Р Е
Ш Е Н
И Е
София,
12.06.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№7137 по описа на 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 035604/23.04.2019 г., подадена
от взискателя Т.И.В., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. И.П., със съдебен адрес ***,срещу постановление
№17.04.2019 г. за
прекратяване на изп.д. №. 837/2019 г.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният
съдебен изпълнител счита, че частната жалба е допустима, но неоснователна
като излага съображения в тази насока.
По делото е
депозирано възражение от страна на длъжника- държавно предприятие„Радиоактивни отпадъци", ЕИК *****, представлявано
от Д.П. , в качеството му на изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*****, ет. б, който също счита ч.жалба за неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на
жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално
допустима- подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на взискател, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на
чл.435, ал.1, т.3 от ГПК действие на ЧСИ.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.
Преценявайки основателността на жалбата , Софийски
градски съд взе предвид следното:
По молба на взискателя Т.И.В., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И.П., със съдебен адрес *** и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
18.02.2019 г. по гражданско дело № 310524/2018 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, 81 състав, е образувано изпълнително дело №
20198410400837/2019 г. по описа на ЧСИ Н.М., per. № 841, срещу длъжника ДП „Радиоактивни отпадъци“ за
сумите: 8856.00 лева - главница; 800.00 лева - присъдени разноски, както и
разноските по изпълнението.
С
разпореждане от 27.02.2019 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до
НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде
изпратена покана за доброволно изпълнение.
Покана за
доброволно изпълнение до длъжника ДП „Радиоактивни отпадъци“, е връченана 13.03.2019 г.
На 19.03.2019
г. е посъпила молба от длъжника ДП „Радиоактивни
отпадъци“, с която същият моли изпълнителното производство да бъде прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК .
Същата е изпратена за становище на взискателя.
С Разпореждане от05.04.2019 г. съдебният
изпълнител е отказал да уважи молбата на длъжника ДП „Радиоактивни отпадъци“ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,т. 1 от ГПК.
На
17.04.2019 г. е постъпила жалба от длъжника ДП „Радиоактивни отпадъци“, с която
същият обжалва разпореждането за отказ да се прекрати изпълнителното
производство от 05.04.2019 г. . Същият излага аргуементи,
че ДП „Радиоактивни отпадъци“ представлява държавно учреждение
по смисъла на чл. 519 от ГПК.
С
Постановление от 17.04.2019 г. изпълнителното производство е прекратено поради
нарушение на разпоредбата на чл. 519 от ГПК .
Това е
мотивирало взискателя на 23.04.2019 г. да депозира
жалба с вх. № 035604/23.04.2019 г., излагайки аргументи за незаконосъобразност
на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело.
При така изложената фактическа
обстановка по изпълнителното дело и след анализ на представените доказателства
настоящият съдебен състав стига до
следните правни изводи.
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно
основанията, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 519 от ГПК
срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на
парични вземания, те се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им,
като за тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия
орган на съответното учреждение, ако няма кредит,
висшестоящото учреждение предприема необходимите
мерки, за да се предвиди такъв, най-късно в следващия бюджет.
Към
статута на държавно учреждение се приравнява и длъжникът по изпълнителното
дело в качеството си на държавно
предприятие. ДП „Радиоактивни отпадъци“ е
образувано съгласно чл. 78 и сл. от Закона за безопасно използване на ядрената
енергия и осъществява държавна монополна дейност по
управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на спрените
ядрени мощности. На предприятието е предоставено имущество за управление и в
тази връзка е държавно учреждение по смисъла на ПДР
на Закона за държавната собственост. Ежегодно, необходимите средства за дейността на
предприятието се предвиждат в Закона за държавния бюджет на Република България
чрез бюджета на Министерство на енергетика по обособена сметка на фонд
„Радиоактивни отпадъци" и фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени
съоръжения". В чл. 20 от Закона за държавния бюджет на Република България
за 2019г. е приет бюджета на Министерство на енергетиката. В сумата по т.1.2.1.
„субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия" е
предвидено финансирането на фондовете, които осигуряват средствата за
издръжката и дейността на държавното предприятие. Съгласно чл. 2 от „Наредба за
реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата и за размера
на дължимите вноски във фонд „Радиоактивни отпадъци" - „...Приходите и
разходите по фонда се събират, отчитат и централизират в системата на единната
бюджетна сметка чрез използване на отделна транзитна сметка, открита на
Министерството на енергетиката в Българската народна банка, и отделен платежен
код в системата за електронни бюджетни разплащания...".
Държавното предприятие не е търговско
дружество по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ТЗ и чл. 2, ал. 4 от ЗДС, а държавно учреждение. Съгласно чл. 80, ал. 2 и ал. 3 от Закона за
безопасно използване на ядрената енергия
(ЗБИЯЕ) то не може
да участва в търговски или граждански
дружества и няма право да сключва
договори за кредити с търговски банки и други финансови
институции. В тази връзка, имуществото на държавно
предприятие, което не е търговец, не може да служи за обезпечение на вземания на трети
лица.
С Постановление № 3 /10.01.2013г. на Министерски съвет всички обекти и
дейности на ДП „РАО" са обявени за стратегически обекти и дейности от
значение за националната сигурност на страната.
Дейностите и издръжката на предприятието се финансират по реда на Закона за
държавния бюджет, Закон за публичните финанси, Закон за безопасно използване на
ядрена енергия, Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и
контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във фонд „Радиоактивни
отпадъци" и Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и
контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във фонд „Извеждане от
експлоатация на ядрени съоръжения".
Неоснователно е възражението на ч.жалбоподател, че предприятието извършва
търговска дейност и има общ приход от поддържащи дейности в размер на 83 575
000 лв. за 2017 година. Видно от стр. 54 на представения ГФО, т.1.1.2 „Проходи от безвъзмездни средства, предоставени от
държавата" тази сума представлява бюджетни средства, предоставени от
Министерството на енергетиката. В графата „Други проходи" са записани
приходи от продажби на активи за ликвидация, които предприятието е задължено да
внесе в бюджета на Министерство на енергетиката по транзитната сметка на фонд
„Радиоактивни отпадъци". Посочената сума в размер на 1 483 000 лв. е от
продажба на активи и същата е внесена във фонд „РАО" към Министерство на
енергетиката. Вземанията към 2017г, по извършени продажби в размер на 535
000лв., отново са внесени във фонда на Министерството, през следващата 2018
година. С тези суми Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" не може
да разполага и те не са оборотни средства.
Сочената в жалбата сума в размер на 11 894 000 лв., която жалбоподателят
е определил като „търговски взимания", е формирана от независима
актюерска оценка за степента на
финансиране на поетите задължение към персонала за
обезщетения при пенсиониране за 2018г., поради тази причина
е посочена в пасива на отчета за
финансовото състояние - „Нетекущи търговски и други задължения". Ако всички работници
и служители на предприятието, навършили възраст и придобили трудов стаж през
2018г. изявят желание да се пенсионират
по реда на
КСО, то предприятието има задължение на им заплати
обезщетения за пенсиониране съгласно Кодекса на труда
и действащия Колективен трудов договор в размер на сумата
от 11 894 000 лева. В случай, че тази
сума стане изискуема, то тогава
е необходимо Министерство на енергетиката да предвиди дофинансиране
на държавното предприятие, и затова същата се намира
и в актива на отчета за финансовото
състояние - „Търговски и други нетекущи взимания".
Цитираните в жалбата имоти представляватчаст от
площадка „Радиана“, на която се изгражда от предприятието
Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци. Видно от
представените с възражение на длъжника скици, придобитият от община Козлодуй
имот № 000225 се намира в границите на имот 000254, който е предоставен за
управление на ДП „РАО" с РМС № 393/05.07.2013г., с цел изграждане на
национално хранилище. Имот № 000044 също се намира в границите на площадка „Радиана". Тъй като тези два имота са били общинска
частна собственост, тоест не е било възможно да бъдат предоставени за
управление на държавното предприятие, същите са били придобити по този ред.
Средствата за придобиването на имотите са разрешени и отпуснати от фонд
„РАО" към Министерство на енергетиката.
По отношение на приложената от жалбоподателя като доказателство справка от
имотния регистър, отнасяща се за сграда със застроена площ от 61.60 кв.м.,
същата е придобита с констативен нотариален акт и представлява сграда за
лабораторен контрол, която е находяща на територията
на площадка „Радиана" – НХРАО, във връзка с
изграждането на Националното хранилище, което е част от структурата на Държавно
предприятие „Радиоактивни отпадъци" и се намират само на територията на
хранилището.
Националното хранилище за радиоактивни отпадъци е обект с най-висок
приоритет, като с РМС № 898/08.12.2011г., НХРАО на площадка „Радиана" в землището на с. Хърлец, общ. Козлодуй е
определено за „национален обект" по Закона за държавната собственост и
„обект с национално значение" по Закона за устройство на територията, а с
ПМС № 3/10.01.2013 г., НХРАО е обявено за стратегически обект от значение за
националната сигурност.
На основание чл. 78 и сл. от ЗБИЯЕ, чл. 2 от НРУСРКСРДВФРАО и чл. 20 от
Закона за държавния бюджет Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" е
държавно учреждение по смисъла на чл. 519 от ГПК, поради
което сумите по изпълнителния лист не подлежат на принудително събиране
(Определение № 195/31.03.2015г. по ч.гр.д.№1616/2015г. на ВКС, Ш-ГО, Решение
№7066 от 12.09.2016г. по гр.д.№ 6345/2016г. на Софийски градски съд, 12 състав).
Взискателят е следвал да използва нормативно предвидения процесуален ред за събиране
на неговото вземане, визиран в разпоредбата на чл. 519, ал. 2 от ГПК.
В този смисъл частната жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
Оставя
без уважение като
неоснователна частната жалба с вх. № 035604/23.04.2019 г., подадена от взискателя
Т.И.В., ЕГН **********, чрез пълномощника
адв. И.П., със съдебен адрес ***, срещу постановление
№17.04.2019 г. за прекратяване на изп.д. №. 837/2019 г. по описа на
ЧСИ Н.М., per. № 841.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.