Решение по адм. дело №1567/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 и чл. 225а от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба подадена от Д. С. Д., [ЕГН], с адрес - [населено място], [улица], № 48, вх.2, ап.3 против заповед № 3000/30.07.2024 година на заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на О. Н.. С оспорената заповед на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ: „каменна ограда с портал, ведно с бетонна площадка“ - оградата е с дължина около 18,00 м. и височина 1,85 м., като в централната й част е обособен портал с дължина 4,40 м. и височина 2,90 м. и бетонна площадка с дължина 5,50 м. и ширина 3,50 м. Строежа попада изцяло в трасето на предвидената за реализиране с одобрения, с решение № 1148 по т. 26 от протокол № 40/05.09.2019 година от проведената на тази дата сесия на Общински съвет – Несебър, ПУП – план за регулация за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, местност „Кокалу“, землище [населено място], [улица]. по КККР на [населено място] и да разчисти терена. Определен е срок от 14 дневен срок за доброволното изпълнение на заповедта от страна на извършителя, считано от влизането й в сила, и е разпоредено при липсата на такова да се извърши премахване на незаконния строеж от служители на Община Несебър, за сметка на извършителя, след което да бъде изготвена документация за осъщественото принудителното изпълнение.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при нарушения на материалния закон - липса на фактически и правни основания за издаването й. Твърди се, че административния орган неправилно е приел, че строежа е изграден извън границите на урбанизираната територия, както и че за същия е необходимо издаването на строителни книжа. Моли за отмяна на заповедта. Не са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – зам.кмет на Община Несебър представя административната преписка, представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателя Д. С. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с [идентификатор] с площ 1001 кв.м., находящ се в землището на [населено място], община Бургас, Област Бургас м.“Кокалу“, съгласно [нотариален акт], том І, дело № 62/2014 г. (л.4-6)

С решение № 1148 по т. 26 от протокол № 40/05.09.2019 година, общински съвет – Несебър е одобрил ПУП – план за регулация за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86 местност "Кокалу", землище [населено място], съгласно който поземлен имот с предходен [идентификатор], на площ 1 001 кв. м., вид територия "Урбанизирана", начин на трайно ползване „За друг курортно – рекреационен обект“ се урегулира като УПИ ХХХІV – 33, кв. 15, с [идентификатор], на площ 885 кв. м, като от [ПИ] се отнемат и отреждат за улици и инженерна инфраструктура 115 кв. м, обособени като [ПИ]. Решението е публично достъпно на сайта на О. Н. ([интернет адрес]).

На 11.04.2024 г. от служители в отдел „Контрол върху строителството“ на О. Н. е извършена проверка на място на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Несебър, област Бургас, м.“Кокалу“ (общинска собственост с предназначение второстепенна улица). При проверката било установено, че в ПИ с [идентификатор] по протежение на южната имотна граница на УПИ ХХХІV – 33, кв. 15 по плана на [населено място], местност „Кокалу“ (ПИ с [идентификатор]), на отстояние на около 2,00 м. южно в ПИ с [идентификатор] е изградена ограда с дължина около 18,00 м. и височина 1,85 м., като в централната й част е обособен портал с дължина 4,40 м. и височина 2,90 м. и бетонна площадка с дължина 5,50 м. и ширина 3,50 м. Служителите констатирали, че описаният строеж попада изцяло в трасето на предвидената за реализиране с ПУП – ПУР [улица], като отнема около 65 кв. м от нея и ги придава към УПИ ХХХІV-33, кв.15 по плана на [населено място] ([ПИ]). Към момента на проверката установили, че строежа е в завършен вид. За проверката е съставен констативен протокол от 11.04.2024 г. (л.45)

На 14.05.2024 година работна група от специалисти по контрол на строителството при Община Несебър след огледа на място и справка в документацията, съхранявана в общинска администрация, са съставили констативен акт № 35/14.05.2024 година. При проверката на място е констатирано, че в [ПИ] по КККР на [населено място] (публична общинска собственост, с предназначение за второстепенна улица) е изградена каменна ограда с портал и бетонна площадка. Оградата е с дължина около 18 м. и височина 1,85 м., като в централната й част е обособен портал с дължина 4,40 м. и височина 2,90 м. Пред портала е изпълнена бетонна площадка с дължина 5,50 м. и ширина 3,50 м. Оградата е изпълнена на около 2,00 м. южно от южната имотна граница на [ПИ] по КККР на [населено място] (м.“Кокалу“). Съгласно действащия ПУП – план за регулация за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, м.“Кокалу“, землище [населено място], оградата и бетонната площадка попадат изцяло в ПИ с [идентификатор] (публична общинска собственост, НТП за второстепенна улица), като отнемат около 65 км.м. от имота и ги придават към УПИ ХХХІV-33, кв.15 по плана на [населено място] ([ПИ]). Установено е, че ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] е собственост на Община Несебър – публична общинска собственост, а УПИ ХХХІV-33, кв.15, представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност „Кокалу“, е собственост на Д. С. Д..

Като установено нарушение е посочено, че строежът е изпълнен в чужд имот, в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП – ПР за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86 в местност Кокалу, землище [населено място], одобрен с решение № 1148 от протокол № 40/05.09.2019 година на Общински съвет – Несебър. Като нарушени разпоредби са посочени чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл.48, ал.8 от ЗУТ. Категорията на строежа е определена на VІ-та, съгласно чл. 137 ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 година на МРРБ за номенклатурата на видовите строежи. Като собственик и възложител на строежа е определено лицето Д. С. Д. - собственик на ПИ с предходен [идентификатор] и към настоящия момент на новообразувания от него имот УПИ ХХХІV – 33, кв. 15, с [идентификатор]. Към констативния акт като приложение № 1 е представена окомерна схема на разположението на строежа, изготвена върху подложка от действащия ПУП – ПР (лист 42-44).

Констативния акт е връчен на жалбоподателя на 29.05.2024 г. (лист 41).

На 07.06.2024 г. в предвидения срок жалбоподателят подал възражение с рег. № Н2-КС-3994/07.06.2024 г., с което е направил искане за спиране на производството. Твърди, че не е известен за изработването на ПУП – ПР, нито са провеждани процедури по отчуждаване на част от имота му за прокарване на улица. (л.37).

Въз основа на констатациите, съдържащи се в съставения констативен акт и протокола, заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на О. Н. издал процесната заповед № 3000/30.07.2024 година, в мотивите на която възпроизвел фактическите констатации от КА и като приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя на основание чл. 225а и чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ наредил да бъде премахнат установения незаконен строеж.

Заповедта е изпратена до адресата с писмо изх.№ Н2-КС-5057/31.07.2024 г. (л. 22). Видно от разписка № PS 82300085Х52 6 на „Български пощи“ ЕАД, пратката е непотърсена (л. 28).

Заповедта е връчена на Д. С. Д. на 29.08.2024 година по реда на § 4, ал. 2 изречение второ от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщение на строежа и чрез поставяне на същото съобщение на информационното табло на Община Несебър (лист 20), тъй като лицето не е било намерено на постоянния си адрес. За така направеното съобщаване е изготвена служебна бележка, подписана от двама служители на община Несебър (лист 21).

Жалбата срещу заповедта е депозирана в АдмС-Бургас на 12.09.2024 г.

Във връзка с компетентността на органа, издал процесната заповед, е приложена заповед № 2866/14.11.2023 г. година на кмета на Община Несебър, с която предоставя на заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“, всички свои функции и правомощия по ЗУТ (лист 19).

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Атакуваната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена е в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от заместник- кмет по „ПООС“ на община Несебър, който е материално и териториално компетентен да издаде такъв административен акт, с оглед категорията на строежа и неговото местоположение, в рамките на община Несебър, и съгласно оправомощителната Заповед № 2866 от 14.11.2023 г. на кмета на общината (л. 19), с която са делегирани правомощията по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ на посочения заместник-кмет, поради което същата се явява издадена от компетентен административен орган.

Заповедта е издадена в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал. 2 на същия законов текст реквизити.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. Видно от материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника след оглед на процесния строеж на място и е връчен на жалбоподателя. Следователно на лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която възможност жалбоподателят се е възползвал, поради което не е нарушено правото му на защита. Наред с това в констативния акт конкретно е посочено местонахождението на строежа, вида и техническите му характеристики - параметри, което позволява достатъчното индивидуализиране на строежа. Констативния акт е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, обвързва съда с материална доказателствена сила.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

При преценка на съответствието на оспорения в настоящото производство административен акт с материалния закон, съдът намира следното:

Оспореният в настоящото производство акт, според съдържанието си, е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж - „каменна ограда с портал, ведно с бетонна площадка“, изграден в [ПИ] по КККР на [населено място] (публична общинска собственост, НТП за второстепенна улица) и с посочен възложител и извършител - Д. С. Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория или части от тях се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. За да бъде квалифициран като незаконен един строеж е необходимо да са налице следните предпоставки, а именно, че е налице незаконен строеж от четвърта до шеста категория, че същият е извършен от жалбоподателя (или, че жалбоподателят е собственик на строежа), че установената конструкция отговаря на характеристиките на „строеж“ по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и че съобразно вида и характеристиките на строежа същият е незаконен на посоченото в заповедта основание.

Процесният строеж „каменна ограда с портал и бетонна площадка “представлява „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.

Съгласно § 5 т. 38 от ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

От описанието на строежа в заповедта и КА по несъмнен начин се установява вида и характеристиките на строежа. Същия представлява каменна ограда с портал и бетонна площадка. Оградата е с дължина около 18 м. и височина 1,85 м., като в централната й част е обособен портал с дължина 4,40 м. и височина 2,90 м. Пред портала е изпълнена бетонна площадка с дължина 5,50 м. и ширина 3,50 м. Оградата е изпълнена на около 2,00 м. южно от южната имотна граница на [ПИ] по КККР на [населено място] (м.“Кокалу“) в [ПИ] по КККР на [населено място] (публична общинска собственост, НТП за второстепенна улица).

Строежът е от шеста категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003 година на МРРБ за номенклатурата на видовите строежи.

Съгласно чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ шеста категория са строежите по чл. 54 ал. 1 и 4 и чл. 147, а съгласно чл. 147 ал. 1 т. 7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 метра до 2,20 метра, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9.

В случая правните и фактическите основания за издаване на оспорения административен акт са свързани с установено от органа несъответствие между строежа и предвижданията на действащия ПУП – плана за регулация за УПИ ХХХІV-33, кв.15 по плана на [населено място], местност „Кокалу“ ([ПИ]), както и че същия е изграден в чужд имот.

Съгласно нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са извършени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

По делото не са представени доказателства от жалбоподателя за точната дата или период, в рамките на които строежа е бил изпълнен, въпреки разпределената доказателствена тежест. В жалбата се твърди, че строежа е извършен по време, по което е липсвала регулация за имотите. Предвид неустановеността на момента на изграждане на строежа, съдът приема, че следва да обсъди съответствието на същия както с предвижданията на действащия ПУП – плана за регулация за УПИ ХХХІV – 33, кв. 15, по плана на [населено място], м. „Кокалу“, одобрен с решение № 1148 по т. 26 от протокол № 40/05.09.2019 година на общински съвет Несебър, така и със законовите изисквания преди имота да бъде урегулиран.

Ако се приеме, че строежа е извършен преди имота да е урегулиран е приложима разпоредбата на чл. 48 ал. 8 от ЗУТ, съгласно която в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2. Предвид описаните характеристики на процесната ограда, не може да се приеме, че същата представлява „лека ограда“.

По отношение на бетоновата площадка се прилагат общите изисквания за разрешаване на строителство в съответната територия. Доказателства за законосъобразното изграждане на бетоновата площадка не са били открити в документацията, съхранявана в общинската администрация, такива доказателства не са представени и от жалбоподателя. След като процесния строеж не е бил разрешен съобразно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, законосъобразно и обосновано административният орган е наредил неговото премахване като незаконен.

Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. А съгласно чл. 137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

Ако се приеме, че строежа е извършен след регулиране на имота, то в случая е налице одобрен, с решение № 1148/5.9.2019 г. на Общински съвет – Несебър, ПУП – план за регулация, който е първи по време план за регулация по отношение на процесния имот. Няма данни да съществува предходен план за регулация, а и касаторът не сочи такъв. Следователно планът от 2019 г. има характеристиките на план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и съгласно § 22, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗР на ЗУТ се счита приложен с влизане в сила на акта, с който същия е одобрен. За да бъде определен за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 1 от ЗУТ липсва изискване планът да е приложен, достатъчно е строежът да е в несъответствие с „действащия“ ПУП. Настоящият случай е точно такъв – строежа е разположен на два метра южно от южната регулационна граница на имота на жалбоподателя, извън пределите на притежавания УПИ и върху предвидена с плана за регулация улица.

Не е спорно по делото и, че жалбоподателя е извършител на процесния строеж и че същия от 2014 г. е собственик на имота граничещ с имота в който е извършен строежа, поради което строежът не може да бъде квалифициран като „търпим“ по смисъла на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и пар. 16 от ДР на ЗУТ. Същият следователно не се обхваща от благоприятния режим на посочените правни норми.

С оглед гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, съответства на материално-правните изисквания на закона и целта на същия, поради което и жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Ето защо жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на О. Н. разноски по делото в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Д., [ЕГН], против заповед № 3000/30.07.2024 година на заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър.

ОСЪЖДА Д. С. Д., [ЕГН] да заплати на О. Н. разноски в размер на 100. 00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.