Р Е
Ш Е Н
И E
№ 276 24.06.2022
год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №618 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62, ал.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Н.П.Р., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Стара Загора, против Заповед №Л-2784
от 06.08.2021 год., издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – гр. София, с която заповед, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, е наредено превеждането на лишения от свобода Н.П.Р. в Затвора гр. Стара
Загороа, за доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество съображенията са за
постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че в проведеното
административно производство, не е било уведомен по реда на чл.26, ал.1 от АПК,
за образуването на административното производство по издаването на оспорената
заповед. Счита, че това е било задължително, за разлика от производството по
реда на чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. С преместването му се нарушава правото му
на лични контакти, тъй като съгласно чл.58, ал..1 от ЗИНЗС, лишените от свобода
следва да бъдат настанявани в най-близкия до постоянния им адрес затвор. Р. е с
постоянен адрес гр. София, с какъвто адрес са и неговите роднини, приятели,
семейство. Административният орган се е произнесъл и в нарушение на чл.35 от АПК, без да изясни правилно и изцяло фактическите и правни основания за
издаването на заповедта. Излага доводи, че не е налице нито една от
предвидените в чл.62, ал.1 от ЗИНЗС хипотези за да бъде осъществено
преместването му от Затвора София в Затвора Стара Загора. Твърди също така, че
към датата на подаване на жалбата не е налице наложено му наказание.
Представено е допълнение към жалбата, в която са изложени подробни съображения
за незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт.
Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание представя подробни писмени бележки за
основателността на жалбата си.
Ответникът по жалбата - Главен директор в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Т., прави възражение
за неоснователност на подадената жалба, като изтъква аргументи, че същата е
издадена в предвидената от закона форма и при спазването на
административнопроизводствените правила. Направено е искане и за присъждане на
направените по делото разноски за осъщественото процесуално представителство.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 год. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, издадена на основание
чл.62, ал.1, т. 4 от ЗИНЗС, е наредено лишения от свобода Н.Р., изтърпяващ
наказанието си „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ към Затвора в гр. София да бъде
преместен за доизтърпяване на наказанието си в Затвора – Стара Загора. За
постановяване на заповедта административният орган е изложил съображения, свързани
с цялостното неприемливо поведение на Р., неговото неподчинение, тенденциозното
отправяне на жалби и сигнали, както към затворническата администрация, така и
към и други институции, избирателност към предлаганите му възможности за труд,
подбуждане към неподчинение на други затворници, създаването на напрежение и
уронване авторитета на служителите от затвора, с което се оказва отрицателно
влияние на останалите лишени от свобода. Във връзка с това и създалата се
психологична несъвместимост на Р., както и с цел избягване на евентуално
ескалиране на напрежението и възникване на конфликти, застрашаващи сигурността
в затворническото общежитие е възприето, че е налице ситуация в която е
застрашена сигурността в мястото за лишени от свобода, обуславящо
необходимостта от преместване на Р.. На основание чл.60, ал.1 от АПК
административният орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта с
оглед осигуряване на защитата на сигурността в затвора и предвид на това, че
при закъснение на изпълнението й може да последва и трудно поправима вреда.
Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 год. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в частта й по отношение
допуснатото предварително изпълнение е оспорена пред Административен съд –
София град, като е образувано адм. дело №8027/2021 год. С определение №5988 от
12.08.2021 год. съдът е отменил допуснатото предварително изпълнение на заповедта.
Издадена е нова заповед №Л-2943 от 19.08.2021 год. на Главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ на основание чл.60, ал.1 и ал.4 от АПК е
допуснато отново предварително изпълнение на за заповедта от 06.08.2021 год. Същата
е била предмет на съдебен контрол по адм. дело №538/2021 год. по описа на
Административен съд Стара Загора, който с определение №435/02.09.2021 год. е
отхвърлил жалбата на Н.Р. против така допуснатото предварително изпълнение.
Определението е оставено в сила с определение №551/28.10.2021 год., постановено
по адм. дело №624/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
Процесната заповед №Л-2784 от 06.08.2021 год. на
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, първоначално е била
депозирана в Административен съд София град, за което е било образувано адм.
дело №8395/2021 год. С определение №7625/12.10.2021 год. е прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Стара
Загора.
Заповедта е издадена във връзка с предложение
рег.№3406/02.08.2021 год. на Р.Д. – Началник на Затвора София /лист 102 -106/.
В предложението се сочи, че лишения от свобода се характеризира с прояви на
брутално, арогантно, демонстративно, предизвикателно поведение, с трайно
негативно отношение спрямо правораздавателната система, за което търпи и
присъда. Ежедневни са били вербалните и арогантни нападки, изрази спрямо
администрацията на Затвора и НОС, което давало негативно отражение и влияние
върху останалите лишени от свобода. При не удовлетворяване на претенциите и
желанията му, същият реагирал с
изблици на гняв и вербална агресия. Твърди се също, че лишения от свобода
подстрекавал останалите затворници към писане на жалби и сигнали или явно
неподчинение и неспазване на реда в местата за лишаване от свобода, като често
сам е бил и автор на техните волеизявления. Р. подхождал с изключителна
избирателност по отношение на предлаганите възможности за полагане на труд. Всичките му опити да
уронва престижа на институцията в лицето на Затвора гр. София и
ЗОЗТ“Кремиковци“, началниците на затвора и общежитието, инспекторите социална
дейност и възпитателната работа и служителите на НОС, влияе отрицателно на
цялостния поправителен процес и засяга негативно основната цел и задача на МЛС,
а именно затруднява поставянето и постигането на целите и задачите на
наложеното наказание. По време на престоя си е бил наказван седем пъти, по
отношение на които е изтекла давността, а е бил награждавана едва четири пъти.
С оглед на постоянните вербални конфликти, административни жалби и склонност
към противопоставяне на всички опити за водене на корекционно възпитателна
работа, е прието, че са изчерпани възможностите за положително въздействие
върху Р., като също така е налице видима и ескалираща враждебност и неприязън
към администрация и служители от НОС.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбоподателят е запознат със Заповед №Л-2784/06.08.2021
год. на 10.08.2021 год., видно от ръкописно направеното отбелязване върху
същата /лист 101 от делото/ и е обжалвал същата чрез ГДИН до Административен
съд София град, като жалбата е с поставен рег. индекс – вх.№28090/10.08.2021 год..
При тези фактически установявания, съдът приема, че в случая е спазен
законоустановения 14-дневен срок за съдебно обжалване. Оспорването, като
направено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на обжалваната заповед, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспорената заповед е упражнено административно
правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС – за преместването на лишения от свобода Н.П.Р.
***. Съгласно нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от
свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. С оглед на което съдът приема, че
оспорената Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 год. е издадена от материално
компетентен орган - Главен директор в ГД
„Изпълнение на наказанията“ – старши комисар И.Й..
Обжалваната заповед е постановена при неправилно
приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
На първо място относно оплакването за не
уведомяването на Р. за образуваното производство по издаването на оспорената
заповед, съдът намира, че същото не представлява съществено процесуално
нарушение. Жалбоподателят като заинтересовано лице по смисъла на чл.15, ал.1 от АПК действително не е бил уведомен за образуваното административно производство
и е бил лишен да участва като страна в това производство - не му е било
осигурена възможност да се запознае с предложението на Началника на Затвора и
евентуално да даде обяснения /да направи възражения/; да представи
доказателства или да иска събирането на такива и т.н. Действително съгласно
чл.168, ал 4 и ал.5 (отм.) от АПК, според които съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие
на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт, в който случай съдът отменя акта и изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява
основанията по чл.146, т.4 и 5. След отмяната обаче на ал.4 и ал.5 на чл.168 от АПК с ДВ бр.15 от 2021 год., това процесуално нарушение вече не е абсолютно, и
тежестта му следва да бъде преценя във всеки един случай. В този смисъл предвид
обстоятелството, че на жалбоподателят е осигурена възможността да реализира в
пълен обем правото си на защита в хода на производството пред
първоинстанционния съд, то съдът намира, че допуснатото процесуално нарушение е
извън обхвата на съществените такива – тези, чието избягване би довело до
различно произнасяне по същество на административния орган.
По своята правна същност и по аргумент от нормата
на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, Заповед №Л-2784
от 06.08.2021 год. на главен директор в ГД „Изпълнение на наказанията“,
представлява индивидуален административен акт. Ето защо заповедта следва да
съответства на законово регламентираните формални изисквания досежно
съдържанието на индивидуалния административен акт. Съгласно императивната
разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт е необходимо да
съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите
основания са конкретните факти въз основа на които административният орган е
приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на
предоставената му от закона компетентност. Законово регламентираните основания
за преместването на лишените от свобода са разписани в нормата на чл. 62, ал.1
от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг се извършва при: включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в
болнично заведение по лекарско предписание /чл.62, ал.1, т.2/; по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл.62, ал.1,
т.3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода /чл.62, ал.1, т.4/ и при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.3, като в този в
този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
В оспорената заповед е посочено като правно основание
разпоредбата на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС.
За да са налице предпоставките на чл.62, ал.1, т.4
от ЗИНЗС, е необходимо да е подадено предложение от Началника на Затвора. Такова
е налице с рег. №3406/02.08.2021 год. на Началника на Затвора София, който се
явява и компетентен да направи това предложение, доколкото жалбоподателят към
него момент е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в Затвора София. В
това предложение следва да се изложат конкретни факти и обстоятелства, от които
да се извлекат предпоставките за осъществяването на преместването на лицето.
Такива могат да бъдат психологическа несъвместимост, конфликти със служители
или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното
престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода. В самото предложение обаче
не се съдържат конкретни факти за поведението на жалбоподателят, то които да се
направят тези изводи. Направен е психологически анализ на цялостното поведение
на Р. при изтърпяването на наложеното му наказание, което по своята същност
представлява оценка на риска по смисъла на закона. Липсва обаче конкретика в
този анализ за точно конкретно поведение на лишеният от свобода, което да е
наложило неговото преместване, респективно да се направи извод за психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода. От изложените в предложението
доводи, не може да се приеме, че са налице конфликти между жалбоподателят със
служители или други лишени от свобода – тези конфликти предполагат налагане на
дисциплинарно наказание по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, каквото обаче няма данни
да е наложено. Доколкото както и в заповедта, така и в предложението, изрично е
отбелязано, че поради изтекла давност по чл.109, ал.1 от ЗИНЗС, следва да се
приеме, че лицето е ненаказано, същото предполага извършването на дисциплинарно
нарушение от страна на Р. в рамките на една година преди предложението на
Началника на Затвора Стара Загора. Няма данни също така да е налице факти или
конфликти, които да са свързани с безопасността на Р.. Липсват данни за
конфликти с останалите лишени от свобода, респективно отрицателно отношение на
останалите лишени от свобода спрямо жалбоподателят, а още по-малко поведението
му да създава опасност за сигурността в местата за лишаване от свобода.
Ежедневните вербални атаки, респективно писането на жалби против едно или друго
действие на НОС, както и до други институции, не може да обоснове наличието на
предпоставките на чл.62, ал..1, т.4 от ЗИНЗС.
На следващо място съдът приема, че оспорената
заповед е издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за
съдържание на акта и в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт
е необходимо да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване.
Както беше посочено, законово регламентираните основания за преместването на
лишените от свобода са разписани в нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС. За да се
счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, заповедта е следвало да
съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически
факти и обосновават наличието на някоя от законово предвидените в условията на
алтернативност материалноправни предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 – т.5 ЗИНЗС. В
случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като мотиви се
свежда до това, че „лицето с цялостното си поведение създава напражение и
уронва авторитета на служителите в Затвора, с което оказва отрицателно влияние
върху останалите осъдени“, както и че са налице „предпоставки за ескалиране на
напрежението, което да прерасни в опасни ситуации, застрашаващи сигурността в
мястото за лишаване от свобода“. В случая мотивите за издаването на заповедта
за настаняване не могат да бъдат изведени от соченото като основание за
издаването на оспорения административен акт предложение на началника на Затвора-гр.
София. Изложеното обуславя извод за фактическа необоснованост на възприетото
административно решение от гледна точка на съществуването на релевантните
юридически факти за постановяването на заповед за преместването на лишен от
свобода от един затвор в друг.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна - издадена е от компетентен орган, но при липса на
мотиви и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Предвид изхода на делото, следва да бъдат уважено
искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото, които съдът
намира за доказани за размера от 10.00 лв., представляващи заплатена държавна
такса.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.Р.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора Заповед №Л-2784
от 06.08.2021 год., издадена от Главен директор в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
– гр. София, с която е наредено превеждането на лишения от свобода Н.П.Р. ***,
за доизтърпяване на наказанието, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София да заплати на Н.П.Р., ЕГН **********
сумата от 10.00 /десет/ лв., представляващи направени разноски по делото.
Решението е
окончателно на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: