№ 14996
гр. София, 14.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110150305
по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и
необходими, с оглед на което приемането им е допустимо.
Следва да се допусне исканата от ищеца съдебно-техническа
експертиза, като няма необходимост от съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ответника ищецът да бъде задължен по реда на чл. 190 ГПК
да представи посочените в отговора документи не е необходимо за изясняване
предмета на спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 200 лв., вносими от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.С.;
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.10.2022
г. от 10,20 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника Г. АНТ. П. да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 2739,03 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 629,91 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
23.08.2021 г.; сумата от 14,30 лв., представляваща главница за дялово
разпределение през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,54
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 23.08.2021 г. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е наследник на Р. АРС. ЗЛ. и Г. Г. ЗЛ.,
които са притежавали в съсобственост следния топлоснабден недв. имот:
апартамент № 38, находящ се в гр. С.., с аб. № .. Твърди се, че между страните
е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Ищецът поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период и до процесния имот топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Поради неплащане на падежа, предвиден в
приложимите за процесния период общи условия, се дължала и лихва за
забава върху съответните суми за доставена ТЕ и дялово разпределение.
Ищецът моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника чрез назначен от съда особен представител, който оспорва исковете
по основание и размер. Твърди се, че между страните не е налице
облигационно отношение както за доставка на топлинна енергия, така и за
извършване на услугата за дялово разпределение. Такова облигационно
отношение липсвало и между етажната собственост и ищеца и между
етажната собственост и топлинния счетоводител. Поддържа се, че до
процесния имот не е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност,
а възможността за едностранно начисляване на прогнозни суми, без да се
извърши реална доставка и отчет, противоречала на принципа на равенство на
страните в облигационното отношение, на принципа за гарантиране на
интересите на потребителя и на принципа за вина при неизпълнение на
договорните задължения. Посочва се, че изготвянето на прогнозни сметки от
ищеца за презюмирано количество потребена ТЕ противоречало на Директива
2
../32ЕО на Европейския парламент и Съвета от 05.04... г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги, изискваща сметките да се изготвят на база реално
енергийно потребление по ясен и разбираем начин. Навеждат се съображения,
че мерната единица „киловат/година“, която се използва от ищеца за
определяне цената за такса мощност, е незаконосъобразна, като
противоречаща на чл. 5 от ЗЗП, от което се прави извод, че такива суми не
следва да се дължат. Нямало доказателства за техническата изправност и
сертификация на общия топломер в абонатната станция, от което се прави
извод, че потребената ТЕ е неправилно изчислена. Твърди се, че сумите за
сградна инсталация и „такса мощност“ са изчислени неправилно, тъй като
кубатурата на процесния имот и прападащите се ид. ч. от общите части на
сградата не са определени правилно. Оспорва се и претенцията за лихва за
забава при възражения, че ответникът не е поставян в забава чрез покана от
ищеца да заплати дължимите суми, а забава не можело да настъпи чрез
издаване на прогнозните фактури, които не обективирали ликвидни и
изискуеми вземания. В условията на евентуалност се релевира възражение за
настъпила погасителна давност.
С тези аргументи се моли исковете срещу ответника да бъдат
отхвърлени.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал точно в количествено и качествено
отношение и за ответната страна е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена за топлинна енергия и дялово разпределение в
претендираните размери, като докаже, че ответникът е бил собственик или
носител на вещно право върху посочения в исковата молба недвижим имот
през исковия период, или е встъпил в облигационно правоотношение на
друго основание. Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже спиране, респективно - прекъсване на
давността.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта
да докаже, че е погасил процесните задължения, респ. – правоизклюващите и
правопогасяващите си възражения.
Ищецът е направил доказателствени искания за доказване на останалите
факти, тежестта за установяване на които носи. Ответникът не твърди
плащане, поради което не сочи доказателства за това обстоятелство. Относно
доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи
3
произнасяне само в решението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4