Решение по дело №7829/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 267029
Дата: 14 декември 2021 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20201100507829
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа  година, в състав: 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                               мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска въззивно гражданско дело № 7829 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 30871 по описа за 2017 г. на СРС, Гражданско отделение, 43 състав, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на В.А.Л., че К.Н.Р. е собственик на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот VIII-186 с предвиждане за обществено обслужване от кв. 27 по регулационния план на гр. София, местността „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, утвърден с Решение № 545/29.07.2009 г., с площ от 1801 кв.м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ II-282, юг - улица, север - УПИ I-538, а по КККР на гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.8600.1387, с адрес: гр. София, район „Кремиковци“, местност „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, целият с площ от 1798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.8600.1467, 68134.8600.1388, 68134.8600.1370 и 68134.8600.1386. В тежест на ответника на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът е възложил сумата от 2711,69 лева, представляваща направените разноски в производството.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач А.А.К..

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство, предвид което е подал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Според жалбоподателя ищецът не е провел главно доказване на предявения иск в хода на производството пред първия съд, а последният, при груби нарушения на закона, изопачаване на действителното фактическо положение и доказателствата, е направил необосновани и грешни правни изводи в обжалвания съдебен акт. Неправилно, според въззивника, съдът е заключил, че праводателят на ищеца е придобил процесния имот в резултат на давностно владение в периода 27.12.1956 г. – 22.01.2017 г. В тази връзка се поддържа, че е била оспорена автентичността на датата на предварителния договор, като са наведени съображения, че този договор не е породил транслативен ефект, нито е поставил началото на владение за купувачите не само поради липсата на форма, а и защото към този момент продавачът не е имал право да се разпорежда с имота, т.к. вече е бил приет за член на кооперативно земеделско стопанство Враждебна. В тази връзка се поддържа, че при приемане в ТКЗС, последиците засягат всички имоти на член-кооператорите, а не само описаните в опис-декларацията към заявлението, с което е поискано приемане в кооперацията.

На следващо място се поддържа, че съдът е допуснал грубо нарушение на материалния закон, приемайки, че придобивна давност в посочния период е текла. Обръща се внимание на обстоятелството, че решението за възстановяване на собствеността е постановено след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. В конкретния случай това би било възможно едва след 10.07.2007 г., но до смъртта на наследодателя на ищеца не е бил изтекъл 10-годишен срок, с оглед което имотът не е бил придобит по давност.

Оспорва се правилността на изводите на съда относно липсващото решение на ОСЗ – Враждебна, като в тази връзка се сочи, че решението не е могло да бъде открито и представено по делото, но последното не означава, че то не е съществувало – същото е било представено и описано от нотариуса, изповядал сделката на 05.11.2008 г. Със същото продавачът С.И.се е легитимирала пред нотариуса като собственик на имота. На основание същото решение е била открита партида и е издадено удостоверение за данъчна оценка за имота. Видно от номерацията и сигнатурата на преписката било, че решението е било издадено по номера на преписката за възстановяване на имотите на К.Ф., но носело допълнително и буква „С“ /от името на С.И./. В тази връзка жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, доколкото ответникът не е имал вина за липсата на документа. В случая по делото са били събрани гласни доказателствени средства за наличието и съдържанието на решението за въстановяване /показанията на св. А.М./.

Неправилно според жалбоподателя на следващо място съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Н.Г., която се явявала заинтересовано от изхода на спора лице.

Наведени са оплаквания и за това, че първият съд е игнорирал част от събраните по делото доказателства и достигнал до извод за придобиване на имота по давност в резултат от непрекъснато и несмущавано владение от страна на ищеца и неговия праводател. От приетите като писмени доказателства в производството постановление от 29.07.1994 г. на нотариус Б.и пълномощно с нотариална заверка на подписите № 872/14.03.2001 г. на нотариус Д.се установявало, че чичото на ищеца /брат на баща му/ не се е дезинересирал от имота, както се твърдяло в исковата молба. Нещо повече, от мотивите на решението не е станало ясно защо съдът е признал право на собственост на ищеца върху целия имот, доколкото неговият наследодател е имал и друг наследник, а в производството не е било установено наличието на уговорки между наследниците на Н.Р.Н..

Поддържа се още, че с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за придобиване на имота с кратка давност. За третото лице помагач А.К., придобил имота през 2010 г., също е била изтекла кратката придобивна давност до продажбата му през 2017 г. на ответника. Още повече със свидетелски показания в производството е било установено, че праводателят на ищеца в последните 2-3 години преди смъртта му е изоставил имота, което е довело до изгубване на владението върху същия.

В обобщение на заявените с жалбата доводи е отправено искане въззивният съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата. В проведеното окрито заседание пред въззивния съд въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената срещу решението въззивна жалба.

Третото лице помагач е изразило становище за основателност на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

С исковата молба ищецът твърди,  че е собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за продажба от 27.12.1956 г., както и  изтекла в периода 1956 г. – 2017 г. в полза на праводателя му придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот и наследствено правоприемство.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск с твърдения, че е собственик на процесния имот, който е придобил въз основа на договор за покупко-продажба, сключен през 2017 г., сключен с праводателя му, а последният е придобил имота през 2010 г. Позовал се е на изтекла в полза на праводателите му придобивна давност в периода 2007 г. – 2017 г.

 По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот с посочена в същия дата на сключване 27.12.1956 г., съгласно койтo К.Ф. е продал на Н.Р.Н. и на Б.Р.Н. недвижим имот, находящ се в с. Враждебна, местността „Кантона – Бараката“, цялата с площ около 1,5  дка при съседи: С.С., Н.Е., Ботевградско шосе и С.Е., за сумата от 3000 лева, която е предвидено да се заплати по следния начин: при подписване на договора 100 лева /капаро/, а остатъкът - до изповядване на сделката по нотариален ред. Съгласно договора продавачът се е задължил да снабди купувачите с нотариален акт за собственост в тригодишен срок от подписване на договора. В договора е записано, че купувачите са встъпили във владение на имота при сключване на договора.

Видно е от съдържанието на представеното по делото удостоверение за наследници, изх. № 197/30.03.2017 г., издадено от СО, район „Триадица“, че Н.Р.Н. е починал на 22.01.2017 г. и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Е.Е.Н.и син К.Н.Р..

По делото е представена служебна бележка от 18.11.1993 г., издадена от ТОА „Кремиковци“ – кметство Враждебна и подписана от кметски пълномощник, съгласно която имот от 1,5 дка при съседи С.Т., Н.В., Бот. Шосе и С.Т. в местността „Кантона“ – кв. Враждебна няма държавен или общински произход.

            Представена е и служебна бележка от 19.04.1994 г., издадена от ОбПК „Кремиковци“, относно това, че Б.Р.Н. и Н.Р.Н. нямат подадени заявления за възстановяване право на собственост върху земеделски земи по ЗСПЗЗ. За имот с пл. № 186, к.лист 303, заснет през 1989 г към посочения момент не е било предявено искане за възстановяването му като земеделска земя.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том Х, рег. № 34368, дело № 1862/2008 г. С.Д.И.е продала на В. П.А. следния свой собствен недвижим имот: нива, пета категория, с площ от 2,032 дка, съставляваща имот № 000139 по картата на землището на с. Враждебна, местността „Кантона“, гр. София, Столична община, при съседи: имот № 000187; имот № 000321, имот № 120169, имот № 000121, за сумата от 20 000 лева. При съставяне на докумнта, съгласно изричното отбелязване в нотариалния акт на нотариуса са били представени: Решение № 4176С от 10.07.2007 г. на ОСЗГ, СО – район Кремиковци, както и скица № Ф02747 от 06.10.2008 г. на ОСЗ, СО – район „Кремиковци“.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.04.2009 г., за който е бил съставен нотариален акт № 157, том II, рег. № 10424, дело № 343/2009 г., В. П.А. и Д.Н.А.са продали на В.Г.М.придобития по време на брака на продавачите недвижим имот, а именно: нива, пета категория, с площ от 2,032 дка, съставляваща имот № 000139 по картата на землището на с. Враждебна, местността „Кантона“, с ЕКАТТЕ 99136, гр. София, Столична община, при съседи: имот № 000187; имот № 000321, имот № 120169, имот № 000121, за сумата от 25 000 лева.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2010 г., за който е бил съставен нотариален акт № 21, том VIII, рег. № 37270, дело № 1389/2010 г., В.Г.М.е продал на А.А.К. следния недвижим имот, а именно: нива, пета категория, с площ от 2,032 дка, съставляваща имот № 000139 по картата на землището на с. Враждебна, местността „Кантона“, с ЕКАТТЕ 99136, гр. София, Столична община, при съседи: имот № 000187; имот № 000321, мимот № 120169, имот № 000121, за сумата от 25 000 лева.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том I, рег. № 4198, дело № 27/28.03.2017 г. А.А.К. е продал на В.А.Л. следния недвижим имот, придобит със заповед № РКР17-РД09-31/13.02.2017 г. на кмета на СО, район „Кремиковци“, издадена на основание чл. 16, ал. 5, изр. 2 ЗУТ и чл. 46, ал. 4 ЗМСМА, заповед № РД-09-1423/05.12.2012 г. на кмета на СО във връзка с решение № 545 по протокол № 45/29.07.2009 г., т.56 на СОС, с което е приет ЗРП на местност „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, район „Кремиковци“, гр. София, вписана в Слубжа по вписванията под акт № 128, том XXVI, д. № 8643, вх. рег. № 12653 от 13.03.2017 г., а именно: УПИ VIII-186 с предвиждане за обществено обслужване от кв. 27 по регулационния план на гр. София, местността „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, утвърден с Решение № 545/29.07.2009 г., с площ от 1801 кв. м., при съседи: от запад – улица, изток – УПИ II-282, юг – улица, север – УПИ I-538, който имот е заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София като поземлен имот с идентификатор 68134.8600.1387, адрес: гр. София, район „Кремиковци“, местност „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, бул. „Ботевградско шосе“, целият с площ 1798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: 68134.8600.191, номер по предходен план: кв. 27, парцел VIII-186; при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№: 68134.8600.1467, 6814.8600.1388, 68134.8600.1370, 68134.8600.1386, за сумата от 35 000 лева.

Представена е заповед № РКР17-РД09-31/13.02.2017 г. на кмета на район „Кремиковци“, с която на основание чл. 16, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, чл. 46, ал. 4 ЗМСМА на А.А.К. като собственик на бивш поземлен имот № 000139, ЕКАТТЕ 99136, м. „Кантона“, район „Кремиковци“ по плана на м. „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, е определен УПИ VIII-186 „за обществено обслужване“, кв. 27, м. „Голямата локва“ – Търговски парк „София“ с площ 1801 кв.м. при съседи: от запад – улица, изток – УПИ II-282, юг – улица, север – УПИ I-538, който имот е заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София като поземлен имот с идентификатор 68134.8600.1387, с площ 1798 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№: 68134.8600.1467, 6814.8600.1388, 68134.8600.1370, 68134.8600.1386.

С писмо, изх. № РД-12-02-6096/22.05.2019 г., началникът на ОСЗ – Източна, е уведомил съда, че издаденото решение № 4176С/10.07.2007 г. не се съхранява по реституционната преписка. В базата данни също не се съхранява такова решение, с оглед което същото не се представя и в препис. Съгласно писмото службата не разполага с информация по каква причина решението липсва.

В хода на производството пред районния съд е била представена преписката по подадено на 03.08.1992 г. заявление на наследниците на К.Ф. за възстановяване в стари реални граници на замеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ.

В преписката се съдържа и заявление-декларация, подадено през 1957 г. от К.Ф. до председателя на ТКЗС, с. Враждебна, София, за приемане в кооперативното земеделско стопанство в с. Враждебна, като е заявил, че при влизането му в стопанството ще внесе всичката обработвана от домакинството му земя.

По преписката е приложено заявление, вх. № 4176/03.08.1992 г., подадено от Р.И.Д., като наследник на К.П.Ф., с която е заявено искането за въстановяване на собствеността върху земеделски земи, собственост на наследодателя. Видно е, че в местността „Кантоно“ са заявени за възстановяване 5дка земеделски земи.

Видно е от съдържанието на решение № 4176/12.05.1999 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Враждебна, че е признато право на собственост на наследниците на К.П.Ф. на нива от 5дка, IV категория, находящ се в землището на с. Враждебна, местността „Кантона“, заявен с пореден № 2 от заявлението за възстановяване и установен с опис-декларацията от 1957 г.

Сред приложените по преписката документи се съдържа скица № Ф02747/06.10.2008 г. на имот с № 000139 в землището на Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, СО, район „Кремиковци“. В същата е посочено, че имотът е собственост на С.Д.И.съгласно решение № 4176С от 10.07.2007 г., площ на имота 2,032 дка, начин на трайно ползване – нива, пета категория. Съгласно същата имотът се намира в местността „Кантона“ при граници и съседи: № 00187, 000321, 120169, 000121.

Приложена е още справка за пълната история на имот № 000139/04.06.2018 г., съгласно която правото на собственост върху имота е бил възстановено в стари реални граници по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ с решение № 4176С от 10.07.2007 г., издадено от ОСЗГ „Кремиковци“. Посочено е още, че имот № 000139 е получен от обединяването на иот № 000126 и имот № 000132.

Установява се също така от съдържащото се по , че С.Д.И.е сред наследниците на К.П.Ф., починал през 1962 г.

По делото е представена и преписка, образувана по заявление, рег. № РКР16-5Р94-1730/24.10.2016 г., за издаване на заповед за индивидуализация на имот на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ, подадено от К.Н.Р., чрез пълномощник Н.Г., относно поземлен имот № 186, к.лист 303/1989 г., местност „Кантона – Бараката“, Враждебна.

Част от материалите по тази преписка е постановление от 29.07.1994 г. по нот.дело № 1730/1993 г., с което нoтариусът не е признал Н.Р.Н. и Б.Р.Н. за собственици по давност на неурегулирано дворно място от 2040 кв.м., находящо се в землището на гр. София, м. „Нова Враждебна“, съставляващо имот с пл. № 186, нанесен на к.лист № 303 през 1989 г., бивша местност „Кантона – Бараката“. В това постановление се съдържа констатация на нотариуса, че към посочения момент /1994 г./ за имота не е имало подадено заявление за възстановяване, нито от молителите в нотариалното производство, нито от други лица. Молителите не са били признати за собственици на имота, тъй като нотариусът е приел, че върху земята е било учредено право на кооперативно земеползване.

По преписката е предстaвена и скица копие от неодобрен кадастрален план за неурегулиран недвижим имот от 16.03.1992 г., съгласно която имотът е бил заснет през 1989 г. с пл. № 186 и нанесен на к.лист № 303. Отбелязано е, че съгласно договор за покупко-продажба от 27.12.1956 г. е собственост на Н.и Б.Р.Н..

По същата преписка се съдържат следните пълномощни с нотариално заверени подписи на упълномощителите по същите:

-         пълномощно от 14.03.2001 г., по силата на което Н.Р.Н. и Б.Р.Н. са упълномощили К.Н.Р. да ги представлява пред нотариус по образуваното по тяхна молба-декларация нотариално дело по обстоятелствена проверка за придобиване правото на собственост по давност върху имот с пл. № 186, наненсен на к.лист № 303 през 1989 г., бивша местност „Кантона – Бараката“ с площ от 2040 кв.м., както и пред данъчни власти, общинска администрация, технически служби и др.;

-         пълномощно от 07.10.2016 г., с което К.Н.Р. е упълномощил Н.Д.Г.да го представлява пред всички държавни, общински, административни и финансови институции, нотариуси, физически и юридически лица, във връзка с провеждане на процедура по чл. 587 ГПК, вр. чл. 79 ЗС относно същия недвижим имот /пл. № 186/.

Със заповед № РКР17-РД09-31/13.02.2017 г. на кмета на район „Кремиковци“, влязла в сила на 28.02.2017 г., на основание чл. 16, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, чл. 46, ал. 4 ЗМСМА на А.А.К. като собственик на бивш поземлен имот № 000139, ЕКАТТЕ 99136, м. „Кантона“, район „Кремиковци“ по плана на м. „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, е определен УПИ VIII-186 „за обществено обслужване“, кв. 27, м. „Голямата локва“ – Търговски парк „София“ с площ 1801 кв.м. при съседи: от запад – улица, изток – УПИ II-282, юг – улица, север – УПИ I-538, който имот е заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София като поземлен имот с идентификатор 68134.8600.1387, с площ 1798 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№: 68134.8600.1467, 6814.8600.1388, 68134.8600.1370, 68134.8600.1386.

В откритото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 25.06.2019 г., е представен в оригинал договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.1956 г., като съдът е констатирал, че документът съдържа отбелязване, че е препис, а след положените за купувач и продавач подписи се съдържа съкращение „п“ и има ръкописно изписване на име и фамилия срещу подписите, а на свидетел е отбелязано „не се чете“. На гърба на документа е отразено, че подписаният втори нотариус при Софийски районен съд „засвидетелствува верността на преписа“. Печатът е от дата 16.06.1957 г., рег. № 4236.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

Съгласно показанията на свидетеля Н.Г., живееща на съшружески начала с ищеца от 25 години, имотът е бил закупен през 1956 г. на името на бащата и чичото на ищеца. След закупуването според показанията имотът е ползван от бащата на ищеца и неговата майка /баба на ищеца/ Д.. Съгласно показанията за период от 23 години назад във времето, от когато са личните впечатления на свидетелката, имотът е ползван и обработван от Н.Н. /бащата на ищеца/ с помощта на ищеца, свидетелката също е ходила да помага. Имотът е бил ограден с жив плет и имало порта. В имота наследодателят на ищеца е засаждал зеленчуци, грижел се за овощните дръвчета. Имотът имал собствен водоизточник – кладенец с помпа. Според показанията на този свидетел, след като бащата на ищецът починал, подали документи в общината и тогава разбрали, че имотът е бил продаден няколко пъти. През последните две години имотът бил заринат със строителни отпадъци и водоизточникът не се ползвал.

Съгласно показанията на свидетеля К.З., син на свидетелката Г., ищецът живеел с майката на свидетеля от 1994 г. – 1995 г. Този свидетел също е посочил, че имотът е бил ограден с жив плет и е имал порта. Бащата на ищеца е садил градина в имота, имало и овощни дръвчета. В имота имало и собствен водоизточник. В имота ходел Н., бащата на ищеца, който се придвижвал с кола дотам. Според този свидетел оградата на имота я е нямало от 3-4 години, фургонът, разположен в имота, бил откраднат преди 5 години, открадната била и портата. Според показанията в имота се е ходело от време на време да се подрязват дръвчетата, докато започнали кражбите.

От показанията на свидетеля Д.П., приятел на третото лице помагач А.К., след като К. закупил имота в кв. Враждебна преди около 10 години, се похвалил на свидетеля. Според този свидетел имотът е голям, над декар, с квадратна форма. Имотът е бил ограден само от източната страна от оградата на съседния имот, от запад не е бил ограден, а от север е бил ограден с мрежа. След като К. го купил, имотът бил почистен, тъй като бил в окаяно състояние - обрасъл с дървета, акации, люляци. Имало и един голям орех. Според свидетеля по няколко пъти в годината имотът се почиствал, но иначе не се ползвал. Имотът бил земеделски, а през 2016 г. К. задвижил процедура за урегулирането му. След като имотът придобил статут на урегулиран, К. решил, че ще го продаде. Свидетелят не е виждал други хора в имота.

Съгласно показанията на свидетеля К.Н., който се запознал с А.К. при първото почистване на имота във Враждебна през 2011 г., същият се намира на бул. „Ботевградско шосе“, има квадратна форма и е с площ от около 2 дка. Описва състоянието на имота при първото си посещение като пущинак, обрасъл с люляци, храсти, бурени, шипки, необработван имот. Имало и един орех, който оставили. В продължение на 5 и повече години ходели в имота по 2-3 пъти годишно, за да го почистват. Имотът не се ползвал за нищо. Свидетелят не е виждал други лица в имота. Според него не е имало ток и вода в имота, тъй като при посещанията си носели вода.

Пред първия съд е разпитан и свидетелят К.Н.. Съгласно показанията на този свидетел преди 2 години ответникът го извикал да отиде в имота с багер, за да се почисти. Мястото било обрасло, имало някакви дървета, по спомен на свидетеля - брезички. Ограда имало само от източната страна, а от другите страни свидетелят не помни имотът да е бил ограден. Имотът бил равен, но под нивото на пътя. Докарали строителни отпадъци, за да го насипят. Ответникът искал да ползва имота за склад за дърва, но според свидетеля имотът не се ползвал за нищо.

В хода на съдебното дирене, проведено в първоинстанционното производство, е изслушано заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съгласно което процесният имот е поземлен имот с идентификатор 68134.8600.1387 съгласно действащата кадастрална карта на кв. Враждебна. Площта му е 1798 кв.м. Върху комбинираната скица към експертизата е изчертан и надписан с черни линии и цифри, допълнително означен по цифрите 1,2,3,4,5,6,1. Експертът е посочил, че решение № 4176С/10.07.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“ липсва в материалите по делото. Същото е описано в скица № Ф02747/06.10.2008 г. и е посочено като основание за издаване на скицата. Имотът, означен на тази скица, издадена от ОСЗ, съгласно заключението е графично идентичен с процесния. Вещото лице е обсъждало в експертизата заявление, подадено от С.Д.И.от 18.08.2017 г. относно имот в м. „Кантона“ с площ от 5дка, който се намира далеч от процесния имот. Констатирано е, че именно за този имот е издадена скицата, като според експертът това е имот, различен от процесния.   

На следващо място, вещото лице е посочило, че за първи път процесният имот е нанесен в неодобрения кадастрален план на гр. София, кв. „Нова Враждебна“ през 1989 г. като имот с пл. № 186, к.л. 303 с площ от 2040 кв.м. Като основание за издаване на скицата е посочен договор за покупко-продажба от 1956 г., съответно като собственици са били посочени Н.и Б.Р.Н.. Имотът е бил със статут на земеделска земя. Към 1999 г. – 2000 г., когато е бил одобрен планът за земеразделяне, а по-късно и картата на възстановената собственост на землището на с. Враждебна, процесният имот е бил част от имот с номер по плана 000123 с площ от 12,402 дка. Имот 000123 е бил записан в регистъра на собствениците с НТП „други терени без определено стопанско предназначение, земеделски земи“. Този имот (000123) е бил отделен още по картата на зоните по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, като имот, който не е бил предназначен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В първоначалната кадастрална карта на кв. Враждебна имот с пл. № 186 по плана от 1989 г. е бил означен като поземлен имот с номер 68134.8600.186 с площ 2092 кв.м. и е бил записан на името на Н.и Б.Р.Н..

Подробният устройствен план за м. „Голямата локва – Търговски парк“ е изработен и одобрен по реда на чл. 16 ЗУТ с решение № 545 по протокол № 45/29.07.2009 г., т.  56 на СОС, изменен със заповед № РД-09-50-977/05.11.2012 г. на главния архитект на СО. За този имот е отреден УПИ ХIII-186, кв. 27, с площ 1801 кв.м. С този акт процесният имот е включен в границите на урбанизираната територия. За този имот е и издаденият и представен по делото нотариален акт № 46/28.03.2017 г. Този УПИ е и ПИ с идентификатор 68134.8600.1387 с площ 1798 кв.м.

Пред първия съд е прието заключението и по съдебно-графическата експертиза, съгласно което подписите, положени за продавач и за купувач в представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот – нива от 27.12.1956 г. са изпълнени от К.П.Ф., Н.Р.Н. и Б.Р.Н.. В оригинала на договора липсва химическа интервенция в подписите и почерка, съдържащи се на първата страница на договора, както и на гърба на същия в областта на нотариалното удостоверяване. Липсват данни за допълване на машинописния текст на договора.

 Във връзка с неуспешните опити по делото като писмено доказателство да бъде представено решение № 4176С/01.07.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“ са изслушани свидетелските показания на св. А.М., приятелка на сина на С.Д.И.. Съгласно същите свидетелката е придружавала С.И.при посещенията ѝ в Поземлената комисия във връзка с възстановяването на имот на бул. „Ботевградско шосе“ във Враждебна, наследство на С.И.от нейната майка, която пък го е наследила от своя баща. Свидетелката е виждала имота много пъти. Имотът е бил обработван от родителите на С.И.до внасянето му в ТКЗС. Съгласно показанията С.И.е получила решение за въстановяване на този конкретен имот, като решението е касаело само този имот в местността „Кантона – Бараките“. След като имотът е бил възстановен, семейството взело решение да го продаде, като сделката се осъществила в едногодишен срок от възстановяването. При изповядване на сделката нотариусът поискал документите в оригинал, като свидетелката не си спомня оригиналът на решението да е бил върнат. Търсили решението във връзка с делото, но не го открили.

            При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното по предявения установителен иск за собственост:

Настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. По същия в тежест на ищеца, който твърди, че е единствен собственик на процесния недвижим имот е да докаже, че правото на собственост върху целия имот е било придобито от неговия наследодател на заявените правни основания – договор за покупко-продажба, а в условията на евентуалност придобивна давност, както и че е единствен наследник на своя праводател, доколкото заявеното искане е да бъде признат за изключителен собственик на имота. В тежест на ответника е да установи основателността на своите възражения, а именно, че е придобил правото на собственост по силата на сключените договори за покупко-продажба, евентуално с изтичането на кратка петгодишна давност, изтекла в полза на неговия праводател.

След съвкупна преценка и задълбочен анализ на формираната в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност настоящият състав на съда приема следното:

В настоящия случай ищецът твърди, че правото на собственост върху имота е било придобито по силата на предварителен договор за покупко-продажба, сключен през 1956 г. В тази връзка следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че с оглед липсата на вещно-прехвърлително действие на сключения предварителен договор, то и правото на собственост върху имота не е било придобито от приобретателите въз основа на същия.

По делото обаче е установено, че по силата на сключения между К.Ф., от една страна, и Н.Н. и Б.Н., от друга, владението върху процесния недвижим имот е било предадено още със сключването му. Макар предварителният договор като частен документ да не се ползва с достоверна дата по отношение на трети за същия лица, следва да се посочи, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, настоящият състав на съда приема, че договорът е бил сключен, съответно владение върху имота е било установено от купувачите по предварителния договора, преди приемането на К.Ф. за член на кооперативното стопанство, респективно преди имотите на това лица да са внесени в ТКЗС.

Ето защо и в настоящия случай, доколкото се касае за земеделска земя извън строителните граници на населените места, не е била налице забрана за придобиване на имота по давност. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че процесният имот е бил включен в ТКЗС. Същият не е описан в заявлението за приемане на К.Ф. за член на стопанството. По делото е установено, че имотът за първи път е бил нанесен в неодобрения кадастрален план през 1989 г. като собственост на приобретателите по предварителния договор. Също така е установено, че имотът не е имал държавен или общински произход, нито е бил заявен за възстановяване към 1994 г., не е бил включен нито в плана за земеразделяне, нито в картата на възстановената собственост /съгласно заключението на СТЕ/ и не е бил предвиден като имот, подлежащ на реституция. Нещо повече, от писмените доказателства по делото е видно, че заявен за възстановяване от наследниците на К.Ф. имот в местността „Кантона“ е била нива с площ от 5дка, която съгласно заключението на СТЕ е различна от процесния имот.

Съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.  

Ето защо и според състава на въззивния съд по отношение на процесния имот не е действала забрана за придобиването му по давност, както неоснователно се твърди с въззивната жалба /в този см. Решение № 942 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2967/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК, Определение № 440 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2010 г., I г. о., ГК и др./.

С Определение № 440 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2010 г., I г. о., ГК, изрично е прието, че от гледна точка на законодателството преди ЗСПЗЗ, земеделски земи, върху които кооператори преди влизането им в ТКЗС са предали владението на трети лица въз основа на предварителен договор за продажба, се считат внесени в ТКЗС /т. 5 на ППВС № 8/1980 г./ и следователно върху тях възниква право на кооперативно земеползване. Тези земи се считат за социалистическа собственост по смисъла на чл. 86 от ЗС /преди изменението му с ДВ бр. 31/1990 г./ и не могат да се придобиват по давност. От гледна точка на ЗСПЗЗ обаче, тези земи са придобити по давност от купувачите по предварителния договор, ако те също са станали членове на ТКЗС, тъй като съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тези земи следва да се възстановят не на бившия собственик, а на купувача по предварителния договор - т. е. ЗСПЗЗ зачита както предварителния договор като основание за владение на имота, така и последвалото владение, макар то да не е било върху конкретния имот, а общо в рамките на блоковете на ТКЗС. На още по-голямо основание това ново виждане на законодателя следва да се отнесе към тези земеделски земи, предмет на предварителен договор, които никога не са били включени реално в блок на ТКЗС и върху които купувачът по предварителния договор е осъществявал непрекъснато владение до влизане в сила на ЗСПЗЗ. Ето защо и съставът на въззивния съд приема, че не е била налице забрана имотът да бъде придобит по давност, както се поддържа с въззивната жалба.

От събраните в хода на производството доказателства, в това число и свидетелските показания на свидетелите Г. и З.и при прилагане презумпцията на чл. 69 ЗС правилно решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че наследодателят на ищеца е владял имота за себе си с намерението да придобие собствеността върху същия. В отговор на заявените с жалбата оплаквания, че първият съд не е следвало да кредитира показанията на тези свидетели, като заинтересовани от изхода на спора, въззивният съд приема, че свидетелските показания в тази част се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства, от които се установява, че приобретателите по предварителния договор са манифестирали намерението си да се легитимират като собственици на имота с опитите си да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост, като са инициирали производство пред нотариус през 1994 г. и след това през 2001 г., като във връзка с последното са упълномощили ищеца да ги представлява пред нотариуса и други държавни органи.

С оглед изложеното не са налице основания съдът да не даде вяра на показанията на тези двама свидетели, тъй като същите пресъздават личните впечатления на разпитаните лица в период от повече от 20 години преди депозирането им пред съда, последователни са и не на последно място се подкрепят от други събрани в производството писмени доказателства, посочени и по-горе. Във връзка с оплакванията в жалбата и предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът намира за необходимо да посочи, че в трайната съдебна практика се приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за дискредитирането на свидетелски показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.   

По изложените съображения съдът приема, че по делото е установено, че наследодателят на ответника сам е упражнявал фактическата власт върху имота, в това число и във времето след упълномощаването на ищеца от двамата приобретатели по предварителния договор /Н.Р. Н. и Б.Р. Н./ да ги представлява пред нотариус в производство по обстоятелствена проверка през 2001 г. Доколкото не е налице основание за изключване действието на презумпцията на чл. 69 ЗС в настоящото производство, то и следва да се приеме, че имотът е придобит по давност от Н.Р.Н., който е владял същия от момента на предаването му по силата на сключения предварителен договор до смъртта му 22.01.2017 г.

Съгласно разрешението, дадено с т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2012 г. ВКС, ОСГК, правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност.

Тук е мястото съдът да отбележи, че ищецът е легитимиран да се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, но само до размера на своята наследствена квота от наследството на своя праводател. От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници на Н.Р.Н. е установено, че освен ищеца, починалият е оставил за свой наследник и преживяла съпруга – Е.Е.Н.. В хода на производството не са ангажирани твърдения и доказателства от страна на ищеца правото на другия наследник на общия им наследодател да е преминало в неговия патримониум и същият да е легитимиран да упражни правото на позоваване на изтекла придобивна давност от името и за сметка на преживялата съпруга. Ето защо и като е уважил предявения иск за целия недвижим имот, първият съд е допуснал нарушение на материалния закон. Ищецът като сънаследник е материалнолегитимиран да се позове на придобивна давност само за Ѕ идеална част от имота. За останалата Ѕ идеална част искът е неоснователен, доколкото макар да твърди, че е единствен собственик на имота, тези твърдения се опровергават от представеното по делото удостоверение за наследници на починалия Н.Н.. В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено по изложените съображения.

Неоснователни са всички останали оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба, подадена от ответника. По делото не е представено липсващото решение, с което ответникът твърди имотът да е бил реституиран на С.И.. Макар липсата на документа да не е по причина поведението на страната и в тази връзка да са събрани гласни доказателствени средства, от показанията на свидетелката М.не се установява пълно и главно съдържанието на това решение и че със същото е възстановено правото на собственост точно върху процесния имот. Дори да се приеме, че решението се отнася до същия имот, по-напред в съдът изложи съображения защо приема, че не е била налице забрана имотът да бъде придобит по давност.

Като правилни следва да бъдат оценени изводите на първия съд, съдържащи се в мотивите на обжалвания съдебен акт, относно наведеното от ответника възражение за придобиване на имота с изтичането на кратка петгодишна давност от праводателя на ответника и трето лице помагач в производството. По делото не е установено, че по силата на сключените в периода 2008 г. – 2017 г. поредица от договори за покупко-продажба правото на собственост върху процесния имот е било прехвърлено. От анагажираните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.П., К.Н. и К.Н. не се установява упражняване на владение върху имота, въз основа на което имотът да е бил придобит по давност. Както правилно е отбелязано в мотивите на обжалваното решение, показанията на тези свидетели са противоречиви. Изрично в показанията си Д. П.и К.Н. са твърдели, че имотът не е ползван за нищо, а само е почистван няколко пъти годишно. Същевременно в показанията си свидетелят К.Н. е посочил, че когато е отишъл да почисти имота, мястото е било обрасло, имало някакви дървета – брезички, което противеречи на твърденията на другите двама свидетели за редовно почистване на имота и изрязване на дърветата в същия. Според въззивния състав на съда ответникът не е установил в производството възражението си, че е собственик на имота на заявените основания, както неоснователно се поддържа с жалбата.  

 По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ищецът е собственик на Ѕ идеална част от недвижимия имот, с оглед липсата на материалноправна легитимация и в тази част претенцията му да бъде отхвърена, а за останалата Ѕ идеална част съдебният акт следва да бъде потвърден. 

Относно разноските по делото:

 При този изход от спора – частична основателност на въззивната жалба, правото на присъждане на разноски принадлежи и на двете страни по спора, като първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и в частта за разноските.

Следващите се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца разноски са в размер на 1355,85 лева, с оглед което решението на първия съд следва да се отмени в частта за сумата над 2711,69 лева до посочения размер. Ответникът е направил разноски в тази фаза на производството в размер на 3500 лева – заплатено в полза на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение. От страна на ищеца своевременно е заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора, както и обема на процесуални усилия, извършени в защита интереса на страната, разноските, които се следват на страната, следва да бъдат намалени до сумата от 2500 лева. С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника за производството пред СРС следва да се присъди сумата от 1250 лева.

Във въззивното производство сторените от въззивника разноски са както следва: 201,35 лева за държавна такса и 2500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззиваемия, е основателно. С оглед установения в чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум съдът приема, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 2000 лева. С оглед изхода от спора в тежест на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложи сумата от 1100,68 лева. Въззиваемият не претендира разноски за тази фаза на производството.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 30871 по описа за 2017 г. на СРС, I Гражданско отделение, 43 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на В.А.Л.,           ЕГН **********, че К.Н.Р., ЕГН **********, е собственик на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност на Ѕ идеална част от следния недвижимия имот: урегулиран поземлен имот VIII-186 с предвиждане за обществено обслужване от кв. 27 по регулационния план на гр. София, местността „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, утвърден с Решение № 545/29.07.2009 г., с площ от 1801 кв.м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ II-282, юг - улица, север - УПИ I-538, а по КККР на гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.8600.1387, с адрес: гр. София, район „Кремиковци“, местност „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, целият с площ от 1798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.8600.1467, 68134.8600.1388, 68134.8600.1370 и 68134.8600.1386, както и в частта за разноските, с която в тежест на ответника е възложена сумата над 1355,85 лева до присъдения с решението размер от 2711,69 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на В.А.Л., ЕГН **********, че К.Н.Р., ЕГН **********, е собственик на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност в полза на Н.Р.Н. на Ѕ идеална част от следния недвижимия имот: урегулиран поземлен имот VIII-186 с предвиждане за обществено обслужване от кв. 27 по регулационния план на гр. София, местността „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, утвърден с Решение № 545/29.07.2009 г., с площ от 1801 кв.м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ II-282, юг - улица, север - УПИ I-538, а по КККР на гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.8600.1387, с адрес: гр. София, район „Кремиковци“, местност „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, целият с площ от 1798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.8600.1467, 68134.8600.1388, 68134.8600.1370 и 68134.8600.1386.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 30871 по описа за 2017 г. на СРС, Гражданско отделение, 43 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на В.А.Л., ЕГН **********, че К.Н.Р., ЕГН **********, е собственик на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност на Ѕ идеална част от следния недвижимия имот: урегулиран поземлен имот VIII-186 с предвиждане за обществено обслужване от кв. 27 по регулационния план на гр. София, местността „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, утвърден с Решение № 545/29.07.2009 г., с площ от 1801 кв.м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ II-282, юг - улица, север - УПИ I-538, а по КККР на гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.8600.1387, с адрес: гр. София, район „Кремиковци“, местност „Голямата локва“ – Търговски парк „София“, целият с площ от 1798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.8600.1467, 68134.8600.1388, 68134.8600.1370 и 68134.8600.1386.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Н.Р., ЕГН **********, да заплати на В.А.Л., ЕГН **********, сумата от 1250 лева, представляваща разноски за производството пред СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.Н.Р., ЕГН **********, да заплати на В.А.Л., ЕГН **********, сумата от 1100,68 лева, представляваща разноски за производството пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач А.А.К..

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                

 

                                                                                                               2.