№ 15957
гр. София, 02.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110170330 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2, т.3
и т.4 от КТ. На основание чл.310, ал.2 ГПК, производство не следва да се движи по реда
на глава ХХV “Бързо производство” ГПК, тъй като с исковата молба ищецът е
предявил освен исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от КТ и иск по
чл.224 КТ, който не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, а по общия
исков ред.
Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на
исковата молба.
Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.3, т.4 и иск по чл.224
КТ.
В исковата молба ищецът М. Х. Х. твърди, че по силата на трудов договор от
25.08.2020 г. работи на длъжността „Оценител щета“, код по НКПД 33153006. В
длъжностната му характеристика било изрично посочено, че следва да осъществява задачи
по възлагания за ликвидация на щети в „Имуществено застраховане“. Непосредствено след
влизане в сила на договора на ищеца било възложено в почивен ден щета, по която следвало
да работи. Полагал усилия, за да научи тънкостите на професията, но постоянно получавал
спешни задачи по време на отпуск, късно вечер, с нереални кратки срокове, но и такива,
които не са част от задълженията му по трудова характеристика. Характерът на работата му
изисквал извършване на физически оглед на увреденото имущество, което предполагало
пътувания в провинцията, за което той не получавал компенсация. На 15.10.2022 г. /ден
събота/ ищецът бил извикан в офиса на работодателя, където бил заплашен, че ще бъде
съден за щета № 669 BLA-********* и щета № 151 BLA-*********, които не му били
възлагани, а помагал на свои колеги по тяхна молба. Под афект и в резултата на заплахите,
ищецът написал празна молба за напускане без дата. След това го уведомили, че няма да
бъде уволнен дисциплинарно, но трябва да си довърши работата. Той го направил, след
което бил помолен да излезе в отпуск. На 21.10.2022 г. бил незаконосъобразно уволнен от
1
изпълняваната длъжност със заповед № 1. Ищецът оспорва заповедта да е мотивирана.
Липсвало описание на конкретното нарушение на трудовата дисциплина. Не били изложени
обстоятелствата, при които били извършени нарушенията. Не били посочени никакви
конкретни действия относно скриване на информация и въвеждане в заблуждение на
ръководството на дружеството. От датата на подписване на трудовия договор, до датата на
прекратяването му на ищеца не били представяни никакви вътрешни правила на
дружеството. В заповедта не било посочено кога точно е извършено всяко едно от
нарушенията, с оглед преценката по на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ. Твърди,
че са изтекли, поради което наложеното наказание е незаконосъобразно. Възразява да е
налице съответствие между твърдените нарушения и наложеното най-тежко наказание. При
прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ. Поради незаконосъобразното уволнение останала без работа за период от два
месеца, считаното 21.10.2022 г. От съда се иска отмяна на процесната заповед за
прекратяване на трудовото и правоотношение на ищеца, осъждане на ответника -
работодател да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5300 лв. за периода от 21.10.2022
г. до 21.12.2022 г. за оставането без работа, поради незаконността на уволнението, както и
на основание чл.224 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1885
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендират се деловодни разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи /заверени за вярност
копия/, които следва да бъдат приети, като писмени доказателства по делото, поради тяхната
относимост към предмета на спора и допустимост по правилата на процеса. Моли да му
бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, за установяване на твърденията за
недобросъвестно и незаконосъобразно поведение на работодателя.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове
като неоснователни. Твърди, че не спазен давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, тъй като
исковата молба е подадена с КЕП извън работно време. Твърди, че нарушенията са
извършени в периода март-септември.2022 г. и са открити през октомври.2022 г. Прави
възражение за прихващане на вземането по чл.224, ал.1 КТ със своето вземане по чл.221,
ал.2 КТ, както и с разноски в размер на 660 лв., съгласно договор от 16.08.2021 г. за
повишаване на квалификацията. Оспорва с ищеца да е проведено интервю за започване на
работа. Оспорва твърдението да му е била поставяна задача в почивен ден – 31.08.2020 г.,
тъй като неговият първи работен ден бил 01.09.2020 г. Оспорва ищецът да е получавал
възлагания по щети в почивни или празнични дни. Фирмата получавала спешни повиквания
и възлагания по щети, но работата по тях започвала в работно време. На ищеца били
възлагани само задачи по оценки на материални загуби. Твърдението, че за щети в
провинцията не му е заплащано допълнително било невярно. Оспорва твърдението, че щета
№ 669 BLA-********* и щета № 151 BLA-20180715 не са възлагани на ищеца. И двете щети
са сведени до знанието на ответника писмено, като са му възложени конкретни задачи по
тях, вкл. да асистира на по-опитните си колеги. Оспорва ищецът да е бил заплашван. На
14.10.2022 г./петък/ бил получен имейл от застраховател с искане за получаване на
информация дали приложените документи са получени от фирмата. След проверка се
оказало, че ищецът умишлено скрил редица документи от прекия си ръководител и
управителя на дружеството. На следващия ден бил повикан в офиса, поради допуснатите
груби нарушения, където поискали писмени обяснения по случая. Тогава той представил
молба за освобождаване по взаимно съгласие без дата. На база дадените обяснения, в които
той заявил, че съжалява, че е подвел застрахованото лице и е протакал доклада за оценка.
Оспорва в заповедта да не са посочени признаците на деянието , време, място и конкретните
действия на ищеца. Твърди, че е изискал обяснения и е спазил разпоредбите на чл.193, 195 и
189 КТ. От съда се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Претендира
2
разноски.
По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 20.06.2023 г. от
14:30 часа.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ДОПУСКА на ответника 2 свидетел при режим на довеждане.
ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕ И НАЗНАЧАВА изготвяне на съдебно –икономическа
експертиза, вещото лице, по която след като се запознае с материалите по делото, да
отговори на въпроса в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М.М., което да се призове.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер на 300,00
лв, платими от бюджета на СРС на осн. чл.83, ал.3 от ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде изготвено и депозирано
по делото в срок най-малко една седмица преди съдебното заседание, с екземпляр за всички
страни.
УКАЗВА на ответника, че следва да уточни възражение за прихващане ли прави в
отговора н исковата молба или възразява по приложението на материалния закон във връзка
със задълженията на съда при евентуално уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателствени искания, в
противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147
ГПК.
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получила преди
уволнението;
2. размера на дължимото обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
процесния период;
3. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по
чл. 8, ал. 2 КТ);
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посоченото в заповедта основание;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4