Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1967 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Н.“ ООД, ЕИК ********* срещу „ДЗИ ОЗ“ЕАД, ЕИК ***иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1433 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди за отстраняване на щетите, както следва: стъкло
челно със сензор - 940 лв., стъкло предна дясна врата на -
280 лв., уплътнение лайсна врата предна дясна на - 140
лв., силикон за 18 лв., както и за монтажа на челното 40
лв. и това на предната врата стъкла 15
лв., в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 13.02.2017 г. в гр. Варна и
съставляващи покрит риск по застраховка „Каско +"
по полица № 440116031064545/21.11.2016г.) на лек
автомобил "Хюндай Туксон", с рег.№ *** , както и съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
Ищецът
твърди, че на 13.02.2017г. около 8:30 ч. водачът Е. Р. В.
с ЕГН ********** установил, че паркираният на ул. *** №
За, автомобил е със увредено предно панорамно стъкло -
напукано е, счупено е предно дясно странично стъкло и е увредено уплътнението
на стъклото на преден десен прозорец с размери около 1-2
см., като от купето липсва огледалото за обратно виждане. Сочи, че в гр. Варна
на паркинг пред Клиниката по онкология на МБАЛ „Св. Марина" ЕАД ударил
предната броня на автомобила в ограничително колче. Увреден е детайлът предна
броня, който се нуждаел от боядисване. Последното е изпълнено от Р. а. ЕООД с
ЕИК ***, като манипулацията е
струвала 60 лв.
Ищецът твърди, че
за отстраняване на щетите е закупил: стъкло челно със сензор на цена
940 лв., стъкло предна
дясна врата на цена 280
лв., уплътнение лайсна врата предна дясна на цена 140 лв. и силикон за 18 лв. За монтажа на челното и това на
предната врата стъкла са платени 40 лв. за първото и 15 лв. за второто. Сочи, че ремонтите са
изпълнени от Р.А.ЕООД с ЕИК ***, като е издадена фактура от
09.01.2020 г., която е
платена на същата дата. На 18.04.2016 г. в гр. Варна на ул. *** пред офиса
на „***" АД колата е открита с удар.
Ищецът
излага, че автомобилът бил застрахован
при ответника (застрахователна полица № 440116031064545/21.11.201бг.) със застрахователно покритие
„Пълно +" и е предявил претенциите си пред
застрахователното дружество - длъжник, за заплащане на
застрахователно обезщетение, в следствие на настъпилото застрахователно
събитие, като е заведена щета № 44010311701094/13.02.2017г., която не му била заплатена.
Поради неизплащане
на обезщетение ищецът, предявява настоящия иск. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна депозира отговор, в който оспорва иска. Възразява, че
представителят на застрахования собственик, още при завеждането на
застрахователната претенция на 13.02.2017 год., е уведомен, че документите,
които допълнително следва да бъдат предоставени на застрахователя. Възразява,
че не е заявено пред застрахователя, като настъпило застрахователно събитие,
респективно не е бил описан като увреден соченият детайл -
предна броня. Представянето на изисканите
документи е било изпълнено от пълномощник на ищцовото
дружество едва на 11.02.2020 год., след което е било определено застрахователно
обезщетение, в размер на 581,00 лв. Сумата е била изплатена на 14.02.2020 год. по посочената банкова сметка ***,
в качеството на пълномощник на ищцовото дружество. От
така определеното застрахователно обезщетение, на основание текста на т. 8.18., раздел I: Общи положения е бил
изключен описаният липсващ детайл-огледало за
обратно виждане.мОтветното
застрахователно дружество счита за несъстоятелни наведените с исковата молба
твърдения, че дължимото обезщетение, следва да бъде равно на сумата от 1433,00 лв., определена от
ищеца, като цената на ремонтните дейности, с оглед представената към исковата
молба фактура № 206/09.01.2020 год. Ответното
застрахователно дружество възразява срещу твърдението, че обективираните в
посочената фактура стоки и материали са били вложени в ремонта на процесния лек автомобил, като
оспорва верността на съдържанието на представения от ищеца частен документ. Излага също, че Общите условия към
застрахователния договор са неразделна негова част и като такива, на основание
чл. 348, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 298, ал. 2 от ТЗ са задължителни за страните,
още повече, че с полагането на подписа си върху полицата, представител на ищеца
е заявил, че ги приема. Поради което
моли претенцията да се отхвърли.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни
изводи:
В настоящото
производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор
по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия
размер. В тежест на ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е изпълнил поетите с договора
задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Съдът
е приел за безспорно по делото наличието на валидно сключена доброволна,
автомобилна застраховка „Каско+", за лек автомобил, марка и модел „Хюндай Туксон", per. № ***, рама ***, обективирана в полица №
440116031064545/21.11.2016 год. със срок на действие 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 28.11.2016 год. до 23:59 ч. на 27.11.2017 год.
Щетата е заведена при застрахователя под № 44010311701094/13.02.2017г. С писмо от 13.02.2017г.
застрахователят е указал на ищеца документите които следва да представи във
връзка с изплащане на обезщетение, както и писмо с изх.№647/30.08.2017г.
По делото е представена разпечатка от онлайн банкиране
за заплащане на сумата от 581 лв. на Е. В..
От заключението на в.л. по назначената САТЕ се установява,
че е извършен ремонта на уврежданията съгласно опис-заключение по щета № 44010311701094/13.02.2017г., които са изцяло отстранени. При
ремонта са вложени оригинални резервни части или поне от марката при
първоначалното вграждане. Общата стойност за възстановяване на автомобила
съгласно описа на застрахователя по експертна оценка за труд и части без
прилагане на коефициент за овехтяване е
1549,71 лв. Общата стойност за възстановяване на автомобила съгласно
опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по цени на Доверени
сервизи за труд и части е 1627,71 лв. с ДДС.
От
заключението на в.л. по назначената ССЕ са се установява, че доставчици на
стоките по фактура №206/09.01.20г. са Е Ф ЕООД и Т К ЕАД, по представена
фактура №20000000669 от 15.04.2016г. на стойност 889 лв. с описание на стока
автостъкла и по фактура №20000001912 от 02.08.2017г. на стойност 2020лв. за
същата с тока и двете с доставчик Е Ф ЕООД. Представена е фактура №**********
от 13-06.2018г. с доставчик Т К ЕАД на стойност 155 лв. за стока-уплътнител
десен. По аналитична оборотна ведомост със съответното движение за периода
01.01.2016г.-31.01.2020г. по счетоводна сметка-материали-налични счетоводни
записи за завеждане и изписване на цитираните материали по фактура
206/09.01.2020г. Има движение по извлечение от сметка на А Б за дата
09.01.2020г. вноска на каса в размер на 1433 лв., с основание за плащане
фактура 206/09.01.2020г.
През време на
действието на договора за застраховка „Каско" - на 13.02.2017 г., е
установено увреждането на застрахования автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско " носи
отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие,
предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в
Общите условия към него.
Неоснователно
е възражението на застрахователя, че като щета не е описано увреждане на предна
броня, както и липсващо предно огледало не е покрит застрахователен риск, тъй
като липсва претенция от ищеца за обезщетяване на такива увреждания.
Видно
от издадено удостоверение рег.№436000-2060 от 14.02.2017г. от Второ РУ на ОД
МВР Варна е регистрирано увреждане на автомобил Хюндай Туксон
с рег.№***.
Не е налице законово основание за
застрахователя да откаже изплащането на обезщетение, на осн.чл.405, ал.1 КЗ. Настъпилото на
13.02.2017 г. увреждане на застрахования при ответника автомобил съставлява
покрит от застрахователя риск и следва да се изплати обезщетение, като спорът се свежда до размера на
дължимото обезщетение.
Относно размера на вредите следва да се
има предвид константната съдебна практика. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл.386 ал.2 от КЗ , да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386 от КЗ /чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)/, а не според
методиката на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на
чл.386 ал.2 от КЗ /чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)/ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество чл.400, ал.2 от КЗ /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид чл.400 ал.3 от КЗ /чл. 203, ал. 3 КЗ/, по който въпрос е
постановена и трайна съдебна практика на ВКС / напр. решение № 115 от 9.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. В случая при частично или
пълно унищожаване на имуществото обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност
на увреденото имущество не може да бъде по - голяма от пазарната му стойност
към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от
същия вид.
Съобразявайки константната съдебна практика, съдът
приема, че размерът на застрахователното обезщетение за настъпилото на 13.02.2017
г. застрахователно събитие възлиза на сумата от 1549,71 лв., представляваща
стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид и качество
/чл. 400, ал. 2 КЗ/, съобразно заключението на в.л.
дадено по САТЕ. Съответно от тази сума следва се извади стойността за огледало
„задно миждане“-110,76 лв. с вкл. труд. Ищецът не оспорва твърденията на
застрахователя за извършено плащане по заведената щета в размер на 581 лв.,
което се установява и от представените писмени документи от ответника за
извършеното плащане -л.96-97 от делото. Поради което искът следва да се уважи в
размер за сумата от 857,95 лв.
и отхвърли за горницата над тази сума до претендираните 1433 лв., като
неоснователен.
Ищецът не претендира законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда, поради което такава не се
присъжда.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 243,87 лева, в това число
д.т. в размер на 57,32 лева и внесен адв. хонорар в размер на 350 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложат и направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 293,34 лева, в това число за
САТЕ-200лв., ССЕ-200 лв. и внесен адв. хонорар в размер на 331 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ ОЗ“ЕАД, ЕИК ***да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК *** сумата в размер 857,95 лева (осемстотин петдесет и седем лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди за
отстраняване на щети, както следва: стъкло
челно със сензор, стъкло предна дясна врата, уплътнение лайсна врата предна
дясна, силикон и за монтаж на челното на предната врата стъкла, в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 13.02.2017 г. в гр. Варна и съставляващи покрит
риск по застраховка „Каско +" по полица № 440116031064545/21.11.2016г.
на лек автомобил "Хюндай Туксон", с рег.№ ***, като отхвърля
иска за горницата над 857,95 лв. до претендираните 1433 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ДЗИ ОЗ“ЕАД, ЕИК ***да заплати
на „Н.“ ООД, ЕИК *** сумата в размер на 243,87 лева (двеста четиридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки)
представляваща сторени от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Н.“ ООД, ЕИК *** да заплати
на „ДЗИ ОЗ“ЕАД, ЕИК ***сумата в размер на 293,34 лева (двеста деветдесет и три лева и тридесет и
четири стотинки) представляваща сторени от ответника разноски на осн. чл.78
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: