МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 2926/2015г. по описа на ПРС - IX н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу М.Д.Л. – роден на ***г***, б., български гражданин,
средно специално образование, разведен, осъждан, безработен, ЕГН ********** за това,
че през периода 01.10.2009 г. до м.октомври 2012 г. вкл. в гр.Пловдив след като
е бил осъден с решение № 6/2005 г. по бр.д. № 863/2005 г. на Районен съд
гр.Пловдив III бр.с, изменено с решение № 1377/21.06.2006 г. по гр.дело'№
,849/2006 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в сила на 21.06.2009 г.,
изменено с одобрена спогодба с протокол № 8358/30.09.2009 г. на Районен
съд.гр.Пловдив XI гр.с, да издържа свой низходящ - дъщеря си М.М.Л. ЕГЙ **********
*** съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 37 месечни вноски по 90 лв., общо в размер на 3330 лв. -
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
счита, че в хода на следствието е доказано престъплението, съгласно
повдигнатото обвинение, изразяващо се в бездействие и неизплащане на издръжка от
страна на обвиняемия в размер на 3330 лв. Поддържа се още, че с оглед
представеното доказателство за възстановяване на инкриминираната сума, то
подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление, като
съобразно разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК да не му бъде налагано наказание.
Повереника на частния обвинител – адвокат И.: се присъединява
към заявеното от прокурора, като счита, че подс. Л. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, както и предвид заплащане на същото
задължение в хода на делото, на основание чл.183, ал3 от НК, не следва да бъде
наказаван.
Частния обвинител Л. заявява, че няма какво да добави към
становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимия адвокат Л. поддържа, че подзащитният му е признал фактите по
обвинителния акт, както и че безспорно е
установено, че сумата е погасена в хода на наказателното производство пред
първа инстанция. Сочи още, че няма данни по делото да са настъпили други вредни
последици за дъщеря му. Предвид събраните доказателства, е подсъдимият до
момента не се е ползвал от разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК, предлага същият
да бъде признат за виновен, като на основание чл. 183, ал.3 от НК не му бъде
налагано наказание.
Подсъдимият Л. заявява,
поддържа заявеното от защитника си, няма какво да добави, като в последната си
дума отправя искане да не бъде наказван.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Д.Л. е роден на ***г***, б.,
български гражданин, средно специално образование, разведен, осъждан,
безработен, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че свидетелката
М.Д.Д. и подсъдимият М.Д.Л. били сключили граждански брак, който брак, с
решение № 6/2005 г. на Районен съд гр.Пловдив III бр.с. по гр.дело № 863/2005 г.
бил пpeкратен. Родителските права върху родената от брака дете М.М.Л. ЕГН **********
били предоставени на майката свидетелката Д., като за подсъдимият Л. бил
определен режим на лични отношения с детето, както и задължението да заплаща на
дъщеря си М.М.Л., чрез неговата майка и законен представител – свидетелката Д.
издръжка, чийто първоначален размер бил в размер на 70 лв. С решение на Окръжен
съд гр.Пловдив № 1377/21.06.2006 г. по гр.дело № 849/2006 г. било постановено
заплащане на месечната издръжка в размер на 50 лв. Впоследствие с протоколно
определение по гр.дело № 8358/2009 г., влязло в законна сила на 30.09.2009г.,
между подсъдимия Л. и свидетелката Д. била одобрена постигната спогодба, съгласно
която подсъдимият Л. следвало да заплаща на дъщеря си – свидетелката М.Д.
ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжка.
Междувременно на 09.07.2007г. подсъдимият
Л. ***, а в последствие бил приведен в Затвора - гр.Стара Загора за изпълнение
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено с Присъда № 69 от 12.10.2006г. по НОХД
№ 69/06г. по описана ВС-Пловдив. Същият бил освободен от Затвора – гр.Стара
Загора на 22.06.2011г..
За
събиране на същото вземане за издръжка били заведени изпълнителни дела с номера
20097580400687 и 20107580400019 по описана на ЧСИ М. О. с № *** и район на
действие – ОС Пловдив, с взискател си М.М.Л. и длъжник – подсъдимият Л., както
и предмет – така описаното задължение за издръжка.
Подсъдимият Л. не изплащал редовно
задължението си за издръжка, като изпълнение задължението преди началото на
инкриминирания период, очертан по така повдигнатото обвинение, а именно – преди
01.10.2009г. не подлежи на разглеждане от съда.
След 01.10.2009г. и бивайки в затвора
до 22.06.2011г., на подсъдимият Л., по така посочените изпълнителни дела, били
удържани суми от получено от Затвора възнаграждение за положен труд, на
основание - запор на трудово възнаграждение, както следва:
1.по ИД № 20097580400687 описана
на ЧСИ М. О.:
– на 11.01.2010г. – 100 лева, изцяло
преведени по сметка на взискателя;
– на 25.01.2010г. – 100 лева, от които
приведени по сметка на взискателя били
82 лева;
– на 08.12.2010г. – 72,13 лева, от
които приведени по сметка на взискателя
били 60,13 лева;
2.по ИД № 20107580400019 описана на ЧСИ
М. О.:
– на 11.03.2010г. – 164,84 лева;
– на 07.06.2010г. – 192,33 лева;
– на 29.06.2010г. – 357,17 лева;
– на 11.08.2010г. – 175,16 лева,
от
които приведени по сметка на взискателя
били 157,16 лева;
– на 14.10.2010г. – 109,90 лева, от
които приведени по сметка на взискателя
били 91,90 лева;
След освобождаването на подсъдимия Л.
от Затвора – гр.Стара Загора на 22.06.2011г. и до края на инкриминирания период
– месец октомври на 2012 г. включително, същият направил вноски по задължението
си да издържа дъщеря си М.М.Л. по ИД № 20107580400019 описана на ЧСИ М. О.,
както следва:
– на 08.11.2011г. – 90 лева, изцяло
преведени по сметка на взискателя;
– на 08.12.2011г. – 90 лева, изцяло
преведени по сметка на взискателя;
– на 27.02.2012г. – 90 лева, изцяло
преведени по сметка на взискателя;
Освен горните суми по запор от
трудовото възнаграждение, както и сторени вноски, подсъдимият Л. не извършил
други плащания по задължението си заплаща издръжка на дъщеря си М.М.Л., чрез
неговата майка и законен представител – свидетелката Д. издръжка, която за
целия инкриминиран период била в размер на 90 лева.
На 10.09.2015г., след образуване на
настоящото производство пред съда, подсъдимият Л. внесъл по сметка на ПРС в
ползва на М.М.Л. сума в размер на 3330,00 лева, с посочено основание за плащане
– задължение за издръжка на същата свидетелка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита
за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели М.М.Л. и М.Д.Д.. Същите две свидетелки подробно
описват хода плащанията по задължението за издръжка от страна на подсъдимия Л.,
съответно – липсата на такива по периоди. Съдът преценява същите свидетелки
показания като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал. Единствено за свидетелката Л. следва да се
отбележи, че показанията на същата, дадени в хода на досъдебното производство
са прочетени по реда на чл.281, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.2,
предл. II от НПК, като свидетелката заявява, че
поддържа същите, като тогава е говорила ползвайки сметки от съдебния
изпълнител, с които към момента не разполага. В този смисъл съдът намира за
преодолени някои несъответствия между показанията на същата свидетелка и
справка изх.№ 384 от 06.01.2015г. на ЧСИ М. О., относно размера на сумите и датите на получаванията
им, доколкото очевидно в справката са отразени моментите и удържане/получаване
сумите от длъжника и пълния им размер, докато свидетелката Л. посочва моментите
в които самата тя е получила сумите от ЧСИ, след сторени удръжки. От
показанията на свидетелите М.М.Л. и М.Д.Д. се установява факта на неизпълнение
задължението за издръжка от страна на подсъдимия Л., съгласно оказаните
периоди.
Описаната фактическа обстановка се установява и от
заключението на приетата по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза,
която обобщава сторените от подсъдимия Л. плащания по задължението за издръжка,
по месеци, включително и получените суми по изпълнителните дела. Съдът
приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от
страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. Тук следва да се
отбележи, че в случая е без значение обстоятелството, че заключението на
експертизата обхваща и периоди извън инкриминирания. Въпросът за периода, в
който подсъдимият е осъществил деяние, което може да бъде преценено като
престъпление по смисъла на НК, е въпрос правен, извън компетентността на вещото
лице и не следва да бъде съобразяван от последното. В случая всички плащания са
ясно отразени по дати и периоди, поради като не съставлява затруднение
преценката размера на неизплатените задължения за периода, който съдът прецени
като съствомерен, без да е необходимо прилагане на специални знания. От същото
се установяват сторените плащания от подсъдимия Л. плащания по задължението за
издръжка, по месеци.
Съдът намира, че заключението на първичната съдебно-счетоводна
експертиза не следва да бъде коментирано, доколкото след запознаване със
същото, както и предвид заявеното от вещото лице, същото заключение е било
изготвено при непълнота на материала.
Същата фактическа обстановка се установява и от
събраните и приети по делото писмени доказателства – заверени копия от решение
№ 6/2005 г. на Районен съд гр.Пловдив III бр.с. по гр.дело № 863/2005г., решение
на Окръжен съд гр.Пловдив № 1377/21.06.2006 г. по гр.дело № 849/2006 г. и протоколно
определение по гр.дело № 8358/2009 г., влязло в законна сила на 30.09.2009г. -
от които се установява размера на присъдената издръжка, справка изх.№ 384 от
06.01.2015г. на ЧСИ М. О. в едно с копия от платежни нареждания и справка изх.№
31490 от 17.12.2014г., – от които се установява осъществените плащания по
изпълнителните дела, служебна бележа от Затвора – гр.Пловдив, от която се установява
извършените удръжки от възнаграждението за положен труд на подсъдимия Л.,
преводно нареждане от 10.09.2015г., от което се установява превеждането на сума
в размер на 3330,00 лева от страна на подсъдимия Л. в полза на М.Л. с основание
– изплащане задължение за издръжка.
Подсъдимият Л., приканен от съда както при започване,
така и преди приключване на съдебното следствие, отказва да дава обяснения.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че през периода от 22.06.2011г. до 28.10.2012г.
включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 6/2005г. по бр.
дело № 863/2005г. на Районен съд гр. Пловдив ІІІ бр. състав, изменено с Решение
№ 1377/21.06.2006г. по гр. дело № 849/2006г. на Окръжен съд гр. Пловдив, влязло
в сила на 21.06.2009г., изменено с одобрена спогодба с Протокол №
8358/30.09.2009г. на Районен съд гр. Пловдив ХІ гр. състав, да издържа свой
низходящ – дъщеря си М.М.Л., ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 14 месечни
вноски по 90 лв., общо в размер на 1260 лв., както следва – за месец юни 2011г.
не е изпълнил горното задължение в размер на 90 лв.; за месец юли 2011г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец август 2011г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец септември 2011г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец октомври 2011г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец януари 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец март 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец април 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец май 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец юни 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец юли 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец август 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец септември 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец октомври 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Л. при пряк умисъл като
форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал.
Извод за последното се прави от обстоятелството, че подсъдимия Л. е знаел за
задължението си да изплаща издръжка, доколкото доброволно се е спогодил за същото
със съдебна спогодба по гр.дело № 8358/2009 г., влязла в законна сила на
30.09.2009г.. Очевидно същият не е могъл и да не съзнава, че не изпълнява
същото в периода от 22.06.2011г. до 28.10.2012г. включително.
Ето защо, предвид така установеното от обективна и
субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия подсъдимият М.Д.Л.
– роден на ***г***, б., български гражданин, средно специално образование,
разведен, осъждан, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 22.06.2011г. до 28.10.2012г.
включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 6/2005г. по бр.
дело № 863/2005г. на Районен съд гр. Пловдив ІІІ бр. състав, изменено с Решение
№ 1377/21.06.2006г. по гр. дело № 849/2006г. на Окръжен съд гр. Пловдив, влязло
в сила на 21.06.2009г., изменено с одобрена спогодба с Протокол №
8358/30.09.2009г. на Районен съд гр. Пловдив ХІ гр. състав, да издържа свой
низходящ – дъщеря си М.М.Л., ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 14 месечни
вноски по 90 лв., общо в размер на 1260 лв., както следва – за месец юни 2011г.
не е изпълнил горното задължение в размер на 90 лв.; за месец юли 2011г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец август 2011г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец септември 2011г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец октомври 2011г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец януари 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец март 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец април 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец май 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец юни 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец юли 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец август 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец септември 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв.; за месец октомври 2012г. – не е
изпълнил задължението си в размер на 90 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Същевременно съдът намери, че подсъдимият М.Д.Л. – роден на ***г***,
б., български гражданин, средно специално образование, разведен, осъждан,
безработен, ЕГН ********** следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН за това, че по първоначално повдигнатото му обвинение, а
именно през периода от 01.10.2009г. до м. май 2011г. включително в гр. Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 6/2005г. по бр. дело № 863/2005г. на Районен
съд гр. Пловдив ІІІ бр. състав, изменено с Решение № 1377/21.06.2006г. по гр.
дело № 849/2006г. на Окръжен съд гр. Пловдив, влязло в сила на 21.06.2009г.,
изменено с одобрена спогодба с Протокол № 8358/30.09.2009г. на Районен съд гр.
Пловдив ХІ гр. състав, да издържа свой низходящ – дъщеря си М.М.Л., ЕГН **********
***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 20 месечни вноски по 90 лв., общо в размер на 1800 лв., както
и че след като е бил осъден на горното основание не е изпълнил задължението си
да издържа свой низходящ – дъщеря си М.М.Л., ЕГН ********** ***, като не е
изплатил издръжка в размер на 90 лв. за месец ноември 2011г., като не е
изплатил издръжка в размер на 90 лв. за месец декември 2011г., като не е
изплатил издръжка в размер на 90 лв. за месец февруари 2012г., предвид следното:
Както вече бе посочено, установи се, че от началото на
периода, предмет на повдигнатото обвинение, а именно - 01.10.2009г., до 22.06.2011г.,
подсъдимият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода в затворите в
гр.Пловдив и гр.Стара Загора.
Съдът намира, че в същият период, а именно - 01.10.2009г.,
до 22.06.2011г., подсъдимият Л. не консумира от субективна страна съставът на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Последното престъпление може да бъде
извършено единствено при пряк умисъл, като форма и вид на вината. Съответно,
при обективна невъзможност за даден субект да осъществява задължението си за
изплащане на издръжка, то последният макар от обективна страна да осъществява
състава на деяние по чл.183, ал.1 от НК, то липсва вина като елемент на
престъплението по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
Действително, в общия случай, липсата на парични средства от
страна на задълженото лице не може да съставлява обективна невъзможност за
изплащане задължението за издръжка, доколкото същото лице е длъжно да упражнява
правата си, включително и трудовите си такива, за да набави необходимите
средства, като бездействие в този насока е съставомерно за деянието по чл.183,
ал.1 от НК.
Въпреки горното, положението на лишения от свобода и коренно
различно. Разпоредбите на чл.78 и чл.172 – чл.175 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража нормативен регламент предвижда
организиране на трудова дейност в местата за изтърпяване на наказанията
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като целта на същата трудова дейност е поправяне на
осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Работата, която трябва да изпълняват
лишените от свобода и за която получават в съответствие с предписанията на
чл.78 от ЗИНЗС възнаграждение, се определя от администрацията на затвора и
затворническото общежитие, съобразно съществуващите възможности, като се вземат
предвид възрастта, полът, здравословното състояние и трудоспособност на
осъдените, изискванията на сигурността /охрана и режим/, професионалната
квалификация и предпочитанията на лицата. Следователно правото на труд в
местата за изтърпяване на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, не е осигурено и
гарантирано безусловно, с произтичащите от това възможности за удръжки, като
реализирането на последните е независимо от волята и желанието на лишения от
свобода. Ето защо неизпълнението
на задължение за издръжка в период, в който подсъдимият е изтърпявал наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА не може да бъде счетено за виновно такова, поради която деянието не
следва да бъде преценено като престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
Последното обстоятелство не се променя от факта, че в случая с подсъдимия Л.,
удръжки от възнаграждение за положен труд в пенетенциарно заведение, все пак са
сторени успешно за няколко месеца.
Подсъдимият Л. следва да бъде признат за
невиновен и по така повдигнатото обвинение, че не е изплатил издръжка в размер
на 90 лв. за месец ноември 2011г., в размер на 90 лв. за месец декември 2011г.,
и в размер на 90 лв. за месец февруари 2012г.. Последното противоречи на
събраните по делото доказателства, от които е видно, че същият подсъдим превел
на 08.11.2011г. – 90 лева по ИД № 20107580400019 описана на ЧСИ М. О., 08.12.2011г. – 90
лева по ИД № 20107580400019 описана на ЧСИ М. О. и на 27.02.2012г. – 90 лева по
ИД № 20107580400019 описана на ЧСИ М. О..
Съдът намира горната обвинителна теза на
РП-Пловдив за посочените три месечни вноски за принципно неправилна, неотчитаща
специфичния характер на задължението за издръжка. Явно е, че наблюдаващият
прокурор е „прехвърлил“ така описаните три месечни вноски за погасяване
задължение от период, предхождащ инкриминирания, съгласно повдигнатото
обвинение. Последното е принципно неправилно. В случая е неприложим общият
гражданско- правен принцип, съгласно който, когато длъжникът изпълни, без да
укаже кое задължение погасява, то изпълнява най-обременяващото и по правило –
най-старото задължение. Задължението за издръжка обаче има специфична цел и тя
е да задоволи текущите и непосредствени потребности на издържания от храна,
облекло и средства за набавяне на най-необходимото. Ето защо, когато подсъдимият
Л. изплаща задължението си да издържа своята дъщеря през месец ноември 2011г., месец
декември 2011г. и месец февруари 2012г., то той изпълнява това си задължение
именно за месеците ноември 2011г., декември 2011г. и февруари 2012г., а не за
периоди, отстоящи години по-рано. Едва при плащане, надвишаващо размера на
месечната вноска, би могъл да се постави въпроса за погасяване на по-стари
задължения, каквото плащане обаче, за така посочените три месеца, не е
установено.
Ето защо подсъдимият Л. следва да бъде признат за невиновен
по първоначално повдигнатото му обвинение.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Установява се, че 10.09.2015г., след
образуване на настоящото производство пред съда, но преди постановяване на
присъдата от пъвата инстанция, подсъдимият Л. внесъл по сметка на ПРС в ползва
на М.М.Л. сума в размер на 3330,00 лева, с посочено основание за плащане –
задължение за издръжка на същата свидетелка.
На следващо място, не са установени
други вредни последици за пострадалата М.М.Л. извън факта на забавяне
изплащане задължението за издръжка.
Също така, видно от справката за
съдимост, както и от писмо изх.№ 10190/2014 от 03.11.2015г., подсъдимият Л. до
момента не се е възползвал от привилегията на чл.183, ал.3 от НК.
Ето защо съдът намери, че са налице
предпоставките на чл.183, ал.3 от НК и след като бе признат за виновен, на
подсъдимият М.Д.Л. не бе наложено наказание.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимият М.Д.Л. за виновен в извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът намери, че същият следва да бъде осъден да заплати направените
разноски по досъдебното производство в размер на 150 лева по сметка на ОД на
МВР Пловдив в полза на Държавата, както и сторените в хода на делото разноски
за възнаграждение на вещото лице в размер на 15 лева по сметка на ПРС в полза
на съдебната власт.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.