Решение по дело №190/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 12.05.2016 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 190 по описа на ВРС за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от А.Г.А. с ЕГН ********** *** срещу И.К.И. с ЕГН ********** *** като майка и законен представител на детето С.А. А. с ЕГН **********, с която се иска да бъде изменен определения с решение по гр.д. № 11878/2013г. по описа на ВРС размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето С.А. А., като същият бъде намален от 650 лева на 250 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение по гр.д. № 11878/2013г. по описа на ВРС ответникът е осъден да заплаща в полза на детето си С.А. А., родено на ***г., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 650 лева.  От постановяването на съдебното решение за ответника настъпили промени социално-икономическите му условия на живот. На 12.02.2014г. с цел посрещане на текущи разходи ответникът сключил договор за кредит с „У. БУЛБАНК” АД в размер на 25000 евро с месечна вноска от 313 евро. На 28.11.2014г. сключил граждански брак с Б.Н.А., а на 06.03.2015г. им се родила дъщеря – Е.А.А.. От 01.10.2015г. ответникът бил в отпуск за отглеждане на малко дете, тъй като съпругата му се върнала на работа при брутно трудово възнаграждение в размер на 1006 лв. Съпругата му също имала изтеглен ипотечен кредит, който изплащали заедно с месечна вноска в размер на 170,70 евро. От м. октомври 2015г. поради намаления обем на работа в дружеството му, както и поради ниския размер на обезщетението, което получавал от НОИ за отглеждане на малко дете, реално получаваните му доходи намалели. Твърди, че ответницата е едноличен собственик и управител на търговско дружество „А. БГ-1” ЕООД с капитал от 30000 лева. Ищецът счита, че на възраст от 3 години детето Симеон няма нужда от издръжка в размер от 650 лева.

В законоустановения срок ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен. Счита наведените от ищеца твърдения за голословни. Сочи, че задължението по кредита не е с приоритет пред това за издръжка, а и с теглене на сумата по кредита ищеца се е обогатил. Твърди, че от раждането на детето Симеон изцяло тя се грижи за отглеждането и възпитанието му. Твърди още, че бащата не е изплащал редовно присъдената в полза на детето издръжка, като на ответницата се е наложило да заведе изпълнително дело. Твърди, че в периода, в който ищеца не заплащал издръжка, е разполагал с парите от изтегления кредит в размер на 25000 евро, а на ответницата се наложило сама да поеме цялата издръжка на детето, като едновременно работи и полага сама грижи за него. Твърди, че през м. юли 2015г. ищецът е закупил автомобил марка БМВ, модел Х1, както и че през м. януари 2016г. ищецът е заминал на почивка със съпругата си в островна Република Филипини за период от 17.01.2016г. до 29.01.2016г. Сочи, че предвид скорошното навършване на детето Елица на една година, ищецът ще се върне на заеманата от него длъжност „финансов директор”. Твърди, че ищецът е съдружник в „ю.” ООД и „ИНФИНИТЪ ИМОРТ” ООД, които извършват търговкса дейснот, не са публикували годишни финансови отчети за 2015г. Твърди още, че ищецът тенденциозно е пожелал да бъде сменен като управител  е още три търговски дружества. Твърди се, че ищецът притежава 131 дка земеделска земя, като всички имоти се обработват. Претендират се  направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска.

Процесуалният представител на оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представен дубликат от удостоверение за раждане е видно, че страните по делото са родители на детето С.А. А., роден на ***г.

По силата решение по гр.д. № 11878/2013г. по описа на ВРС, влязло в сила на 25.09.2013г. е прекратен брака между И.К.И. и А.Г.А. по взаимно съгласие на страните, родителските права над детето С.А. А. са предоставени на майката, а бащата А.Г.А. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 650 лева, считано от 12.08.2013г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване. Също така с решението са поставени в дял и изключителна собственост на дете страни множество поземлени имоти, придобити по време на брака.

От удостоверение за сключен граждански брак № ********* се установява, че ищецът А.Г.А. е сключил граждански брак с .Б.В.Д.В на 28.11.2014г.

Видно от удостоверение за раждане № ********** А.Г.А. и .Б.В.Д.В са родители на детето Е.А.А., родена на ***г.

По делото е представен договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 301/0871/25862473 от 12.02.2014г., сключен между „У. БУЛБАНК” АД и А.Г.А., по силата на който на ищеца по делото е предоставен кредит в размер на 25 000 евро със срок за погасяване до 12.02.2024г. с месечна вноска съгласно погасителния план от 313,59 евро.

Съгласно удостоверение № 1/01.07.2015г., издадено от „Ю. БГ” ЕООД А.Г.А., на длъжност Управител, за периода от 01.05.2015г. до 30.06.2015г. е получил брутно трудово възнаграждение от 3031,58 лева/нетно от 2449.78 лева.

Съгласно удостоверение № 1/26.11.2015г., издадено от „В.Ю.” ЕООД А.Г.А., на длъжност Финансов диретор, за периода от 01.07.2015г. до 31.10.2015г. е получил брутно трудово възнаграждение от 6000 лева/нетно от 4703.40 лева.

Съгласно удостоверение № 17/06.01.2016г., издадено от „Ф.Г.” ЕООД .Б.В.Д.В, на длъжност Счетоводител, за периода от м.10.2015г. до м.12.2015г., вкл. е получила брутно трудово възнаграждение от 3018 лева/нетно от 2385.83 лева.

Видно от удостоверение № 003-00031456/07.01.2016г., издадено от НОИ, ТП-Варна, А.Г.А. за периода от 01.10.2015г. до 07.01.2016г. е получил парично обезщетение при раждане на дете по чл.50, ал.7 от КСО в размер на 4496,67 лева.

В справка по лице от Служба по вписванията – п. за А.Г.А. след момента на предходно определената издръжка са е отбелязана покупко-продажба от 10.09.2015 на недвижим имот – поземлен имот пл. № 022010, с площ по документ – 5.000 дка, с. б., общ. Д., обл. Варна с продавачи А.Г.А. и .Б.В.Д.В. С дата 10.07.2015г. е налице отбелязване за замяна на същия имот, по която приобретател на имота е А.Г.А., като същият е прехвърлител на друг недвижим имот – поземлен имот пл. № 04001, с площ по документ – 4.500 дка, с. ц., общ. Д., обл. Варна. От 17.10.2013г. са налице отбелязвания за покупко-продажба на недвижими имот, по които купувач е А.Г.А. на следните имоти – поземлен имот пл. № 048012, с площ по документ – 6.301 дка, с. Р., общ. Д., обл. Варна, поземлен имот пл. № 037025, с площ по документ – 5.699 дка, с. Р., общ. Д., обл. Варна, поземлен имот пл. № 103008, с площ по документ – 3.496 дка, с. ,С., общ. Д., обл. Варна, поземлен имот пл. № 033014, с площ по документ – 7.000 дка, с. Р., общ. Д., обл. Варна, поземлен имот пл. № 036013, с площ по документ – 3.501 дка, с.,С., общ. Д., обл. Варна, поземлен имот пл. № 029016, с площ по документ – 0.764 дка, с. Красимир, общ. Д., обл. Варна, поземлен имот пл. № 038038, с площ по документ – 4.701 дка, с. Р., общ. Д., обл. Варна, поземлен имот пл. № 08009, с площ по документ – 1.800 дка, с. б., общ. Д., обл. Варна. За периода преди развода на страните също има множество отбелязвания за покупко-продажби, по които ищецът е бил както купувач, така и продавач на земеделски земи, както и отбелязвания на договори за аренда.

Установява се от справка в Търговския регистър, че ищецът е съдружник в две търговски дружества – „ю.” ООД, ЕИК ********* в капитал от 5000 лева, от които внесен – 3500 лева, като стойността на дела на ищеца е 1200 лева, и „И.. И.” ООД, ЕИК ********* с 5000 лева капитал, като стойността на дела на ищеца е 1700 лева. Съгласно вписванията в Търговския регистър от 20.08.2015г. ищецът е заличен като управител на три търговски дружества – „В.Ю. 6” ЕООД, „В.Ю. 7” ЕООД и „Ю. БГ” ЕООД.

От удостоверение от 18.03.2016г., издадено от ОД на МВР – Варна, сектор „ПП” се установява, че на А.Г.А. е регистрирано 1 брой превозно средство,а  именно лек автомобил марка „БМВ Х1Х  20 Д” с рег. № В ... ВВ с дата на първа регистрация 29.06.2011г. и дата на вписване 28.07.2015г. Не съществува информация относно регистрирани превозни средства на лицето .Б.В.Д.В.

Съгласно справка дани за осигуряване на лицето И.К.И.,*** осигурителния доход на същата за периода от м. юни 2015г. до м. януари 2016г., включително е по 420 лева на месец.

Установява се от справка в Търговския регистър, че ответницата е едноличен собственик и управител на „А. БГ-1” ЕООД, ЕИК ********* с капитал от 30000 лева, изцяло внесен.

Видно от справка по лице от Служба по вписванията – п. Служба по вписванията – Варна за И.К.И. за същата за периода преди развода между страните са налице множество отбелязвания за покупко-продажби на земеделски земи, покоито ответницата е продавач или купувач, както и на договори за аренда.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл.150 от СК и е процесуално допустим. 

         Разгледан по същество, той е частично основателен. 

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно определената издръжка и променените обстоятелства от предходното определяне на издръжката.

Установи се, че с предходно съдебно решение на детето С.А. А. е присъдена издръжка в размер на 650 лева.

Не се спори, че към настоящия момент непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето продължават да се поемат от майката.

Предвид, че предходното съдебно решение е постановено по молба по чл.50 от СК за прекратяване на брака по взаимно съгласие, в мотивите на същото не са изследвани нито нуждите на детето, нито доходите на двамата родители. В този смисъл не може да се направи конкретен извод дали доходите на бащата са намалели след постановяване на решението, нито в каква насока са се променили нуждите на детето. Въпреки това размерът на издръжката към настоящия момент следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК според нуждите на детето и възможностите на бащата, като се вземат предвид представените в настоящото производство доказателства за тези обстоятелства.

По отношение на детето Симеон е установено, че същото е на 4 години. Доказателства за негови специфични нужди не са ангажирани, с оглед на което съдът намира, че той има нужда от обичайната за едно дете на неговата възраст издръжка, включваща разходи за посещаване на детско заведение, храна, облекло, лекарства, играчки. Без излишества и лукс с оглед социално икономическата обстановка в страната съдът счита, че за издръжката на детето са необходими средномесечно около 350 лева.

По отношение на податните възможности на бащата се установи, че същият за периода от м. май 2015г. до м. септември 2015г., включително е получил средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1800 лева. От м. октомври същият получава обезщетение от НОИ за отглеждане на дете по чл.50, ал.7 от КСО (за дете след навършване на 6-месечна възраст до остатъка от 410 календарни дни) в размер на около 1500 лева на месец. Размерът на това обезщетение се определя по начина, предвиден в чл.49, ал.1 от КС, а именно на като дневното парично обезщетение в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Това означава, че средномесечният осигурителен доход на бащата през последните 24 месеца, преди май 2015г. е бил средно около 1700 лева.

От справката в търговския регистър се установи, че ищецът е съдружник в две дружества, като стойността на дяловете му е 1200 лева за едното дружество и 1700 лева за другото дружество. От справка става ясно също, че считано от 20.08.2015г. е заличен като управител в три търговски дружество, предвид което доходът му вероятно е намалял.

Установи се още, че ищеца след прекратяването на брака си с ответницата е сключил последващ брак, от който има едно дете – Е.А.А. на възраст 1 година, предвид което той вече има алиментно задължение и към още едно непълнолетно дете. Това обстоятелство безспорно води до промяна в обстоятелства за ищеца в посока намаляване на податните му възможности, предвид че средствата, които е можел да отделя за издръжка на детето, вече следва да се разпределят между две деца – в този смисъл и Решение № 131/01.06.2015г. по гр.д. № 6927/2014г. по описа на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 от ГПК.

Доказателствата за доходите на настоящата съпруга на ищеца са неотносими към предмета на спора, предвид че тя няма отношение към издръжката на детето Симеон.

Обстоятелството, че ищецът има задължение по договор за кредит не може да се вземе предвид като основание за намалените му податни възможности, тъй като по договора за кредит той е усвоил предоставената му парична сума.

Твърденията на ответницата, че бащата не изпащал определената със съдебното решение издръжка са неотносими към предмета на спора и касаят други взаимоотношения между страните.

По отношение на податните възможности на майката се установи, че осигурителния доход на същата за периода от м. юни 2015г. до м. януари 2016г., включително е по 420 лева на месец. За същата от справка в Търговския регистър се установи, че е едноличен собственик и управител в търговско дружество с капитал от 30000 лева. Действително осигурителният й доход се равнява на минималната работна заплата, но обстоятелството, че е собственик на дружество със значителен капитал води на извода, че майката също разполага с добри податни възможности. Отделно от това същата, както и бащата е собственик на множество поземлени имоти. Безспорно е, че майката няма алиментни задължения към други лица. При определяне на участието в издръжката на детето следва да се отчете и обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за него.

С оглед гореизложеното се установяват много добри податни възможности на бащата, предвид осигурителния му доход от около 1700 лева на месец и обстоятелствата, че в периода след определяне на издръжката е закупил недвижими имоти и е придобил един автомобил. Въпреки това същите доходи не обосновават възможност за даване на издръжка в предходно определения размер. Както беше отбелязано по-горе размерът на издръжката при развода по взаимно съгласие е предмет на споразумение между страните, а не се определя след преценка на податните възможности на бащата и нуждите на детето. В настоящия случай се разглеждат именно предпоставките на чл.142, ал.2 от СК в тяхната взаимна обвързаност. В този смисъл при липса на специфични нужди на детето, които да налагат завишен размер на издръжката от обичайната такава, добрите податни възможности на ответника, без неговото съгласие не могат да обосноват размер на издръжката, който да е по-голям от обективно необходимия на детето. Противното би означавало да се даде приоритет на възможностите на дължащия издръжка пред нуждите на лицето, на което се дължи – разграничение, което не фигурира в разпоредбата на чл. чл.142, ал.2 от СК.

Предвид горното и съобразно извода на съда, че детето се нуждае средно месечно от около 350 лева издръжка, съдът с оглед податните възможности на родителите и обстоятелството, че майката полага непосредставените грижи за детето, счита, че бащата следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от 250 лева, а  майката – със сумата от 100 лева.

По изложените съображения съдът намира, че искът за намаляване на издръжката е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 576 лева за платена държавна такса, 5 лева такса за издаване на съдебно удостоверение и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определена с решение по гр.д. № 11878/2013г. по описа на ВРС, която А.Г.А. с ЕГН ********** *** следва да заплаща на малолетното си дете С.А. А. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И.К.И. с ЕГН ********** ***, като НАМАЛЯВА същата от 650 лева на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2016г., на основание чл.150 от СК.

 

ОСЪЖДА С.А. А. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Г.А. с ЕГН ********** *** сумата от 881 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: