№ 150
гр. Велико Търново, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20234001000151 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 2/06.01.2023 год. по т. д. № 41/2022 год., поправено с Решение №
38/17.05.2023 г., Ловешкият окръжен съд осъдил ЗД „Бул Инс“ АД - гр. София, да
заплати на В. Н. В. от с. Петревене, общ. Луковит, обл. Ловеч, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ
по посочена банкова сметка в „Банка ДСК“АД сумата от 200 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му М. В. В., в резултат на
претърпяно ПТП на 08.11.2021 г., настъпило по вина на водача на л. а. „Опел Астра", с
per № EH 17**** Д. В. Б., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна
полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Бул Инс“
АД, ведно със законната лихва от 04.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД - гр. София, да заплати на П. С. Г. от с. Петревене,
общ. Луковит, обл. Ловеч, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ по посочена банкова сметка в „Банка
ДСК“АД сумата от 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина й М. В. В., в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва от
04.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Р. М. - САК, на основание чл. 38,
ал.2 от ЗА сумата от 5 530.00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на В. Н. В. и сумата от 5 530.00 лв. с ДДС адвокатско
1
възнаграждение за процесуално представителство на П. С. Г. в първоинстанционното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на ЛОС на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 16 000 лв. ДТ съразмерно с уважената част от исковете и 5 лв. ДТ за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивна жалба против решението в частта, с която исковете са уважени за
разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната
лихва, е подадена от ответника „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД чрез
пълномощника адв. М. Г.. Обезщетенията са определени в противоречие с принципа
по чл. 52 от ЗЗД. Не е съгласен с решението и в частта за присъдената лихва. Моли
съда да отмени обжалваното решение в обжалваните части и да постанови ново, с
което да отхвърли претенциите за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв., ведно със
законната лихва. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В писмения си отговор въззиваемите-ищци В. Н. В. и П. С. Г. чрез адв. Р. М.
заемат становище за неоснователност на жалбата. Молят съда да я остави без
уважение, като потвърди решението в обжалваната част. В съдебно заседание
становището се поддържа от пълномощника адв. Вл. П.. Направено е искане за
присъждане на разноски.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното от фактическа и правна страна:
Ищците В. Н. В. и П. С. Г. са предявили против „Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на сума от по 200 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес по повод смъртта на техния син – М. В. В., починал в ПТП на 08.11.2021 год. в
гр. Луковит, причинено от Д. В. Б. при управление на л. а. „Опел Астра“, с рег. № ЕН
17****, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до
размер на 120 000 лв. за всеки от двамата ищци, решението не е обжалвано от
ответника и е влязло в сила.
Въззивната жалба на ответника е изцяло неоснователна, а решението в
обжалваните части – правилно и законосъобразно.
Безспорно установено по делото е авторството на деянието и механизма на ПТП.
2
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 66/08.11.2021 г. и от
заключението на авто-техническата експертиза, се установява, че произшествието е
настъпило на 08.11.2021 г., около 21.10 ч., на път „I-3", при 144 км. + 450 м. между лек
автомобил „Опел Астра" с peг. № EH 17****, управляван от Д. В. Б. и товарен
автомобил „МАН“, с peг. № РВ 19****. В резултат на настъпилото ПТП на място са
починали М. В. В. и водачът Д. В. Б., а по-късно в болницата - К. Л. М. и В. Н. П..
Причина на настъпване на ПТП е неправилно предприетата от водача на лекия
автомобил Д. В. Б. маневра изпреварване, при което същият е навлязъл в лентата за
насрещно движение и се е ударил в товарния автомобил. Тъй като деецът е починал, с
Постановление от 29.07.2022 г. на прокурор в ОП – Ловеч наказателното производство
по ДП № 259/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Луковит е прекратено на осн. чл.
243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 4 НПК.
Не се спори също така, че гражданската отговорност на водача на автомобила, с
който е причинено произшествието, е застрахована при ответника „ЗД „Бул Инс“ АД.
Ищците са предявили застрахователна претенция пред него на 04.01.2022 г.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищците, справедливия размер на
обезщетението, което следва да ги репарира, както и относно присъдената лихва.
Относно размера на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени
вреди:
Без съмнение, загубата на дете е една от най-тежките в живота на човек,
всъщност, най-тежката. Мъката е огромна и нестихваща. Загубата е непрежалима и не
може да бъде компенсирана с любовта към другите деца или към близки. Силата и
интензитета на страданията на родителите са още по-големи при настъпила внезапна,
неочаквана смърт на детето, в тежък и нелеп инцидент. Обемът на претърпените
неимуществени вреди може да бъде оценен и с чисто житейски критерии, но в случая
изводът за съществени и значителни страдания на ищците от смъртта на сина им се
подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели - А. Л. М. – техен съсед в
с. Петревене, Н. В. Г. – кмет на селото, П. К. П. – роднина на ищеца и Й. Н. В. – брат
на ищеца. Показанията следва да бъдат кредитирани, тъй като свидетелите имат преки
впечатления от живота на ищците преди и след произшествието, и няма основание да
се считат заинтересовани от изхода на процеса. От показанията им се установява, че
семейството на ищците е голямо и задружно, порядъчно и работливо. Имат 7 деца,
както и внучета от голямата си дъщеря, която живее в друго село. Бащата В. е майстор
в строителството – работи дувари, покриви. Майката П. се занимава предимно с
децата. Според свидетелите децата са нахранени, облечени, изпрани, възпитани,
помагат на родителите си. М. бил много добро дете, възпитан, по-затворен. Помагал на
3
баща си в работата след училище, помагал и в отглеждането на животните. Учел се –
след като завършил 8-ми клас в съседно село, отишъл да учи в гимназията в гр.
Луковит. Майка му го насърчавала да учи, да е грамотен и да има професия. Бил много
привързан към майка си и споделял с нея всичко. След инцидента и двамата са
променени. Майката плачела, не се хранела, не можела да спи, била „нито на небето,
нито на земята“. Оплаквала се от болки в ставите, засилило се заболяването й по
кожата (бели петна). Почти не излиза от къщи. Бащата се въздържал да изразява
мъката си в къщи, за да не разстройва жена си, но пред приятели плачел. Работел, но
по-малко, нямал енергия и стимул. Ходели на гробището почти всеки ден.
Като съобразява ниската възраст на починалия – 15 години, установените от
свидетелските показания отношения на любов и привързаност между него и
родителите му – ищците В. В. и П. Г., конкретните обстоятелства, при които е
настъпила смъртта на детето – внезапно, в тежък пътен инцидент с няколко жертви,
въззивният съд намира, че обезщетение в размер от по 200 000 лв. за всеки от ищците е
напълно адекватно да репарира претърпените от тях неимуществени вреди – страдания
и психически стрес, от смъртта на техния син, настъпила в ПТП. Съдът съобразява и
социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП (м.
ноември 2021 г.) и намира, че не са налице основания за намаляване на обезщетението,
в каквато насока е искането на жалбоподателя.
По делото не се установява между ищците и детето да е имало отчужденост, да
са липсвали типичните отношения на любов и разбирателство, ищците да не са
полагали необходимите родителски грижи или да не са изпълнявали своите
отговорности. Напротив, установено по делото е, че отношенията в семейството са
били близки, връзката между ищците като родители и детето е била наситена с любов,
загриженост и подкрепа. Насърчавали са го да учи – в училище и в занаята на баща му,
имали са своите надежди за бъдещето му – безвъзвратно провалени. Както е посочено
по-горе, от съществено значение при определяне размера на обезщетението е младата
възраст на пострадалия и тежкият инцидент, в който е настъпила внезапната му смърт.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че присъденото от
първата инстанция обезщетение от по 200 000 лв. за всеки един от ищците съответства
на доказаните неимуществени вреди и на принципа за справедливост, въведен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Ето защо, решението в тази обжалвана част следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно присъдената законна лихва:
По делото не се спори относно датата на предявяване на застрахователната
претенция от ищците – 04.01.2022 г., от която дата първоинстанционният съд е приел,
че се дължи законната лихва върху обезщетенията.
Изводът на съда е правилен и съобразен с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 пр.
4
последно от КЗ – лихвите за забава, за които отговаря застрахованият, се дължат от
застрахователя считано от датата на предявяване на застрахователната претенция. За
периода от изтичане на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на
изричния отказ за определяне на обезщетение застрахователят дължи законна лихва
върху обезщетението заради собствената си забава, а за периода от предявяване на
претенцията - в случая от 04.01.2022 г., съгласно чл. 493 ал. 1 т. 5 от КЗ
застрахователят покрива отговорността на самия застрахован за лихви по чл. 429 ал. 2
т. 2 от КЗ. (В този смисъл: Решение №128/04.02.2020 год. на ВКС по т. д. № 2466/2018
год., I т. о., ТК, Решение № 167/30.01.2020 год. на ВКС по т. д. № 2273/2018 год., II т.
о.).
Предвид това, решението на първостепенния съд и в тази част е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, в полза на адв. Р. М. -
процесуален представител на въззиваемите, следва да бъде присъдено възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на по 7 050 лв. за защита на всеки един от тях пред
въззивната инстанция (общо 14 100 лв.), изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение
съобразно обжалваемия интерес (80 000 лв.).
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/06.01.2023 год. на Окръжен съд – Ловеч по т. д.
№ 41/2022 год. по описа на същия съд, поправено с Решение № 38/17.05.2023 г. по
същото дело, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати на адв. Р. М. от САК сумата 14 100 лв.
(четиринадесет хиляди и сто лева) възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана на
ответниците по жалба В. Н. В. и П. С. Г. безплатна защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5