Р
Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. Пловдив,
08 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 2819 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е в законния срок жалба от Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив /ОД на МВР/, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение №
260219 от 24.09.2020 година на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД № 4492
по описа за 2020 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Електронен
фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К, № 3622506, с който на Н.С.С., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева. Със същото решение ОД на МВР –
Пловдив е осъдена да заплати на Н.С. сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Според касационния жалбоподател при издаването на
спорния електронен фиш не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Развиват се доводи против мотива на съда за отмяна на ЕФ,
свързан с посочването на нарушената норма. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което процесният електронен фиш
да бъде потвърден.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Ответникът по касация- Н.С.С., редовно
призован, не се явява, във Възражение от адв.Л.М., оспорва касационната жалба,
по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение. Заявява
се претенция за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, за
които се представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба,
поради което счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за основателна.
Мотив за отмяна на ЕФ е неясното изписване на
нарушената норма, представляващо според въззивния съд съществено процесуално
нарушение. Според съда чл. 21, ал. 1
и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са две
взаимоизключващи се правни норми, които няма как да образуват конструкция на
едно нарушение, поради което е налице неясно описана нарушена норма.
Настоящият съдебен състав на касационната
инстанция не споделя довода на въззивния съд за отмяна на процесния ЕФ.
Административнонаказващият орган правилно е
квалифицирал извършеното нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. В първата алинея на този текст са посочени разрешените максимални
стойности на скоростта за движение в зависимост от конкретното място на
движение, докато ал. 2 касае стойности на скоростта, различни от тези по ал. 1,
в случаите когато тези стойности са допълнително въведени с поставен в участъка
пътен знак. Поради това няма пречка, когато ограничението на скоростта е
въведено с пътен знак, указващ движение със скорост, различна от посочената
в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, цифровото
изписване на вмененото нарушение да се извърши както е направено в конкретния
случай – по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и това не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, както е приел районният съд,
нито засяга и/или препятства правото на защита на наказаното лице.
При безспорни факти за извършено нарушение и
при липса на твърдяни от наказаното лице обективни обстоятелства относно
конкретни нарушения в процедурата или такива при прилагане на материалния
закон, решението на въззивния съд следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в
частта на присъдените разноски, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, а процесният електронен фиш да бъде потвърден с решение по
същество.
Основателно, при този изход на спора, е
направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото
писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,
Пловдивският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260219
от 24.09.2020 година на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД № 4492 по
описа за 2020 година, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия К, № 3622506, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на Н.С.С., ЕГН ********** за нарушение на
чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Н.С.С.,
ЕГН ********** ***
/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: