РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Бургас, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000258 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на НАП против Решение № 295
от 29.09.2023 г. по търговско дело № 20232100900189/2023 г. на Бургаския
окръжен съд, с което е отхвърлен искът на агенцията по чл. 694, ал. 2, т. 1 от
Търговския закон за установяване, че публични вземания в общ размер на
172574,71 лева, от които главници - 146176,83 лева и лихви - 26397,88 лева,
включени в списък с приети вземания, обявен в търговския регистър на
18.10.2022 г. и одобрен от съда в производството по дело по несъстоятелност
№ 74/2021 г. на ОС – Бургас с длъжник ответника „К. П.“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл. **, вх.
**, ет. *, ап. 12, са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ
(вместо по чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и 9 от ТЗ) заради вписани по реда на ЗОЗ
запори върху движими вещи.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението.
Изразено е несъгласие с мотивите, че налагането на запор по реда на
ЗОЗ не създава самостоятелна привилегия.
1
Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ признавала правото на
предпочтително удовлетворяване на вземания, обезпечени със залог или
запор, вписан по реда на Закона за особените залози - от получената сума при
реализацията на обезпечението. Тук се включвали и наложените в хода на
принудителното изпълнение обезпечителни мерки (запори върху имущество
по чл. 4 от ЗОЗ), вписани в Централния регистър на особените залози
съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗОЗ.
С въвеждането на тази привилегия законодателят целял да гарантира
удовлетворяването на публичните вземания.
В жалбата се сочи също, че първоинстанционният съд неправилно
приел кога са допуснати обезпечителните мерки, обосноваващи
привилегията.
Ответникът „К. П.“ ООД и синдикът му не са изразили становища
по жалбата.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 24.11.2023 г.
По съществото на спора:
Първоинстанционният съд е сезиран от НАП с иск за установяване,
че публични вземания в общ размер на 172574,71 лева (главници - 146176,83
лева и лихви - 26397,88 лева) по т. 1, 2 и 3 от списъка на служебно приетите
вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ, одобрен от съда в
производството по несъстоятелност на ответника „К. П.“ ООД, са с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ заради вписани по реда на ЗОЗ
запори върху МПС.
Производството по несъстоятелност на ответника е открито с
Решение № 187 от 11.08.2021г. по д.н. № 74/2021 на Окръжен съд – Бургас.
В съставения от синдика списък по чл. 686, ал. 1, т. 2 вр. чл. 687, ал.
2 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 18.10.2022 г., процесните публични
вземания са описани с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и 9 от
ТЗ.
Възражението на приходната агенция, че този ред е по чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, е било отхвърлено от съда по несъстоятелността с определение от
24.04.2023 г., обявено в търговския регистър на следващия ден.
Затова агенцията е предявила настоящия иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от
ТЗ за установяване на привилегията. Исковата молба е подадена по пощата на
09.05.2023 г. – в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията по съображения,
2
че запорът не осигурява самостоятелна привилегия.
Решението е правилно. И в теорията и в съдебната практика се
възприема необходимостта от корективно тълкуване на разпоредбата на чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия за вземания, обезпечени
със запори, вписани по реда на ЗОЗ.
Вписването на запор върху движими вещи в ЦРОЗ означава само, че
кредитор с учреден впоследствие особен залог ще се счита за хирографарен и
няма да може да впише пристъпване към изпълнение (чл. 32, ал.7 от ЗОЗ).
Запорът не създава привилегия, а води до непротивопоставимост на
извършените след налагането му разпореждания – чл. 452 ГПК, чл. 206
ДОПК. Обезпечението ползва всички конкуриращи кредитори – арг. от чл.
459, ал. 1 вр. 457, ал. 1 и чл. 460 от ГПК и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5
ДОПК. В тази насока са и разясненията по т. 7 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС.
Буквалното тълкуване на текста на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ би
противоречало и на чл. 194 от ДОПК, според който кредиторите с ипотека,
залог и право на задържане се удовлетворяват с предпочитание преди
публичния взискател. Няма логика в производството по несъстоятелност
положението да е различно. В същия смисъл има практика на ВКС – виж
напр. Определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., I търг. отд.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на предявената
претенция за установяване, че процесните публични вземания са привилегия
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Затова обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 295 от 29.09.2023 г. по търговско дело
№ 20232100900189/2023 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4