Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 23.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 16376 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В.Г.
И. твърди, че за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагала труд на
длъжност „командир на отделение“ в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, която е
на структурно подчинение към Г.Д.„Г.П.” при МВР. Посочва, че е със статут на
държавен служител. За посочения период е положила общо 1736 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1984.25 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 248.25 часа, който твърди,
че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в
размер на 1539.14 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да ѝ заплати следните суми:
1) сумата от 1539.14 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 248.25 часа за периода
от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 11.10.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане;
2) сумата от 100 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата от 1539.14 лева, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на положения труд до 07.10.2019 г.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В съдебно
заседание е допуснато изменение на предявените искове, както следва:
1)
на предявения иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР – чрез неговото
увеличаване на сума в размер на 1805.73 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд – 257 часа за периода от 12.10.2016 г.
до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
2)
на предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – чрез неговото увеличаване на сума в размер на 233.89
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за
периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът Г.Д.„Г.П.” е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Потвърждава, че ищецът е държавен
служител по служебно правоотношение в Г.Д.„Г.П.”. Оспорва предявените искове
като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове извънреден и нощен
труд. Счита, че в отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР,
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г.
Поддържа, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа. Изложени са
подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени извършените по
делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото наличието на служебно правоотношение между тях за
процесния период от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., по силата на което В.Г.
И. е заемала длъжността „командир на отделение“ в ГПУ Летище Варна към РДГП
Аерогари.
По делото са ангажирани специални
знания посредством назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От него става ясно,
че за процесния период / от 12.10.2016 г. до
30.09.2019 г./ ищцата е положила общо 1800 часа нощен
труд. Вещото лице е изчислило, че при
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143 се получава разлика от 257
часа, които не са заплатени на ищцата, като дължимото възнаграждение за тях е в
общ размер от 1805.73 лева. Посочено е, че дължимото обезщетение за забава
върху така определеното допълнително трудово възнаграждение възлиза на 233.89
лева за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както
по-горе бе отбелязано, между страните е безспорно наличието на служебно
правоотношение между тях, по силата на което ищцата се явява държавен служител
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От събраните по делото писмени
доказателства става ясно и че през процесния период същата е полагала труд на
24-часови смени. Спорът е съсредоточен относно обстоятелството дали положеният
от ищцата нощен труд подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали така
получената разлика подлежи на заплащане като извънреден труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерството на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 предвижда
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 187, ал. 5
от закона е закрепено правилото, че работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените часове до
определен брой на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време
над тази граница. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение /арг. от ал. 6/.
Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29 юли 2016 г. /в сила от 02.08.2016 г. и действаща понастоящем/, приета в
изпълнение на законовата делегация по чл. 187, ал. 5 ЗМВР. Същата не съдържа методика за преобразуване на нощните
часове в дневни при сумирано отчитане на отработеното време, за разлика от
предходно действалата Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. Съгласно чл. 31,
ал. 2 от последната при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Същевременно, такова правно основание е предвидено в чл. 9,
ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
посочената разпоредба „при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място“. Действително съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата тя не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. При тълкуването
на тази разпоредба по аргумент за по-силното основание следва, че Наредбата не
се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в държавната
администрация. В тази насока са и част от аргументите, развити от ответника.
Доколкото обаче приложението на посочената разпоредба би довело до нарушаване
на принципа на равенство на гражданите, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България, то е недопустимо. Така на практика биха били ограничени
правата на определена категория граждани само въз основа на тяхното обществено
положение в качеството им на служители на МВР. Би се достигнало до това
методика за преобразуване на нощните часове в дневни да се прилага единствено
по отношение на работещите по трудово правоотношение, но не и по отношение на
държавните служители. Такова неравенство не е оправдано от преследването на
законова или социална цел и фактически представлява пряка дискриминация спрямо
държавните служители в МВР, полагащи нощен труд. Поради изложеното чл. 2, ал. 3
НСОРЗ не следва да се прилага като противоречаща на чл. 6 КРБ.
Допълнителен
аргумент за приложимостта на НСОРЗ по отношение на държавните служители в МВР е
и обстоятелството, че правата и задълженията на държавните служители и в
частност на служителите в МВР са предмет на специална уредба, подчинена на
идеята, че на този кръг лица следва да бъде предоставена по-сериозна закрила от
закрилата, предвидена за работниците и служителите, работещи по трудово
правоотношение. Това е своеобразна компенсация за завишените изисквания към
държавните служители, както и за специфичните задължения, които им се възлагат.
При това би било абсурдно тези лица да бъдат поставени в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд по трудово
правоотношение.
Поради така
изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни
актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни
при отчитане на отработеното време, настоящият съдебен състав приема, че чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ следва да бъде приложена по отношение на държавните служители в
МВР.
От
събраните по делото доказателства се установява, при
преобразуване на положения от ищеца нощния труд в дневен се получава разлика от
257 часа извънреден труд, незаплатен от ответника, дължимото възнаграждение за
който възлиза на 1805.73 лева. Дължимото обезщетение за забава, начислено за
исковия период пък е в размер на 233.89 лева.
Следователно предявените искове
са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени
са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Съдът намира за неоснователно отправеното
възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Доколкото в случая са предявени два обективно
кумулативно съединени иска, съдът намира, че заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е дори под минималното, изчислено съобразно чл. 2, ал. 5 във вр.
с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 272.23 лева, представляваща дължимата държавна такса
за производството в размер на 122.23 лева и 150 лева възнаграждение за вещо
лице, съразмерно на уважения иск.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Д.„Г.П.“, с адрес: гр.
София, бул. „К.М.Л.“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г. И., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 1805.73 лева /хиляда осемстотин и пет лева и седемдесет и
три стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 257 часа за периода от
12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 11.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Г.Д.„Г.П.“, с адрес: гр. София, бул. „К.М.Л.“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г. И., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 233.89 лева /двеста тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.Д.„Г.П.“, с адрес: гр.
София, бул. „К.М.Л.“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г. И., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/
лева, представляваща извършени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Д.„Г.П.“,
с адрес: гр. София, бул. „К.М.Л.“ № 46, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 272.23 лева /двеста и седемдесет
и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща дължимата държавна
такса и разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: