Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207
Гр. Перник, 09.11.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния
секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 402 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 65, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Закона за
общинската собственост (ЗОС).
Образувано
е по жалба на З.Г.А., с ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.М. ***, срещу Заповед
№ 1726 от 30.09.2022 година на кмета на Община Перник, с която е наредено да се
изземе от З.Г.А. и членовете на семейството/домакинството ѝ, имот –
частна общинска собственост, представляващ апартамент № 40, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр.
Перник, ж.к. „***“, бл. ***.
С
жалбата издадената заповед се оспорва като незаконосъобразна – издадена при
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за липса на
уведомяване на жалбоподателя за започналото срещу нея административно
производство, в нарушение на чл. 26 от АПК. Твърди се, че заповедта е издадена
в нарушение и на чл. 65, ал. 1 от ЗОС – имотът се владее на правно основание,
тъй като срочните наемни отношения не се прекратяват с изтичане на срока им, а
е необходима нарочна заповед за тяхното прекратяване, както и предоставяне на
срок за предаване на имот, едва след влизане в сила на която заповед е възможно
издаване на заповед за изземване на имота. Пледира се, че административният
орган не е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС, даваща възможност
след изтичане срока на настаняването наемното правоотношение да бъде
продължено, ако наемателят отговаря на изискванията на закона за настаняване в
общинско жилище. В тази връзка се твърди, че административният орган не взел
предвид отправено до същия искане от жалбоподателя да ѝ бъде предоставено
друго жилище, в което да се установи. Моли се съда да отмени заповедта като
незаконосъобразна.
В
проведеното съдебно заседание на 24.10.2022 година, жалбоподателят З.Г.А.,
редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Д.М. ***, която
поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на съдебни
разноски, за които представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
В
проведеното съдебно заседание на 24.10.2022 година ответникът по жалбата – кметът
на Община Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт
К. Л., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита за законосъобразна
оспорената заповед, тъй като е доказано наличието на предпоставките по чл. 65,
ал. 1 от ЗОС за издаването ѝ – собственик на процесното
жилище е Община Перник, а жалбоподателят няма сключен договор за наем на процесния имот, поради което същата владее имота без правно
основание. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
страна, разполагаща с правен интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което се дължи разглеждането ѝ по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед
№ VIII-598/П-30 от 20.05.1986 година (л. 27 от
делото) на директора на Стопански металургичен комбинат „Ленин“ – Перник, е
наредено З.Г.А., заедно с членовете на семейството ѝ, да бъдат настанени
в предоставена квартира от ОНС – Перник, находяща се
в гр. Перник, кв. „***“, бл. ***, състояща се от три стаи и кухня, с прилежащо
мазе, считано от 31.05.1986 година.
С Договор
от 28.05.1986 година (л. 23 от делото), сключен между „Жилфонд“ – наемодател, и
З.Г.А. – наемател, въз основа на решение (заповед) за настаняване № VIII-598/П-30 от 20.05.1986 година, на З.Г.А.,
считано от 01.06.1986 година, ѝ е
отдаден под наем „за живеене“ държавен жилищен имот– три стаи и кухня, находящ се в гр. Перник ж.к. „***“, бл. 16 (50), ап. 40.
С Акт №
5771 за частна общинска собственост, съставен на 17.12.2008 година (л. 21 от
делото) на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС във
връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, самостоятелен обект с идентификатор ***, с
адрес на имота: гр. Перник, кв. „***“, бл. ***, ап. 40, с предназначение
жилище, апартамент, със ЗП - 89.17 кв.м, ведно с мазе № 1 със ЗП – 3.46 кв. м, е
актуван като частна общинска собственост, като актът е вписан от Службата по
вписванията на 12.10.2021 година.
Със Заповед
№ 1726 от 30.09.2022 година, издадена от кмета на Община Перник на основание
чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), на основание чл. 65, ал. 1 и
ал. 4 от ЗОС и чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник
(НРУУРОЖТОП), въз основа на решение № 1, обективирано
в Протокол № 4 от 17.03.2022 година, е разпоредено на 17.10.2022 година, в 10:30 часа, изземването
от З.Г.А. и членовете на семейството/домакинството ѝ, на общинска
собственост (АОС № 5771 от 17.12.2008 година) – апартамент № 40, състоящ се от
три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в
гр. Перник, кв. „***“, бл. ***. Заповедта е мотивирана в заповед №
VIII-598/П-30 от 20.05.1986 година (л. 27 от делото) на директора на Стопански
металургичен комбинат „Ленин“ – Перник, за настаняване на З.Г.А. и членовете на
семейството/домакинството ѝ в описаното жилище, както и в чл. 229 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – изтекъл към момента на издаване на заповедта
10-годишен срок, съответно владеене на имота от З.Г.А. и членовете на
семейството/домакинството ѝ без правно основание.
Установява
се от Констативен протокол (л. 19 от делото), съставен от С. М. – член на
Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, че на 04.10.2022 година, на входната
врата на вх. „В“, бл. 50, кв. „***“, гр. Перник, е залепено
уведомление по чл. 18а, ал. 9, във връзка с ал. 8 от АПК (л. 18 от делото) до
наемателя на общинското жилище, да се яви в 7-дневен срок за получаване на Заповед
№ 1726 от 30.09.2022 година на кмета на Община Перник.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентност на органа, издал оспорения административен акт:
Оспорената
заповед е издадена от кмета на Община Перник, който съгласно разпоредбата на
чл. 65, ал. 1 от ЗОС е материално и териториално компетентният орган да издаде
заповед за изземване на общински имот, който се владее или държи без правно
основание. Следователно актът е издаден от компетентен орган, поради което не е
налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно
формата на акта:
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма и има необходимото съдържание съгласно чл.
59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, включително е
мотивирана с фактическите и правни основания за издаването ѝ, както и
съдържа и разпоредителна част, в която ясно са определени задълженията, както и
начинът и срокът за изпълнението ѝ. С оглед на това не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно
спазване на административнопроизводствените правила
при издаване на оспорения административен акт:
В хода
на проведеното административно производство e
допуснатo съществено нарушениe на административнопроизводствените
правила, тъй като жалбоподателят, имал знанието, че ползва общинския имот на
валидно правно основание, без да е уведомена съгласно чл. 26, ал. 1, във връзка
с чл. 35 от АПК за започналото производство, съответно не ѝ е
предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства, с
което е ограничено правото ѝ на защита.
Ответната страна е нарушила и „местната“ процедура, предвидена в разпоредбата
на чл. 34, ал. 2 от НРУУРОЖТОП,
изискваща заповедта за изземване да се издава въз основа на констативен акт,
който да съдържа данни вкл. за заповедта за прекратяване на наемното правоотношение.
Няма данни по делото протокол с такова съдържание да е изготвен, съответно
заповед за прекратяване на наемното правоотношение да е издавана. Като
основание за постановяване на оспорваната заповед е посочено включително Решение
№ 1, обективирано в протокол № 4 от 17.03.2022
година, без да се съдържат данни нито за автора на сочения акт, нито за неговия
предмет, а такова решение не се представи по делото въпреки указанията на съда
към страните за разпределение на доказателствената
тежест. Така установеното в своята съвкупност сочи за нарушаване на процедурата
по издаване на заповедта, съответно съставлява основанието по чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно
съответствие на оспорената заповед с материалноправните
разпоредби:
С
разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърз способ за
защита на общинска недвижима собственост чрез изземването ѝ от лица,
които я владеят или държат без правно основание. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС
общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва във основа
на заповед на кмета на общината.
За
упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на съответната община –
да издаде заповед за изземване на общински имот, който се държи без правно
основание, в каквато хипотеза, видно е от мотивите на оспорената заповед попада
процесният случай, следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: 1. имотът, предмет на изземване да представлява публична
или частна общинска собственост по силата на надлежно съставен и вписан акт за
общинска собственост, с изключение на имотите по чл. 56, ал. 2 от ЗОС; 2.
имотът да се владее или държи от трето лице; 3. владеенето или държането на имота
от това трето лице да е без правно основание.
В
конкретния случай по делото не е спорно, че се касае за общински имот –
самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Перник, кв. „***“,
бл. ***, с предназначение жилище, апартамент, със ЗП - 89.17 кв.м, ведно с мазе
№ 1 със ЗП – 3.46 кв. м, актуван като частна общинска собственост с акт № 5771
за частна общинска собственост, съставен на 17.12.2008 година.
Не е
спорно също, че към датата на издаване на оспорената заповед имотът се държи от
трето лице – жалбоподателя.
Спорен
по делото е въпросът дали държането на имота към момента на издаване на
заповедта е без правно основание.
По
делото не се спори, че към датата на издаване на обжалваната заповед процесният имот се държи от жалбоподателя на основание
сключения на 28.05.1986 година договор за отдаване под наем на държавен жилищен
имот, сключен между общинско предприятие „Жилфонд“ и З.Г.А. във основа на
заповед за настаняване № VIII-598/П-30 от
20.05.1986 година на гл. директор на Стопански металургичен комбинат „Ленин“ –
Перник.
Не се
представиха по делото доказателства така установените наемни правоотношения, възникнали
по установения до приемане на ЗОС ред, да са били прекратени по реда Глава IV от Наредбата за настаняване в общински
жилища (ННОЖ) (отм. ДВ,
бр.
82 от 27.09.1996 г.), респективно раздел VI
от
Закона за наемните отношения (ЗНО), съответно Глава IV
(отм. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.), действащи към датата на предоставянето на
жилището. Т.е. заварено при влизането в сила на ЗОС е валидно наемно
правоотношение.
ЗОС не
съдържа изрична разпоредба, ограничаваща срока за отдаване под наем на
физически лица на жилищни недвижими имоти – частна общинска собственост,
каквото законодателно предвиждане е установено по отношение на свободните
недвижими имоти за нежилищни нужди (чл. 14, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗОС),
по отношение на имотите – публична общинска собственост (чл. 14, ал. 7 от ЗОС),
и по отношение на имотите, внесени от общината като непарична вноска в капитала
на търговски дружества с общинско участие в капитала (чл. 51б от ЗОС).
НРУУРОЖТОП,
приета на основание чл. 45а от ЗОС, не съдържа разпоредба, отнасяща се до
заварените от същата наемни правоотношения, възникнали до влизането ѝ в
сила. Наредбата също не разписва максимален срок за отдаването под наем на
общински жилища.
Единствено
относима към заварените при приемането на ЗОС наемни
правоотношения и конкретно техният срок, е разпоредбата на § 7, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗОС, която гласи, че договорите
за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 година, чийто срок не е
изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от
три години от влизането на този закон в сила.
В част
от съдебната практика се приема, че разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС се
отнася само до сключените до влизане в сила на ЗОС срочни договори за наем, не
и до безсрочните, т.е. безсрочен наемен договор, сключен до 1 юни 1996 година
се счита запазил действието си независимо след посочения срок, съответно не се
счита прекратен по силата на цитираната разпоредба, докато правата по валидното
наемно правоотношение не бъдат прекратени на някое от предвидените в чл. 46, ал.
1 от ЗОС основания (виж Решение № 10753 от 4.09.2018 г., постановено по адм. дело № 4394/2017 г.; Решение № 7983
от 5.06.2012 г., постановено по адм. дело № 6389/2011
г.; Решение
№ 13226 от 18.10.2011 г., постановено по адм. дело №
9058/2011 г.; Решение № 14104 от 23.11.2010 г, постановено по адм. дело № 3014/2010 г.; Решение № 12495 от 5.10.2011 г.,
постановено по адм. дело № 448/2011 г.; Решение №
13744 от 11.12.2008 г., постановено по адм. дело № 9066/2008
г.; Решение № 12307 от 17.11.2008 г., постановено по адм.
дело № 2416/2008 г. по описа на Върховния административен съд). Процесното наемно
правоотношение не е срочно, тъй като нито заповедта за настаняване, нито
сключеният наемен договор съдържат срок на настаняването или прекратително условие по отношение продължителността на
неговото действие. Ако се възприеме това разбиране относно неприложимост на
разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС по отношение на безсрочните наемни
договори, сключени до 1 юни 1996 година, то процесното, заварено от влизането в сила на ЗОС
безсрочно наемно правоотношение не може да се счита за прекратено по силата на
закона, като за него ще е налице валидно сключен договор за наем, но без
законова възможност, предвидена в специалния ЗОС, за ограничаването му във
времето. Така, същото ще е възможно да бъде прекратено на някое от основанията
по чл. 46, ал. 1, т. 1 – т. 5 и т. 7 – т. 9 от ЗОС, при настъпването на изчерпателно
изброените хипотези, с издаване на заповед на компетентния орган по чл. 46, ал.
2 от ЗОС, като хипотезата на т. 6 с изтичане на срока на настаняване, би
останала неприложима.
Възприето
в съдебната практика е и разбирането, което се възприема и от настоящия съдебен
състав, че разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС се отнася и до безсрочните
наемни договори, сключени до влизане в сила на ЗОС. Разпоредбата ограничава
срока за валидност на договорите за наем, сключени до 1 юни 1996 година, като съответно
срочните договори запазват действието си до края на договорения срок, но за не
повече от три години от влизане на ЗОС в сила или до 1 юни 1999 година. След тази
дата съответният наемен договор, независимо срочен или безсрочен такъв,
представлява договор с изтекъл срок на настаняване, което съставлява основанието
по чл. 46, ал. 1, т. 6, във връзка с § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС за прекратяване
на наемното правоотношение (виж Решение № 12843 от 4.10.2013 г., постановено по
адм. дело № 11901/2012 г. по описа на Върховния
административен съд). На свой ред издаването
на нарочен, влязъл в сила акт на компетентния орган по чл. 46, ал. 2 от ЗОС –
за прекратяване на наемното правоотношение в някоя от хипотезите на чл. 46, ал.
1 от ЗОС, или в случая т. 6, се явява необходимо условие за постановяването на заповед
по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. В каквато посока е и съдебната практика –
прекратяването на наемните правоотношения с влязъл в сила акт, постановен в
производство по чл. 46 от ЗОС, съставлява условие да се премине към
производство по изземване на общински имот по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС (виж
Решение № 7971 от 1.07.2021 г., постановено по адм. дело
№ 4853/2021 г.; Решение № 5677 от 12.05.2021 г., постановено адм. дело № 3297/2021 г.; Решение № 4635 от 13.04.2021 г., постановено
по адм. дело № 1690/2021 г., Решение № 8708 от
10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 13833/2018
г.; Решение № 8292 от 4.06.2019 г., постановено адм.
дело № 683/2019 г.;
Решение
№ 291 от 9.01.2019 г., постановено по адм. дело №
3236/2018 г.;
Решение
№ 5226 от 15.04.2013 г., постановено по адм. дело №
7964/2012 г. и Решение № 1752 от 10.02.2010 г., постановено по адм. дело № 9270/2009 г. и др. по описа на Върховния
административен съд). Видно е от доказателства по делото, както и от мотивите,
обосновали постановяването на оспорваната заповед, че такова производство – по
прекратяване на наемното правоотношение, не предхожда издаването на оспорвания
административен акт.
При това
положение се приема, че жалбоподателят към датата на издаване на оспорваната заповед
е носител на права по валидно наемно правоотношение, което не е прекратено нито
по реда на ЗНО (отм. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.) във вр.
с на ННОЖ (отм. ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г.),
нито на някое от предвидените в чл. 46 от ЗОС вкл. във връзка с разпоредбата
на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС, основания. Т.е. към датата на издаване на
оспорваната заповед процесният имот се държи на
валидно правно основание, съответно не е налице една от изискваните законови
предпоставки за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземването му
от жалбоподателя.
В тази
връзка ще се посочи неотносимост към процесното производство на доводите в жалбата за липса на
съобразяване при издаване на спорната заповед на разпоредбата на чл. 46, ал. 4
от ЗОС – преценка дали наемателят отговаря на условията, за да му бъде
продължен наемният договор, се дължи от административния орган в производство
по реда на чл. 46 от ЗОС (виж Решение № 1831 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 9017/2018 г. и Решение № 633 от 16.01.2018 г., постановено
по адм. дело № 10553/2016 г. по описа на Върховния
административен съд), каквото настоящото не е. В производството по чл. 65, ал.
1 от ЗОС административният орган действа в условията на обвързана компетентност
– при наличие на изброените в хипотезата
на правната норма предпоставки: акт за частна/публична общинска собственост, държане
на имота, но без правно основание (което по делото не се установи), за него
възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота (виж Решение № 4097
от 29.04.2022 г., постановено по адм. дело №
1464/2022 г.;
Решение
№ 9690 от 1.11.2022 г,. постановено по адм. д. №
2260/2022 г. и Решение № 1773 от 11.02.2021 г, постановено по адм. дело № 379/2021 г. по описа на Върховния
административен съд).
Следва
да се посочи също, във връзка с основаването на процесната
заповед в разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗЗД, че ЗОС е специален спрямо ЗЗД
– урежда отношения, свързани с управлението и разпореждането с имоти, общинска
собственост, поради което нормите на чл. 228 – чл. 239 от ЗЗД не намират
приложение (виж Решение № 8292 от 4.06.2019 г., постановено
по адм. дело № 683/2019 г.; Решение № 291 от
9.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3236/2018 г.;
Решение № 331 от 13.01.2014 г., постановено по адм. дело
№ 2747/2013 г.; Решение № 1475 от 5.02.2019 г.,
постановено по адм. дело № 5667/2018 г.; Решение № 14955 от 13.11.2013 г., постановено
по адм. дело № 15019/2012 г.; Решение
№ 14955 от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело №
15019/2012 г.; Решение № 14539 от 27.11.2018 г., постановено
по адм. дело № 7293/2018 г.;
Решение
№ 4917 от 9.04.2013 г., постановено по адм. дело №
7591/2012 г.; Решение № 12843 от 4.10.2013 г., постановено по адм. дело № 11901/2012 г. и Решение № 1312 от 27.01.2011 г.,
постановено по адм. дело № 10014/2010 г. по описа на
Върховния административен съд) или поне що се отнася до предоставянето на
общински жилища за жилищни (арг. от чл. 42, ал. 3 от ЗОС) нужди, тъй като липсва изрично такова законодателно предвиждане. Този
извод се потвърждава по аргумент и от изрично разписаното в чл. 15, ал. 3 от ЗОС
правило, че наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и ал. 7 (отдаване под наем
на свободни нежилищни имоти – частна общинска собственост, и на свободни имоти
или части от тях – публична общинска собственост) се прекратяват по реда на
ЗЗД, докато наемните правоотношения по чл. 14, ал. 5 и 6 от ЗОС, съгласно чл.
15, ал. 4 от ЗОС се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се
посочва основанието за прекратяване (по чл. 15, ал. 1 от ЗОС), събраните
доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по – дълъг от един
месец – процедура, подобна на тази за прекратяване на наемни правоотношения,
възникващи по реда на Глава пета от ЗОС „Общински жилища“, регламентирана в чл.
46 от ЗОС.
За
пълнота на изложението ще се посочи, че дори да се възприеме касателно приложимия материален закон теза, също застъпвана
в решения на Върховния административен съд (Решение № 5214 от 13.04.2011 г., постановено
по адм. дело № 14484/2010 г.; Решение № 3125 от
7.03.2011 г., постановено по адм. дело № 401/2011 г.;
Решение № 13656 от 16.11.2009 г., постановено по адм.
дело № 2402/2009 г. и Решение № 14955 от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 15019/2012 г.), че съгласно разпоредбата на §
7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС, с изтичането на тригодишния срок, правата по сключен до
1 юни 1996 година, включително безсрочен договор за наем, се считат погасени
автоматично по силата на закона след 1 юни 1999 година, съответно че разпоредбата
е директно приложимо законово основание за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1
от ЗОС и по отношение на безсрочен наемен договор, сключен преди влизане в сила
на ЗОС, без това производство да се предпоставя от
такова по чл. 46 от ЗОС – за прекратяване на наемното правоотношение, то
оспореният административен акт не е основан нито фактически, нито правно в така
тълкувания в цитираната практика приложим материален закон.
С оглед
горното е налице отменителното основание по чл. 146,
т. 4 от АПК.
Предвид
изложеното оспорената заповед на кмета на Община Перник, независимо издадена от
компетентен орган и в предвидената
от закона форма, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон, подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото, своевременно направеното и доказано искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната
страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 510.00
(петстотин и десет) лева, от които 500.00 (петстотин) лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 34378 от 11.10.2022
година и 10.00 (десет) лева платена държавна такса съгласно разписка № 0200016865796894
от 12.10.2022 година.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1726 от 30.09.2022 година на кмета на
Община Перник, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската
собственост е наредено да се изземе от З.Г.А. и членовете на
семейството/домакинството ѝ, имот – частна общинска собственост,
представляващ апартамент № 40, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, находящ се в гр. Перник, ж.к. „***“, бл. ***,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА община Перник, с код по БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление гр. Перник, площад „Свети Иван Рилски“ № 1А, да
заплати на З.Г.А., с ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер 510.00
(петстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/