РЕШЕНИЕ
№
1852
гр. Пловдив, 26.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря Х.Н., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1705 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 197 и сл. от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на
"ХАММЪР КЪМПАНИ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителите С.В.П., Е.Х.П. и С.В.А., против
Решение № 211/30.05.2022г., издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, с
което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНПОМ) с изх. № С220016-023-0001372/16.05.2022 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност на постановлението. Твърди се липса на мотиви в
решението на директора на ТД на НАП. Изложени са доводи, че ревизионното
производство е спряно и 5 дни след това са предприети принудителни
обезпечителни мерки. Според жалбоподателя спирането на ревизионното
производство изключва извършването на всякакви действия спрямо дружеството,
като такива могат да се извършват след възобновяването му. Направено е
възражение срещу определянето на предполагаемия размер на бъдещото публично
задължение. Твърди се, че не са посочени конкретни факти и обстоятелства, че
действително ще бъде затруднено събирането на задълженията след тяхното
установяване. Иска се отмяна на решението и отмяна на Постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С220016-023-0001372/16.05.2022
г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив.
Ответникът по жалбата –
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата.
За допустимостта:
Процесното постановление е обжалвано, в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Постановеното от
Директора на ТД на НАП гр.Пловдив решение е изпратено на жалбоподателя с писмо
изх.№ от 30.05.2022г., като видно от приложеното на лист 58 по делото известие
за доставяне, решението е връчено на 10.06.2022г., а жалбата
е подадена чрез ответния орган на 16.06.2022г., следователно жалбата е подадена
в срок, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
От
фактическа страна е установено, следното:
Със ЗВР № Р-16001622000114-020-001/11.01.2022
г. (лист 55) е възложено извършване на ревизия на "ХАММЪР КЪМПАНИ"
ООД за установяване на задължения по ЗДДС за периода от 01.09.2021г. до
30.11.2021г. Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16001622000114-020-002/03.02.2022 г. (лист 60) е променен обхвата на
ревизията като е включен и периода от 01.12.2019г. до 31.08.2021г. за
установяване на задължения по ЗДДС.
В хода на същото
производство от ръководителя на ревизията е направено искане №
Р-16001622000114-039-001/10.05.2022 г. до дирекция "Събиране" в ТД на
НАП – Пловдив (лист 39) да бъдат наложени спрямо "ХАММЪР КЪМПАНИ" ООД
предварителни обезпечителни мерки за задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на възложената ревизия, в предполагаем размер от 140 000 лв., от които
125 000 лв. – главница и 15 000 лв. – лихви.
Въз основа на направеното искане, публичен
изпълнител е приел, че събирането на публичните вземания ще бъде затруднено,
поради което с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
изх. № C220016-023-0001372/16.05.2022 г., на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложил запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги - РАЙФАЙЗЕНБАНК за
сумата от 140 000 лева.
За обезпечителните мерки е
издадено запорно съобщение изх. № С220016-003-0024657/16.05.2022 г. до
РАЙФАЙЗЕНБАНК, получено на 16.05.2022 г.
ПНОМ е връчено на
жалбоподателя по електронен път на 18.05.2022г. и против него е подадена жалба
вх. № 70-00-4849/23.05.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив. С оспореното
в настоящото производство Решение № 211/30.05.2022 г., директора на ТД на НАП
Пловдив е потвърдил така издаденото постановление.
За да постанови обжалваното
решение, горестоящият в йерархията административен орган е приел, че са налице
законовите предпоставки за налагането на ПНПОМ, а наведените от жалбоподателя
възражения са неоснователни.
От страна на ответника са представени:
Заповед № Р-16001622000114-023-001/10.05.2022 г. (лист 70), издадена от В.К.–
Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с която ревизионното производството, осъществявано по отношение на
жалбоподателя, е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК; Заповед №
Р-16001622000114-143-001/31.05.2022г. (лист 74), издадена от В.К.– Началник
сектор при ТД на НАП Пловдив за възобновяване на производството по извършване
на ревизия; Заповед № Р-16001622000114-023-002/01.07.2022 г. (лист 72),
издадена от В.К.– Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с която ревизионното
производството, осъществявано по отношение на жалбоподателя, е спряно на
основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК,
предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с
постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197 от ДОПК.
На основание чл.197, ал.2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на
директора на ТД на НАП София. По аргумент от нормата на чл.197, ал. 3 от ДОПК
съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане
на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на
НАП са спазени всички изисквания за законосъобразност.
В случая постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган съгласно
чл.167 вр. с чл.195, ал.3 от ДОПК, като е спазена и формата, установена в
разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК. Директорът на ТД на НАП Пловдив, като
компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по
чл.197, ал.1 от ДОПК, което също е в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК съдът отменя
обезпечителната мярка, ако: 1) длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) не
съществува изпълнително основание; или 3) не са спазени изискванията за
налагане предварителните обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.
Първото отменително основание в случая не е
налице, тъй като нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по
делото не са представени доказателства за учредено обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да
обуславя задължителна съдебна отмяна на наложения запор на вземанията му от
посочената банка.
Второто отменително основание в случая не е
приложимо, тъй като обезпечителните мерки са предварителни по чл.121, ал.1 от ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане към жалбоподателя.
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на
ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Следователно тази разпоредбата урежда случаите на налагане на
обезпечителни мерки, като предназначението им е да гарантират събирането на
публичните вземания на този етап от ревизионното производство, с оглед
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника,
които биха осуетили събирането на задълженията за данъци, които ще бъдат
установени с ревизионен акт. В рамките на производството по издаване на
постановлението за предварително обезпечаване чрез налагането на съответните
мерки компетентният публичен изпълнител извършва преценка дали действително ще
бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните задължения и при
съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК той има правомощието да
наложи обезпечение. Използваният в чл.121, ал.1 от ДОПК термин “може” сочи възможност,
която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в
съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Пак в тази насока следва да
се отбележи, че съгласно чл.195 ал.2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато
без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Или, в рамките на
производството по издаване на постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, публичният изпълнител извършва преценка дали действително
ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания и при
съобразяване с условията по чл.121, ал.3 от ДОПК същият има правомощието да
наложи обезпечителните мерки.
Видно от атакуваното постановление, същото
съдържа обстоятелствата, мотивирали публичния изпълнител да наложи
предварителната обезпечителна мярка. Налице е мотивирано искане на органа по
приходите. На основание чл. 195, ал. 4 от ДОПК длъжникът не се уведомява за исканото от органа по
приходите обезпечение, поради което и екземпляр от същото не му е предоставен
предварително. Искането за предварително обезпечаване на ръководителя на
ревизиращия екип не се предоставя на ревизираното лице за запознаване и не е
приложение, т. е. неразделна част от издаденото постановление, тъй като то има
изненадващ ефект и цели именно предотвратяване извършването на действия и
сделки с цел ощетяване на бюджета и затрудняване на събирането на бъдещите публични
вземания.
Основателно е обаче възражението на
жалбоподателя, че спирането
на ревизионното производство изключва извършването на всякакви действия спрямо
дружеството, като такива могат да се извършват след възобновяването му. В тази
връзка следва да се отбележи, че предварителното
обезпечаване на вземанията не е самостоятелно и особено производство по ДОПК, а
видно от систематичното му място е част от данъчно-осигурителния контрол,
осъществяван в производствата по ревизии и проверки, регламентиран в глава 15
от ДОПК. Този извод се налага и от буквалното тълкуване на чл. 121 от ДОПК,
който предвижда, че предварителните обезпечителни мерки се налагат в хода на
ревизията - т.е. като част от нея.
В случая няма спор, че Постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с изх. № С220016-023-0001372/16.05.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Пловдив е издадено в периода на спряна
ревизия, за което по делото е приложена Заповед № Р-16001622000114-023-001/10.05.2022
г. Също така, искането
на приходния орган е отправено на същата дата на издаване на заповедта за
спиране на ревизията – 10.05.2022г. В тази връзка е необходимо да се отбележи,
че спирането на ревизията по реда на чл. 34 от ДОПК означава, че органите по приходите не извършват никакви действия, а следва
да изчакат нейното възобновяване. Тези действия се отнасят както до събиране на
доказателства, така и до отправяне на искания за налагане на предварително
обезпечение, както е сторено в настоящия случай, а и изобщо до всички
процесуални действия по ревизията. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ДОПК
ревизията се възобновява след като отпаднат основанията за спирането. В
действителност в разпоредбата на чл. 35 от ДОПК
не е конкретизирано, че по време на спирането не се извършват никакви действия
от органите по приходите, но характерът на спирането е достатъчен, за да се
направи този логичен и обоснован извод. Освен това съгласно чл. 55, ал. 2 от АПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК, възобновяването започва от това действие, при което е било спряно и
по този начин още веднъж се затвърждава становището, че в периода, в който ревизията е спряна, не може да се
извършват никакви действия, което правило в процесния случай не е спазено. Налага
се изводът, че действията на приходните органи по време на спряна ревизия не
могат да произведат никакво действие.
Доколкото процесното постановление е било
издадено по време на спряно ревизионно производство, то същото се явява
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, като следва да бъде
отменено и Решението, с което същото е потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 211/30.05.2022г., издадено от Директор на ТД на НАП
– Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С220016-023-0001372/16.05.2022 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНПОМ) с изх. № С220016-023-0001372/16.05.2022 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив.
На основание чл. 197, ал. 4,
във връзка с чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/