№ 103
гр. Враца, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500202 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №265900/02.04.2021г. по описа на Районен
съд – Враца подадена от С. А. С. и П. А. С. и двамата с адрес гр. *** против Решение
№260160/17.03.2021г. постановено по гр.дело №900/2020г. по опис на Районен съд –
Враца, което го обжалват изцяло, по силата на което съда е признал за установено по
отношение на жалбоподателите, че Я. С. С. и П. Г. С. и двамата от гр. Враца, са
собственици на основание давностно владение на 9 /девет/ кв.м., представляваща площ
на терена между стара ограда и нова ограда/изградена през м.11.2019г./ между ПИ с
идентификатор 12259.1015.59/УПИ II-1514 в кв.185, *** в гр. Враца/ и ПИ с
идентификатор 12259.1015.58 по КККР на гр. Враца, съгласно допълнително
заключение на вещо лице инж.Л. А. с вх.№263115/18.02.2021г. на ВРС, на основание
чл.108 ЗС жалбоподателите са осъдени да предадат на Я. С. С. и П. Г. С. владението на
тази площ от 9 кв.м. между двата имота. По компенсация са възложени направените по
делото разноски.
Според жалбоподателите атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като въззивния съда да реши спора по
същество като отхвърли исковата претенция на въззиваемите като неоснователна и
недоказана. В жалбата не се оспорва факта, че въззиваемите са упражнявали владение
върху спорната част, но се поддържа, че в никакъв случай същото не е добросъвестно
1
по смисъла на чл. 79 ал. 2 от ЗС, както е приел първоинстанционния съд.
В жалбата се навеждат доводи, че ищците са имали ясното знание, че
праводателят им Община Враца не е собственик на спорната част между имотите от 9
кв.м., тъй като по отношение на регулационен план и кадастрален няма разминаване в
границите на имота.Поддържа се, че границата между двата имота и по скици от 1986
г. и по новия кадастрален план е права линия разделяща двата имота, както и че старата
ограда при съпоставката е била диагонално разположена и същата не съвпада с нито
един регулационен план и кадастрален план. Твърди се, че не е имало как ищците да не
са знаели за разположението на границата на и размера на имота си при неговото
придобиване.
В жалбата се излагат и съображения, че ако се приеме, че в периода от
закупуването на имота от страна на въззиваемите от Община Враца до извършеното
през месец юли 2010 г. трасиране на имотна граница, същите са били добросъвестни и
не са знаели за реалното разположение на границата между имотите, то след
узнаването на нашите праводатели и ясно заявените претенции в качеството им на
бивши собственици на имота през м. 07.2010г. в присъствието на ищците, това
представлява оспорване на добросъвестното владение на ищците, което е извършено
именно преди изтичането на 5 годишния срок предвиден от законодателя. Сочи се, че
това прието и е отразено правилно от районен съд, но последващия извод за
приложение на кратката давност и придобиването на частта от техния имот с кратката
5 годишна давност в периода между първото трасиране и второто такова трасиране
през месец април 2019г. и съответно изграждането на правилната имотна граница е
неправилно.
Поддържа се становището, че извършеното трасиране на имотната граница
през 2010г. е извършено в присъствието и на двете страни по делото и е основание за
прекъсване на придобивната давност, тъй като при трасирането на имота, ищците са
узнали, че някой има намерение да попречи на владението им, а в същото време при
тези действия са били налице фактически действия, от които безспорно е било
установено, че някой оспорва владението и разположението на имотната граница.
В жалбата се поддържа, че районния съд неоснователно е намалил размера на
претендираното от тях адвокатското възнаграждение като прекомерно, което
жалбоподателите твърдят, че за били заплатили на представляващия ги в първа
инстанция адвокат по приложени по делото сключени договори за защита. Иска се,
въззивния съд при уважаване на въззивната жалба да присъди пълния размер за
заплатеното от тях адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.Претендират се
разноски.
В жалбата не се съдържат доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемия Я.С. лично и като пълномощник на
2
П. Г. С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна,
съдържаща недоказани и необосновани твърдения, които противоречат на закона и на
установената по делото фактическа обстановка. Иска се, жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Поддържа се, че на 26.08.2003г. с нотариален акт са закупили от
трети лица построената в имота жилищна сграда, с право на строеж и право на
владение и ползване на парцела, а с договор от 28.11.2005г. са били закупили от
Община Враца и самия парцел. Твърди се в отговора, че между парцела им и този на
ответниците С.и е съществувала масивна бетонна ограда с мрежа, до която те са
посадили храсти и плодни дръвчета, които са били образували жив плет между двата
парцела.Поддържа се, че до лятото на 2019г. не е имало никакви спорове между тях и
съседите им С.и, като едва тогава са разбрали за някакви техни претенции за част от
техния парцел,която според въззиваемите владеят и ползват необезпокоявано и
добросъвестно от 2003г. до 12.11.2019г. Наведени са доводи, че не са били уведомени,
че е налице нов регулационен план нито от Общината, нито от ответниците,както и че
същите не са ги били уведомили за намерението си да местят оградата между имотите
и да завземат част от техния парцел. Оспорват се и твърденията във въззивната
жалба, че давността е била прекъсвана през периода от 2003-2019г., като се поддържа,
че са добросъвестни владелци на имота си, включително и върху спорните 9 кв.м.
Изтъква се, че правилно районния съд е допуснал коригиране и е намалил
размера на адвокатското възнаграждение претендирано от ответниците, поради което
се иска и в тази си част решението да остане в сила.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалба вх.№
265900/02.04.2021г. от по описа на Районен съд – Враца подадена от С. А. С. и П. А. С.
и двамата с адрес гр. *** против Решение №260160/17.03.2021г. постановено по
гр.дело №900/2020г. по опис на Районен съд – Враца, настоящият съдебен състав
констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на
изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК. В жалбата обаче се посочва, че
решението на РС Враца се обжалва в цялост и се иска отмяната му, без да се
конкретизира в кои части. Настоящият съдебен състав намира, че за въззивника-
ответник не е налице правен интерес да обжалва решението на РС Враца в частта, в
която е постановено в негова полза и е отхвърлен частично предявения иск за
горницата над 9 кв.м. до пълния претендиран размер от 12 кв.м. от площта. Ето защо, в
тази част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
въззивното производство – прекратено. Определението на съда в тази част не бе
обжалвано и влезе в законна сила.
Настоящият съдебен състав констатира, че исковата молба депозирана от
ищците Я.С. и П.С. не е вписана в Агенция по вписванията, имотен регистър, съгласно
3
разпоредбата на чл. 114, б. "в", вр. с чл.112, б."а" и "з" от Закона за собствеността. С ТР
№ 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК е прието, че изискването за
вписване по чл. 114, ал. 1, б. "в" ЗС във вр. с чл. 112, б. "з" ЗС и чл. 114, ал. 2 ЗС макар
и имащо за цел оповестително- защитна функция по отношение на трети лица или
спрямо трети лица - приобретатели на спорното вещно право, от гледна точка на
обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот, като защитим по-
висш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките
на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова
молба по исковете по чл. 114 ЗС.
В тази насока с определение №208/25.08.2021г. постановено в настоящето
производство съда указа на въззиваемите Я.С. и П.С., в срок до първото по делото
заседание да представят доказателства за вписване на исковата молба с вх.
№6076/11.05.2020г. по опис на Районен съд – Враца, молба с вх.№7710/10.06.2020г.
касаеща цената на иска и молба от 25.09.2020г. депозирана от Я.С. и П.С. за замяна на
ответниците по чл.228 ГПК в Агенция по вписванията, имотен регистър.
Въззиваемите са изпълнили указанията на съда и с молба с вх.
№1920/20.09.2021г. са представили вписани в имотния регистър към Агенция по
вписванията исковата молба с вх.№6076/11.05.2020г. по опис на Районен съд – Враца,
молба с вх.№7710/10.06.2020г. касаеща цената на иска и молба от 25.09.2020г.
депозирана от Я.С. и П.С. за замяна на ответниците по чл.228 ГПК в Агенция по
вписванията, имотен регистър.
След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с
доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд – Враца е сезиран с искова молба депозирана от Я. С. С. и П. Г. С. от
гр.Враца против С. А. С. и П. А. С. от гр.Враца, като са предявили иск с правно
основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на 12 кв.м
от УПИ II-1514 в кв. 185, находящи се на *** в гр.Враца и за осъждане на ответниците
да предадат владението на същите.
В исковата молба се твърди, че ищците като съпрузи са закупили с договор,
сключен с Община Враца от 29.11.2005г., вписан под №179, т.12, рег.№ 79- 82 от
09.12.2005г. парцел УПИ II-1514 в кв. 185, находящи се на *** в гр.Враца и две години
по – късно са закупили и построили в парцела жилищна сграда от тогавашния
собственик физическо лице и до м.11.2019г. са владеели имота необезпокоявано и без
проблеми и оспорвания.
Наведени са доводи в исковата молба, че от няколко месеца бащата и майката на
ответника С.А. и ответницата П.С. им заявили, че границата между имотите е с около
метър навътре в този на ищците и посочените лица имат претенции за тази част от
4
парцела на ищците. В исковата молба се сочи, че на 12.11.2019г. ответниците и
семейството им самоуправно, в нарушение на всички правила и законови изисквания,
без разрешение и съгласие на ищците, насилствено са премахнали мрежата на старата
ограда, навлезли с около метър в парцела на ищците, излели бетон и поставили оградна
мрежа, като насилствено отнели владението на около 12 кв.м. по протежение на
границата между имотите. В тази насока се твърди, че е сезирана и Районна
прокуратура – Враца, с оглед извършените самоуправни действия. Развиват се доводи,
че действията на ответниците са незаконосъобразни, владението на ищците върху тази
спорна част е осъществявано самостоятелно и безпроблемно в продължение на повече
от 16 години и е налице и изтекла в тяхна полза придобивна давност. Развиват се и
доводи за придобиване на спорната част от парцела въз основа на добросъвестно
владение, съгласно чл.79, ал.2 от ЗС, при наличие на два периода надхвърлящи
петгодишния срок за непрекъснато и самостоятелно владение.
В представени писмени отговори по реда на чл.131 ГПК ответниците С.С. и П.С.
оспорват иска. Развиват доводи за неговата неоснователност, поради отсъствие на
предпоставките на чл.108 от ЗС. Поддържат, че са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор №12259.1015.58 в гр.*** при равни права от по 1/2 ид.части. Твърдят,
че са уведомили своите съседи-настоящи ищци, че оградата, разделяща двата имота е
построена с известно отклонение от реалната граница и съществуващата ограда е
изцяло в собствения им имот, както и че ще я разрушат и изградят нова на реалната
граница. Заявяват, че след построяването на новата ограда са възложили на
"Геопартнер-ВР" ООД извършване на геодезическо заснемане на новопостроената
ограда, което установило, че максималното несъвпадане между оградата и границата
на имота им е 9 см. Оспорват и твърдението на ищците за придобиване по давност на
собствеността върху спорната част от имота с доводи, че праводателят им, предишен
собственик на имота ясно е заявявал на ищците претенцията си за разположението на
старата ограда и е извършвал трасиране на имотната граница през 2010г и 2019г. както
и липсата на предявяван иск от ищеца за собственост или снабдяването му с
нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание давностно владение.
Поддържат се и съображения, че на основание чл.81 от ЗС давността се счита
прекъсната спрямо ответниците с изтичането на 6 месеца от построяването на оградата
и заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана е съдебно-
техническа експертиза, с вещо инж.Л. А., от чието заключението се установява, че към
датата на закупуване от ищците на поземления им имот - м.11.2005г., e действал
регулационeн план на гр.Враца, одобрен 1986г. В заключението се констатира, че
имотът на ответниците при действието на регулационния план от 1986г. е обхващал
две дворища с пл. №4617 и пл.№1513, кв.185, за което е отреден парцел I, състоящ се
от 370 кв.м. с административен адрес ***. Експертът е отбелязал, че кадастралната
5
карта на гр.Враца е одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2005г., а през м.04.2011г. с
решение на Общински съвет Враца е одобрен и нов регулационен план на града, който
в по-голямата си част повтаря кадастралните граници между имотите. Според експерта
за процесните имоти през 2011г. влиза в сила регулационна граница, която повтаря
границата между двата имота по кадастрална карта. Съгласно кадастралната карта:
имот 12259.1015.59 /на П. и Я.С.и/ е с площ 463 кв.м.; имот 12259.1015.58 / на С.А. и
П.А./ е с площ 208 кв.м., а имот 12259.1015.57,който е попадал в стария УПИ I, кв.185
по плана от 1986г. е с площ 204 кв.м. Приложена е скица-съпоставка на двата процесии
имота - УПИ 11-1514, кв.185 и УПИ 1-4617, 1513 кв.185 в гр.Враца, *** по
регулационните планове от 1986г., действащ към 2005г., кадастралната карта и
регулационния план от 2011г. на гр.Враца. Вещото лице е посочило, че при
извършената съпоставката има разлика в спорната граница, но кадастралната карта
допуска по- големи разлики при изготвянето й. Според разясненията на вещото лице в
с.з. при огледа на място е констатирала, че границата /оградата/ между двата имота е
поставена по кадастралната карта, но има леко разминаване в горния ъгъл от към имот
с кратък №57 към жилищната сграда на ищците. Линията е права, но на място в ъгъла е
направена лека чупка, която е допустима по кадастрална карта. Тези отклонения
уточнява експерта се движат в допустими граници около 30 см. , когато е реализирана
ограда и 60 см., когато не е материализирана ограда. В случая отклонението е в
рамките на допустимото, цялата ограда е направена в допустимите граници по
кадастрална карта и е трасирана по кадастрална карта.Вещото лице заключава, че по
регулационния план от 2011г. сегашната ограда изградена от ответниците е на място,
както е плана от 2011г. или кадастралната карта от 2005г. при допустимите отклонения.
По искане на ищците е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, с
експерт отново инж.А., от чието заключение се установява, че на място в спорната част
на двата имота съществуват две огради - нова и стара. И двете са на бетонова основа с
височина до 60 см., като на новата ограда има стандартна телена мрежа, а на старата
стоят стоманобетоновите колове, без мрежа. Експертът посочва, че са измерени с
геодезичен инструмент - GPS дължината на старата ограда в средата на бетоновата
основа в няколко точки и е трасирана новата ограда. Според вещото лице средата на
бетоновата основа на новата ограда се намира на границата, определена по кадастрална
карта и там е и телената мрежа, т.е половината бетонова основа е в имота на сем.С.и и
е с ширина 20 см. Поддържа се в заключението, че старата ограда се намира върху
терен, който попада в имота на С.С. с идентификатор 12259.1015.58 и е с дължината
12.7 м., но не е точно права линия. Ширината на ивицата между двете огради, измерена
по средата на бетоновата основа е различна от 48 см. до 90 см. Според измерванията на
вещото лице, площта на терена между двете огради е 9 кв.м.
В разясненията си в с.з. пред първата инстанция инж.А. посочва, че новата ограда е
по регулационния план от 2011г. и кадастралната карта от 2005г., а старата ограда не
6
съвпада с регулационния план. Изрично вещото лице пояснява, че е търсила и в двата
плана линия, било кадастрална, било регулационна по която да е изградена старата
ограда и заключава, че не е нито по регулационна линия, нито по кадастрална карта,
поради което не може да се приеме, че е придаваема част към имота.
Въззивният съд намира, че заключенията по съдебно-техническата и
допълнително съдебно-техническата експертизи следва да бъдат кредитирани като
пълни и обосновани, като обсъдени заедно с другите доказателства по делото.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, разпитани са
свидетелите Н. К. Н. и Н. П. Г.,които са в приятелски отношения със страните, св. Д. П.
С., майка на ответниците.
От показанията на св. Н. Н., който е в приятелски отношения с ищеца Я.С.,
който установява, че ищците живеят в процесния имот на *** от 2003г. и до
м.11.2019г. не е имало никакви претенции за този имот от страна на неговите
съседите.Св.Н. сочи, че много пъти е ходил в имота на ищците, намира се до
Казармата, на ***. Свидетелят посочва, че през месец ноември 2019г. той бил извикан
от ищеца С. и като отишъл в имота му видял, че съседите му били започнали да копаят
ограда в неговия имот. Според него бил изкопан ров с ширина около 50-60 см.,
работници работници, които копаеха с лопати и кирки, в имота на Я.С. е имало и двама
униформени полицаи. Св.Н. е видял с моторен трион за рязане на оградата, която е
била от дървета. В имота са били изрязани дървета, които са представлявали
декоративна ограда между имотите. Св.Н. сочи, че в имота на С. е имало зеленчукова
градинка, за която той му е помагал, а когато е отишъл в имота всичко е било
изскубано, колците на доматите и мрежата са били хвърлени в имота на С.. Св.Н. сочи,
че от старата ограда е свалена само мрежата, а коловете стоят, като в момента е
изградена нова ограда, отново с бетонов фундамент, колове и мрежа. Разстоянието
между двете огради според свидетеля е около един метър.
В показанията си св. Н. Г. посочва, че е съученик на ответника С. и знае, че
през лятото на 2010г. С. е започнал да строи къща в гр. Враца и това е къщата за чиято
ограда страните спорят. Св. Г. твърди, че геодезисти поставили точките на оградата
навътре в съседния имот на ищеца С..
Св.Д. С. установява, че спора за оградата е бил възникнал през 2010г., когато
геодезист е дошъл да замерва имота им и тогава са разбрали, че техната парцела е по-
голяма и навлиза в имота на съседа им С.. Свидетелката сочи, че с геодезиста са влезли
в имота на С. и са поставили геодезистите пръчки за маркиране били извадени от
ищеца С., който заявил, че не разрешава да се дупчи мястото му. Геодезистът маркирал
на стената на ограда на други съседи на ответниците, че от едната страна трябва да
влязат 50 см., а от другия край на оградата да влязат с един метър в имота на С..
Свидетелката С. твърди също, че са викали миналата година отново геодезист,
7
но С. не го допуснал да влезе в имота му и той не могъл да направи замерване.
Свидетелката посочва, че трети път са били извикали геодезист и след като отрязали
мрежата между имота на ответниците и този на С.и, били маркирани граничните точки.
Свидетелката установява, че започнали да копаят, опънали конци, но дошла полиция,
извикана от С..Същата сочи, че са изкопали основи за оградата, излели цимент,
сложили тръби и опънали мрежа. Изрязали храстите до оградата, за да могат да я
построят. Свидетелката потвърждава казаното от свидетеля Н., че между имотите е
имало стара ограда, която също била с бетон, колци и мрежа. От старата само свалили
мрежата, а колците и бетона си стоят. Свидетелката С. заявява, че тя и съпругът й са в
този имот от 1993г. и старата ограда са я правили тя и мъжа й, не ищеца С., тъй като
преди него в имота е имало други хора.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че старата ограда,
както посочва вещото лице, между процесните имоти не съответства на нито един
кадастрален или регулационен план, действащ през годините, което означава, че е
изградена в противоречие с действащите през годините норми на териториалното и
селищно устройство. В тази насока, първоинстанционния съд е приел, че ищците са
собственици на спорния терен с площ от 9 кв.м.,по силата на добросъвестно давностно
владение, при наличие на всички кумулативни предпоставки на чл.70, ал.1 от ЗС. В
мотивите си районния съд е приел, че в периода от 2010г. до м.ноември 2019г. няма
данни по делото ответниците или друг да е оспорвал владението на ищците, да са
противопоставяли свои права, да са установявали свое владение или ищците да са
изгубвали владението си. Приел е още, че ищците са загубили владението върху
спорния терен едва през м.11.2019г., когато ответниците премахнали мрежата от
старата ограда, навлезли в имота на ищците, изкопали основи за нова ограда, излели
цимент, поставили колове и опънали мрежа.При тези изводи, районния съд е приел, че
са кумулативно налице и трите предпоставки по чл. 108 ЗС и е уважил предявения иск.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на Районен съд – Враца.
За уважаване на иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да са налице
кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици, имотът/вещта/ да се владее
от ответниците и това владение да е без правно основание. Липсата на която и да е от
горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание
чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с
правото на собственост върху спорния имот, и едва след това да изследва останалите
две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв иск, а именно, от
кого се владее имота и на какво основание.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност,
8
разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал
фактическа власт в продължение на 10 години при недобросъвестно или 5 години при
добросъвестно владение и демонстриране по отношение на невладеещия собственик
поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за
себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по
делото при условията на пълно и главно доказване, каквото обаче не е поведено от
ответниците в настоящия случай, а тежестта от доказване е тяхна. Според
задължителните за органите на съдебната власт, дадени е Тълкувателно решение № 4
от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време, като изискуемото от чл. 120 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС волеизявление
/позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79
ЗС. Владението като фактическо състояние е несмущавано, явно и непрекъснато
упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през
определен период от време, което състояние включва обективен елемент - фактическа
власт и субективен - намерение за своене на обекта. В разпоредбата на чл. 69 ЗС е
установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се установи, че я държи за другиго.До момента в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево
изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от
момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2
ЗС.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС от своя страна предвижда, че владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала
при възникване на правното основание. Според ал. 2 на цитираната разпоредба
добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Презумцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС не е оборена и от събраните по делото
доказателствата – показанията на св. С., Н. и заключенията по допуснатите съдебно –
технически експертизи, се установява, че ищците владеят и ползват необезпокоявано и
добросъвестно от 2010г. до 12.11.2019г. собствения си имот и спорния терен. По
делото не е установено знание от страна на ищците, че е налице нов регулационен
план,както и че ответниците имат намерение да местят оградата между имотите и да
заемат част от техния парцел. Позоваването на придобивна давност от ищците има за
последица придобиване на правото на собственост при осъществен фактически състав
9
по чл.79, ал.2 ЗС по отношение на 9 кв.м., съгласно заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза, представляваща площ на терена между стара и нова
ограда между поземлен имот с идентификатор 12259.1015.59 и поземлен имот с
идентификатор 12259.1015.58 по КККР на гр.Враца.
При изложените съображения съда намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, вкл.
и в частта за разноските, с която районния съд е редуцирал претендираното от
ответниците адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително,
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, което да налага
присъждане на възнаграждение в претендирания размер.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемите се следват направените в
производството разноски, но такива не се претендират и не следва да се присъждат за
въззивното производство.
Водим от горното, Врачанския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260160/17.03.2021г. постановено по гр. дело
№900/2020г. по описа на Районен съд – Враца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10