№ 467
гр. Стара Загора, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т. Минов
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Т. Минов Административно наказателно дело
№ 20255530202130 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24 - 003245 от 08.07.2025 година
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което, на основание чл. 416,
ал.5, във връзка с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда, на „СРЕДНА ГОРА“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Калояновско шосе“ №
2 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 / три
хиляди/ лева за нарушение по чл. 186, ал.1 от Наредба №7/23.09.1999 година за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване.
В жалбата и в хода на делото се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че
жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 24-003245/16.06.2025 година, за това, че при извършена
проверка на 03.06.2025 година в 08.00 часа, на обект – цех №2, в „Средна гора“ АД, град
1
Стара Загора, улица „Калояновско шосе“ №2, във връзка с възникнала трудова злополука с
лицето С.Ч.С. – машинен оператор, производство на мебели е установено, че работодателят
„Средна гора“ АД не е ограничил достъпа на работилницата до зоната на въртящите се
части на „Окрайчваща машина колело 1“, намираща се в цех №2 на „Средна гора“ АД с
ограждение или с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или с
устройства, спиращи движението им при достигане на опасните зони от човек или предмети.
Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като нарушение на
чл. 186, ал.1 от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, при Административно-наказващия орган, от страна на
дружеството – жалбоподател е постъпило писмено възражение, в което се изразява
несъгласие с констатациите в АУАН. Сочи се, че в процес на работа на дружеството се
спазват всички изисквания за безопасни условия на труда, като трудовата злополука,
настъпила на 03.06.2025 година, се твърди да е станала поради груба небрежност от страна
на пострадалия работник.
На основание така съставения Акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е
описано и квалифицирано така, както в акта. На дружеството жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Дружеството – жалбоподател е санкционирано във връзка с неизпълнение на
задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното
място. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда, работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. Тази разпоредба е бланкетна, като препраща към съответните нормативни
актове, уреждащи всички задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, предвидени за всеки отделен работодател, съобразно вида и характера на
осъществяваната от последния дейност. Легалното определение на здравословни и
безопасни условия на труд се съдържа в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, съгласно която това са такива условия, са такива
условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и
създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на
работещите лица. Чл. 3 и чл.4 от този закон предвиждат общите задължения на всеки
работодател за осигуряване на такива условия на работното място. Едно от тези задължения
се съдържа именно в посочената в обжалваното наказателно постановление разпоредба на
чл. 186, ал.1 от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Съгласно тази разпоредба движещите се части на работното оборудване, които създават риск
за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони,
2
или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от
човек или предмети. Тези разпоредби поставят рамката на фактическия състав на
административното нарушение за извършването, на което е наказано дружеството
жалбоподател.
На първо място – не се спори по делото, че към момента на нарушението,
наказаното дружество се е явявало работодател, както на пострадалото лице, така и на
други, установени по делото физически лица, упражняващи трудова дейност в сградите и
помещенията, стопанисвани от това дружество. Това обстоятелство се установява и от
представените по делото писмени доказателства - трудов договор №2.05.2117 от 01.09.2024
година, писмени обяснения на служители на дружеството, извлечение от книгата за
проведен първоначален и проведени периодични инструктажи. Следва да се посочи, че в
цитирания договор №2.50.2117/01.09.2024 година, за длъжността машинен оператор,
производство на мебели“ като място на работа е посочено „Цех 2“ при дружеството –
жалбоподател, а видно от длъжностната характеристика за длъжността – „машинен
оператор, производство на мебели“, в „Средна гора“ АД, основните длъжности и
задължения на тази длъжност е работа с различни дървообработващи машини за рязане,
оформяне, рендосване, пробиване, стругуване и шлайфане. Видно от Договор за изработване
и доставка на дървообработващо оборудване № 056СГ/10.07.2020 г., спецификация към този
договор, протокол за проведена 72 – часова проба при експлоатационни условия и фактура
№ 671/28.05.2021 година, дружеството жалбоподател е придобило дървообработваща
машина „хоризонтален тип център за обработка на предни крака на столове чрез фрезоване и
пробиване: тип COMBI, модел HRC 4, АМ, сериен номер №20200393. Видно от Карта за
оценка на риска – същата машина е вписана като работно оборудване в Цех 2“столове“, на
„Средна гора“ АД. От тези обстоятелства, безспорно се установява, че назначените
служители са полагали труд, чрез работа със закупената машина, собственост на
дружеството жалбоподател, в която връзка е настъпила трудовата злополука. Поради това,
съдът намира, че дружеството-жалбоподател притежава предвиденото в разглеждания
фактически състав на административно нарушение качество, а именно работодател, чието
задължение е осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Изпълнителното деяние на това административно нарушение се изразява в
конкретно бездействие, а именно неизпълнение на задължението да се оградят движещите се
части на работното оборудване, които създават риск за злополуки с предпазни устройства,
осуетяващи достъпа до опасните зони, или да се снабдят с устройства, спиращи движението
им при достигане на опасната зона от човек или предмети. От свидетелските показания на
актосъставителя В. и свидетеля Б., че по отношение на процесната машина не са били взети
необходимите мерки за осуетяване достъпа до опасните нейни елементи. Действително тези
свидетели посочват, че е бил налице механизъм за автоматично изключване при отваряне на
вратите, както и бутон за изключване, разположен в близост до работното място. Съдът
намира, обаче, че съществуването на тези механизми сами по себе си не са достатъчни за да
покрият завишения критерий, предвиден от Законодателя – „осуетяване достъпа до опасните
3
нейни елементи“. Смисълът на този текст очевидно е да се ограничи всяка възможност на
човек или предмет да влезе в контакт с опасните елементи на работното оборудване, с цел да
се предотврати злополука или нараняване. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства категорично се установява, че това не е било сторено от страна на
работодателя. Самият факт, че при настъпилата злополука на 03.06.2025 година е имало
възможност за работник да влезе в контакт с опасен елемент на машината свидетелства
категорично за неизпълнение от страна на работодателя за задължението, вменено му с
разпоредбата на чл. 186 ал.1 от Наредбата. Ирелевантни за този фактически състав се явяват
обстоятелствата: изправна и сертифицирана ли е била дървообработващата машина,
преминали ли са инструктаж ползващите тази машина служители и била ли е налице
теоретичната възможност за нейното аварийно спиране. Не се оспорва в жалбата, а и от
свидетелските показания, включително и тези на свидетелката Д-Г се установява, че в
момента на проверката от страна на длъжностните лица не е съществувала каквато и да е
преграда, която да ограничи достъпа до опасни елементи на процесната машина. Именно
това е довело и до нараняването и впоследствие смъртта на служителя С.Ч.С.. Преграда е
поставена едва след проверката на длъжностните лица на 03.06.2025 година. От значение се
явява и обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е било запознато с неизпълнението
на това му задължение и преди настъпване на трудовата злополука на 03.06.2025 година.
Актосъставителят В. заявява „Същата машина като тази, в съседство беше обезопасена,
но тази точно – не е…“. В свидетелските си показания свидетелката Искра Дианова
Диманова – Грозева, служител при дружеството-жалбоподател сочи: „За последните две
години до самия случай е имало една трудова злополука. Тя не беше с фатален край. Там
имаше порязване.“ Предвид изложеното съдът намира, че по безспорен начин се доказва
изпълнителното деяние като елемент от фактическия състав на разглежданото
административно нарушение.
Административното нарушение е такова на просто извършване. За да бъде
довършено изпълнението му не е необходимо да настъпи конкретен противоправен резултат.
В конкретния случай следва да се посочи, обаче, че вследствие на неизпълнение на
гореописаното задължение на работодателя са настъпили общественоопасни последици.
Това обстоятелство съдът намира за релевантно по отношение определяне на наказанието.
Административната отговорност на дружеството е ангажирана по реда на чл.
83 ЗАНН. Безспорно административното нарушение е извършено във връзка с предмета на
дейност на последното. Тази отговорност се приема от правната теория и съдебната
практика като обективна и безвиновна отговорност. Поради това обсъждането на
субективната страна на това административно нарушение се явява безпредметно.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето
на АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна достатъчно точно и ясно, щото жалбоподателят
4
да може да го разбере в неговата цялост и пълнота, за да организира адекватно защитата си.
Предвид изложеното, съдът намира, че от страна на дружеството
жалбоподател действително е извършено нарушение на чл. 186 ал.1 от Наредба
№7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. В този случай,
разпоредбата на чл. 143, ал.2 КТ предвижда административно наказание „имуществена
санкция“ в относително определен размер – от 1500,00 лева до 15 000,00 лева. АНО е
мотивирал размерът на наказанието с настъпилия трудов инцидент, липса на причинно-
следствена връзка между нарушението и злополуката и липса на други административни
нарушения от същия вид. Съдът не споделя становището за липса на причинно-следствена
връзка между нарушението и злополуката, тъй като наличието на възможност за работника
да получи достъп до опасните елементи на машината в хода на нейната работа е единствена
и достатъчна причина последният да получи увреждания. Отделно, както се изложи по-горе,
работодателят е разполагал с информация, че тази машина представлява източник на риск
още преди настъпването на инцидента на 03.06.2025 година. Всички тези обстоятелства
обосновават повишения размер на административното наказание. От друга страна
действително следва да се вземат предвид и липсата на други нарушения от този вид, както
и незабавното изпълнение на даденото от страна на административния орган предписание. С
оглед на изложеното съдът намира, че определения над минимума, но под средния размер на
административното наказание „имуществена санкция“ за това нарушение, в размер на
3000,00 лева е адекватен за постигане целите на административното наказване, предвидени в
чл. 12 ЗАНН.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдено
дружеството жалбоподател да заплати на въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда“,
сумата в размер на 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 - 003245 от 08.07.2025
година на Директорa на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което, на основание
чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда, на „СРЕДНА ГОРА“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Калояновско шосе“ №
2 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 / три
хиляди/ лева за нарушение по чл. 186, ал.1 от Наредба №7/23.09.1999 година за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА „СРЕДНА ГОРА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Калояновско шосе“ № 2 да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора сумата в размер на 130,00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6