РЕШЕНИЕ
№ 2141
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20221100503147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20006157/21.01.2022г. по гр.д. № 40495 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 61-ви състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
П. Б. М., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление: гр.София, ул. ******* заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1321,06лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 29.11.2019г., до изплащането й, представляваща припадаща
му се част от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент в гр.
София, ул. ********** абонатен № 265137 за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2019г.; сумата от 8,95лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 29.11.2019г, до изплащането й, представляваща стойност на
цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 154,93лв. представляващи лихва
за забава на плащането на главницата от 1321,06лв. за периода от
1
15.09.2017г. до 20.11.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 68987/2019г. на СРС, като неоснователни са
отхвърлени исковете за 1,47лв. лихва за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до
20.11.2019г.; П. Б. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 379,35лв. по исково дело и
42,19лв. по заповедно дело
Г. Б. М., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление: гр.София, ул. ******* заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1258,30лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 29.11.2019г., до изплащането й, представляваща припадаща
му се част от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент гр.
София, ул. ********** абонатен № 265137 за периода от 01.11.2016г. до
30.04.2019г.; сумата от 8,67лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 29.11.2019г, до изплащането й, представляваща стойност на
цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от
01.11.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 141,11лв. представляващи лихва
за забава на плащането на главницата от 1258,30лв. за периода от
15.09.2017г. до 20.11.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 68987/2019г. на СРС, като неоснователни са
отхвърлени исковете за 1,47лв. лихва за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до
20.11.2019г.; за горницата над 1258,30лв. до 1321,06лв.; за горница над
8,67лв. до 8,95лв. за горница над 141,11лв. до 154,93лв, като Г. Б. М. е
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 359,72лв. по исково
дело и 40лв. съдебни разноски по заповедно дело, като Т.С.”ЕАД е
осъдена да заплати на П. М. съдебни разноски от 0,49лв., а на адв. П.
възнаграждение от 17,60лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25009146/08.02.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете П. Б.
М., ЕГН ********** в частта, в която исковете срещу него са уважени.
Посочил е, че не било установено да е собственик на ¼ ид.ч. от имота и
отговаря с такава квота за потребените в имота стоки и услуги по
топлоснабдяването на имота. Партидата на имота била на името на Г. М. и
неясно било защо СРС приел че е той отговаря за заплащане на сумите без да
2
е ползвател на имота и без да е ползвал потребената в него енергия. Имало
влязло в сила съдебно решение с което макар и за друг период исковете на
Т.С.”ЕАД били отхвърлени и следвало да се даде разумен отговор защо е
постановено нещо различно. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок да
отговор е оспорил жалбата. Претендирало е разноски.
Ответникът по исковете Г. Б. М. не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
******* не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2016589/27.08.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* гр.София, ул. „*******
срещу Г. Б. М. , ЕГН ********** и П. Б. М., ЕГН ********** с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за
установено, че всеки ответник му дължи заплащане на сумата от 1321,06лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г., до
изплащането й, представляваща припадаща му се част от стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. **********
абонатен № 265137 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от
8,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г,
до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до
30.04.2019г.; сумата от 154,93лв. представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 1321,06лв. за периода от 15.09.2017г. до
20.11.2019г. ; сумата от 1,47лв. лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 20.11.2019г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68987/2019г. на СРС,
като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са собственици на
по ¼ ид.ч. от имота и като такива са потребител на енергия в имота,
потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност,
за които е предявен иска, дължали и възнаграждение за дяловото
разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в
3
размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е
разноски.
Ответникът П. Б. М., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е
твърдения, че не е потребител на топлинна енергия в имота, не го ползвал и
не дължал сумите, не бил уведомен за същите, не било доказано че е носител
на вещното право на ползване върху имота.
Ответникът Г. Б. М. , ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е
твърдения, че не е потребител на топлинна енергия в имота, не дължал
сумите, част от задълженията били погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******
е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 68987/2019г на СРС съгласно
което по заявление вх. № 3086993/29.11.2019г. . е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено Г. Б. М. , ЕГН ********** и П. Б. М., ЕГН
**********, М.Л. М.а, ЕГН ********** и М.Л. М.а, ЕГН ********** да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* всеки поотделно сумата от 1321,06лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г., до
изплащането й, представляваща припадаща му се част от стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. **********
абонатен № 265137 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от
8,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г,
до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до
30.04.2019г.; сумата от 154,93лв. представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 1321,06лв. за периода от 15.09.2017г. до
20.11.2019г. ; сумата от 1,47лв. лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 20.11.2019г., 29,73лв.
разноски за държавна такса и 12,50лв. възнаграждение за юрисконсулт, за
така издадената заповед М. М.а и М. М.а са уведомени на 21.02.2020г. в срок
не са подали възражение, П. М. е уведомен на 04.02.2020г. и на 11.02.2020г. е
оспорил задълженията без да излага мотиви; Г. М. е уведомен на 07.05.2020г.
и на 19.05.2020г. е подал възражение сочейки, че от 15г. няма топлоподаване
в имота, заявителят е уведомен на 03.08.2020г. за необходимостта да
4
представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил
иск за установяване на вземанията си срещу П. М. и срещу Г. М. и такива е
представил на 27.08.2020г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
69/06.07.1970г. съгласно който И.Г. М. е признат за собственик по покупка на
апартамент № 52 в гр. София, ул. *******
Прието е удостоверение за наследници издадено на 30.03.2015г. от СО,
район Триадица, съгласно което И.Г. М. е починал на 17.06.1999г. и е оставил
за наследници по закон брат си Б.Г. М. , починал на 21.02.1992г. и оставил за
наследници децата си Г. Б. М. и П. Б. М.; брат си Л.Г. М. , починал на
23.04.1997г. и оставил за наследници по закон децата си М.Л. М.а и М.Л.
М.а.
Приет е договор от 16.07.2002г., Протокол от ОС на ЕС от 02.06.2002г.,
съгласно които етажните собственици на сграда в гр. София, ул. ******* са
избрали и възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на
ответниците за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.
Приети са ОУ от 2016г. на ищеца, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г.
Прието е влязло в сила съдебно решение по дело № 83785/2017г. на СРС,
171-ви състав с което са отхвърлени исковете на Т.С.”ЕОД срещу Г. Б. М. и П.
Б. М.; М.Л. М.а и М.Л. М.а за признаване за установено че дължат
потребени в имота – ап. 52 в гр. София, ул. ******* топлинна енергия, цена
на дялово разпределение на същата, лихва за забава за периода май 2013г. до
април 2016г. поради недоказано по делото придобИ.е от ответниците на
собствеността върху имота.
Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет, съгласно които
партида за имота с абонатен № 265137, представляващ апартамент № 52 гр.
София, ул. *******, вх. 3 е открита на името на И.Г. М., но през 2017г. е
сменена на името на Г. М. , за периода не е осигурен достъп до имота за
снемане отчети на уредите.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото, проверки при ищеца и и допълнително представени му такива от тях
5
е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна енергия ,
показанията на общия топломер са снемани ежемесечно, отчислявани са
технологични загуби коректно по правилата на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяване, дялово разпределение било извършвано от Т.С.”ЕАД
съобразно правилата на Наредбата за толсонабдяване, в имота имало 3 бр.
радиатора без разпределители, както и щранг-лира без разпределител, енергия
за горещо битово водоснабдяване е начислявана за 1 потребител, стойност на
реално потребената енергия в имота за периода била 5033,24лв.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца няма
данни за извършени плащания на порцесинте задължения, начисления за
дялово разпределение били в размер на процесните суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за
изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
6
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год, носител е на
вземане за цена на дяловото разпределение на енергията, като ответникът е
изпаднал в забава за плащането им.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
7
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото че за процесния период ответникът
П. М. е бил собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот и като такъв е бил
потребител на топлинна енергия в имота и отговаря за заплащането на ¼ от
потребените в имота стоки и услуги във връзка с топроснабдяването му.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени
битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
8
са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред, включително и с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по
искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай от приетия
по делото неоспорен от страните нотариален акт и удостоверение за
наследници се установява, че имотът е бил придобит от И.Г. М., починал на
17.06.1999г., като след смъртта му по наследяване имотът е преминал в
собственост на наследниците му по закон - Г. Б. М. , П. Б. М., М.Л. М.а и
М.Л. М.а при равни квоти от по ¼. Действително, по делото е прието решение
на СРС, 171-ви състав по дело № 83785/2017г. , с което исковете на
Т.С.”ЕАД срещу тези лица са отхвърлени за периода май 2013г. до април
2016г. поради недоказаност на правото им на собственост върху имота .
Такива доказателства обаче по настоящото дело са приети, решението на
СРС, 171-ви състав е за друг период и не препятства в настоящото
производство да се изведе друг извод. Неоснователни са доводите на
въззивника, че доколкото партидата за имота била открита на името на Г. М.,
то той не отговаря за заплащане на процесните суми. Приетите изравнителни
сметки сочат, че за първия отчетен период от процесния период партидата за
имота е на името на И. М. – наследодателят на въззивника. Действително, за
9
следващия период партида за имота е посочено в изравнителната сметка, че е
на името на Г. М.. По делото обаче не са представени доказателства за
причините ,поради което партида за имота е открита на името на Г. М. и че
същите изключват отговорността на въззивника, а в негова тежест е било да
установи тези обстоятелства .
При така установеното съдът приема, че въззивникът отговаря пред
ищеца за заплащане на ¼ от стойността на потребените в имота стоки и
услуги във връзка с топлоснабдяването на имота.
Във въззивното прозиводство не са въведени оплаквания срещу изводите
на районния съд в частта за количеството и стойността на потребените в
имота услуги и стоки във връзка с топлосналдяването му, с изпадането в
забава и размера на обезщетението за забава. При обосноваване на тези
изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна парван норма
поради което и при съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът
приема за уставовено по делото, че въззивникът отговаря пред ищеца за
заплащане на сумите, за които е уважен иска срещу него от районния съд.
При така възприето съдът приема , че решението на райониня съд в
обжалваната му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника.
На въззиваемия разноски не се следват, защото доказателства за
направени такива, които да обосноват извод, че разноски му се следват по
делото не са ангажирани. Отговор на жалба е бланкетен и не позволява да се
обоснове извод че му се следват разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20006157/21.01.2022г. по гр.д. № 40495
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 61-ви състав в обжалваната
част, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, че П. Б. М., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес
10
на управление: гр.София, ул. ******* заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1321,06лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
29.11.2019г., до изплащането й, представляваща припадаща му се част от
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул.
********** абонатен № 265137 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.;
сумата от 8,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
29.11.2019г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до
30.04.2019г.; сумата от 154,93лв. представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 1321,06лв. за периода от 15.09.2017г. до
20.11.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
68987/2019г. на СРС, като П. Б. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 379,35лв. по исково дело и
42,19лв. съдебни разноски по заповедно дело.
Решението е постановено при участие на третото лице помагач на
страната на ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11