№ 1686
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100900212 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с входящ № 11426 от 01.12.2024 г. с правно основание чл.
625 ТЗ, която е депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул. ****, с която се иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество – „Л.П.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“,
ж.к. ****, мазе № 13.
Банката-молител посочва, че след извършено на 12.11.2019 г. вписване на
преобразуване чрез вливане е станала универсален правоприемник на правата и
задълженията на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, която е прекратена без
ликвидация. Предвид така настъпилото правоприемство молителят поддържа да е
станал титуляр на правата върху парични вземания спрямо търговско дружество –
„Л.П.“ ЕООД, ЕИК ****. За същите се поддържа, че са с източник търговски сделки –
сключени два договора за кредит от 16.01.2008 г., по които ответника - „Л.П.“ ЕООД се
е обвързал, като солидарен длъжник наред с други дружества да отговаря за
задължението относно връщане на предоставени банкови кредити в полза на
кредитополучател – „В.-П.“ ЕООД. По силата на визираните кредитни сделки банката
е договорила отпускане в полза на „В.-П.“ ЕООД на инвестиционни кредити в
определени парични размери, като страните са уговорили срокове за изпълнение на
задължението за връщане на отпусканите кредитни ресурси, начина на погасяване,
както и условията за ползването им. По силата на сключени анекси към посочените
два договора за кредит – ответника „Л.П.“ ЕООД е поел задължението да отговаря за
изпълнението на задълженията по тях солидарно с кредитополучателя – „В.-П.“ ЕООД.
От молителя се изтъква, че след отпускането на инвестиционните кредити в полза на
„В.-П.“ ЕООД последното осъществено плащане на задължения по тях е било
предприето на датата – 26.04.2012 г. Според сключени анекси към двата договора за
1
кредит страните постигнали съгласие, че по отношение на просрочените главници
натрупани по отпуснатите инвестиционни кредити ще бъде извършено погашение до
датата – 15.06.2012 г., която договореност не била спазена от кредитополучателя и
поелите солидарна отговорност лица, в т.ч. и „Л.П.“ ЕООД. Последвало изпращане от
банката на нотариална покана с призив за доброволно изпълнение на натрупаните по
договорите изискуеми парични задължения, като и в този срок плащане не било
извършено. Това довело до обявяването от страна на банката на задълженията по двата
договора за инвестиционен кредит за предсрочно изискуеми, респективно до
иницииране на заповедни производства по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници, в т.ч. и срещу ответника - „Л.П.“ ЕООД. В тези заповедни
производства банката се снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и
изпълнителни листове срещу главния и солидарните длъжници. Същевременно
посочените в заповедите длъжници упражнили възражения срещу издадените
заповеди за изпълнение, което предизвикало развитие на производства по чл. 422 ГПК
за установяване на вземанията на банката срещу тях. Тези спорове били разрешени с
влезли в сила съдебни решения, както следва : с решение от 29.01.2016 г. на СГС, VI-7
с-в постановено по т.д. № 2101/2013 г. е признато за установено, че „В.-П.“ ЕООД,
„В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. дължат на банката
солидарно сумата от 175 519,09 евро – непогасена главница, ведно със законната
лихва, считано от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 5 894,44
евро – възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. до 25.07.2012 г., 195,59 евро –
наказателна лихва за периода от 15.06.2012 г. до 25.07.2012 г., 731,30 евро – такса за
периода от 15.05.2012 г. до 25.07.2012 г. и 285 лв. – нотариални такси, както и
разноски в размер на сумата от 7 938,12 лв.; с решение от 20.10.2015 г. на СГС, VI-2 с-
в постановено по т.д. № 2424/2013 г. е признато за установено, че „Р.П.“ ЕООД /с
предишно наименование - „В.-П.“ ЕООД/, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД,
„Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. дължат на банката солидарно сумата от 199 102,70 евро –
главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012 г. до окончателното
плащане и 246,80 евро – мораторна лихва за периода от 15.06.2012 г. до 25.07.2012 г.,
като в останалата им част исковете са отхвърлени, поради погасяването им чрез
прихващане с насрещни вземания на „В.П.“ ЕООД. С това решение ответните страни
са осъдени да заплатят и разноски в размер на 12 774,35 лв. – направени в исковото
производство и 11 968,80 лв. – направени в заповедното производство. В полза на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД били издадени и изпълнителни листове за
присъдените й разноски с постановените решения по делата с предмет разглеждане на
искове по чл. 422 ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на
суми по договор за инвестиционен кредит № 032/2007/16.01.2008 г. и анексите към
него на 02.10.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 9252/2012 г. по описа на
ЧСИ-М. Б., като на 06.11.2012 г. по така образуваното изпълнително дело е подадена
молба за привеждане в изпълнение и на издадения изпълнителен лист за събиране на
суми по договор за инвестиционен кредит № 033/2007/16.01.2008 г. Длъжник наред с
други дружества по така образуваното изпълнително дело е и ответника - „Л.П.“
ЕООД, като към момента, нито това дружество, нито другите длъжници по
изпълнителното дело не са удовлетворили вземанията на банката по двата издадени
изпълнителни листа за вземанията по договорите за кредит, както и по изпълнителните
листове имащи за предмет присъдените в двете производства по чл. 422 ГПК съдебни
разноски. Следователно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД има качеството на кредитор по
търговски сделки спрямо ответника - „Л.П.“ ЕООД, доколкото е носител на изискуеми
парични вземания, което го прави легитимиран да иска откриване на производство по
2
несъстоятелност спрямо дружеството-длъжник. Плащанията от „Л.П.“ ЕООД са
преустановени по отношение обслужване на задълженията произтичащи от двата
договора за кредит, считано от 06.04.2012 г., което според чл. 608, ал. 3 ТЗ е
предпоставка за неплатежоспособност на дружеството. Освен това от момента на
образуване на изпълнително дело № 9252/2012 г., което има за предмет
удовлетворяване вземанията, с които разполага молителя срещу ответника „Л.П.“
ЕООД са изминали повече от 6 месеца без да се е стигнало до погашение на
подлежащия на принудително изпълнение дълг, което покрива и хипотезата на чл. 608,
ал. 4 ТЗ. Черпейки основание от така изложените фактически твърдения, молителя
настоява за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да бъде обявена
неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на „Л.П.“ ЕООД и
определена първоначалната дата на съответното състояние, като спрямо търговеца се
открие производство по несъстоятелност, както и да се назначи временен синдик.
В открито съдебно заседание законният представител на „Л.П.“ ЕООД, както и
процесуалния такъв – адвокат П. поддържат, че има осъществявани погасявания на
задълженията по двата отпуснати банкови кредита, които са упоменати в молбата на
банката по чл. 625 ТЗ и тези погасявания не са отчетени с редуциране на паричния
дълг твърдян от кредитора производството. Допълва се и това, че към настоящия
момент, вследствие на иницииран изпълнителен процес за събиране на сумите по
издадените изпълнителни листове относно присъдените с двете решения суми в полза
на банката, има реализирано принудително изпълнение с резултат постъпления в
размер на 1 200 000 лева, които обаче не могат да бъдат успешно разпределени, поради
действия по обжалване реализирани от банката-молител. Това е и пречката дългът да
бъде успешно погасен. На самостоятелно основание се отрича „Л.П.“ ЕООД да е
адресат на изискуеми парични вземания, които да произтичат от търговска сделка.
Прави се позоваване, че сочените от банката парични вземания резултат от проведени
две искови производства с постановени решения за присъждането им, към момента са
погасени по давност, тъй като е изтекла 5-годишна обща погасителна давност след
постановяване на решенията и бездействие на кредитора по тях. Възразява се и по
размера на начислените след постановяване на двете решения лихви върху
присъдените главни вземания, като се настоява, че такива не се дължат поради липса
на главен дълг, или че техния размер е неправилно изчислен, като е завишен
многократно.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното.
С решение № 259/29.01.2016 г. постановено по търг. дело № 2101/2013 г. по описа
на Софийски градски съд, ТО, VI-7 с-в е прието за установено на основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, че "В.п." ЕООД, "В.П." ЕООД, "Р.И." ЕООД, "Е.П." ЕООД, "Л.П." ЕООД и
Р.Ж.Б., в качеството им на солидарни длъжници дължат на "Банка Пиреос България"
АД сумата 175 519.09 евро - непогасена главница; сумата 5 891.44 евро -
възнаградителна лихва; сумата 195.59 евро - наказателна лихва; сумата 731.30 евро -
административни такси и сумата 285 лева - нотариални такси, дължими по Договор за
инвестиционен кредит от 16.01.2008г., ведно със законната лихва от 26.07.2012г. до
окончателното изплащане на сумата, а така също на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
7 938.12 лева, представляваща съдебно - деловодни разноски. С решение № 2461 от
24.10.2018 г. постановено по търг. дело № 1292/2018 г. от Софийски апелативен съд,
ТО, 13 с-в е потвърдил решение № 259 от 29.01.2016г., постановено по т.д. №
2101/2013 год., с което СГС, ТО, VІ- 7 състав е приел за установено на основание
3
чл.422, ал.1 от ГПК, че „Р.П.“ ЕООД /с предишно наименование - „В.-П.“ ЕООД/,
„В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б., в качеството им на
солидарни длъжници, дължат на "Банка Пиреос България" АД, сумата от 175 519,09
евро- непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012г. до
окончателното й изплащане; сумата 5 891,44 евро - възнаградителна лихва, сумата
195,59 евро- наказателна лихва, сумата от 731, 30 евро- административни такси и
сумата от 285,00 лева - нотариални такси, дължими по договор за инвестиционен
кредит от 16.01.2008 г., съответно е обезсилил решението в частта, с която е прието за
установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че „Р.П.“ ЕООД /с предишно
наименование - „В.-П.“ ЕООД/, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“
ЕООД и Р.Ж.Б., в качеството им на солидарни длъжници, дължат на "Банка Пиреос
България" АД законната лихва от 26.07.12 г. до окончателното й изплащане върху
сумите от 891,44 евро- възнаградителна лихва, 195,59 евро- наказателна лихва, 731, 30
евро- административни такси и 285 лева- нотариални такси. В полза на банката са
присъдени и разноски в размер на 4416,76 лв.- заплетен адвокатски хонорар. Това
решение е влязло в сила на 06.02.2020 г.
Представени са и два броя изпълнителни листове издадени на 24.09.2012 г. от СРС,
75 с-в и от 17.09.2021 г. от СГС, ТО, VI-7 с-в, като първия от тези листове е издаден
въз основа на заповед за изпълнение издадена по реда на чл. 417 ГПК от 24.09.2012 г.
по ч.гр.д. №36218/2012 г. по описа на СРС, 75 с-в, а втория въз основа на подлежащи
на изпълнение решение от 29.01.2016 г. постановено по търг. дело № 2101/2013 г. по
описа на СГС, ТО, VI-7 с-в и решение от 24.10.2018 г. постановено по търг. дело №
1292/2018 г. по описа на САС, ТО, 13 с-в.
Сред събраните доказателства е и договор за инвестиционен кредит № 032/2007 г.
сключен на 16.01.2008 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и „В.-П.“ ЕООД,
като съгласно същия последния в качеството си на кредитополучател е получил
инвестиционен кредит /финансиране на довършителни работи и рефинансиране на
инвестирани собствени средства/ в размер на сумата до 270 000 евро. Впоследствие с
подписан анекс № А03-032/2012 г. от 26.01.2012 г. се констатира уговаряне по
учреденото кредитно правоотношение на солидарна отговорност от ответното
дружество - „Л.П.“ ЕООД, като в този анекс има и постигнато съгласие относно
размера на просрочените вноски по кредитната сделка.
С решение № 1689/20.10.2015 г. постановено по търг. дело № 2424/2013 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI-2 с-в е признато за установено на основание
чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, във връзка с чл. 124 ГПК, че длъжниците „Р.П.“
ЕООД /предишно наименование „В.п.“ ЕООД/, ЕИК ****; „В.П.“ ЕООД, ЕИК ****;
„Р.И.“ ЕООД, ЕИК ****; „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ****; „Л.П.“ ЕООД, ЕИК **** и Р.Ж.Б.,
ЕГН ********** дължат солидарно на „Банка Пиреос България” ЕАД, ЕИК **** суми
в размер на 199 102.70 евро главница, ведно със законната лихва 26.07.2012г. до
окончателното плащане и 246.80 евро мораторна лихва за периода 15.06.2012г. до
25.07.2012г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 02.10.2012г. по ч.гр.д.№36219/2012г. на СРС, 66
състав, като в останалата им част исковете са отхвърлени като погасени чрез
прихващане с насрещни вземания на „В.П.“ ЕООД на основание чл.236, ал.2 ЗЗД за
сума в размер на 4 962.14 евро с левова равностойност 9 705.11 лева- обезщетение за
невръщане в срок на наетото помещение по договор за наем от 20.11.2007г. през
периода от 16.03.2012г. до 22.04.2012г. и на основание чл.79, ал.1 вр. чл.233 ЗЗД за
сумата от 17 968.45 лева- обезщетение за некачествено извършени работи и повреди в
4
наетото помещение. С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Р.П.“ ЕООД
/предишно наименование „В.п.“ ЕООД/, ЕИК ****; „В.П.“ ЕООД, ЕИК ****; „Р.И.“
ЕООД, ЕИК ****; „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ****; „Л.П.“ ЕООД, ЕИК **** и Р.Ж.Б., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на „Банка Пиреос България” ЕАД, ЕИК ****
сумата в размер от 12 774, 35 лв. – разноски направени в исковото производство и
сумата в размер от 11 968,80 лв. – разноски за заповедното производство. С решение
№ 2104 от 06.08.2018 г. постановено по търг. дело № 6551/2017 г. от Софийски
апелативен съд, ТО е потвърдил изцяло решение № 1689 от 20.10.2015г., постановено
по т.д. № 2424/2013 год., с което СГС, ТО, VІ-2 състав. С определение № 124 от
26.02.2020 г. постановено по т.д. № 1045/2019 г. от Върховен касационен съд, ТК,
Първо ТО не е допуснато касационно обжалване на решение от 06.08.2018 г.
постановено по търг. дело № 6551/2017 г. от Софийски апелативен съд, ТО, V състав.
Представени са и два броя изпълнителни листове издадени на 02.10.2012 г. от СРС,
66 с-в и от 13.03.2020 г. от СГС, ТО, VI-2 с-в, като първия от тези листове е издаден
въз основа на заповед за изпълнение издадена по реда на чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г.
по ч.гр.д. №36219/2012 г. по описа на СРС, 66 с-в, а втория въз основа на подлежащи
на изпълнение решение от 20.10.2015 г. постановено по търг. дело № 2424/2013 г. по
описа на СГС, ТО, VI-2 с-в.
Сред събраните доказателства е и договор за кредит № 033/2007 г. сключен на
16.01.2008 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и „В.-П.“ ЕООД, като
съгласно същия последния в качеството си на кредитополучател е получил кредит /за
предоставяне на оборотни средства/ в размер на сумата до 150 000 евро. Впоследствие
с подписан анекс № А05-033/2012 г. от 19.01.2012 г. се констатира уговаряне по
учреденото кредитно правоотношение на солидарна отговорност от ответното
дружество - „Л.П.“ ЕООД, като в този анекс има и постигнато съгласие относно
размера на просрочените вноски по кредитната сделка.
Приложено е удостоверение с изх. № 29350 от 09.05.2023 г. издадено от ЧСИ-М.
Б., в което е посочено, че пред този съдебен изпълнител има образувано и висящо
изпълнително дело № 20128380409252, като предмет на същото е принудително
събиране на парични задължения /такива по договор за инвестиционен кредит №
032/2007 г./ от Р.П.“ ЕООД /предишно наименование „В.п.“ ЕООД/, ЕИК ****; „В.П.“
ЕООД, ЕИК ****; „Р.И.“ ЕООД, ЕИК ****; „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ****; „Л.П.“ ЕООД,
ЕИК **** и Р.Ж.Б., ЕГН **********, като производството е инициирано по молба на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, въз основа на изпълнителен лист издаден на 24.09.2012
г. по гр.д. № 36218/2012 г. по описа на СРС/. На основание чл. 456 ГПК към това
изпълнително дело ЧСИ удостоверява, че са били присъединени и вземания срещу
същите длъжници, които са инкорпорирани в изпълнителен лист от 02.10.2012 г.
издаден от СРС, по ч. гр.д. № 36219/2012 г. за дължими суми по договор за кредит №
033/2007 г. Към момента на издаване на удостоверението ЧСИ дава сведение, че към
момента изпълнителния процес с обхват и по двата изпълнителни листа продължава да
бъде висящ, като вземанията на кредитора към упоменатите длъжници са
неудовлетворени.
Ангажирана от ответника е декларация от 12.02.2024 г. подадена от ответника –
„Л.П.“ ЕООД, чрез управителя му – Р.Ж.Б. до органите на ТД на НАП-София, в която е
извършено деклариране на обстоятелството, че „Л.П.“ ЕООД към 12.02.2024 г. няма
ликвидни и изискуеми задължения към кредитори и доставчици.
Съгласно Протокол № П-22221524020003-073-001 от 14.02.2024 г. издаден от
инспектор по приходите – З. към ТД на НАП-София след извършена данъчна проверка
5
на дружеството - „Л.П.“ ЕООД е установено, че същото не е регистрирано по ЗДДС; от
контрагенти на проверявания субект не са отразени покупки и продажби за периода от
2019 г. до 2023 г.; дружеството не е подавало ГДД по реда на чл. 92 ЗКПО, като за
периода от 2019 г. до 2022 г. от дружеството има подавани декларации по чл. 38, ал. 9,
т. 2 ЗСч.. от дружеството не са представени оборотни ведомости и справки по години,
както и хронологични счетоводни регистри на сметки, доколкото същото не
осъществява дейност за периода от 2019 г. до 2023 г., по отношение на дружеството не
се констатира от същото да е извършвана регистрация на трудови договори с оглед
ангажиране на работници и служители; на последно място е изтъкнато, че
дружеството няма изискуеми и неплатени публични задължения, като срещу него
няма образувани изпълнителни дела по реда на ДОПК.
С решение от 08.04.2022 г. постановено по ч.гр.д. №538/2022 г. състав на
Софийски апелативен съд е отменил решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по
в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, с което съдът е отменил разпределението от 08.07.2019 г. по изпълнително
дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. № 838 от КЧСИ, в частта по трети ред, като
вместо това постановява по трети ред сумата от 686 173.15 лева се разпределя по
следния начин: 313 979.72 лева за вземанията по договор за кредит 32/2007 г., за които
е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/12 г. по описа на СРС,
ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода 15.05.2012 г. - 25.07.2012 г.
и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02 законна лихва за
периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 522.66 лева
възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от
382.54 лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева; 57
756.20 лева за главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за
кредит 33/2007 г. за които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36
219/12 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода
19.01.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285
895.93 законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението
(08.07.2019 г.); 9 306.21 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. -
25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70 лева за периода от 15.06.2012 г. -25.07.2012
г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за главницата по кредита, като
неправилно и незаконосъобразно, като наред с това е отменил и разпределение от
08.07.2019 г. извършено по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ М. Б., с per.
№ 838 от КЧСИ като незаконосъобразно и е върнал делото на посочения съдебен
изпълнител за извършване на ново разпределение, съобразно мотивите на решението.
Видно от два броя разпределения съставляващи част от приетите по делото
писмени доказателства, а именно : разпределение от 13.09.2022 г., което е предявено на
28.09.2022 г. и касае разпределение по публична продан сума в размер на 18 400 лв.,
както и разпределение от 14.10.2022 г., което е предявено на 21.10.2022 г. и касае
разпределение на постъпилата на 31.10.2017 г. по публична продан сума в размер на
713 102,00 лв. съдебният изпълнител по изпълнително дело № 20128380409252 е
извършил разпределение на същите при приложение правилата на съразмерност
упоменати в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД измежду кредиторите в участващи в
производството. Така издадените две разпределения са подложени на съдебен
контрол, като съгласно решение от 06.03.2023 г., което е постановено по в. гр. д. №
1187/2023 г. от Софийски градски съд те са били потвърдени. При последвалото
обжалване на цитираното решение пред Софийски апелативен съд се е стигнало до
6
постановяване на определение от 28.01.2024 г. по ч. гр. д. № 3124/2023 г., с което
производството по делото е било прекратено, поради извършено оттегляне на
подадената жалба.
Приложено е и разпределение от 06.12.2023 г., което е предявено на 06.12.2023 г., с
което е изготвено от ЧСИ-Г. Н., с рег. № 923 в КЧСИ при СГС и в пределите на
изпълнително дело № 20229230400206 е извършено разпределение на обща сума в
размер на 1 269 381,88 лв., която е събрана вследствие на проведени публични
продажби на имоти, намиращи се в гр. София /Магазин № 4 и Гараж № 3/. Съгласно
издадено удостоверение за размер на дълга с изх. № 1307/13.03.2024 г. издадено от
ЧСИ-Г.Н. във връзка с упоменатото разпределение извършено по изпълнително дело
№ 20229230400206 е отбелязано, че същото не е влязло в сила и сумата не е
разпределена, тъй като същото е обжалвано от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с жалба
от 11.12.2023 г.
С решение № 1779 от 26.03.2024 г. по образуваното в.гр.д. № 563/2024 г. състав на
Софийски градски съд се е произнесъл отменяйки разпределение от 06.12.2023 г.,
което е извършено по изпълнително дело № 20229230400206 по описа на ЧСИ-Г. Н.,
като вместо това съдът извършил ново разпределение, с което е разпределил в полза
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД суми за погасяване на вземания, както следва :
389 411,03 лв. – главница; 457 568,56 лв. – законна лихва, считано от 26.07.2012 г. до
06.12.2023 г., 482,69 лв. – мораторна лихва; 19 413,00 лв. – вземания по изпълнителен
лист издаден на 13.03.2020 г. по търг. дело № 2424/2013 г.; 12 354,88 лв. - вземания по
изпълнителен лист издаден на 17.09.2021 г. по търг. дело № 2101/2013 г.; 285 лв. –
нотариални такси; 1 430,29 лв. – такса; 382, 54 лв. – наказателна лихва; 11 522,65 лв. –
възнаградителна лихва; и 311 176,02 лв. – част от законна лихва /с общ размер
403 369,69 лв./. С определение № 15 от 08.01.2024 г. постановено по гр. д. № 11/2024 г.
от Окръжен съд Перник е констатирано настъпило по силата на закона – чл. 464, ал. 1,
изр. 2 от ГПК спиране на предаването на сумата определена на взискателя -
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в изпълнително производство по изпълнително дело №
20229230400206 по описа на ЧСИ-Г. Н. до разрешаване на спора по гр. д. № 11/2024 г.
по описа на Окръжен съд – Перник, което е образувано по искова молба на Р.Ж.Б.
срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „Р.И.“ ЕООД, с която е оспорено
съществуването на вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към „Р.И.“ ЕООД.
Съгласно служебно постановена справка за достъп до данни за „Л.П.“ ЕООД, която
касае периода от 1991 г. до 05.02.2024 г. се констатира, че няма извършени вписвания,
отбелязвания или заличавания във всички Служби по вписванията на територията на Р.
България за притежавания права на собственост или ограничени вещни права с
титуляр посоченото дружество.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ от 21.02.2024 г., се установява, че
в централизираната баса на АИС-КАТ са налице данни за това, че „Л.П.“ ЕООД не е
нито бивш, нито настоящ собственик на МПС.
С писмо от 26.02.2024 г. ТД на НАП – гр. София е предоставило сведение за това,
че спрямо имущество на „Л.П.“ ЕООД няма наложени обезпечителни мерки и няма
започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Част от събраните доказателства е годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО,
която е подадена от „Л.П.“ ЕООД за данъчната 2016 г. Според писмо от 20.02.2024 г.,
което изхожда от ТД на НАП – София, Офис „Младост“ е поучена и информация, че
спрямо дружеството няма данни за извършвани данъчни ревизии, а така също към
7
момента на отговора коментираното дружество не било адресат на изискуеми и
непогасени публични задължения.
Приобщена е справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове воден към БНБ,
от която е видно, че „Л.П.“ ЕООД е титуляр на две разплащателни банкови/платежни
сметки в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като същите са били открити през 2011 г.,
съответно няма сведения същите да са закрити.
Сред доказателствата събрани по делото са и изготвените от ответника - „Л.П.“
ЕООД годишни счетоводни баланси към 31.12.2013 г.; 31.12.2014 г.; 31.12.2015 г.;
31.12.2016 г.; 31.12.2017 г.; 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г., 31.12.2021 г.;
31.12.2022 г.
Съгласно удостоверение с изх. № 667/17.07.2024 г. издадено от ДСИ при СИС към
РС-Трън е посочено, че образуваното и.д. № 20211740400058 е със страни : взискател
„ОББ“ АД и солидарни длъжници – „Р.П.“ ЕООД, Р.Ж.Б. и „Л.П.“ ЕООД, като
основание за образуването му е ИЛ от 15.01.2013 г., а остатъкът от задължението на
длъжника – „Л.П. ЕООД към 17.07.2024 г. възлиза в размер на сумата от 248 772,96
евро - присъдена главница, ведно със законна лихва, считано от 11.11.2021 г.; 8 895,10
евро – присъдени лихви; 146 204,14 евро – законна лихва, начислена за периода от
23.11.2015 г. до 10.11.2021 г., вкл.; както и 5499,00 лв. – присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение и 557,50 лв. – разноски по изпълнително дело
За целите на производството е прието заключение по допусната съдебно
финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и
обективно изготвено, почиващо на всестранен анализ на събраната по делото
счетоводна и финансова документация, вкл. и на обявените по партидата на търговеца
в ТР при АВ годишни финансови отчети. Вещото лице е констатирало, че заявените за
съществуващи и изискуеми от банката-молител вземания по два договора за кредит, а
именно : договор за инвестиционен кредит № 032/2007 г. от 16.01.2008 г. и договор за
кредит № 033/2007 г. от 16.01.2008 г. са както следва : по договора за кредит №
032/2007 г. от 16.01.2008 г. към датата – 29.01.2024 г. съвкупното парично задължение
е определено на сумата от 390 509,97 евро и 38 820,60 лв.; и по договора за кредит №
033/2007 г. от 16.01.2008 г. към датата – 29.01.2024 г. съвкупното парично задължение
е определено на сумата от 436 270,21 евро и 33 543,04 лв. Или общото изискуемо
парично задължение на ответника – солидарен длъжник по двете кредитни
правоотношения към посочения момент – 29.01.2024 г. възлиза на стойностите от
826 780,18 евро и 72 363,64 лв. /1 689 405,12 лв./. Вещото лице е достигнало и до
констатацията, че „Л.П.“ ЕООД е търговец, който не развива дейност, считано още от
самото си регистриране през 2010 г. Същевременно същото няма парични задължения,
по които да отговаря като главен длъжник, а единствените му парични задължения се
свеждат до тези произтичащи от поетата от негова страна солидарна отговорност по
двата вече цитирани договора за кредит, по които кредитополучател е „В.п.“ ЕООД.
Вещото лице посочва, че тези задължения не са включвани през годините от „Л.П.“
ЕООД в годишните му финансови резултати с аргумент, че се касае за солидарна
отговорност. Според осъществената от вещото лице проверка относно извършваните
последни погашения по двата договора за кредит показва, че същите датират от
26.04.2012 г. и са извършени от средства по разплащателна сметка, чиито титуляр е
физическото лице – Р.Ж.Б.. На следващо място вещото лице е дало отговор, че „Л.П.“
ЕООД е търговец, който не притежава нито краткотрайни, нито дълготрайни активи. В
резултат от това му финансово състояние „Л.П.“ ЕООД не разполага с капацитет да
погаси в качеството му на отговорен солидарен длъжник по двете кредитни сделки,
8
каквито и да е вземания произтичащи от тях. В обобщение вещото лице посочва, че
при регистриран капитал от 100 лв. и натрупани изискуеми парични задължения
/текущи задължения/ в размер на сумата от 1 689 405,12 лв., то „Л.П.“ ЕООД се
легитимира като субект с отрицателна стойност на собствения капитал „-„
1 689 305,12 лв., а коефициента за платежоспособност е с отрицателна стойност от „-„
0,99999 и показва невъзможност на дружеството да изплати кредитните задължения,
за който отговаря спрямо банката-молител. Коефициента за задлъжнялост е също с
отрицателна стойност от „-„ 1.0001, а това е индикатор за пълна зависимост на
дружеството от кредитора му и потвърждава извод за свръхзадълженост на
дружеството
При изслушването си вещото лице – А. е изтъкнала, че последният обявен по
партидата на „Л.П.“ ЕООД в ТР-АВ годишен финансов баланс е за 2016 г., като всички
представени от процесуалния представител баланси за периода 2013 г. – 2021 г. нямат
никакво съвпадение на информацията с балансите отразени в ТР, с изключение на този
отнасящ се за 2016 г. Това според вещото лице показва нередовност при водене на
счетоводството при „Л.П.“ ЕООД. Относно дяловете, които „Л.П.“ ЕООД има в
дружеството „Р.П.“ ЕООД, от вещото лице е обосновано, че същите имат нулева
стойност, тъй като дружеството - „Р.П.“ ЕООД още към 2015 г. е декапитализирано.
Относно начина на осчетоводяване на задълженията, по които „Л.П.“ ЕООД носи
солидарна отговорност към банката-молител, експертния отговор на вещото лице е, че
в хипотеза на липса на осъдително решение, с което кредитополучател и солидарно
отговорни лица да бъдат осъдени за плащане на сумите по дадените кредити, то за
дружеството няма счетоводно изискване тези задължения да бъдат осчетоводявани.
Считано от влизане в сила на осъдително решение обаче, както кредитополучателя,
така и солидарните длъжници трябва да ги осчетоводят, като това пряко следва от
НСС 37. Касае се до задължение, което подлежи на осчетоводяване като провизии в
пасива на баланса, тъй като изисква поток от парични средства, с които да бъде
погасено. При анализа на вещото лице в счетоводството на „Л.П.“ ЕООД не е
констатирано осчетоводяване на съдебно признатите задължения на дружеството по
двата договора за кредит, което е нередовност при водене на счетоводната му
отчетност. Допълва се, че средствата предоставени по двете кредитни сделки са
отпуснати в полза на кредитополучателя по тях – „Р.П.“ ЕООД, а не на солидарния
длъжник - „Л.П.“ ЕООД. Това, че „Л.П.“ ЕООД не е получил парите по кредита не
променя извода, че същия следва да ги отрази в счетоводството си като задължение.
При формиране на солидарния дълг посочен в заключението вещото лице подчертава,
че се е ръководела от стойностите посочени в двете съдебни решения, като единствено
е изчислена присъдената с тях законна лихва върху главните вземания.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за такива без значение за предмета на делото.
По отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите
търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане
за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние
не е релевирано.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
9
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините,
свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в
чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на
търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Търговско дружество „Л.П.“ ЕООД е субект пасивно легитимиран да отговаря по
молба за откриване на производство по несъстоятелност, защото като регистрирано
търговско дружество има качеството на търговец. Молбата е адресирана до родово и
местно компетентен съд, тъй като седалището на дружеството е на територията на
съдебния район на Софийски градски съд.
Съгласно чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за
откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска
сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
разполага с подобна разписана в закона легитимация.
Сключените и подробно обсъдени в изложението на настоящия съдебен акт два
договора датиращи от 2008 г. несъмнено разполагат с белезите и съдържанието на
уредения в чл. 430 ТЗ договор за банков кредит, включващо задължението на банката
да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата,
предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната
възнаградителна лихва. Установените чрез пълно и главно доказване две правни
сделки от визираните трябва да се квалифицират, като реализирали се юридически
факти, породили търговски /кредитни/ правоотношения между страните – ответникът
е манифестирал воля да се обвърже с ищеца, като през 2012 г. спазвайки установената
писмена форма е встъпил в дълга на дружеството-кредитополучател „Р.П.“ ЕООД с
предходно наименование – „В.п.“ ЕООД. Така „Л.П.“ ЕООД е поел солидарна
отговорност наред с главния длъжник да отговаря за изпълнение на паричните
задължения произтичащи от двете кредитни сделки, което означава, че банката-
кредитор може да търси изпълнението на същите изцяло от „Л.П.“ ЕООД, съответно
последния е договорно ангажиран да ги плати в пълния им изискуем размер.
Основанието и размерът на посочените от банката-молител парични вземания
срещу ответника /солидарен длъжник по два договора за кредит/ са установени със
сила на пресъдено нещо /влязло в сила съдебно решение от 20.10.2015 г. по търг. дело
№ 2424/2013 г. на СГС, VІ-2 състав и влязло в сила съдебно решение от 29.01.2016 г.
по търг. дело № 2101/2013 г. на СГС, VІ-7 състав /. В този контекст съществуването,
изискуемостта и възприетия размер на тези парични притезания е недопустимо да бъде
преразглеждан в рамките на настоящия съдебен процес по причина, че тези въпроси са
непререшаеми с оглед добилите стабилитет съдебни актове, с които вече са съдебно
признати, вкл. и спрямо ответника – „Л.П.“ ЕООД посочен като солидарно отговорен
за тяхното изпълнение. Така вземанията сочени от банката-молител в искането й по чл.
625 ТЗ безусловно се установява да са валидно породени в нейната правна сфера, като
техен адресат се явява – ответното по молбата търговско дружество. Касае се за
вземания, чиито актуален размер надвишава 1 680 000,00 лв. Установява се, че за да
постигне удовлетворение на съдебно установените си субективни права на вземане
банката-молител е инициирала индивидуално принудително изпълнение посредством
образуването на изпълнително производство пред ЧСИ-М. Б.. Касае се за
10
изпълнително дело № 9252/2012 г., като по него не е постигнато удовлетворяване на
присъдените в полза на банката вземания по двете постановени и влезли в сила
съдебни решения.
Във връзка с упражнените от ответника възражения за погасяване по давност на
вземания, които са в обхвата на присъждане на така постановените две съдебни
решения, по които обвързан със СПН се явява и ответника – солидарен длъжник
„Л.П.“ ЕООД на първо място следва да се посочи, че приложимият давностен срок е
пет годишен, тъй като се касае до хипотеза на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – съществуването на
вземанията е установено със съдебни решения. Потенциалната начална дата на тези
давностни срокове е момента на влизане в сила на всяко едно от решенията, а именно –
06.02.2020 г. и 26.02.2020 г., като считано от тези моменти до действието по подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Л.П.“ ЕООД, а
именно – 01.02.2024 г. посочената петгодишна давност не е изтекла. Освен това същата
следва да се смята за прекъсната и на друго паралелно правно основание, а именно с
оглед провежданото принудително изпълнение /чл. 116, буква „в“ ЗЗД/ в пределите на
образуваното пред ЧСИ изпълнително дело № 9252/2012 г., което не е приключило и е
висящо и понастоящем, като страни по него са и двамата участника в настоящия
процес. Предвид тези съображения въведеното от ответника - Л.П.“ ЕООД възражение
за успешно изтекла погасителна давност отнасяща се до целия или пък за част от
съдебно заявеното парично вземане произтичащо от търговски сделки – неизпълнени
договори за кредит е съществуващо, което прави банката-молител активно материално
легитимирана да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответния
търговец на заявените с молбата при условията на евентуалност две основания.
Аргумент за обратен извод не може да се направи и от позоваванията на длъжника
– „Л.П.“ ЕООД, че в пределите на провеждано спрямо главния длъжник „Р.П.“ ЕООД
по отношение на установените с решенията вземания на банката е било осъществено
успешно принудително изпълнение, което е довело до разпределяне на сума в полза на
кредитора, която покрива съвкупния размер на неговите съдебно признати и допуснати
до изпълнение парични вземания, в т.ч. освобождава солидарния длъжник и ответник
по молба с основание чл. 625 ТЗ от отговорността да плати тези вземания.
Действително по делото е събрано за доказателство разпределение от 06.12.2023 г.,
което е предявено на 06.12.2023 г. Това разпределение е изготвено от ЧСИ-Г. Н., с рег.
№ 923 в КЧСИ при СГС и в пределите на изпълнително дело № 20229230400206 е
извършено разпределение на обща сума в размер на 1 269 381,88 лв., която е събрана
вследствие на проведени публични продажби на имоти, намиращи се в гр. София
/Магазин № 4 и Гараж № 3/. Съгласно издадено удостоверение за размер на дълга с
изх. № 1307/13.03.2024 г. издадено от ЧСИ-Г.Н. във връзка с упоменатото
разпределение извършено по изпълнително дело № 20229230400206 е отбелязано, че
същото не е влязло в сила и сумата не е разпределена, тъй като е обжалвано от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с жалба от 11.12.2023 г. До приключване на устните
състезания по настоящото производство /процесуален факт реализирал се на
11.10.2024 г./ по делото няма данни за резултат от осъщественото обжалване на
извършеното разпределение и добиване стабилитет на този акт на съдебния
изпълнител. В допълнение следва да се изтъкне и това, че дори и разпределението
извършено от съдебния изпълнител да е влязло в сила, то по делото са налице
доказателства, че на основание чл. 464, ал. 1, изр. 2 ГПК с определение № 15 от
08.01.2024 г. постановено по гр. д. № 11/2024 г. от Окръжен съд Перник е
констатирано настъпило по силата на закона – чл. спиране на предаването на сумата
11
определена на взискателя - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в изпълнително
производство по изпълнително дело № 20229230400206 по описа на ЧСИ-Г. Н. до
разрешаване на спора повдигнат по гр. д. № 11/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Перник, което е образувано по искова молба на Р.Ж.Б. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД и „Р.И.“ ЕООД, с която е оспорено съществуването на вземането на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД към „Р.И.“ ЕООД. Няма данни този исков процес да е приключил и
ефекта на настъпилото спиране предаването на сумата по разпределението
предназначена за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да е преустановен, респективно
предназначената за този взискател сума да му е изплатена по банкова сметка от
съдебния изпълнител. В изложения контекст и този поддържан от ответника - „Л.П.“
ЕООД способ за осъществило се погасяване на съществуващия солидарен паричен
дълг към банката-молител се явява недоказан.
По повдигнатите от ответника редица възражения насочени към размера на
изчислените парични задължения, които „Л.П.“ ЕООД има към ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД е необходимо да се направи уточнението, че предмет на настоящия
спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в
производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така Решение № 277 от 20.07.2007 г.
на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с
Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
При установеното в производството по отношение на молителя качество на
кредитор по търговска сделка, съдът сезиран с молбата по чл. 625 ТЗ трябва да се
произнесе дали ответникът – „Л.П.“ ЕООД е неплатежоспособен търговец по смисъла
на чл. 608, ал. 1 ТЗ, евентуално свръхзадължен такъв по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
За да се даде отговор за наличието на тази материална предпоставка е нужно да се
осъществи анализ, дали ответното дружество притежава такъв обем от краткотрайни
активи, позволяващ му да заплати освен възникналите в негова тежест парични
задължения по търговските сделки разкрити по-горе в мотивите на настоящия акт, то
и всички други свои краткосрочни задължения, които са с падеж по-кратък от 1
година. За да бъде направен извод за това, трябва да бъдат взети предвид, от една
страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в
производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на
длъжника, които в случая са представените по делото писмени доказателства носещи
счетоводна, финансова и данъчна информация за дейността, активите и пасивите на
„Л.П.“ ЕООД за изследвания период /2016-2023 г./, служебно събраните сведения от
различни държани органи съхраняващи информация за активи на ответника, както и
заключението на приетата по делото съдебна финансово-икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо всеобхватен
анализ на проверената счетоводна и финансова документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на
извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или
не, е какъв е размера на краткотрайните му активи, относно които се приема, че са
възможния източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задължения на търговеца, тъй като те са тези, които могат за кратък период от време
да се преобразуват в парични средства и да послужат на длъжника за разплащане на
вземания с настъпил падеж. От изводите на вещото лице може еднозначно да се
заключи, че предприятието на ответника за периода на цялостното си функциониране
12
от 2010 г. до момента на изслушване на заключението в съдебно заседание не е
извършвало никаква търговска дейност, от която да е реализирало какъвто и да е било
паричен поток, съответно да е формирало приходи и печалба. Този извод пряко се
формира от обстоятелството, че в края на финансовите 2011г., 2012г. и 2016г. този
търговец е обявил нулеви финансови резултати, съответно за 2017г., 2018 г., 2019г.,
2020г., 2021г. и 2022г. дружеството е депозирало декларации по смисъла на чл. 38, ал.
9, т. 2 от ЗСч., с които е оповестило, че през тези години не развива търговска дейност.
Проверките на вещото лице показват липса на каквато и да е търговска дейност през
годините. Същевременно събраните, вкл. и служебно доказателства показват, че
„Л.П.“ ЕООД не разполага с никакви краткотрайни активи /краткосрочни финансови
активи, материални запаси, парични средства или краткосрочни вземания към трети
лица с падеж до 1 година/. Същевременно дружеството има съществени по обем
изискуеми парични задължения към банки, вкл. и към банката-молител, които са
установени със СПН след проведени съдебни процеси. Тези вземания имат характера
на текущи и подлежащи на изпълнение парични задължения, като съвкупния им
размер надвишава 2 000 000 лева /това са задълженията към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД и ОББ“ АД/. Това, че тези задължения произхождащ от поета солидарна
отговорност от „Л.П.“ ЕООД по никакъв начин не се отразява върху техния
юридическо статут на текущи изискуеми парични задължения, доколкото те са
установени с влезли в сила съдебни решения и ако не са погасени, то те следва да се
разглеждат като съществуващи и обременяващи правната сфера на „Л.П.“ ЕООД в
пълния им размер, което пък означава, че следва да намерят отражение и в
счетоводните му записи. Потвърждение за допуснато отклонение от счетоводните
стандарти прави и ангажираното с проверка на счетоводните записи при ответника
вещо лице – А., която детайлно и всестранно при изслушването й в открито съдебно
заседание е разяснила, по коя сметка следва да намерят счетоводно отражение тези
парични задължения на „Л.П.“ ЕООД произтичащи от обвързаността му като
солидарен длъжник по отпуснатите и непогасени кредитни задължения по двата
договора за кредит от 2008 г. Липсата на такива записи обуславя извод за нередовно
водено счетоводство от ответния търговец, доколкото същият не е отразил във
финансовите си резултати през годините, и по специално, считано от 2020 г. наличието
на изискуеми краткосрочни парични задължения към банката молител, както и към
друга банка, която не е участник в настоящото производство, но разполага с валиден
изпълнителен титул за сума над 500 000 лв. В обобщение съдът формира решаващия
извод, че дружеството обективно не разполага с финансов и имуществен потенциал да
погаси какъвто и да е било размер от изискуемите си парични задължения, за които
отговаря пред посочените две банки. Индикаторите му за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост са с драстично неблагоприятни стойности, което го прави
неплатежоспособно. Това състояние без съмнение има траен и необратим характер,
като не подлежи на позитивна промяна. Ответникът, който носи доказателствената
тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства,
обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или
че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност
за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
При така установеното фактическо и правно положение, съдът намира, че са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на ответника – „Л.П.“ ЕООД, поради неплатежоспособност.
При формиран позитивен извод за настъпила неплатежоспособност не следва да се
13
разглежда заявеното второ основание за откриване на производство по
несъстоятелност поради настъпила свръхзадълженост, защото същото очевидно не е
предпочитаното от ищеца и е заявено в условията на евентуалност, респективно
предвид доказването на предпочитаното основание – неплатежоспособност се
изключва хипотеза на сбъднало се вътрешно-процесуалното условие за това -
неоснователност на молбата на заявеното главно основание (неплатежоспособност).
Относно началната дата на неплатежоспособността :
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е дата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от вида, посочен в разпоредбата. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата
елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение
по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен
характер. В случая началната дата на неплатежоспособността трябва да се обвърже с
момента, когато за дружеството-молител е настъпило състояние на финансова
невъзможност за обслужване на изискуемите му краткосрочни задължения. Най-
ранния такъв момент е датата – 31.12.2020 г., когато се констатира освен, че
дружеството е длъжник по вземания от кръга на тези визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ, то и
това, че същото обективно не разполага с финансов капацитет да ги изпълни. Това
именно е първият момент, в който е налице съвпадане на двата елемента на
неплатежоспособността – спиране на плащанията и обективна невъзможност за
разплащане на изискуеми дългове. Тази именно дата следва да се определи за начална
на неплатежоспособността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните доказателства се установява, че не са налице налични парични
средства за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност.
В указания с определение от 11.10.2024 г. /същото е обявено в ТРРЮЛНЦ на
16.10.2024 г./ срок не е внесена определената сума от 10 000 лв. за покриване на
началните разноски във връзка с издръжката на производството. Ето защо съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, а именно да постанови решение
със съдържанието, определено в чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в
неплатежоспособност, да определи началната й дата и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови
прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в
несъстоятелност и да спре производството по делото.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото право на разноски се поражда в полза на банката-
молител. Процесуалният представител на банката – молител, юрисконсулт Д. изрично
е формулирала искане до съда за присъждане на разноски направени за разглеждане на
молбата по чл. 625, ал. 1 ТЗ, като в последното съдебно заседание състояло се на
11.10.2024 г. е ангажирала и нарочен списък по чл. 80 ГПК с упоменаване на
конкретния вид и размер на търсените разноски. Установява се, че по делото са
представени доказателства, че реално извършените разноски се състоят в заплащане
на държавна такса в размер от 250 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на
1 800 лв. По отношение възнаграждението за процесуално представителство
извършено от юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка със
14
ЗПП и Наредбата към него, съдът намира, че банката има право на такова в размер на
сумата от 300,00 лв. /чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Разноските следва да бъдат понесени от ответника по молбата.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“, ж.к. ****, мазе № 13, и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Л.П.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“,
ж.к. ****, мазе № 13.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Л.П.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“, ж.к. ****,
мазе № 13.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“, ж.к. ****, мазе № 13.
СПИРА производството по т.д. № 212/2024 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-2 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД, ЕИК **** и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в
едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при
Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за
покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 10 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД, ЕИК **** и на длъжника, че ако в
едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при
Агенция по вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а длъжникът - заличен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК масата на несъстоятелността на „Л.П.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“,
ж.к. ****, мазе № 13, да заплати в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул. ****,
сумата в размер от общо 2 350,00 лв. – направени съдебни разноски за проведеното
производство пред настоящата инстанция, в т.ч. и възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок
от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
15
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16