МОТИВИ към ПРИСЪДА № 108/13.12.2011г.
по нохд №1420/11г. по описа на
По
отношение на подсъдимия М.А.А. *** , ЕГН ********** , е предявено обвинение по чл. 199 ал. 1 т.4 вр. Чл.198 ал. 1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, затова , че на 14.01.2011г. в гр.Варна при
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими
вещи – сумата от седем лева от владението на Ю.А.Ю. и
сумата от 440лв. от владението на Й.М.С. , с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Окръжна
прокуратура така както е предявено.
Подсъдимият признава вината си, но твърди, че е имало
уговорка между него и двама от свидетелите да бъдат отнети парите на
пострадалия.
След преценка на събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено :
І.От фактическа страна
Св.М.
***, през месец януари 2011г. бил на квартира на ул.”Капитан Райчо”. При него
живеел и негов първи братовчед - св.Ю.Ю., който тогава бил ученик. А. познавал
подс.А., двамата поддържали дружески отношения за известно време. Поради тази
причина и тъй като подсъдимият посещавал и квартирата на А., то той бил познат
и на св.Ю.. А. поддържал дружески отношения и със св.Й.С..
На
14.01.2011г. подс.А. бил в квартирата на св.М., там бил също и св.Ю., както и
братът на М.. Станало въпрос за св.С. – за това, че същият разполага с пари,
защото продава наркотици. Тъй като вечерта С. щял да идва на гости на М.,
подсъдимият предложил да му вземе парите. Помолил М. по някое време да изпрати С.
до магазина със св.Ю., който да го преведе по точно определен път. Подс.А. щял
да ги пресрещне и представяйки се за полицай да вземе парите на С., за които се
предполагало че са придобити от продажба на наркотици. Св.Ю. присъствал на
разговора, и от братовчед му М. му било обяснено какво да направи вечерта, след
като със С. излязат от квартирата.
Същата
вечер св.С. отишъл на гости на М.. Около 21.00 часа свършила бирата. С.
трябвало да отиде и да купи. Тъй като не познавал квартала Ю. тръгнал с него за
да го отведе до магазина. Междувременно подсъдимият се бил обадил по телефона
на М. и знаел, че С. вече е у тях, поради което чакал на уреченото място.
Когато Ю. и С. наближили подсъдимият застанал срещу тях, започнал да бута С.
при което му викал „Ти си,ти си” , заявил му че го познава и знае че е „дилърче”,
след което се представил като капитан Райчев от Второ РПУ, блъснал няколко пъти
С., на Ю. ударил лек шамар зад врата, накарал ги да си вдигнат ръцете. След
като по този начин респектирал С. / Ю. знаел много добре какво става, тъй като
самият той участвал в плана/, подсъдимият накарал и двамата да извадят всички
вещи от джоба си и да ги поставят на намиращото се до тях електрическо табло. С.
тъй като имал чести проблеми с полицията/по негови признания/ се подчинил. След
като оставили всички вещи на посоченото място, подсъдимият взел парите им,
казал им да изчакат за да се обади на колегите си да дойдат с кола и да ги
отведат, след което се отдалечил и изчезнал. Тогава С. разбрал че е измамен.
Била му отнета сумата от 440лв., която подс.А. похарчил за собствени нужди.
Така
изложената обстановка се установява от показанията на св.Й.С. и обясненията на
подс.А.. Последните се подкрепят от показанията на св.Ю., дадени при първия му
разпит пред съда, както и частично от показанията на св.М., който макар и
трудно все пак призна, че се познават с А., но пък отрече да са имали с него
каквато и да било уговорка. Което пък е лесно обяснимо, тъй като би учичил себе
си в престъпление.
ІІ.От правна страна
При
така изложените налични факти съдът намира, че подсъдимият М.А., с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на
чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 НК , след като на 14.01.2011г. в гр.Варна при
условията на опасен рецидив и представяйки се за длъжностно лице, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Й.С. и с това му
причинил имотна вреда в размер на 440лв. Без съмнение не е налице престъпление
грабеж – липсват каквито и да било доказателства по делото, от които да се
направи извода, че по отношение на С. е употребена сила или принуда. Самото
престъпление изначално е било планирано като измама , и като такова е и
извършено. Пострадалият се е разпоредил с вещите си именно защото първоначално
е бил убеден, че е проверяван от полицай /както сам казва – подчиних се, защото
и преди съм имал неприятности с полицията/, поради това и вещите не са
предадени директно на подсъдимия, а вследствие на предприетия псевдообиск са
оставени от С. на указаното му от подсъдимия място. Т.е. пострадалият се е
разпоредил с вещите си поради факта, че се е намирал в заблуждение относно
личността и качеството на подсъдимия , в което е бил въведен от този същия
подсъдим, а не защото спрямо него е употребена сила или принуда – такива
няма. Поради това и съдът оправда
подсъдимия по първоначално възведеното му обвинение. Включително и по отношение
на св.Ю. – там не може да се говори дори и за измама, тъй като последният е познавал
подсъдимия, и отнапред е бил наясно със замисленото. Иначе налице са
квалифициращите елементи на чл.210 ал.1 т.1
и чл.211 НК – деецът се е представил за длъжностно лице /поради което и
е станало възможно извършването на престъплението/, и деянието представлява
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК – с оглед предходните
осъждания на лицето – групирането на различни наказания лишаване от свобода с
протоколно определение от 21.04.2007г. на ВРС, и осъждането му по нохд
№4703/2010г. на СРС.
ІІІ.Причини
за извършване на престъплението - желание за бързо и лесно набавяне на парични
средства.
ІV.По определяне
на наказанието
1.Личността на подсъдимия – млад човек, трайно
неработещ, многократно осъждан.
2.Индивидуализация
на наказанието – като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете младата
възраст на подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете единствено
високата степен на обществена опасност на дееца, /предходната му съдимосто обуславя
рецидива, поради което и е елемент от състава на престъплението/. С оглед
изложеното съдът наложи на подсъдимия наказание три години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при строг затворнически режим в затвор. При определяне
на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че следва да бъде даден един
последен шанс на този млад човек за реализация в живота, а това би могло да
стане единствено с налагане на наказание, което да не го откъсва за прекалено
продължителен период от обществото/при което обаче и да не се проявява
прекалено снизхождение/. Поради това и съдът намира, че така определеното
наказание в максимална степен би отговорило на изискванията на чл.36 НК.
VІ.Разноски
На
основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия М.А. да заплати сторените по
делото разноски в размер на 50лв. в полза на Държавата.
При
тези си съображения Окръжният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: