Решение по дело №4637/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1498
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120204637
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                      РЕШЕНИЕ

 

1498                                             05.12.2019г.                                     гр. Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                              47-ми наказателен състав

На деветнадесети ноември                                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                              Председател: ТОДОР МИТЕВ

Секретар: * 

като разгледа докладваното от съдията Митев НАХД № 4637 по описа за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е образувано по жалба на „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“*“, бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, чрез адв. И.Н. ***, против Наказателно постановление № *-*/03.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП–Бургас, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)  лева.

С жалбата се изтъкват доводи, че е настъпило законово изменение, по силата на което вече е отпаднало задължението за отпечатване на дневен финансов отчет. Също така, алтернативно се излагат доводи за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, за него се явява упълномощения адвокат- И.Н. ***, който поддържа жалбата, като доразвива изложените в нея доводи.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган ТД на НАП–Бургас- юрк. Стоилова, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП същото е било връчено на жалбоподателя на 20.08.2019г., а жалбата е депозирана на 27.08.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 05.02.2019г., в 15,52 часа била извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на обект рекламна къща „Глория“, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“*“, бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, стопанисван от „*“ ЕООД, с ЕИК *. За самата проверка е съставен протокол №*/05.02.2019г. При проверката е констатирано, че в книгата за дневни финансови отчети за 2019 година, която била съхранявана в обекта, за дата 17.01.2019г. дружеството-жалбоподател не изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. На 17.01.2019 г. дружеството-жалбоподател е осъществявало търговска дейност посредством реализиране на продажби, който факт е удостоверен с изисканата контролна лента за периода от 11.01.2019 г до 25.01.2019г. Във връзка с направените констатации е съставен АУАН № */13.02.2019г. за извършено нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснато нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. На практика, дружеството жалбоподател също не спори по отношение на установеното, като доводите в жалбата касаят неговата правна оценка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква "г" от заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (в редакцията към 16.07.2018г.) лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. В Приложение № 1 към цитираната наредба (в същата редакция), т. III.5 е отразено, че дневният финансов отчет с нулиране и запис във ФП трябва да включва: а) брояч и стойност на направените отстъпки; б) брояч и стойност на направените надбавки; в) брояч и стойност на извършените корекции; г) брояч и стойност на служебно изведени суми; д) брояч и стойност на служебно въведени суми; е) сумите по различните видове плащания; ж) последователен номер, под който ще бъде записан отчетът във ФП; з) стойностите на оборотите от продажбите за деня, данъчните отчисления и нетната сума за всяка данъчна група; и) стойност на общия оборот от продажбите за деня; й) общите стойности на оборотите по данъчни групи и общия оборот, натрупани от началото на фискалната памет до последния записан блок; к) поредният номер на КЛЕН за деня; л) номера на последния издаден документ за деня; м) натрупванията за всеки вид течно гориво поотделно (цена, продадено количество, стойност и данъчна група) само за отчетите, издавани от ЕСФП; н) графично фискално лого съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН"; o) общо контролно число на информацията в КЛЕН за деня, включително този отчет; п) за ЕСФП тип 31 - данни от нивомерната система за доставка и за налични количества и данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход. Съгласно т. V, буква "в" от същото приложение четенето на дневен финансов отчет от фискалното устройство става с използването на клавиш TL с ключ Х, a четенето на дневния финансов отчет с нулиране и запис във ФП - с използването на същия клавиш с ключ Z. От изложеното може да се направи извод, че дневните отчети, които се отпечатват от фискалното устройство могат да бъдат т. нар. Х-отчет и Z-отчет, като именно последният е и отчетът, предвиден в чл. 39, ал. 1 от Наредбата. От фактическа страна по делото се установява, че за 17.01.2019г. от фискалното устройство в обекта е разпечатан фискален бон (на л. 28 от делото) за сумата от 48 лв., но не и пълен финансов отчет с нулиране и запис във ФП. Т.е. на посочената дата в търговския обект са извършвани продажби. Налага се извод, че търговецът е извършил нарушението на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, като не е разпечатал предвиденият в тази норма отчет при наличието на изискванията за това. Ето защо съдът намира, че нарушението е доказано от събраните по делото доказателства.

Според съда в случая не може да намери приложение нормата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Вярно е, че от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според сега действащата разпоредба всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Съгласно пар. 21, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.) в срок до 30 октомври 2019г. производителите/вносителите на ФУ представят за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. До привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод, че към момента задължението на търговците да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет не е отпаднало. Нещо повече - същото ще отпадне за бъдещ период (между 30.10.2019г. и 31.03.2020г.), но само след като във фискалните устройства се въведе система за автоматично генериране на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Може да се направи извод, че с промяната на чл. 39, ал. 1 от Наредбата принципно не отпада задължението на търговците за отчетност чрез дневни финансови отчети. Същото се запазва, но е предвидена техническа възможност за автоматичното им генериране. Последната възможност е единствено техническа и ще се изразява в отпадане на физическото разпечатване на отчета, като същият ще бъде генериран по автоматичен начин от ФУ, чрез внасяне на необходимите технически промени във всички устройства. Ето защо може да се направи извод, че с промяната на чл. 39, ал. 1 от Наредбата не се приема по-благоприятен за дееца закон, а единствено се предвижда техническо подобрение на фискалните устройства с цел част от изискванията на Наредбата да бъдат изпълнявани автоматично от тези устройства. Изискването за физическо отпечатване на отчетите ще отпадне, но при съвсем други фактически обстоятелства - при наличието на фискални устройства, съдържащи необходимия софтуер. Поради тази причина промяната не е такава, която да предполага приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Освен това дори и към момента търговците все още са задължени да отпечатват физически дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет (арг. от цитирания пар. 21, ал. 2 от ПЗР). Може да се направи краен извод, че искането на жалбоподателя за прилагането на по-благоприятен за него закон, е неоснователно.

В този смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1991 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2179 / 2019 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1859 от 04.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 1944 / 2019 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас и др.

За извършеното нарушение наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер на 500 лв., позовавайки се на изричното препращане от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС към чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Осъществяването на нарушението по никакъв начин не е довело до укриване на приходи, тъй като в паметта на фискалното устройство са намерили отражение извършените в търговския обект продажби на стоки за съответния ден. След като са регистрирани в паметта на ФУ данните за всяка продажба са предадени и на НАП по дистанционен път (арг. от чл. 25, ал. 4 от Наредбата). Налага се извод, че чрез извършеното нарушение по никакъв начин не са укрити приходи, тъй като данните за приходите на търговеца са получени в съответните компетентни звена на агенцията по приходите. С оглед изложеното при определяне санкцията правилно е приложена нормата чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като на търговеца е наложена "имуществена санкция" в минималния размер от 500 лв. и за съда не съществува възможност тази санкция да бъде изменяна.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Напротив, неиздаването на отчета се дължи единствено и само на личната преценка на лицето извършващо действия от името и за сметка на дружеството, че не е необходимо, въпреки изричната законова разпоредба, да издава отчет. Липсата на предходни нарушения и обстоятелството, че на практика не са укрити приходи могат да се разгледат като смекчаващи вината обстоятелства, но същите са взети в предвид при определяне размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз основа на тези обстоятелства случаят да бъде определен като "маловажен". Освен това, не се касае за реализирана продажба на толкова малка стойност, която да наведе на извод за несъответствие с наложената санкция, като от разпечатката на л. 28 е видно, че се касае за продажба на стойност 48,00 лв.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, пр. 1 от ЗАНН

, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *-*/03.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП–Бургас, с което на „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“*“, бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)  лева.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на посочените по делото адреси.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.