№ /07.01.2022 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 356 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.13 ал.6
вр.ал.2 от ЗСП и е образувано по жалба от Й.С.А., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-В/29.12.2020 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение №
03-РД06-0063/02.02.2021 г. на директора на Регионалната дирекция за социално
подпомагане – Варна, с която й е отказана месечна целева помощ по чл.16б от
ППЗСП.
Твърди се неправилно приложение
на материалния закон по см.чл.146 т.4 от АПК – неправилно приложение на
материалния закон при издаване на оспорения ИАА, като се сочи, че ползваният от
жалбоподателката отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст,
респективно – и получаването за това обезщетение, незаконосъобразно е
приравнено от административния орган на обезщетение за бременност и раждане;
излага също, че отговаря на всички условия по см.чл.16б от ППЗСП за отпускане
на претендираната от нея месечна целева помощ. С тези съображения настоява за
отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган
за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. В
съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се
представлява.
Ответникът директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна с писмена молба с.д.№17961/06.12.2021г оспорва
жалбата като неоснователна. Като счита спора за правен, излага, че ползването
на платен отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст е въпрос на избор,
и в случая липсва настъпила промяна в икономическото положение (доход), трудова
заетост (не е лишена от право на труд) или осигурителен статус на
жалбоподателката като резултат на обявеното извънредна обстановка поради
епидемията от Ковид 19, докато специалната цел конкретно на разпоредбата на
чл.16б от ППЗСП е целево подпомагане на лицата, пряко засегнати икономически от
променената вследствие на обявената извънредна епидемична обстановка среда, които не са в състояние на друго законово
основания да получат средства за съществуване за себе си и своите семейства.
Като счита, че различен прочит би бил дискриминационен и в противоречие на
философията за социално подпомагане (различна от тази на осигуряването),
административният орган настоява за оставяне в сила на законосъобразната му
заповед. В съдебно заседание ответникът не се явява, не ес представлява и не
ангажира становище.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Началото на административното
производство е поставено със заявление-декларация ЗСПД/Д-В/8400/09.12.2020г, с
която Й.С.А. е поискала от директора на Д „СП“ – Варна месечна целева помощ при
обявена извънредна епидемична обстановка. Жалбоподателката е декларирала, че
отглежда сама двете си деца – син на 11 години, ученик 5 клас в ОУ *****в гр.Варна, който не посещава училище във
връзка с обявената епидемична обстановка за периода от 12.11.2020г до
30.11.2020г, и дъщеря на 1 година и 3 месеца, която не е приета в детско
заведение (ясла), и за която получава обезщетение за отглеждане на дете над 1
година. Декларираният брутен доход е 470лв., представляващи месечни помощи,
средства и добавки за деца. Резултатите от извършената проверка са обективирани
в Социален доклад от 23.12.2020г, от който се установява, че жалбоподателката
не живее на един адрес с бащата на децата си и не го е съдила за издръжка; че
месечният доход на семейството е сбор от сумата 380лв. (месечното обезщетение
за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и сумата 90лв. (месечни помощи по
чл.7 ал.1 от ЗСПД). Средномесечният доход на член от семейството е 156.67лв,
т.е. под 915лв, поради което заявителката изпитва затруднения за покриване на
ежемесечните си разходи за комунално-битови сметки и храна. Й.А. е съдружник и
управител на ДЗЗД „Азария“, като според данните от извършената служебна
проверка в регистър „Булстат“ и НАП тя има активно осигуряване в дружеството,
считано от 09.06.2014г.
Със Заповед
№ЗСП/Д-В/8400/29.12.2020г на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
–Варна са отказани поисканите от Й.А. социални помощи с мотив, че тя не
отговаря на условията на чл.16б ал.1 от ППЗСП, тъй като в момента ползва платен
отпуск за отглеждане на дете до 2 години. Оспорването по административен ред на
тази заповед, обосновано с мотиви, идентични с поддържаните от съда, приключило
с постановяване на Решение №03-РД06-0063/02.02.2021г, с което директорът на
РДСП-Варна потвърдил същата, като възприел основанието на органа по социално
подпомагане. В допълнение изложил, че жалбоподателката ползва платен отпуск за
отглеждане на малко дете, поради което не попада в обхвата на правната норма на
чл.16б от ППЗСП, даваща възможност на родителите да получат помощ в условията
на обявена извънредна епидемична обстановка, когато не могат да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск, или
не ползват парично обезщетение за временна нетрудоспособност.
Представените ведно с жалбата
писмени доказателства от Й.А. установяват декларираните от нея факти относно
възрастта на децата й, получаваните от нея парични обезщетения и помощи от ДОО,
обстоятелството, че през учебната 2020/2021 година синът й е бил ученик в 5-ти
клас в ОУ *****– Варна, и че за периода от 12.11.2020г до 27.11.2020г се е
обучавал от разстояние в електронна среда.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода
на съдебното дирене, които са последователни, безпротиворечиви и взаимно
допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, при
упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13 ал.1 от ЗСП и
чл.28 ал.1 вр.чл.16б от ППЗСП. ИАА е издаден в предвидената в чл.13 ал.2 и ал.3
от ЗСП и чл.28 ал.1 от ЗСП писмена форма, и съдържа всички минимално изискуеми
с чл.59 ал.2 от АПК императивни реквизити, вкл. изложение на фактическите и
правните основания за постановения отказ, което позволява осъществяването на
съдебния контрол за законосъобразност. Издателят на акта е мотивирал
постановения отказ с факта, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на
чл.16б ал.1 от ППЗСП за получаване на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, тъй като в
момента ползва платен отпуск за отглеждане на дете до 2 години. Мотиви за
издаването на заповедта съгл.ТР №
16 от 31.03.1975 г. на ВКС, ОСГК, се съдържат и в социалния доклад
от 23.12.2020г, изготвен съгл. Приложение №2 към чл.27 ал.1 от
ППЗСП, обективиращ констатациите на органите за социално подпомагане и
резултатите от извършената социална анкета по подадената от А. заявление-декларация.
В хода на административното
производство, започнало по повод подадената заявление-декларация по образец
съгл.чл.26 ал.1 от ППЗСП, и в срока по чл.27 ал.1 от Правилника, социален
работник е изготвил социален доклад, с който съобразно правомощията си по ал.9
на същия текст е направил предложение за отказ на помощта. Именно въз основа на
констатациите в социалния доклад директорът на Дирекция „Социално подпомагане“
– Варна е издал оспорената заповед в срока по чл.28 ал.1 от ППЗСП, потвърдена в
процеса на административното обжалване с решението от 02.02.2021г на
горестоящия административен орган. Предвид изложеното съдът намира, че в хода
на административното производство по издаване на оспорената заповед не е
допуснато съществено процесуално нарушение – такова, чието избягване би
резултирало в различно по същество произнасяне на административния орган.
Спорът в настоящото производство
е правен и е съсредоточен върху въпроса представлява ли получаваното от
жалбоподателката месечно парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст отрицателна материалноправна предпоставка относно правото да получава
месечна целева помощ при
обявена извънредна епидемична
обстановка по чл.16б
от ППЗСП. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
(изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респ. следват ли се
разпоредените с нея правни последици.
Съгл.чл.12 ал.1 от ЗСП социалните
помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на
социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този Закон, с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика. Конкретно правото на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС
№218 от 17.09.2020г за допълнение на Правилника за прилагане на закона за
социално подпомагане (обн. ДВ бр. 77/01.09.2020 г.). С разпоредбата на чл.16б
от същия са предвидени няколко групи условия, които следва да бъдат изпълнени
кумулативно, за да бъде отпусната такава целева помощ на семейства или на
родител, отглеждащ сам дете/деца до 1-14-годишна възраст. Първата група са
установени с разпоредбата на ал.1 от текста и визират трудовата заетост, и
конкретно – възможността такава да бъде реално упражнявана (на място или
дистанционно) в условията на обявена извънредна епидемична обстановка,
респективно – възможността да бъдат получавани доходи във връзка с нея, и
обхващат следните случаи: т.1 - двамата или единият от работещите родители, или
родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи
и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение
за временна неработоспособност; т.2 -
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът
на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т.3 -двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват
занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение
или извънредната епидемична обстановка; и т.4 - двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане. Ал.3 на
текста съдържа изискване децата да се отглеждат лично от родителите си и да са
в невъзможност да посещават училище/детско заведение поради въведените
ограничения във връзка с извънредната
епидемична обстановка. Ал.4 пък съдържа изискване за максимален средномесечен доход на член от
семейството за месеца, в който в училището/детската градина са въведени
съответните ограничения.
Съобразно декларираното от нея и
данните в резултата на проверката в масивите на НАП, жалбоподателката е в
трудови правоотношения с ДЗЗД „Азалия“ и от 2014г е осигурено от тях лице, като
към момента на подаване на заявлението- декларация 09.12.2020г, тя ползва
отпуск по майчинство за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл.164 от КТ. Съгл.ал.4 на същия текст при ползването на такъв отпуск на майката се
заплаща парично обезщетение при условия и размери, определени в отделен закон,
а именно – със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година съобразно препращането на приложимия чл.53 от КСО. В ал.2 на
цитирания текст отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст изрично е
посочен като „допълнителен платен отпуск за отглеждането на детето“, независимо
че за него се заплаща парично обезщетение от държавата, а не заплата от
работодателя. Поради факта, че законодателят изрично е посочил този вид отпуск
като платен, съдът не споделя поддържаната от жалбоподателката теза, че видът
на ползвания отпуск като платен или неплатен се дефинира съобразно източника на
приход за него или начина на изчисляване на размера му. Такова разбиране на
практика противоречи и на граматическото тълкуване на понятието „платен“ (в
случая – отпуск), което еднозначно следва да бъде възприемано като ситуация, в
която едно лица получава определена парична сума. Именно поради тази причина и
в самия КТ отпуските са разделени на платени и неплатени, като разграничителният
критерий е единствено този, съдържащ се в смисловото съдържание на понятието
„заплащане“, а не е обвързан с вида на получаваното обезщетение, начина на
изчисляване на размера му или от къде следва да бъде получавано то.
Действително в оспорената заповед
и в потвърждаващото я решение не е посочено конкретно на кое от условията на
чл.16б ал.1 от ППЗСП не отговаря жалбоподателката според решаващия и
горестоящия административен орган, за да й бъде отказана поисканата месечна
помощ. Според настоящия съдебен състав това е т.1 на приложимия текст, според
който двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност. Безспорно Й.А. е работещ
родител, отглеждащ сам децата си, която не получава парично обезщетение на
временна нетрудоспособност, но ползва платен отпуск за отглеждане на дете до
2-годишна възраст, и именно като такава тя не отговаря на едно от условията по
цитирания приложим текст, предвидени от законодателя в условията на кумулативност.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав счита, че отказът на
компетентният орган за изплащане на месечна целева помощ при обявената
извънредна епидемична обстановка по заявлението на жалб.А. е постановен при правилно
приложение на приложимия материален закон.
За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че съдът споделя становището на жалбоподателката, че тя не
попада в хипотезата на чл.16б ал.1 т.4 от
КТ. С оглед изричното съдържание на текста, а именно – че за получаване
на месечната целева помощ е необходимо двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 да не
получават обезщетение само за бременност и
раждане,
разширителното тълкуване на текста в смисъл, че родителят/родителите не следва
да получава и обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, е
недопустимо и би резултирало в
незаконосъобразност на постановен на такова основание отказ. Доколкото настоящият случай не е
такъв, липсва това поддържано от А. основание за отмяна на оспорения ИАА.
Поради изложените съображения
съдът намира, че проверяваната заповед за отказ не е обременена с пороци по
см.чл.146 от АПК, вкл. при постановяването й е приложен правилно и
материалния закон, което квалифицира жалбата против нея като неоснователна и
налага оставянето й без уважение.
Искания за разноски не са
направени.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.А., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-В/29.12.2020 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0063/02.02.2021
г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Варна, с
която й е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: