съдебен акт за
поправка на представената искова молба, като към този момент въззивният
съд не счита, че е налице необходимост от повторно оставяне без движение на
същата, каквито са възраженията в представения допълнителен отговор от
страна на ответника.
VI. С оглед мотивите към решението на ВКС, въззивният съд следва да
назначи провеждането на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която следва след проведен оглед на място, в присъствието на страните по
делото, да извърши описание на сградата с всички помещения в нея, като
отрази коя от страните кои помещения ползва. По-конкретно вещото лице,
след извършения оглед и евентуално справка относно техническата
документация на сградата в Община Петрич, следва да конкретизира при
възможност кога е построена процесната сграда с идентификатор
56126.603.3295.1, какво е архитектурното разпределение на цялата сграда,
налице ли са обособени самостоятелни части за ползване в нея с отделни
входове, ако да - да се посочи колко са те и какви помещения се намират във
всяка отделна част, как посочените части са обособени една от друга, като
същите бъдат ясно индивидуализирани чрез писмено описание и приложение
4
на снимков материал, при описанието вещото лице да отрази коя част от коя
от страните по делото се ползва. За целта следва да бъде назначено вещото
лице Ю.Д.М. от списъка на вещите лица към ОС - Благоевград, като на
основание чл. 76 ГПК депозитът за провеждането на заключението следва да
бъде възложен за предварително заплащане от страна на ищците.
Така мотивиран, ОС - Благоевград на основание чл. 267, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гр. д. № 1181 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Благоевград
в открито съдебно заседание на 29.04.2025 г. от 10:15 ч., за която дата и час да
се призоват страните, чрез техните процесуални представители, както и
вещото лице Ю.М..
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА на основание чл. 197, ал. 1 ГПК съдебно-
техническа експертиза, изпълнима от вещо лице Ю.М., който след запознаване
с доказателствата по делото, наличната техническа документация на сграда с
идентификатор 56126.603.3295.1, находяща се в *********, както и след като
извърши оглед на същата в присъствието на страните по делото, да отговори
на въпросите, поставени в параграф VI от обстоятелствената част на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 76 ГПК дължим депозит за провеждане на
експертизата в размер на 400 (четиристотин) лева, вносим от ищците В. Г. Р.
и Б. Г. Т. в едноседмичен срок от получаването на настоящото определение.
УКАЗВА на вещото лице, че на основание чл. 199 ГПК следва да представи
изготвеното заключение най-късно в едноседмичен срок преди датата на
откритото съдебно заседание или при невъзможност за това да уведоми съда в
разумен срок.
ПРЕПИСИ от настоящото определение да се връчат на страните и вещото
лице.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6