Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………./…...05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 125 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 77697/23.11.2018 г. на Н.С.Я., гр. Варна, чрез адв. Б.Д., срещу решение №
4367/02.11.2018 г., постановено по гр. дело № 1684/2018 г. по описа на ВРС,
30-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н.С.Я. ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. "Хан Тервел" №
31, вх.В, ет.8 и Е.Р.И., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен по отношение на ищцата сключеният
между „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Хан Тервел“ № 31,
вх.В, ет.8 и Е.Р.И., ЕГН ********** договор за замяна, обективиран в нот. акт ***, том ІІ,
рег. № ***, дело *** от *** г. на нотариус Д.С. -№ 192 на НК и НР, вписан в СВ на АВ вх. peг. № 26326,
том 63, акт
127, номер по описна
книга 136818
от 28.09.***г. на
Служба по вписванията - Варна, с който „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул."Хан Тервел" №
31, вх. В, ет. 8
прехвърля на Е.Р.И., ЕГН **********, 25.375 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр.
Варна, *******,
съставляващо *******на гр. Варна на IX подрайон, с площ от
241 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор ******с площ от 225 кв.в., при граници по скица: на запад
- ***, на юг - ПИ с идентификатор №******, на изток - ПИ с идентификатор №******и на север - ПИ с идентификатор №******.
В жалбата си въззивникът Н.С.Я.
обосновава оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
135 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищцата на сключения
между „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД и Е.Р.И. договор за замяна, обективиран в
нотариален акт № ***, т.II, рег.№
***, дело № ***/*** г. на нотариус Д.С.,
с рег.№ 192 при НК, вписан в СВ на АВ вх. рег. № 26326, т. 63, акт № 127 от
28.06.*** г. Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на
знание у длъжника за увреждането, като твърди, че и третото лице, с което е
договарял също е знаело за увреждането. Намира, че ответницата Е.И. не е
изключена от обхвата на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а също сочи и че по
делото безспорно е било установено качеството й майка на внука на управителя на
ответното дружеството. Твърди, че видно от съдържанието на нотариалния акт за
замяна, управителя на ответното дружество и Е.И. живеят в едно домакинство.
Позовава се на практиката на ВКС, за да обоснове извод за разширяване
приложното поле на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД и в процесния случай,
конкретно решение № 423/29.11.2012 г. по гр.д.№ 1623/2011 г., IV-то гр.о. на ВКС, съгласно което сочи,
че когато приобретател по възмездната сделка е и съпруг на някое от лицата по
чл. 135, ал. 2 ЗЗД , твърдението им, че не са знаели за увреждането следва да
се докаже от тях при съобразяване, че цитираната норма презюмира и знанието на
длъжника. Предвид това, излага, че от
житейска гледна точка е почти невъзможно Е.И., като майка на внука на
управителя на ответното дружество, да не е знаела, че свекър й има задължения.
Оспорва изложеното в отговора на
исковата молба, че процесната сделка била сключена с инвестиционна цел, като
сочи, че става дума за 25,375 кв.м. от дворното място срещу сумата от 49 лева.
Твърди наличие на намерение за увреждане у приобретателката, като в подкрепа на
твърденията си излага и факта, че в нотариалния акт за замяна не е било
отразено предаване на владението, нещо повече нито един от ответниците не
владеел имота, както сочат и показанията на свидетеля Стойчо Бъчваров. Намира
твърденията на И., че не е правила справки за тежести върху имота и други
съсобственици преди договора за замяна, за поредно доказателство на тезата за
наличие на знание за увреждането у нея, тъй като нотариусът при изповядване на
сделката има задължение да информира явилите се лица и за собствеността върху
имота. Фактът, че сделката е сключена при наличие на вписване по партидата на
ответното дружество на искова молба от 11.07.2012 г. и възбрана от 25.09.*** г.
сочи, че Е.И. е била наясно с наличието на спорове относно придобитите от нея
идеални части по сделката за замяна. Счита, че предвид безспорно установените
добри и близки отношения между И. и управителя на ответното дружество,
последната е знаела за сключения договор за строителство в имота дори и само от
предоставения й документ за собственост от
На следващо място, сочи, че по делото
не установен начинът, по който Е.И. е получила оферта от прехвърлителя, как е
узнала, че управителят на „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД е възпрепятстван да достави
на дружеството нужния му кабел, как е решила да осъществи покупката с фактура
на свое име и да прехвърли на дружеството кабела срещу идеални части от
недвижим имот в център на гр. Варна. Също намира, че издадената фактура от
„Технополис България“ ЕАД е съставена единствено и само за целите на сделката и
за подобен вид стоки – USB кабел
с дължина един метър, закупени от физическо лице, е достатъчна само касова
бележка, а също не е предвидена и гаранция. В тази връзка твърди, че е налице
трайна практика на ВКС за случаите на заобикаляне на закона и/или привидна
сделка, когато съществува значителна разлика в стойността на заменяните вещи
или заменяната вещ е родово определена, а в конкретния случай данъчната
оценката на прехвърляните идеални части от имота надхвърля стойността на
придобития от фирмата кабел над 36 пъти.
Твърди се, че собствеността върху една
от сградите в имота на „Беласица“ 9, с идентификатор № 10135.1501.959.1, собствена
на И.Й.Ж., е била прехвърлена на С.Г.Н., жената с която С.А.П. живее в едно
домакинство на семейни начала, с цел този имот, както и процесните идеални
части, прехвърлени на Е.И., да не бъдат върнати от ответното дружество. Всички
тези близки роднински връзки въззивникът изтъква, за да обоснове извод за
наличие на знание за увреждането у лицата, с които прехвърлителят живее в общо
домакинство. В този смисъл е посочена
разпоредбата на пар. 1 от ДР на ТЗ, определяща кръга на свързаните лица
по ТЗ. Счита за относимо тълкуването дадено с Решение № 60/20.04.*** г. на ВКС
по гр.д.№ 3094/2016 г., IV
г.о., съгласно което приобретателят по сделката е недобросъвестен, стига да
знае, че праводателят му има дългове, без да е необходимо това знание да е
конкретизирано по отношение личността на кредитора и съдържанието на вземането.
Излага, че тези обстоятелства не са били обсъдени в мотивите на
първоинстанционното решение.
Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да
се уважи предявения иск за обявяване на относително недействителен по отношение
на ищцата сключения договор за замяна, обективиран в нотариален акт № ***, т.II,
рег.№ ***, дело № ***/*** г. на нотариус Д.С., с рег.№ 192 при
НК, както и да се присъдят извършените съдебни разноски пред двете инстанции.
В
срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемите страни „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“
ЕООД, гр. Варна, чрез адв. В.Д., както и от Е.И., гр. Берковица, чрез адв. М.Г.,
са постъпили отговори, с които се оспорва жалбата като неоснователна.
В становището си „СТИЛСТРОЙ –
ВАРНА“ ЕООД излага, че посоченият от въззивника порок - необоснованост не е
основание за обжалване на първоинстанционното решение, а само на въззивното
такова, по арг. от чл. 281, т. 3 ГПК. Намира, че няма събрано по делото
доказателство по отношение на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, което да е
останало необсъдено от страна на решаващия състав. Сочи, че неангажирането на
нужните доказателства за установяване на знание за увреждане у страните по
атакуваната с иска по чл. 135 ЗЗД сделка не може да бъде основание за отмяна на
постановеното решение. Счита, че
неприложимостта на презумпцията по чл.135, ал. 2 ЗЗД произтича от самия закон,
доколкото приобретателят Е.И. не попада в кръга от посочени там лица, като не е
необходимо да се извършва разширително тълкуване. С отговора си ответното
дружеството е релевирало възражение за изтекла погасителна давност по иска по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а освен това въззиваемият сочи, че договорът за замяна е
възмезден, като вписване на исковата молба е било извършено почти шест месеца
по-късно на 12.03.2018 г. Излага, че твърденията на ищцата относно вписана
възбрана върху процесните 25.375 кв.м. ид.ч. от процесния недвижим имот по
повод образувано изпълнително дело от трети страни са ирелевантни още повече,
че последното е прекратено, поради погасяване на задължението и обезпечителната
мярка възбрана е заличена от съдебния изпълнител. Моли
за отхвърляне на процесната въззивна жалба като неоснователна, потвърждаване на
решението в обжалваната му част и присъждане на разноски.
В подадения от Е.И. отговор въззиваемата
излага, че твърдяната във въззивната жалба родствена връзка между нея и С.П. не
е налице. Сочи, че адресната регистрация не установява фактическо живеене, а
въззиваемата живее в Берковица с детето си, не познава Н.Я., нито адвоката й.
Знанието и на двете страни по атакуваната сделка не е било установено. Моли за
присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№
77786/26.11.2018 г. на „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, срещу решение №
4367/02.11.2018 г., постановено по гр. дело № 1684/2018 г. по описа на ВРС,
30-ти състав, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на обективирания в нотариален акт №
154, том I,
peг. №
8779, дело
149 от 2008г. на нотариус
Р.К., peг. №
212 от НК и НР, вписан в АВ вх. peг. 10700 от 22.04.2008 г., акт
98, том XXXII, дело
8031, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство, с който Н.С.Я. е
прехвърлила на „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********,
25.375 кв.м. ид.ч.
от дворното място в гр.Варна, *******, съставляващо *******на гр. Варна на IX подрайон, с площ
от 241 кв.м.,
идентичен с ПИ с идентификатор ******с площ от 225 кв.в., при граници по скица: на запад
- ***, на юг - ПИ с идентификатор №******, на изток - ПИ с идентификатор №******и на север - ПИ с идентификатор №******, срещу задължението да построи
жилищна сграда в същото дворно място.
В жалбата си въззивникът
СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД излага съображения за нарушения на материалния закон и
допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението, в частта, с
която е уважен предявеният конститутивен иск за разваляне на процесния договор
за прехвърляне на идеални части от поземлен имот срещу задължение за
строителство. Сочи, че в исковата молба не е отбелязано, че невъзможността за
изпълнение на задълженията на дружеството е в резултат на влязло в сила решение
на ВОС. Твърдяното неизпълнение на задълженията по процесния договор, послужило
като основание за развалянето му, ищцата отнесла към 2011г., а в същото време в
мотивите си първата инстанция приела, че правото на разваляне възникнало едва
след влизане в сила на съдебното решение на ВОС на 21.04.2015 г., с което
въззивникът намира, че е налице отклонение от изложената фактическа рамка от
ищцата.
На следващо място, въззивникът
излага твърдения за изтекла погасителна давност по иска с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, в подкрепа на които сочи следните аргументи: ответното дружество
било в неизпълнение на задълженията си по договора за строителство, считано към
01.06.2011 г. , да построи сградата в имота в срок от 24 месеца от откриване на
строителната площадка; ищцата подписала констативен протокол на 01.06.2011 г.,
с който бил даден нов тримесечен срок за изпълнение на тези задължения; на
01.09.2011 г. ответното дружество не е предприело действия по започване на строителство,
поради което през месец ноември
В срока за отговор по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Н.С.Я., чрез адв. Б. Д.,
с който се оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че правилно
първоинстанционният съд е констатирал неизпълнението по договора от страна на
ответното дружество, както към момента на изтичане на договорения в него срок,
така и по-късно. Също намира, че правилно след влизане в сила на решение №
182/24.02.2014 г. по т.д. № 2052/2013 г. на ВОС, с което е развален, поради
неизпълнение договора за строителство спрямо прехвърлителите П.и В.Д.,
изпълнението на задължението за строителство на ответното дружество е станало
абсолютно невъзможно, доколкото след това липсва възлагане на строителство от
страна на всички съсобственици. Посоченото съдебно решение влязло в сила на
24.02.2014 г., следователно оттогава изпълнителят изпаднал в невъзможност да
изпълни, а за ищцата възникнало правото на разваляне. Позовава се и на
разпоредбата на чл.87, ал. 2 ЗЗД, за да обоснове, че не е нужно отправяне на
покана, респ. даване на срок, щом изпълнението на задължението е станало
невъзможно. За прекратяването спрямо нея
на производството по т.д.№ 2052/2013 г. по описа на ВОС, намира, че е резултат
от отсъствието на документа, установяващ прехвърлянето на права на строителя,
като доказателство по делото. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване
на решението в обжалваната част.
По допустимостта на въззивното
производство и предварителните въпроси по чл. 267 от ГПК съдът се е произнесъл
с определението си от 01.04.2019 г.
В проведеното открито съдебно
заседание и с писмено становище въззивникът - ищец в първоинстанционното
производство Н.С.Я., се представлява от пълномощника адв. Б.Д., който моли съда
да уважи подадената от него въззивна жалба и да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Оспорва жалбата на ответника в
първоинстанционното производство „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД. Претендира
присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно
заседание и с писмена защита въззивникът - ответник в първоинстанционното
производство „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД се представлява от пълномощника адв. В.Д.,
който поддържа подадената от него въззивна жалба и моли съда за нейното
уважаване. Оспорва жалбата на ищеца в първоинстанционното производство.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно
заседание въззиваемата – ответник в първоинстанционното производство Е.Р.И. не
се явява и не изпраща представител.
За да се произнесе по спора,
Варненският окръжен съд съобрази следното:
В исковата молба се твърди, че на
14.03.2008 г. ищцата Н.С.Я.
и В.М.К., (последната праводател на В.Ц.Д.и П.Д.Д.), са сключили с ответното
дружество предварителен договор за строителство, учредяване право на строеж и
прехвърляне на идеални части от процесния недвижим имот. По силата на договора
срещу задължението на възложителите да прехвърлят 50 % ид.ч. от правото на собственост върху
имота, ответното дружество се е ангажирало да построи жилищна сграда в дворното
място в срок от 24
месеца, считано от датата на откриване на строителна площадка. В изпълнение на
задълженията по предварителния договор Н.С.Я., ЕГН **********
е прехвърлила 25.375
кв.м. ид.ч от дворното място, като прехвърлителната сделка, е обективирана в
нот.акт № 154,
том I, peг. №
8779, дело
149 от 2008г. на нотариус
Р.К., peг. №
212, вписан в АВп вх. peг. 10700 от 22.04.2008г., акт
98, том XXXII дело
8031. С оглед
неизпълнение на задълженията на ответника „СТИЛСТРОЙ –ВАРНА“ ЕООД по договора е изпратена
нотариална покана peг. №
3851/13.05.2011 г. с
предложение за уреждане на отношенията между собствениците и строителя, а
впоследствие по искова молба на В.Ц.Д., П.Д.Д. и Н.С.Я. е образувано гр.д. №
21303/11г. по описа на
ВРС, XXXIII с-в, с искане за разваляне на посочения по-горе договор, като обаче било
пропуснато по делото да бъдат приложени доказателства за извършената от Н.С.Я.
в полза на ответника прехвърлителна сделка. С Решение № 182/
24.02.14 г. на ВОС по
т.д. № 2052/
През
май *** г. ищцата е поканила ответното дружество да й върне полученото по
разваления през
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, в който навежда доводи за недопустимост на
предявения иск, тъй като ищцата е навела твърдения в исковата си молба, че
процесният договор вече е прекратен с изпращане на нотариална покана до
ответното дружество през
По
същество се излага, че ищцата не е изпълнила точно задълженията си по договора
за строителство, като не е оказала на строителя нужното съдействие при
подготовка на строителните книжа, поради което
не е изправна страна по договора и следователно не разполага с право да
иска развалянето на договора, обективиран в процесния нотариален акт от
22.04.2008 г. На следващо място се навеждат доводи, че доколкото първият иск на
ищцата е недопустим, евентуално неоснователен, то това води и до
недопустимостта, респ. неоснователността и на втория предявен иск. Освен това
се твърди, че дори първият иск на ищцата да се приеме за допустим и
основателен, то вторият предявен иск от ищцата е неоснователен, т.к. не са
налице която и да е от предвидените в чл. 135 от ЗЗД предпоставки за неговото
уважаване. Твърди се, че вписването на искова молба по повод образуваното по
почин на ищцата през
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответницата Е.Р.И., в
който тя изцяло оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на правото на ищцата да претендира
разваляне на обективирания в нот. акт ***, том ІІ, рег. № ***,
дело *** от *** г. на нотариус Д.С. - № 192 на
НК и НР договор, поради което искът срещу праводателят й с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД се явява неоснователен. Твърди се, че на това
основание неоснователен се явява и предявеният срещу нея иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени
му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е
постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
По отношение жалбата на „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД:
Не спори
по делото, че между Н.С.Я. и В.М.К. – от една страна, в
качеството им на възложители и „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД – от друга, в
качеството му на изпълнител, на 14.03.2008 г. е бил сключен предварителен
договор, по силата на който страните са се договорили изпълнителят чрез
използването на трети лица, със свои сили и средства да събори съществуващите в
имота постройки, да построи със свои сили и средства, организация, материали и
инвестиции и на свой риск цялата ЖИЛИЩНА СГРАДА, която ще бъде изградена в ДВОРНО МЯСТО, с административен адрес в гр. Варна, ул."Беласица" № 9 /девет/
и съставляващо УПИ VI-2, кв. 318, по плана на гр. Варна, при граници на
имота УПИ VII, VIII, IV, V, цялото с
обща площ от 203 кв.м. /двеста и три/, въз основа на издадените
строителни книжа, като в изпълнение на горното възложи изработването на
инвестиционните проекти и подсигури другата необходима строителна документация,
изгради необходимите комуникации; извърши всички фактически действия за
въвеждане на СГРАДАТА в експлоатация, срещу общите и неделими основни
задължения на възложителите да прехвърлят на изпълнителя 50 % идеални
части от правото на собственост върху недвижимия имот, като страните по
договора са се задължили взаимно да си учредят право на строеж за изграждане на
самостоятелни обекти в жилищната сграда. Срокът за изпълнение на
задължението на изпълнителя относно строителството на жилищната сграда е бил 24
месеца, считано от датата на откриване на строителната площадка за започване на
изграждане на жилищната сграда в имота, съгласно чл. 6а, ал. 1, т. 2, б. „а” от
предварителния договор. Безспорно е, че към настоящия момент нито едно от
действията, които е трябвало да бъдат извършени от дружеството в качеството на
изпълнител по договора, не е било изпълнено. Между страните съществува спор
относно това кой е изправната страна по договора, като се твърди, че ищцата не
е изпълнила задължението си за възлагане на изготвянето на инвестиционен проект
за обекта. Този въпрос и от значение, доколкото изготвянето и одобряването на
тези инвестиционен проект задължително предшества откриването на строителната
площадка.
Действително, текстът
на споразумението съдържа противоречие относно това кой е титуляра на
задължението за възлагане изработването на инвестиционен проект. Така от разпоредбите
на чл. 5, ал. 1 и чл. 5 ал. 2, т. 5
може да се направи извод, че ангажимента е на изпълнителя. Разпоредбите на чл.
5, ал.1, т. 2 и чл. 11, т. 2, от друга страна, обосновават извода, че
задължението е на възложителите.
При това
положение следва да се изхожда при тълкуването от целта на договора и обичаите
в строителната практика. Целта на договора е възложителите да получат
самостоятелни обекти в сградата. Като собственици на идеални части от имота,
възложителите следва да сътрудничат на изпълнителя пред местни и държавни
органи за изпълнението на строителството /чл.11/. Горното е в съответствие с
изискването на чл. 148, ал. 5 вр. чл. 183 на ЗУТ, в редакцията от ДВ, бр. 61 от
2007 г. за съгласие на собствениците на имота за издаване на разрешение за
строителство. Същевременно обаче изграждането на имота е следвало да се извърши
от изпълнителя с негово собствени средства /чл. 5, ал.1/. Изпълнителят е
декларирал, че е дружество с предмет на дейност строителство /чл. 2/, поради
което се предполага, че чрез персоналния си състав има знания и опит в
инвестиционния процес. Обичай е също в практиката изпълнителят да се ангажира с
изготвянето на инвестиционния проект в етапа, предхождащ строителните дейности,
които да се извършат на базата на проекта. Граматическото тълкуване на
отделните договорни клаузи също води този извод. Ако изпълнителите следва да
възлагат изработването на инвестиционния проект на трето лице, е нелогично да
трябва да одобряват този проект/ чл. 5, ал.1, т. 3/, преди да изберат конкретни
обекти в съответствие с одобрения проект / чл. 9/. Липсва логика да се одобрява
пред изпълнителя възложен от одобряващия проект, а по-скоро е следвало да се
одобри предложен от изпълнителя проект. Предвид на изложеното, цялостното
тълкуване на разпоредбите на договора налага извода, че задължението по
възлагане на инвестиционния проект е на изпълнителя - ответника по делото.
Липсват доказателства, че ответникът „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“
ЕООД е изпълнил това си
задължение, поради което и това, че не е открита строителна площадка и не е
започнало изграждането на предвидената в предварителния договор сграда се дължи
на негово виновно поведение. Същевременно обаче срокът по чл. 6а, ал.
1, т. 2, б. „а” от договора започва да
тече от момента на откриване на строителната площадка за започване на изграждане
на жилищната сграда в имота. С оглед на това не може да бъде счетено, че
срокът, в който договорът е можел да бъде изпълнен, е изтекъл на 14.03.2010 г.
и от тази дата е започнала да тече погасителна давност за развалянето на
договора по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение. Така, както са
определени сроковете за изпълнение на задълженията по чл. 5 и чл. 6 от договора
следва да бъде прието, че същият не е с точно определен краен срок, доколкото
течението на един от сроковете предполага изтичането на предшестващ такъв. След
като и към настоящия момент не е открита строителна площадка, то срокът по чл. 6а,
ал. 1, т. 2, б. „а” от предварителния
договор не е започнал да тече, поради което правото да се иска разваляне на
договора поради неизпълнение не е погасено по давност, доколкото все още
съществуват задължения на ответното дружество „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“
ЕООД, за които не е започнал да тече срок. С оглед на това и
доколкото ответното дружество е в неизпълнение, искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е
основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд, макар и с други
мотиви. Във връзка с това са без значение изявленията на ищцата Н.С.Я., направени с нотариална покана peг. № 3851/13.05.2011 г., доколкото договорите, с които се прехвърля право на собственост или
ограничени вещни права върху недвижими имоти задължително се развалят по
съдебен ред и изявления в този смисъл, направени по друг начин не пораждат
правни действия. С оглед на това и след отправената нотариална покана договорът
е продължил да обвързва страните. Без значение е обстоятелството, че липсва
даден подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. На първо място,
липсата на даден такъв срок ще е основание за отхвърляне на иска само в случай,
че в хода на съдебното производство длъжникът е предложил надлежно изпълнение,
което в конкретния случай не е налице. На второ място, с влязло в сила Решение № 182/24.02.14 г.,
постановено по т.д. № 2052/
По отношение на въззивната жалба на Н.С.Я..
Искането по чл. 135 от ЗЗД е предявено по отношение на прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален
акт ***, том ІІ, рег. № ***, дело *** от *** г. на нотариус Д.С. – нотариус с район на действие района на ВРС, вписана с рег. № 192 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ на
АВ вх. peг. № 26326, том 63, акт 127,
номер по описна книга 136818 от 28.09.*** г.
на Служба по вписванията - Варна, по силата на която „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД заменя с Е.Р.И. 25.375 кв.м. ид.ч. от
дворното място в гр. Варна, *******, съставляващо *******на гр. Варна на IX
подрайон, с площ от 241 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор ******с площ от
225 кв.в., при граници по скица: на запад - ***, на юг - ПИ с идентификатор №******,
на изток - ПИ с идентификатор №******и
на север - ПИ с идентификатор №****** срещу кабел „APPLE LIGHTING US B CABLE 1M
MD818ZM/A, на стойност 49,00 лв. с включен ДДС (л.44 от делото на ВРС).
С оглед
изходът на спора по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, ищецът доказва
качеството си на кредитор спрямо ответника.
От
изслушаните в производството пред първоинстанционния съд показания
на свидетелите П.Д.и Стойчо Бъчваров се установява, че от началото на месец май
*** г. представители на ищцата са се свързали с управителя на ответното
дружество, с искане да върне в патримониума на ищцата полученото в изпълнение
на чл.5, ал.1, т.1.1 от Предварителния договор
за строителство, а именно 25.375 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр. Варна, *******,
съставляващо *******на гр. Варна на IX подрайон, с площ от 241 кв.м., идентичен
с ПИ с идентификатор ******с площ от 225 кв.в., при граници по скица: на запад
- ***, на юг - ПИ с идентификатор №******, на изток - ПИ с идентификатор №10135.1501.961. Доколкото ответното
дружество е прехвърлило именно дължите 25.375 кв.м. ид.ч. от процесното дворно
място, които е получило по предварителния
договор за строителство и чието връщане се е претендирала от ищцата, настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
ответното дружество с действията си е увредило ищцата, като само се е поставило
в невъзможност да престира обратно полученото по предварителния
договор за строителство. С оглед водените лично и чрез електронни съобщения
преговори за връщане на имота, които се установяват от
свидетелите, правилно съдът е приел,
че управителят на ответното дружество е знаел, че има отправено към него искане
за връщане на процесните идеални части от дворното място, поради и което към
датата на изповядване на процесната сделка (28.09.*** г.) е знаел за
увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД,
когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането, като недействителността не засяга правата на
трети добросъвестни лица, които те са придобили преди вписването на исковата
молба за обявяване на недействителността. По силата на чл. 135,
ал.2 от ЗЗД, знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
В
конкретния случай видно от цитирания нотариален акт, прехвърлянето е възмездно,
поради което следва ответницата Е.И. също да е знаела за увреждането.
От събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд
доказателства /справка
от НБД, л. 129 - л.133 от делото на ВРС/, както и от показанията
на разпитания в производството пред въззивната инстанция свидетел се
установява, че ответницата Е.Р.И. е с регистриран постоянен и настоящ адрес адрес, съвпадащ
с адреса на управителя на ответното дружество „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“
ЕООД – С.А.П., както и живее на съпружески начала и има общо
дете със сина на управителя на ответното дружество – А. С.ов П., т.е. с лице, по отношение на което е приложима презумпцията
за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. На второ място, видно от данните по делото,
Е.Р.И. се е снабдила с нарочен документ за установяване факта на покупката на
кабел APPLE LIGHTING US B CABLE 1M MD818ZM/A, на стойност 49,00 лв. с
включен ДДС, от което може да бъде направен извод, че същата е
целяла да противопостави този документ като доказателство при един бъдещ спор.
Наред с това е очевидна значителната неравностойност на престациите по
сключения договор за замяна с оглед данъчната оценка на имота – 1781,40 лв., надхвърляща над 36 пъти стойността на движимата вещ – 49 лв. Наред
с това, Е.Р.И. твърди, че е придобила имота с инвестиционни намерения без да сочи
конкретно какви са същите, както и не сочи защо се е наложило придобиването да
бъде оформено чрез договор за замяна, а не чрез договор за покупко-продажба. Избирането
на вида на сделката, съчетано със значителната неравностойност на престациите
сочи на това, че се е целяло имотът да бъде запазен без при евентуалното
уважаване на иска за разваля на договора същия да бъде върнат на ищцата, а
наред с това и да бъде предотвратена евентуалната възможност на останалите
съсобственици на дворното място да предприемат действия по изкупуване на имота
по реда на чл. 33 от ЗС.
Изложеното налага извода, че искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен. Това налага обжалваното решение да бъде
отменено в обжалваната му част, като бъде постановено друго такова в посочения
по-горе смисъл.
По силата
на чл. 115, ал. 2 от ЗС на ищцата следва да бъде даден
шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила за вписване на същото,
като й се укаже, че ако това не бъде направено в
този срок, вписването на исковата молба губи действието си.
По отношение на разноските в
настоящото производство.
С
оглед изхода на делото и направеното от Н.С.Я. искане, в тежест на „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“
ЕООД и Е.Р.И. следва да се възложат сторените от ищцата разноски в размер на
550,00 лв. за първата инстанция и 1525,00 лв. разноски за въззивната инстанция
/25,00 лв. внесена държавна такса и 1500,00 лв. адвокатско възнаграждение/, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4367/02.11.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1684/2018 г. по описа на ВРС, 30-ти състав, в частта му, с която е развален обективирания в нотариален акт № 154,
том
I, peг. №
8779, дело
149 от 2008 г. на
нотариус Р.К., peг. №
212 от НК и НР, вписан в АВ вх. peг. 10700 от 22.04.2008г., акт
98, том XXXII, дело
8031, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство, с който Н.С.Я.
ЕГН
**********,
с адрес: *** е прехвърлила на „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. "Хан Тервел" № 31, вх. В, ет. 8 25.375 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр. Варна,
*******,
съставляващо *******на
гр. Варна на IX подрайон, с площ от 241 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор ******с площ от 225 кв.в., при граници по скица: на запад
- ***, на юг - ПИ с идентификатор №******, на изток - ПИ с идентификатор №******и на север - ПИ с идентификатор №****** срещу задължението да построи жилищна
сграда в същото дворно място.
ОТМЕНЯ решение № 4367/02.11.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1684/2018 г. по описа на ВРС, 30-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения
от Н.С.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хан
Тервел" № 31, вх.В, ет.8 и Е.Р.И., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на
ищцата сключеният между „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул."Хан Тервел" № 31, вх.В, ет.8 и Е.Р.И.
с ЕГН ********** договор за замяна, обективиран в нот. акт ***, том ІІ, рег. № ***,
дело *** от *** г. на нотариус Д.С. -№ 192 на
НК и НР, вписан в СВ на АВ вх.
peг. № 26326, том 63, акт 127, номер по описна книга 136818 от 28.09.***г. на
Служба по вписванията - Варна, с който „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хан Тервел" № 31,
вх.В, ет.8 прехвърля на Е.Р.И., ЕГН **********, 25.375 кв.м. ид.ч. от дворното
място в гр. Варна, *******, съставляващо *******на гр. Варна на IX подрайон, с
площ от 241 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор ******с площ от 225 кв.в.,
при граници по скица: на запад - ***, на юг - ПИ с идентификатор №******, на
изток - ПИ с идентификатор №******и на север - ПИ с идентификатор №******,
както и в частта, с която е осъдена Н.С.Я.
да заплати на „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД сумата от 841,00 (осемстотин
четиридесет и един) лв.,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по
отношение на Н.С.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Н.С.Я. с ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хан Тервел" № 31, вх.В,
ет.8 и Е.Р.И., ЕГН **********,***, сключения между „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул."Хан
Тервел" № 31, вх. В, ет. 8 и Е.Р.И., ЕГН **********, договор за замяна,
обективиран в нот. акт ***, том ІІ, рег. № ***, дело *** от *** г. на нотариус Д.С.
- № 192 на НК и НР, вписан в СВ на
АВ вх. peг. № 26326, том 63, акт 127,
номер по описна книга 136818 от 28.09.***г. на Служба по вписванията - Варна, с
който „СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул."Хан Тервел" № 31, вх. В, ет. 8 прехвърля на Е.Р.И.,
ЕГН **********, 25.375 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр. Варна, *******,
съставляващо *******на гр. Варна на IX подрайон, с площ от 241 кв.м., идентичен
с ПИ с идентификатор ******с площ от 225 кв.в., при граници по скица: на запад
- ***, на юг - ПИ с идентификатор №******, на изток - ПИ с идентификатор №******и
на север - ПИ с идентификатор №******.
ОСЪЖДА
„СТИЛСТРОЙ-ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хан
Тервел" № 31, вх.В, ет.8 и Е.Р.И., ЕГН **********,***, да заплатят на Н.С.Я.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет
лева/ разноски за първа инстанция и 1525,00 лв. /хиляда петстотин двадесет и
пет лева/ разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ДАВА на Н.С.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***,
шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила за вписване на същото,
като й УКАЗВА, че ако това не бъде
направено в този срок, вписването на исковата молба губи действието си.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.