Р Е Ш
Е Н И Е №
260058
гр. Пловдив,03.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и осми юли,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова Мария
Шишкова
при секретар Петя Цонкова, като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
1154/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 326/28.01.20г.на ПдРС,17 гр.с.,постановено по гр.д.№ 7008/19г.,с
което е признато за установено,че Д.А.К.,ЕГН- ********** ***
дължи в полза на Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр.
Созопол,ул. Републиканска № 45 с управител И. П. М. сумите за които е издадена
заповед № 1389/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 2369/2019г. по описа на РС–Пловдив за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК: 750 лв.главница,представляваща
неплатени годишни вноски за поддръжка на общите части на сграда,находяща се в
гр.С., ул. *** за 2016, 2017 и 2018г.,дължима от ответницата в качеството ѝ
на собственик на апартамент № 19 в сграда в режим на етажна собственост въз
основа на решение по т.4,оформено в Протокол от 29.07.2011г. на ОС на ЕС, ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК–08.02.2019г.до окончателното изплащане на вземането;
Жалбоподателката Д.А.К. моли обжалваното решение да се отмени като неправилно,незаконосъобразно
и необосновано по съображения,изложени в жалбата и да се постанови друго,с
което да се отхвърли предявеният иск.Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна-Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр.С.,ул. *** с
управител И. П. М.,чрез пълномощника си адв.З..М. не е изразила становище по
жалбата.
ПдОС, след
преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок от легитимирана да обжалва решението страна,поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Пред ПдРС е
предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК вр.с
чл.6,ал.1,т.10 от ЗУЕС.
Не е спорно между
страните,а и това се установява от
приложеното ч.гр.д.№ 2369/19г.на ПдРС,8 гр.с.,че по реда на чл.410 от ГПК в полза на ищеца по делото е издадена срещу ответницата заповед за
изпълнение № 1389/11.02.19г.за заплащане на сумата от 750лв.,представляваща неплатени
годишни вноски за поддръжка на общите
части на сградата,находяща се в гр.С.,ул. *** за
2016,2017 и 2018 година,дължими от длъжника като собственик на апартамент № 19
в сградата,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане,срещу която заповед ответницата е
възразила в срок по реда на чл.414 от ГПК и надлежно е бил заведен
установителният иск съгл.чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди,че ответницата
дължи исковата сума от 750лв. на основание решение по т.4 от Протокол от
29.07.11г.на ОС на ЕС,съобразно което е
приет размер от 250лв.на годишната вноска за всеки апартамент в ЕС за поддръжка
на общите части,платими до 31.05.на текущата година.Представено е копие от цитирания протокол,както и заверено копие от
протокол на ОС на ЕС от 11.05.18г.,от който е видно,че за управител на ЕС е
избрана И. П. М.(т.1 от протокола),както и е взето решение по т.2 от същия във
връзка с несъбраните такси от собственици да се заведат съдебни дела против тях
и е приложен списък на длъжниците,в който фигурира и ответницата К..Твърди
се,че К. е собственик на апартамент № 19 в етажната собственост.
Ответницата в
писмения си отговор е изразила становище,че не дължи исковата сума,като оспорва
валидността на взетото решение по т.4 от протокола от 29.07.11г.на ОС на
ЕС.Твърди,че не е била уведомена за проведеното на 11.05.18г.ОС,нито е
запозната с изготвения протокол от тази дата.Твърди се,че присъствалите на
събранието собственици са носители на 43,660% от общите части на
сградата,липсвали подписи на някои от присъстващите,а в списъка под различни
имена на собственици фигурирал един и същи подпис,без да е ясно от кого е
положен и в какво му качество-като собственик или пълномощник.В списъка фигурирала под № 25 А. П. О.,която към
11.05.18г.била покойница.В първото проведено съдебно заседание ответницата чрез
пълномощника си е оспорила и твърдението,че К. е собственик на апартамент в
сградата в режим на ЕС в гр.С.,ул.***.
Във връзка с
направеното оспорване на протокола от 29.07.11г.е изискан оригиналът на същия и
тъй като не е представен от ищцовата страна,с определение от
съд.заседание,проведено на 06.11.19г.той е изключен от събраните по делото
писмени доказателства.
ПдРС е уважил
иска,базирайки се единствено на протокола от
11.05.18г.Приел е,че с взетото решение по т.2 от проведеното на тази дата ОС на ЕС при кворум
от 68,797% ид.ч.от общите части по същество се потвърждава волята на етажните
собственици да се събира такса от 250лв.годишно,която такса е за поддръжка
на общите части.Приел е за безспорно,че К.
е собственик на апартамент № 19 в процесната сграда.Посочва,че по делото не се
установява присъстващите етажни собственици да не могат да формират необходимия
кворум от 67% ид.ч.,а по отношение на починалата към 11.05.18г.А. О.,фигурираща
под № 25 в списъка на собствениците е прието,че в списъка фигурира нейният
съпруг П. О. и се касае за техническа грешка,която не се отразява на
формираната воля на мнозинството.
На първо място
следва да се отбележи,че първостепенният съд неправилно е приел за безспорно
обстоятелството,че ответницата К. е собственик на ап.19 от процесната
сграда.Това обстоятелство е изрично оспорено от пълномощника й в първото
проведено по делото съдебно заседание пред ПдРС.В тежест на ищцовата страна е
било да докаже,че К. действително е собственик на жилище в сградата за исковия
период-2016-2018г.,но това не е направено от него.При това положение не може да
се приеме за доказано,че К. дължи каквато и да е сума на ищцовата ЕС,тъй като
не се доказва тя да е собственик на обект в процесната сграда,етажна
собственост,нито че е ползвател или обитател на жилище в сградата,в какъвто
смисъл липсват и твърдения на ищеца.А суми
за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС се дължат само от собствениците
и ползвателите/обитателите на сградата в
режим на ЕС.
Отделно от това
настоящата инстанция намира,че неправилно районният съд е приел за доказан иска само въз основа на т.2 от протокола от ОС на ЕС от 11.05.18г.С
цитираната точка от този протокол не се
установява за какви точно разходи
се дължи годишната вноска (както това е описано в т.4 от изключения като
доказателство по делото протокол от 29.07.11г.),нито е определен точният размер
на тази вноска.Този размер не може да се извлече само от вписаните в графите за отделните години цифри за дължими суми от част от собствениците.
Нещо повече,самият
протокол от 11.05.18г.също е оспорен от
ответницата,която твърди,че няколко лица са подписали всички фигуриращи
в списъка с присъстващи на събранието собственици,без да е ясно в какво
качество са се подписали на няколко места.Неправилно съдът е приел в решението
си,че относно автентичността на протокола не било открито производство по
оспорването му,поради което съдът следвало да зачете формалната му
доказателствена сила.Тъй като ответницата е оспорила именно автентичността на
протокола от 11.05.11г.,първостепенният съд е следвало да открие производство
по оспорването му,което той не е направил.Независимо от това процесуално
нарушение,въпреки че формално не е открито производство по оспорване на
протокола, е било допустимо да се събират доказателства във връзка с
оспорването,като доказателствената тежест в случая лежи върху ищцовата
страна,тъй като се касае за частен документ,който не носи подписа на
страната,която го оспорва.Доказателства обаче не са представени от ищеца,поради
което не е следвало ПдРС да зачита
формалната доказателствена сила на този протокол.
Предвид горните
съображения настоящата инстанция намира
въззивната жалба за основателна,а атакуваното решение-за неправилно.Като
такова същото следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго,с
което да се отхвърли предявеният иск.
По отношение на
разноските: Такива се претендират от
жалбоподателката и следва да ѝ се присъдят с оглед изхода на спора
за двете инстанции.За първоинстанционното производство следва да ѝ се
присъдят 250лв.за адв.възнаграждение съгл.представен ДПЗС и списък на
разноските,а за въззивното производство-97,20лв.,от които ДТ-27,20лв. и адв.възнаграждение
70лв.съгл.представен ДПЗС и списък на разноските.Въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати разноски на жалбоподателката в общ размер на
347,20лв.за двете инстанции.
Водим от горното
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 326/28.01.20г.на ПдРС,17 гр.с.,постановено по
гр.д.№ 7008/19г.като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр.
С.,ул. *** с управител И. П. М. иск с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на Д.А.К.,ЕГН
********** ***,че същата дължи на Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. С.,ул. *** сумите,за които е издадена заповед №
1389/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 2369/2019г. по описа на РС – Пловдив за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК както
следва – 750лв.главница,представляваща неплатени
годишни вноски за поддръжка на общите части на сграда, находяща се в гр. С.,
ул. *** за 2016, 2017 и 2018г.,дължима
от Д.А.К. в качеството ѝ
на собственик на апартамент № 19 в сграда в режим на етажна собственост въз
основа на решение по т.4 оформено в Протокол от 29.07.2011г. на ОС на ЕС.
ОСЪЖДА Етажна собственост на
сграда с административен адрес: гр. С.,ул. **** с управител И. П. М. да заплати на Д.А.К.,ЕГН
********** сумата от 347,20 (триста четиридесет и седем лв.и 20 ст.)разноски
за производството по делото за адвокатско възнаграждение в двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: