№ 478
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110213153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7325634, издаден от
СДВР, с който на Р. А. Р., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на фирма ХХХХХ, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от Р. А. Р., ЕГН **********, в качеството му на
законен представител на фирма ХХХХХ, с ЕИК *********, чрез юрк. Р., се
твърди, че обжалваният електронен фиш е съставен в нарушение на
материалния и процесуалния закон и в явно несъответствие с фактическата
обстановка, изводима от доказателствата. Твърди се, че ХХХХХ, с ЕИК
*********, е отдало за ползване срещу лизингово възнаграждение на Я.Х.Х,
ЕГН **********, процесния автомобил, като с приемо-предавателен протокол
владението върху автомобила е предадено от лизингодателя на
лизингополучателя . Сочи се, че въпреки прекратеното правоотношение
между страните, към момента на подаване на жалбата владението на
автомобила не е възстановено в полза на лизингодателя. Поддържа се, че
последният е бил в обективна невъзможност да подаде декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, тъй като не е разполагал със СУМПС на лизингополучателя.
1
Иска се отмяна на ЕФ.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от юрк. Р., който поддържа жалбата и моли електронният фиш
да бъде анулиран.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. По делото са депозирани писмени бележки от
пълномощник СДВР, в които се излагат доводи за законосъобразност на
електронния фиш и за неоснователност на жалбата. Претендира се
възнаграждение за юрисконсулт. При евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от другата страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 14.04.2023 г. в 10:49 ч. е управляван лек автомобил „ПЕЖО 208“, с
рег. № ХХХХХ, по бул. „Царица Йоанна” до блок 155, с посока на движение
от бул. „Д-р. Петър Дертлиев“ към ул. „Луи Пастьор“. На посочения участък
от пътя било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на
движение – 50 км/ч, представляващо общото ограничение за скорост на леки
автомобили за населено място, въведено с чл. 21, 1л. 1 от ЗДвП. При
ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със
73 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и
същата се зачита като 70 км/ч. Констатираното превишение е 20 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство –ATCC, с № 1174310.
От приложената по делото справка за собственост на автомобила се
установява, че един от двата собственика на автомобила е ХХХХХ, с ЕИК
*********, със законен представител Р. А. Р., ЕГН **********. Липсват
данни за ползвател на автомобила. От представените по делото от
жалбоподателя документи се доказва, че ХХХХХ, с ЕИК *********, е отдало
на 22.08.2014 г. за ползване срещу лизингово възнаграждение на Я.Х.Х, ЕГН
**********, процесния автомобил, като с приемо-предавателен протокол
владението върху автомобила е предадено от лизингодателя на
лизингополучателя .на 08.09.2014 г.
В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата до съда, е
посочено, че в информационните системи на МВР – АИС – АНД има отразена
2
дата на връчване на електронния фиш, като по делото е приложена
разпечатка, но в отдел „Пътна полиция“ – СДВР няма получено
доказателство (разписка) за връчване на същия. В приложената преписка не се
съдържа такова доказателство.
За така установеното превишаване на скоростта е издаден Електронен
Фиш (ЕФ) Серия К № 7325634, издаден от СДВР, с който на Р. А. Р., ЕГН
**********, в качеството му на законен представител на фирма ХХХХХ, с
ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и удостоверен тип, справка за собствеността на автомобила,
заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, справка картон на водача, ежедневна
форма на отчет, договор за лизинг, приемо-предавателен протокол, както и от
останалите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не
съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво
фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен
материал, съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената
съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
3
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, а именно СДВР – в тази
връзка съдът намира доводите на жалбоподателя за липса на такива данни за
неоснователни; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; за представителя
на юридическото лице – собственик на автомобила, описание на
нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин описаната в
електронния фиш фактическа обстановка От наличните по делото
доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за
измерване, както и че същото е било в изправност – вписано е в регистъра на
одобрените средства за измерване и е преминало последваща проверка. От
приложения протокол се установява, точното място, на което е било
поставено процесното средство за видеонаблюдение. Съдебният състав
намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от
АНО.
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство., а според ал. 2 на цитираната разпоредба „когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш собственикът, съответно представителят
на юридическото лице – собственик, заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
4
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
Доколкото по делото липсват доказателства за връчването на
електронния фиш на жалбоподателя, в негова полза следва да се приеме, че
14-дневният срок от връчването на елктронния фиш не е изтекъл и
изявлението му, че автомобилът е предаден на друго лице с посочени
индивидуализиращи това лице данни, не е изтекъл и тези негови твърдения в
жалбата имат характер на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Неоснователно административнонаказаващият орган е приел, че не е
подадена декларация в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Същевременно от
представените по делото документи се установява, че действително
владението върху процесния автомобил е било предоставено на друго лице.
По изложените съображения електронният фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7325634, издаден от СДВР,
с който на Р. А. Р., ЕГН **********, в качеството му на законен представител
на фирма ХХХХХ, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6