№ 12428
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110111404 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Столична община
срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 25.12.2022 г. в гр. София е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № *****, управляван от Р.Г.А.,
при следния механизъм: автомобилът се движи по бул. „Ломско шосе“ от ул.
„Бели Дунав“ към ул. „Обелски път“, като на кръговото на „Ломско шосе“ с
ул. „Острова“, поради несъобразена с пътните условия скорост,
самокатастрофира и уврежда 3 метра ограничителна система (ограда),
собственост на Столична община.
Твърди, че към датата на произшествието отговорността на водача е
застрахована по задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност“.
Твърди, че щетите са на стойност 867, 10 лв., като ответникът е платил
сумата 765, 70 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в размер на
101, 40 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 101, 40 лв., представляваща неизплатен остатък от
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 30.09.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който оспорва иска по
размер. Счита, че с изплащане на сумата от 765, 70 лв. е погасил изцяло
задължението си към ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск.
1
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 25.12.2022 г. в гр. София е настъпило
ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № *****, управляван от
Р.Г.А., при следния механизъм: автомобилът се движи по бул. „Ломско шосе“
от ул. „Бели Дунав“ към ул. „Обелски път“, като на кръговото на „Ломско
шосе“ с ул. „Острова“, поради несъобразена с пътните условия скорост,
самокатастрофира, в причинна връзка с което са увредени 3 метра
ограничителна система (ограда), собственост на Столична община.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач е застрахована при ответника.
Безспорно е между страните, че ответникът е заплатил на ищеца сумата
от 765, 70 лв.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че произшествието е
настъпило при следния механизъм: на 25.12.2022 г. около 07:40 часа л.а.
„Фолксваген Тигуан“ с рег. № ***** се движи по бул. „Ломско шосе“ с
посока от ул. „Бели Дунав“ към ул. „Обелски път“, като на кръговото
кръстовище с ул. „Острова“ водачът самокатастрофира в предпазна
мантинела, в причинна връзка с което последната е увредена. Стойността,
необходима за възстановяването й, възлиза на сумата 869, 09 лв. След
приспадане на прихода, който ищецът би получил за скрап, стойността възлиза
на сумата 840, 99 лв.
Ищецът е отправил към ответника покана за плащане, получена на
24.06.2024 г., с която е предоставен срок по чл.496 КЗ, според която срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването към момента на
увреждането на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя-ответник; всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди; че дължимото обезщетение е в размер на
исковата сума – предпоставки, които в случая са налице, предвид отделените
като безспорни между страните обстоятелства, ангажираните писмени
2
доказателства и заключението на АТЕ.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника по отношение на ищеца, чието
имущество се явява увредено в причинна връзка с инцидента.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400,
ал. 1 КЗ е регламентирано, че за действителна застрахователна стойност се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. В случая размерът на щетите по средна
пазарна стойност съгласно заключението на експертизата възлиза на сумата
869, 09 лв.
Действителният размер на щетите следва да се определи като разлика
между стойността на поставянето на нова мантинела и стойността на
остатъчните материали, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния
пазар. Противното би довело до неоснователно обогатяване на увреденото
лице. Следва да се отбележи също така, че е налице формирана съдебна
практика относно определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която стойността на
ремонта надвишава действителната стойност на увреденото имущество. С нея
е възприето, че застрахователното обезщетение се определя като от
действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се
приспадане стойността на запазените части - решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения следва да
намерят приложение по аналогия и в разглеждания случай.
Ето защо, от размера на средната пазарна стойност на щетите към
момента на настъпване на събитието следва да се приспадне стойността на
остатъчните материали, като разликата е определена от заключението на АТЕ
в размер на сумата 840, 99 лв.
След съобразяване на изплатената от страна на ответника преди
предявяване на иска сума в размер на 765, 70 лв., което обстоятелство не е
спорно между страните, се налага извод, че е налице неизплатен остатък в
размер на сумата 75, 29 лв.
До посочения размер искът се явява основателен и като такъв – следва
да се уважи, а над нея до пълния предявен размер – да се отхвърли.
С решение от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І ТО е прието,
че при действието на КЗ от 01.03.2016 г. в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, с оглед на което основателно се явява искането за присъждане
на законна лихва от 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
3
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8
ГПК, сумата 259, 88 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
иска.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 77, 25 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, на основание чл.432 КЗ,
сумата 75, 29 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение за
имуществени вреди – увреждане на мантинела, в причинна връзка с ПТП,
настъпило на 25.12.2022 г. в гр. София, ведно със законна лихва от 30.09.2024
г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 75, 29 лв. до пълния предявен размер от
101, 40 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, на основание на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 259, 88 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, на основание на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 77, 25 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4