Р Е Ш Е Н И Е
№132
гр. Търговище, 12.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ,
в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдията СТОЯН
КОЛЕВ адм. д. № 144 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 145 и следващите АПК, във връзка с
чл. 27, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ. бр. 51
от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), предишно заглавие Закон за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Община Попово ЕИК
********* с адрес: гр. Попово, общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 1, представлявана от кмета Л. В., чрез а.. З.О. с адрес: *** тел.
************, ел. поща: ****************** против Решение № РД-02-36-671/
28.07.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г. за отказ за верификация на разходи за
изпълнение на проект: „Подобряване на енергийната ефективност в две
многофамилни жилищни сгради в гр. *******************************************по
ОП“ Региони в растеж“ 2014 – 2020г. общо в размер на **********лв. и
установяване на публично държавно вземане в размер на 84 925, 69 лв.
Жалбоподателят намира решението за постановено при
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и противоречие с материално правните
разпоредби на закона. Налага доводи за неправилно установена фактическа
обстановка, довела до незаконосъобразност на оспореното решение. Оспорва
изводите на РУО по отношение на извършените непредвидени разходи.
Ответната страна – ръководителят на РУО на ОПРР
2014-2020 г. се представлява от а.. Т., която в съдебно заседание оспорва
жалбата, депозира подробни писмени бележки за неоснователност на оспорването и
отправя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Встъпилият по делото прокурор не изразява становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
Във връзка
с изпълнение на проекта от община Попово е сключен договор с изпълнители ЕТ“АС-Строй-
Я. С.“ гр. Самоков на 25.05.2021 г. (л. 208 - 214) с предмет обособена позиция
№ 2: Изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) за саниране и обновяване на
жилищна сграда с адрес: гр. Попово, ж.к. „*************************в
съответствие с техническите спецификации на възложителя изисквания на ЗУТ и
свързаните с него подзаконови нормативни актове, Техническо предложение и
Ценово предложение на изпълнителя, съставляващи неразделна част от договора на
стойност от 523 645, 97 лв. без ДДС и с "Топ Строй" ЕООД , гр.
Търговище на 02.06.2021 г. (л. 72 - л. 78) на стойност 364 066, 30 лв. без ДДС
с предмет: обособена позиция № 1: Изпълнение на СМР за саниране и обновяване на
жилищна сграда с адрес: гр. Попово, ул. „България“ № 117 в съответствие с
техническите спецификации на възложителя изисквания на ЗУТ и свързаните с него
подзаконови нормативни актове, Техническо предложение и Ценово предложение на
изпълнителя, съставляващи неразделна част от договора.
На
07.04.2022 г. в ИСУН 2020 е постъпило искане плащане № 3 (окончателно) по АДБФП
с на Община Попово. Искането е придружено от окончателен технически и финансов
отчет. По повод искането е проведена кореспонденция между УО и бенефициента,
при която от последния са изискани в срок до 15 календарни дни и представени от
жалбоподателя документи свързани с изпълнението на проекта и допълнителните
непредвидени разходи (л. 22 – 31).
При
извършена проверка на място в периода 20 - 21.06.2022 г., комисия съставена от
двама представители на УО и двама представители на жалбоподателя са извършили
проверка и замерване в жилищни сгради в гр. Попово с адреси: ул. „България“ №
117 и ж.к. „Русаля“ № 33, 34 35 и 36. Във връзка с проверката на 26.06.2022 г. са
съставени два броя протоколи за измерване, в които са били отразени
констатациите на комисията относно количеството измерени строително монтажни
работа във връзка с проекта (л. 19 – 21). Отразено е в протоколите, че на обект
МЖС *************- Договор № BG16RFOP001-2.003-0046-C01-S-05 / 02.06.2021 г. с
изпълнител ТОП СТРОЙ ЕООД при предвидени по проект дейности по доставка и
монтаж на Алуминиева дограма с коефициент на топлопреминаване U<1,70 W/m2K в
размер на 170,19 м2 са измерени 123,16 м2, или с 44,03 м2 по-малко. Относно
дейностите по Полагане на цветна мозаечна мазилка, включително грундиране по
сутеренни стени е отразено, че при предвидени такива в размер от 363,93 м2 са
измерени 228,83 м2, или със 135,1 м2 по-малко. По отношение на МЖС Русаля № 33,
34, 35, 36 по Договор № BG16RFOP001-2.003-0046-C01-S-04 / 25.05.2021 г. с
изпълнител ЕТ АС-СТРОЙ - Я. С. е отразено, че от предвидените по договор
дейности по полагане на цветна мозаечна мазилка, включително грундиране по
сутеренни стени в размер на 567,2 м2 са измерени 366,16 м2, или с 202,04 м2
по-малко.
Въз основа
на двата протокола от 26.06.2022 г. РУО е постановил оспореното Решение №
РД-02-36-671/ 28.07.2022 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г. на бенефициента
Община Попово е отказана верификация на разходи за изпълнение на проект:
„Подобряване на енергийната ефективност в две многофамилни жилищни сгради в гр.
*******************************************общо в размер на **********лв. и е установено
публично държавно вземане в размер на 84 925, 69 лв.
Видно от
разпечатка от кореспонденцията от програмата ИСУН решението от 28.07.2022 г. на
ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. е връчено на
жалбоподателя на 28.07.2022 г. и е обжалвано с жалба вх. № 99-00-6-757/11.08.22
г. г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.
За
изясняване на спорните по делото въпроси, а именно – размерът на действително
извършените дейности по доставка и монтаж на Алуминиева дограма и за полагане
на цветна мозаечна мазилка, включително грундиране по сутеренни стени, както и
с оглед преценка дали разходите за доставка и монтаж на камък за парапет, за доставка
и монтаж на иноксова ръкохватка на парапети с височина 30 см. и за освежаване
чрез боядисване на стълбищни клетки
(вкл. грунд, латекс по стени и тавани) е можело да се предвидят при изработване
и одобряване на инвестиционните проекти по дело бе изслушано и прието
заключението на вещото лице Н.Н.. От същото се установява, че при оглед и
замерване на място в двете многофамилни жилищни сгради вещото лице е
констатирало, че в МЖС Русаля № 33, 34, 35, 36 извършените дейности по полагане
на цветна мозаечна мазилка, включително грундиране по сутеренни стени са в
размерна 398 м2. Според заключението в МЖС *************извършените дейности по
полагане на цветна мозаечна мазилка, включително грундиране по сутеренни стени
са в размерна 265 м2, а тези по доставка и монтаж на Алуминиева дограма
възлизат на 170.19 м2.
По делото
е приложена преписката по адм.д. № 100/2022 г. по описа на АС Търговище. От
същата се установява, че с Решение № 91/0.07.2022 г. на АС Търговище, потвърдено
с Решение № 2100/27.02.2023 г.,постановено по адм.д. № 7527/2022 г. на ВАС е
отхвърлена жалбата на Община Попово срещу Решение № РД-02-36-518/ 11.05.2022 г.
на Д.И. - зам.- министър на МРРБ и ръководител на УО на Оперативна програма
“Региони в растеж“ 2014-2020 г. за установяване на нередност и извършени
нарушения от бенефициента община Попово при възлагане на обществена поръчка с
предмет: Изпълнение на СМР за саниране и обновяване на 2 жилищни сгради по
проект: „Подобряване на енергийната ефективност в 2 многофамилни жилищни сгради
в гр. Попово с адреси: ул. „България“ № 117 и ж.к. „Русаля“ №№ 33, 34, 35 и 36
по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ и за определяне на ФК в размер на 10
% (106 525, 48 лв. с ДДС) върху
допустимите разходи по договори с обособена позиция № 1 с изпълнител „Топ
Строй“ ЕООД на стойност 364 066, 30 лв. без ДДС и за обособена позиция № 2 с
изпълнител ЕТ“АС-Строй-Я. С.“ на стойност от 523 645, 97 лв. без ДДС с
прогнозна стойност на поръчката от 1 187 334, 89 лв. без ДДС.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
управляващият орган (УО) извършва авансови, междинни и окончателни плащания въз
основа на искане от бенефициента. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е
регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи (счетоводните органи, съобразно
новата редакция на алинеята, изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022
г.) и одитните органи, като съгласно алинея пета на чл. 9 от ЗУСЕФСУ
ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице.
Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26,
т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството „Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за
регионално развитие” изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна
програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. и всички произтичащи от това
задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз и
Структурните инвестиционни фондове ”. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Устройствения
правилник на МРРБ, министърът ръководи и представлява Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, а съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 -
„организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на
Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. и на
Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. В случая Решение
№ РД-02-36-671/28.07.2022 г. е издадено от заместник министър-председателя и
министър на регионалното развитие и благоустройството Г. К., който се явява
ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в
растеж" 2014 - 2020 г. съответно компетентен орган да постанови оспореното
решение.
Съдът не приема оплакванията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че към момента на издаване на оспореното решение
министърът на регионалното развитие и благоустройството не е имал качеството на
ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г. Същите се
основават на тезата, че със заповед №
РД-01-14-1116/31.12.2021 г. министърът на регионалното развитие и
благоустройството е делегирал правомощията си за Ръководител на УО на ОПРР
2013-2020 г. на Д.И. - заместник министър на регионалното развитие и
благоустройството. Счита, че освобождаването ѝ от длъжността
заместник-министър със заповед № КВ-454/24.6.2022 г. на министър – председателя
не води автоматично и до освобождаването ѝ от длъжността ръководител на
УО на ОПРР 2014-2020 г. министър-председателят не бил компетентен да я освободи
от тази длъжност. За освобождаването ѝ от длъжността ръководител на УО на
ОПРР 2014-2020 г. била нужна нарочна заповед на министъра на регионалното
развитие и благоустройството който я е назначил, а доколкото такава заповед
липсвала, към датата на издаване на решението. В случая Делегираните на Д.И. правомощия
са отпаднали по право с акта за освобождаването ѝ като Заместник министър
на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № КВ-454/24.6.2022 г.
на Министър – председателя. Това е така, защото от момента на освобождаването
ѝ като Заместник министър на
регионалното развитие и благоустройството същата е престанала да бъде част от
администрацията на министерството, поради което Министърът на регионалното
развитие и благоустройството отново е придобил качеството си на ръководител на
УО на ОПРР 2014-2020 г.
В този смисъл неоснователно се явява възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че Решение №
РД-02-36-671/28.07.2022 г. е постановено от некомпетентен орган.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до
незаконосъобразност на решението.
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
законодателя писмена форма, при наличието на предвидените материалноправни
предпоставки, като то е мотивирано с оглед изложените в него фактически и
правни основания.
Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за
осъществяването на одобрени по надлежния ред проекти е подчинено на различни
условия, но най-общо те могат да бъдат определени като спазване на правото на
Съюза и на свързаното с него национално право. Гарантирането на това основно
изискване става чрез два правни инструмента - верификацията на разходите и
финансовата корекция. Верификацията, с оглед на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е
проверка на допустимостта на разходите. Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно
цитираните разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни
плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия
орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите
въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на
проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на
разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените
условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ общо за всички
оперативни програми.
Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ разходите се считат
за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за
дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от
допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2.
разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения
проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти,
извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на
бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна
система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните
изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3
март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд
за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и
са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за
предоставяне на държавни помощи.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ предвижда, че
Управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във
връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициента, когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима; 2.
не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна
доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване
на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; 3. има
съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4. представените
документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени
или не съдържат цялата задължителна информация.
По т. 1 от решението:
Съгласно чл. 82, ал. 1 от
Общите условия УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните
разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва
документална проверка на разходи и на изпълнени дейности от проекта и по
преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява
едновременно съответствието на разхода с планираното в проекта,
действителността на извършения разход – дали действително разходът е разплатен
от бенефициента на изпълнителя или служителя на бенефициента в периода на
изпълнение на договора, дали декларираната от бенефициента в искането за
плащане дейност, за която той е платил разхода, е изпълнена качествено и в
срок, дали възлагането на дейността, за която е платен разходът, е извършено в
съответствие с българското и европейското законодателство, дали са представени
доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен
разходът. Ал. 3 на същия текст задължава УО да верифицира (одобрява) и разплаща
проверените разходи, само ако те отговарят на условията за допустимост, описани
в ал. 1 и Раздел ХІІІ. Същото задължение е регламентирано и в чл. 84 от Общите
условия, съгласно която разпоредба, в случай че се установи, че разходът не
съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 и Раздел ХІІІ,
УО на ОПРР не го одобрява (верифицира), като уведомява за това бенефициента и
при необходимост назначава допълнителни проверки.
В тежест на
административния орган е да установи и да докаже, че извършените от получателя
на помощта разходи не са допустими. В конкретния случай в тежест на РУО на ОПРР
е да установи, че посочените в искането за междинно плащане на Община Попово
разходи са недопустими поради липса на реално извършени строителни дейности.
В тежест на бенефициента
е да докаже, че фактурираните работи са били извършени към момента на подаване
на искането за окончателно плащане.
С т. 1 от процесното Решение
№ РД-02-36-671/ 28.07.2022 г. е отказана верификация и плащане на разходи в
размер на 13 109,79 лв. (Тринадесет хиляди сто и девет лв. и 79 ст.), отчетени
в описаното по-горе искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия и на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал.
1, т. 6 от Общите условия към АДБФП. В мотивите си РУО е приел, че при
извършената проверка на място в периода 20.06.2022 - 21.06.2022 г. са извършени
извадкови измервания като са установени несъответствия между реално изпълнените
на обектите дейности и отчетените разходи посочени подробно в табличен вид в
решението. Позовал се е на резултата от извършените проверки на място в двете
жилищни сгради, обективирани в протоколите за измерване (Приложение 10. 5-5). Предвид
че горепосочените дейности, за които са отчетени разходи, не са реално
извършени РУО е отказал верификация на разходи в общ размер от 13 109,79
лева.
Съдът намира, че правилно
и законосъобразно РУО е отказал верификация на заявените от бенефициента
разходи в общ размер от 13 109,79 лева. Установи се от приложените по
административната преписка два протокола за измерване (Приложение 10. 5-5), е
че са налице разлики между отчетените количества СМР и реално извършените
такива, като по Договор № BG16RFOP001-2.003-0046-C01-S-05/02.06.2021
г. с изпълнител ТОП СТРОЙ ЕООД касаещи МЖС *************отрицателната разлика
за Доставка и монтаж на Алуминиева
дограма с коефициент на топлопреминаване U<1,70 W/m2K е 44,03 м2, а за Полагане
на цветна мозаечна мазилка, включително грундиране по сутеренни стени същата е 135,10
м2. Относно Договор № BG16RFOP001-2.003-0046-C01-S-04 / 25.05.2021 г. с
изпълнител ЕТ АС-СТРОЙ - Я. С. касаещ СМР извършени в МЖС Русаля № 33, 34, 35,
36 отрицателната разлика за полагане на цветна мозаечна мазилка, включително
грундиране по сутеренни стени е 201,04 м2. Разликите между фактурираното и
действително извършено количество СМР са констатирани при извършена проверка от
административния орган в хода на производството по верификация. На измерването
са присъствали представители на общината, които са подписали протоколите от
измерването без възражения. Административният акт е съобразен именно с
резултата от извършената проверка и измерване в хода на административното
производство. В тежест на жалбоподателя бе да докаже при условията на пълното и
главно доказване, че отчетените СМР са били извършени именно към момента на
подаване на искането за окончателно плащане. От заключението на вещото лице се
установи, че извършените количества СМР
по доставка и монтаж на дограма и полагане на мозаечна мазилка, включително грундиране по
сутеренни стени са в количествата заявени от бенефициента. Експертизата обаче не разграничава в кой период са
извършени констатираните на място от вещото лице СМР – към момента на подаване
на искането за плащане или след постановяване на отказа по него. Именно липсата
на данни към кой момент са извършени измерените от вещото лице СМР прави
заключението на вещото лице необосновано, поради което съдът не следва да го
кредитира в тази част. Освен това двата протокола за измерване съдържат
признание на неизгодни за Община Попово обстоятелства, като същите са подписани
от представители на общината и то без никакви възражения, забележки или
пояснения. В изложения смисъл са Решение № 1470 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 1876/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова и Решение № 438
от 19.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2021 г., VII о., докладчик съдията
Юлия Раева.
По т. 2 от решението:
С т. 2 от оспореното решение РУО е отказал
верификация и плащане на разходи в размер на 56 206,62 лв. (Петдесет и шест
хиляди двеста и шест лв. и 62 ст.), отчетени искането за плащане, поради липса
на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал.
1 ЗУСЕСИФ и на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с чл. 22, ал. 3 АДБФП.
Основанието за отказа е, че отказаната за
верификация сума е за разходи, които не попадат сред одобрените с проекта
категории разходи, като не се явява „непредвиден разход“ по смисъла на чл. 22,
ал. 3 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
За да постанови отказа си РУО се е позовал на
отчетени от бенефициента непредвидени разходи по двата договора с изпълнители ТОП
СТРОЙ ЕООД и ЕТ АС-СТРОЙ - Я. С.. УО на ОПРР 2014 – 2020 г. не приема, че
представените обяснителна записка и становище обосновават, че отчетените като
непредвидени разходи са за дейности, които към момента на разработване и
одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли
да бъдат предвидени, което е изрично условие в АДБФП за бъдат същите допустими.
РУО не е кредитирал представените от бенефициента обяснителни записки от
инвеститорския контрол, уведомителни писма от строителите и становище на
авторския надзор, съгласно които по време на изпълнение на строителство на
обекта е установено, че са пропуснати някои видове СМР в предварително
изготвената количествена сметка на техническия проект. Прието е от органа, че
обяснителните записки, уведомителните писма и становища по никакъв начин не обосновават
съответствието на отчетените разходи с хипотезата за „непредвидени разходи“, а
единствено описват проектантски пропуски и грешки, но не са посочени
обстоятелства, които обективно не са могли да бъдат предвидени на етапа на
изготвяне на инвестиционния проект. Поради това от страна на УО на ОПРР 2014 –
2020 г. не е прието, че същите обосновават, че отчетените като непредвидени
разходи са за дейности, които към момента на разработване и одобряване на
технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат
предвидени, което е изрично условие в АДБФП за бъдат същите допустими.
Съгласно чл. 22, ал. 3 АДБФП по Оперативна програма
„Региони в растеж 2014-2020 година“, „непредвидени разходи“ за строителни и
монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества
строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове
строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на
технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат
предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за
въвеждане на обекта в експлоатация.
При анализ на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 АДБФП в частта ѝ относно понятието „непредвидени
разходи“ се разграничават няколко кумулативни елемента: 1. Това са разходи за
строителни и монтажни работи, свързани с увеличаване на заложени количества
строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове
строителни и монтажни работи – т. е. тези разходи за строителни и монтажни
работи не са одобрени като категория разходи в одобрения между страните проект,
като увеличават или добиват нови количества или видове работа; 2. Към момента
на разработване и одобряване на техническия или работен инвестиционен проект
обективно те не са могли да бъдат предвидени; 3. При изпълнение на дейностите
тези разходи са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация
(така Решение № 509 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2020 г., VII о.,
докладчик съдията М. Г.).
Съдът намира за правилни изводите на РУО за предвидимост
към момента на разработване на проекта на разходите посочени в табличен вид към
т. 2 от решението му. В тази връзка от бенефициента е била изискана
допълнителна обосновка, като не е спорно по делото, че такава е била
представена от страна на жалбоподателя. В съдържащите се в нея отговори липсват
убедителни аргументи, обосноваващи по несъмнен начин твърдението, че този вид
СМР попада в хипотезата за „непредвидени разходи“ по смисъла на чл. 22, ал. 3 АДБФП. С оглед изследване предвидимостта на
разходите извършени от изпълнителите по проекта, по делото бе прието заключение
на вещото лице Н.Н., което в относимата
към т. 2 от процесното решение на РУО съдът кредитира. Съгласно заключението на
вещото лице дейностите по СМР свързани с доставка и монтаж на камък за парапет;
доставка и монтаж на иноксова ръкохватка на парапети с височина 30 см.; освежаване чрез боядисване на стълбищни клетки (вкл. грунд, латекс по стени и тавани);
полагане на бетон контакт преди шпакловка по стълбища; доставка и монтаж на фолио върху вата;
почистване на подпокривното пространство; обшивка
на борд с OSB-плоскости и поцинкована ламарина и почистване, натоварване и извозване
на стр. отпадъци на обща стойност 56 206,62 лв. е могло да бъдат предвидени към
момента на изработване и одобряване на техническия или работния инвестиционни проекти.
При тази установеност категорично се доказва липсата на едно от условията
за допустимост на разходите, регламентирано в разпоредбата на чл. 57, ал. 1. т.
2 ЗУСЕСИФ, според която наред с останалите критерии, при условията на
кумулативност би следвало разходите да попадат във включени в документите по
чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, което обстоятелство в
конкретния случай не е налице.
По изложените съображения съдът намира, че и в тази си част актът е изцяло
съобразен с изискванията за неговата законосъобразност.
По т. 3 от Решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189,
единната ставка, прилагана към допустимите преки разходи по процедура
BG16RFOP001-2.003 „Енергийна ефективност в периферните райони-3” е 2 % от
стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната
финансова помощ по проекта.
По делото е безспорно установено, че с Решение №
91/0.07.2022 г. на АС Търговище, потвърдено с Решение № 2100/27.02.2023
г.,постановено по адм.д. № 7527/2022 г. на ВАС е отхвърлена жалбата на Община
Попово срещу Решение № РД-02-36-518/ 11.05.2022 г. РУО на Оперативна програма
“Региони в растеж“ 2014-2020 г. за установяване на нередност и извършени нарушения
от бенефициента община Попово при възлагане на обществена поръчка с предмет:
Изпълнение на СМР за саниране и обновяване на 2 жилищни сгради по проект:
„Подобряване на енергийната ефективност в 2 многофамилни жилищни сгради в гр.
Попово с адреси: ул. „България“ № 117 и ж.к. „Русаля“ №№ 33, 34, 35 и 36 по ОП
„Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ и за определяне на ФК в размер на 10 % (106 525, 48 лв. с ДДС) върху допустимите
разходи по договори с обособена позиция № 1 с изпълнител „Топ Строй“ ЕООД на
стойност 364 066, 30 лв. без ДДС и за обособена позиция № 2 с изпълнител
ЕТ“АС-Строй-Я. С.“ на стойност от 523 645, 97 лв. без ДДС с прогнозна стойност
на поръчката от 1 187 334, 89 лв. без ДДС. Предвид това обстоятелство и
съобразно гореизложеното относно т. 1. и 2. от процесното решение на РУО съдът
приема за установено, че размерът верифицираните
преки допустими разходи възлиза на сумата от 889 466,43 лв. Поради това
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ПМС № 189 размерът на разходите за
организация и управление възлиза на 17789,33 лв. (889 466,43 х 2 %), като отчетените
и подлежащи на верификация разходи за организация и управление по проекта в
размер на 21 121,99 лв. правилно са редуцирани от РУО със сумата от 3 332,66
лв.
По т. 4 от Решението:
В своята т. 4 оспорения административен акт е с
характер на АУПДВ по смисъла на чл. 166, ал. 2 ДОПК, с който на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н –
3 от 22.05.2018 г. за определяне на правила за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване е установено публично задължение в размер на *********лв.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от наредбата бенефициентът
възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато
е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или
надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В алинея втора и трета на същата норма е определен
реда, по който следва да бъде издаден акта по възстановяване на сумата. Според
алинея втора, в случаите по ал. 1, т. 1 управляващият орган определя сумата за
възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал.
1 от ЗУСЕСИФ, а според алинея трета, в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият
орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане,
издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166,
ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По делото няма спор, че общо платените средства към
бенефициента община Попово по АДБФП № BG16RFOP001-2.003-0046-C01 възлизат на сумата
от 992 181,45 лв. Предвид изхода на спора по настоящото дело касаещ т. 1.,
2. и 3. от Решение № РД-02-36-671/.07.2022 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г., не верифицираните
разходи по извършените плащания, представляващи безвъзмездна финансова помощ по
цитирания АДБФП формират размер от *********лв. Неясна от мотивите на процесния
административен акт е причината въз основа на която е формирана сумата на верифицираните
разходи по междинно и окончателно искания за плащане, представляващи
безвъзмездна финансова помощ по АДБФП в размер от 907 255,76 лв. и съответно разликата
в размер на 12 276,62 лева между установените по т. 1, 2 и 3 на Решение № РД-02-36-671/.07.2022 г. на РУО на ОПРР
2014-2020 г. суми в общ размер от *********лв. и посочената като дължима по т.
4 от решението сума в размер на *********лв. формираща определеното за възстановяване
публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК.
В тази си част оспореният административен акт е
постановен при липса на фактически установявания, а вследствие на тях липсват и
мотиви, обусловили крайния му резултат. В процесния случай определената като
дължима от Община Попово сума за възстановяване сума в размер на *********лв.
административният орган е посочил само, че представлява надплатена сума, като
разлика между общо верифицираните разходи в размер на 907 255,76 лв. и общо платената
сума по административния договор за безвъзмездна финансова помощ от 992 181,45
лв. Ръководителят на управляващия орган сочи, че е бил сезиран с искания от
Община Попово за междинно окончателно плащане по посочения договор.
Позоваването в акта на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н – 3 обаче е
само формално, тъй като според нея при верификация на окончателното искане за
плащане, управляващият орган извършва преглед за спазване условията по чл. 1,
ал. 2, т. 1 от същата наредба, но такъв не е извършен. Посочването само на две
суми, разликата между които е приета от административния орган, че е надплатена
сума от *********лв. не представляват същински мотиви на административния акт
по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не се установява и предхождащ акт или
изявление на орган от администрацията на УО в което да са изложени съображения
съдържащи насоки относно формирането на посочената разлика, съгласно ТР №
16/13.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. В общение съдът приема, че административният
орган не е мотивирал акта си по какъв начин е изчислил процесната сума,
приемайки я за надплатена и подлежаща на възстановяване от Община Попово, което
е в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Жалбата на община Попово в тази част е основателна
и следва да се уважи.
Предвид частичната основателност на жалбата
жалбоподателят има право на разноски. Същите са за адвокатско възнаграждение,
държавна такса и вещо лице за общата сума от 6900,60 лева в размер на 997,53
лева съобразно уважената част от жалбата.
При този изход на спора и с оглед своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответната страна следва да
бъде уважена претенцията му за присъждане на разноски, възлизащи общо на сумата
от 7754,32 лв. представляващи заплатен адвокатски хонорар с ДДС, съобразно
отхвърлената част на жалбата полагащите се за ответника разноски възлизат на
сумата от 6 633,37 лева.
Мотивиран от изложеното Административен съд Търговище
Р Е
Ш И :
ОТХЪРЛЯ жалбата на община Попово
срещу точка 1, точка 2 и точка 3 от Решение № РД-02-36-671/28.07.2022 г. на Ръководител
на УО на Оперативна програма “Региони в растеж“ 2014-2020 г. за отказ за
верификация на разходи за изпълнение на проект: „Подобряване на енергийната
ефективност в две многофамилни жилищни сгради в гр. *******************************************по
ОП “ Региони в растеж“ 2014 – 2020г. общо в размер на **********лв.
ОТМЕНЯ точка 4 от Решение №
РД-02-36-671/28.07.2022 г. на Ръководител на УО на Оперативна програма “Региони
в растеж“ 2014-2020 г. в която същото има характер на АУПДВ по смисъла на чл.
166, ал. 2 ДОПК, с който на основание
чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н – 3 от 22.05.2018 г. за
определяне на правила за плащания, за верификация и сертификация на разходите,
за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване е
установено публично задължение в размер на *********лв.
ВРЪЩА преписката на
компетентния орган – Ръководител на УО на Оперативна програма “Региони в
растеж“ 2014-2020 г. за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни
указания.
ОСЪЖДА Ръководителя на УО
на Оперативна програма “Региони в растеж“ 2014-2020 г. да заплати на Община
Попово ЕИК ********* с адрес: гр. Попово, общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 1, представлявана от кмета Л. В. разноски по делото в размер на
сумата от 997,53 лв. (деветстотин деветдесет и седем лева и 53 стотинки)
представляващи заплатени държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение на
вещо лице.
ОСЪЖДА Община Попово ЕИК
********* с адрес: гр. Попово, общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 1, представлявана от кмета Л. В., да заплати на МРРБ разноските
по делото, възлизащи на сумата от 6 633,37 лв. (шест хиляди шестстотин тридесет
и три лева и 37 стотинки) представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:.........................