Р Е
Ш Е Н
И Е № 43
гр.
Кюстендил, 17.04.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд
в открито
заседание
на
седемнадесети април
през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
с
участието на секретаря Любка Николова
и прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като
разгледа докладваното от съдия Братанова
ЧНД № 120
по описа
за 2019 г. по описа на КнОС и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 30 и
сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
На 26.02.2019г. в Софийски градски съд е постъпило искане от искане, придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство
Нидерландия относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции. по отношение на
българския гражданин Кристиан Д.Ж., роден на *** г. в гр.Силистра, с
настоящ адрес ***, Кюстендилска област.
Делото от СГС е изпратено в Окръжен съд- Кюстендил на 12.03.2019г с
оглед установеното по делото, че Ж. е с обичайно местонахождение на територията
на Кюстендилския съдебен окръг.
Финансовата санкция е в размер на 95 € според
записаното в удостоверението и е
наложена на българския гражданин К.Ж. за
извършено нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. В писмото се моли да
бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне
признаване изпълнението на решението.
Санкционираното
лице К. Д.Ж. се явява пред окръжния съд и представя писмени доказателства, от
които се установява, че на датата 12.04.2019г. е превел по сметка на НАП
Кюстендил сумата от 186 лева, представляваща
равностойността на 95 €.
КнОП
изрази становище за основателност на искането.
Кюстендилски
окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията
на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него, визираща факултативни
основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие
от фактическа и правна страна следното:
Постъпилото
удостоверение е по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение по дело EGS - *********, постановено от Подразделение
„Централна обработка“ на Нидерланската прокуратура /Parket Centrale Verwerking O.M./,
с адрес Graadt van
Roggenweg 300, 3531 AH гр.Утрехт, Кралство Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане
на финансови санкции - задължение за заплащане на 95 € за извършено на
06.06.2018 г. в 11, 33 часа нарушение. На тази дата Ж. е управлявал МПС, като
не е спазил знак влизането на МПС С 12/20 в Leeuwarden, Loudtie:
Ruiterskwartier. По този
начин Ж. е нарушил чл.2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Издалият
решението орган е Подразделение „Централна обработка“
на Нидерланската прокуратура и представлява решение на несъдебен орган в
издаващата държава. К.Ж. е
български гражданин и обичайно пребивава
в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е
постановено на 02.08.2018 г., а е влязло в сила на 13.09.2018 г. Паричната
сума, наложена с решението, е 95 € и това е общият размер на финансовата
санкция. Нарушението, свързано с неспазване на забранителен знак е свързано с
нарушение разпоредбите за движение по пътищата. Издаващата държава е потвърдила
възможността, че съответното лице е имало възможност да отнесе въпроса до съда
по наказателни дела. Потвърдено е, че в изпълняващата държава не могат да бъдат
издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на
финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само
частично.
Според т.2, б”б” от удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено
и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно
правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния
национален закон.
От тази
фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно
разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон,
компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на
финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т. е
Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената финансова
санкция е изпратено директно до компетентния орган на осн. чл.6, ал. 1 от
закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на този
род решения са уредени от чл. 32 от Закона, който препраща към чл. 16 ал.1-8 от
него. И двете посочени норми препращат към субсидиарно приложение на НПК за
неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението
по чл.4 от закона и на преведеното надлежно на български език
съд решение безспорно се установява, че българският гражданин Кристиан Ж. е
санкциониран с влязъл в сила в Кралство
Нидерландия акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за
нарушение във връзка с правилата за
движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на
страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по
повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е
било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото
си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
Актът на несъдебния орган по чл.3,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е придружен с
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените
доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е
постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
(поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този
случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от
факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното
решение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението по чл. 4
съответства на постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за
постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение
за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по
българското законодателство и административното нарушение, извършено в
Нидерландия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия,
които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива
деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява
административно нарушение и по българското законодателство – по Закона за
движение по пътищата. Решението е постановено
срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна отговорност. От
съдържанието на удостоверението и на решението е видно, че производството е
било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението и следователно факултативното
основание за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е налице. Не е налице и основание за отказ по т.10 от същия
закон– засегнатото лице не се е явило лично, но в удостоверението изрично е
посочено, че е било уведомено за правото на обжалване, т.е. изпълнено е от
издаващата държава условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона, а наличието на
едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.
Предвид изложеното съдът прие,
че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за признаване на
процесното решение. Не са налице основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за
намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.
8 от Закона съдът определи размера на паричното задължение в левова
равностойност според съотношението
€-български лев към момента на извършване на извършване на нарушението.
Размерът на наложената с решението парична санкция от 95 €, чиято левова равностойност е в размер на
186 лева. Посочената равностойност е
съобразена с фиксирания курс на €- лев към датата на постановяване на
решението.
Същевременно окръжният съд
констатира, че са представени
доказателства от К.Ж. по чл.33 от закона за пълно изпълнение на
наложената санкция. Видно от приложеното писмено извлечение от Банка „ДСК“
ЕАД София е, че на датата 12.04.2019г. К.Ж.
е внесъл дължимата сума по сметка на НАП Кюстендил. Задължението му
следователно е изпълнено, поради което на осн.17 от същия закон съдът следва да
направи пълно приспадане на равностойността изпълненото общо задължение.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32
във вр. с чл.16 ал.7 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение за прилагане на финансови санкции от 02.08.2019 г. по дело EGS - *********, постановено от Подразделение
„Централна обработка“ на Нидерланската прокуратура /Parket Centrale Verwerking O.M./,
с адрес Graadt van
Roggenweg 300, 3531 AH гр.Утрехт, Кралство Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона), в сила от
13.09.2018 г. за налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 95
€ за извършено на 06.06.2018 г. в 11.33 часа нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата- управление на МПС, като не е спазил
знак влизането на МПС С 12/20 в Leeuwarden, Loudtie: Ruiterskwartie, издадено по отношение на българския
гражданин К. Д.Ж. с настоящ адрес
с.Цървена ялърка, Кюстендилска област с ЕГН **********.
ПРИСПАДА изцяло равностойността
на изпълнената част от общото задължение в размер на 95 €, в левова равностойност 186 лева.
Решението ДА НЕ СЕ ИЗПРАЩА на
Национална агенция за приходите за изпълнение с оглед на пълното изпълнение.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС препис от
решението да се изпрати незабавно на компетентния орган на издаващата държава
на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както и на посочения имейл- адрес на
посочения имейл в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
Издаващият орган следва да се уведоми и за
приключване на изпълнението на решението.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС
препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието на
Република България.
На осн.
чл.42, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВЯВА сумата, представляваща
наложената глоба, да остане в приход на бюджета на Република България-ТД
"НАП"-Кюстендил като изпълняваща държава.
Решението може да се
обжалва пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.