РЕШЕНИЕ
№260092/02.09.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 29 по
описа на съда за 2020 г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано
въз основа на въззивна жалба/заявление от В.Ф.Р., срещу НП №46-0000322/31.10.2019 г., издадено от Началник ОО "АА", гр. Шумен, ул. "Ришки проход" №25,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.9г, ал.2 от
ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което му е наложено
наказание "Глоба"
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 95а, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата се излага недоумението на санкционираното лице относно нарушените от същия
законови разпоредби за които му е наложено и наказание в посочения в НП размер.
В съдебно
заседание жалбоподателят, сочи че доколкото същият е единствено
водач на МПС-то и работи като шофьор към фирмата, чиято собственост е микробуса,
не е знаел за изискванията относно поставени на всички седалки предпазни колани,
като посоченото не му е било съобщено и при преминаването на годишен технически
преглед.
Представител
на въззиваемата страна не се явява.
Призованата
на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно
заседание.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл.
320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 16.10.2019 г., около 13:50 ч. в с.***,
на ул."****"
срещу №***, в посока
гр.***, при проверка от служители на
ИААА-гр.Шумен - св.К. и негова колежка – И.С., на управлявания от жалбоподателя Р. автобус клас "В" от кат.М2 с рег.№ ***,
марка "*** , собственост на "***"
АД, с поставена табела "Превоз за собствена
сметка", се установило, че същият извършва превоз за
собствена сметка с маршрут с.***до гр.*** на
5 /пет / броя пътници, служители на "***" АД, като моторно превозно средство не било оборудвано съгласно чл.7б, ал.2 от Закона за автомобилните
превози, с обезопасителни колани за пътниците. Предвид
направените констатации на водачът на МПС - жалбоподателя Р. бил съставен АУАН
№ 266284 за нарушаване разпоредбите на 95а, ал.1, вр. чл.7б, ал.2 от ЗАвтП. В
законоустановения срок, постъпило възражение срещу така издадения акт, разгледано от АНО, който на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, издал обжалваното пред настоящия съд НП.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид установените факти направи следните правни изводи:
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото в
административно-наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние
административно нарушение, са необходими, сагласно чл.6 от ЗАНН три
предпоставки: това деяние да нарушава установения ред на държавно управление;
да е извършено виновно; да е обявено за наказуемо с административно наказание, като
липсата на която и да е от тях предпоставя и съотв.липсата на административно
нарушение, водещо като резултат и до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Същевременно,
следва да бъдат спазени и всички законови изисквания относно процедурата по
издаване на наказателното постановление, като неспазването на въведените
процесуални изисквания е абсолютна положителна предпоставка за отмяна на НП,
като незаконосъобразно.
При
служебна проверка за законосъобразност на НП, настоящият състав обсъди същия
първо от процесуално правна страна. В резултат
на същата, се констатира, че НП, както и АУАН са издадени
от компетентни органи и в
законоустановения срок, в надлежната
писмена форма, като при издаването им съдът
намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи тяхното съдържание и процесуалeн ефект,
които да ги
опорочават до степен на абсолютна незаконосъобразност, противно на посоченото в депозираната пред съда жалба, релевираща такива
свързани конкретно с невъзможност при съставянето на АУАН, респ.НП да разбере
жалбоподателя в какво нарушение е обвинен. В същите е описано подробно и ясно кога,
какъв превоз е извършван, маршрутът на
предвижване, категорията на МПС-то, извършеното нарушение и съотв.разпоредби от
ЗАвтП под които се субсумира, като съдът не констатира непълноти, които да налагат извод за ограничаване
правото на лицето да разбере същото.
С оглед на посоченото,
настоящия съдебен състав изследва материалната законосъобразност на обжалваното
НП като в тази връзка намира следното:
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства. В случая липсва спор
по отношение фактите по делото, като
възраженията на жалбоподателя са единствено касателно личната му отговорност
относно вмененото му нарушение, доколкото същият е единствено служител във
фирмата, чието МПС на посочената в НП дата е управлявал и което фабрично не е
било оборудвано с обезопасителни колани.
Не е
спорно по делото, доколкото по същество не се отрича и от жалбоподателя
с подадената въззивна жалба и в с.з., че в деня на
проверката Р. е бил водач на горепосоченото МПС – автобус,
което е от категория МЗ и с което бил извършван превоз на пътници по подробно
описания по-горе начин и маршрут.От неопроверганите показания на свидетеля К. категорично
стана ясно, че в дена на проверката процесният автобус не е бил оборудван с
обезопасителни колани за пътниците, обстоятелство, което
не се отрича и от жалбоподателя, сочещ, че единствено такива е имало фабрично
поставени на шофьорската и съседна на същата седалки.
Несъстоятелно настоящия съд намира възражението в жалбата в смисъл, че доколкото жалбоподателя е единствено шофьор на процесното МПС, то и не е
знаел за задължението
за оборудването на автобуса с колани, който бил собственост та превозвача -
работодател на Р. при което последният не би могъл да е субект
на вмененото нарушение и не е имал виновно поведение. Нормата
на чл. 95а ал. 1 от ЗАвП изрично сочи, кой е субектът на това нарушение, а
именно всеки водач, който управлява конкретно превозно средство, попадащо сред
описаните в чл. 7б ал. 2 от закона, което не е оборудвано с обезопасителни
колани. В конкретния казус Р. е управлявал именно
такова превозно средство, на сравнително голямо разстояние, което го
прави пряк извършител на вмененото административно нарушение.
Съгласно правната теория,
вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също
има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още
«несъзнавана непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2
на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗАвтП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.
95а, ал.1 от ЗАвтП, жалбоподателят следва да носи предвидената административнонаказателната
отговорност . В този смисъл и Р. като водач на МПС е бил длъжен да знае
предвидените в ЗАвтП последици при липса на обезопасителни колани в
управляваното от него МПС по чл.7б,ал.2, още повече, че законовите изисквания в
тази връзка са от 28.06.2019 г–
от над три месеца преди установеното от АНО нарушение.
Съдът
намира, че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, т. к. нарушението има пряка връзка с упражняването на една
високоотговорна и рискова дейност, каквато е общественият превоз на пътници.
Извършеното нарушение е поставило живота и здравето на пътниците в автобуса в
потенциална опасност, доколкото същите не са били защитени в максимална степен
при една евентуална възможност от настъпване на ПТП по време на превоза.
При определяне
размера на глобата наказващият орган е спазил закона, т. к. тя е наложена в
абсолютно установения размер от 500 лева, при което е безпредметно да се
обсъжда въпросът за нейното намаляване.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №46-0000322/31.10.2019 г., издадено
от Началник
00 "АА", гр.Шумен, ул. "Ришки проход" № 25, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.9г, ал.2 от ЗАвП; чл.189,
ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на основание чл.95а,ал.1
от Закона
за автомобилните превози на В.Ф.Р. с ЕГН ********** е наложено
наказание "Глоба" в размер на 500
/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: