РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Перник, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211700100520 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Гаранционен фонд срещу Д. Р. И. за заплащане: 1) на осн. чл. 45 ЗЗД
и чл. 558, ал. 7 КЗ сумата от общо 86033,22 лв. – регресно вземане за платени на осн. чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. А от КЗ от Гаранционен фонд на пострадалия Л.П. по щета № *** и на
пострадалия А.И. по щета № *** обезщетения за причинените им неимуществени вреди и
свързаните с тях лихви, съдебни разноски и такси, присъдени по влезли в сила решения по
търг. дело № 62/2018 г. на ОС - Перник и гр.д. № 439/2018 г. на РС- Радомир, в резултат на
виновно предизвикано ПТП от ответника на *** около 17,30 часа в гр. *** по ул. *** при
управление на мотоциклет "Пиаджо Скипер” с ДКН № *** без сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за което деяние със
Споразумение по н.о.х. дело № 14/2018 г. по описа на Районен съд - Радомир ответникът е
признат за виновен, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът, чрез назначения особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Х., по
подробни доводи и съображения оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на всички кумулативно изискуеми се от закона елементи на конкретния
фактически състав за ангажиране отговорността на ответника, а именно: противоправно
поведение на ответника, причинна връзка между него и настъпилите увреждания, вина,
както и обстоятелството, че лицето, причинило увреждането, не е имало по време на ПТП
валидна застраховка "Гражданска отговорност". Оспорва заплащане на суми на увреденото
лице Л.И.П. в посочения размер по изпълнително дело при ЧСИ С.Я.. Липсват доказателства
за плащане и на посочена в справката към щета№ *** сума в размер на 7 000 лв. Оспорва
1
дължимостта на посочените лихви в размер на 357,78 лв., включени и в "справка" за
изплатени суми на Л.И.П. и в размер на 1520,84 лв. по справка за изплатени суми на А.Д.И..
Оспорва по основание и размер претенцията за заплащане на сумата 1390,83 лв. посочена
като „съдебни разходи“ - такива не са присъдени със съдебното решение и представляват
разноски и такси по принудителното събиране на вземането по съдебното решение с ищец и
взискател Л.И.П.. Ако сумата е платена съобразно определения от съда размер доброволно -
то и не биха били направени претендираните разноски по изпълнителното дело за събиране
на вземането - разноски и такси по изпълнението, както са формулирани в исковата молба.
Ищецът ГФ не е действал правомерно и добросъвестно, от което поведение за него са
произтекли щети, които обаче не са в причинна връзка с поведението на ответника, същите
не представляват разноски по определяне размера на обезщетението /последното е било
определено съобразно постановено съд.решение/ и поради това същият не следва да носи
отговорност за тези вреди. Оспорва размера на претендираните за заплащане от ищеца суми,
тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от увредените при ПТП лица -
Л.И.П. и А.Д.И., като степента на съпричиняване на вредите е в размер, по-висок от
посоченото в съдебните решения - 50% и 30%. Водачът Л.И.П. също е бил неправоспособен
водач, управлявал е превозно средство - мотор - без наличие на предпазна каска и е
допуснал нарушение в правилата за движение, е което е съпричинил вредоносния резултат -
лично за него и за намиращия се на управлявания от него мотор пътник - А.Д.И..
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
С определение № 13/23.01.2018 г. по нох дело № 14/2018 г. по описа на РС – Радомир е
одобрено споразумение /съдържащо се по приложеното наказателно дело/, с което Д.И. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3 и пр.5, б."а", пр.2, вр.
чл. 343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал.1 от НК за това, че на ***, около 17,15 часа, в гр.***, на
кръстовището на ул."***" и ул."***", при управляване на МПС - мотоциклет марка
"Пиаджио Скипер 125", с рег.№ *** без да има необходимата правоспособност, е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице: четири средни телесни повреди на А.Д.И., изразяващи се в
открита черепно-мозъчна травма осъществила комуникация между външна среда и черепна
кухина, представляващо нараняване проникващо в черепната кухина; контузии на главния
мозък и епидуралния хематом, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на горната челюст вляво, тип Ле форт II и Ле форт III, при което се
затруднява дъвченето и говоренето; счупване на капачката на ляво коляно, довело до трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник /крак/ за период от време-около 3,5- 5
месеца; средна телесна повреда на Л.И.П., изразяваща се във фрактура на базата на
дисталната фаланга на първи пръст на лява ръка, наличие на малък костен фрагмент от
дисталната част на първа метакарпална (дланна) кост, довели до трайно затруднение на
движенията на лява ръка за период от време по-голям от един месец. Одобреното от съда
споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от
2
НПК) и по силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством
акта на наказателния съд са задължителни относно преценката на гражданските последици
от престъплението относно осъществяването на деянието, противоправността и виновността
на прекия делинквент Д.И..
С влязло в сила решение № 22/05.04.2019г. по т. дело № 62/2018 г. на ПОС,
Гаранционният фонд е осъден да заплати на А.Д.И. на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ,
вр. чл. 558, ал. 5, пр. последно от КЗ сумата 15 000 лв. (разликата между дължимите 75 000
лева и доброволно платените 60 000 лева) - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
*** в гр. ***, предизвикано от Д. Р. И. при управление на мотоциклет “Пиаджио Скипер
125”, рег. № ***, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** до окончателното
изплащане на сумата. С решението Гаранционният фонд е осъден да заплати на адв. Ч.А.Н.–
адв. възнаграждение в размер на 582,50 лева, а по сметка на ПОС – държавна такса и
съдебни разноски от общо 900 лева.
С влязло в сила решение № 90/04.07.2018г. по гр. дело № 439/2018г. на РС - Радомир
Гаранционният фонд е осъден да заплати на Л.И.П., сума в размер на 7000 лева (разликата
между дължимите 12 000 лева и доброволно платените 5000 лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на *** ПТП,
причинено от МПС, без задължителна застраховка гражданска отговорност, ведно със
законната лихва, считано от *** до окончателното изплащане на вземането. С решението
Гаранционният фонд е осъден да заплати на Л.И.П. сумата 280 лева – сторени разноски в
производството, а по сметка на РС – Радомир – държавна такса и съдебни разноски от общо
364 лева.
Решенията по т. дело № 62/2018 г. на ПОС и по гр. дело № 439/2018г. на РС – Радомир
са постановени при участието на Д. Р. И. като трето лице помагач на страната на
Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. В този смисъл, в настоящото
производство не подлежат на повторно установяване елементите на осъществения деликт,
фактът на настъпило ПТП, механизмът за настъпването му, противоправността, вината на
делинквента Д. Р. И., включително и приетото с решенията по т. дело № 62/2018 г. на ПОС и
по гр. дело № 439/2018г. на РС – Радомир съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на
пострадалите А.Д.И. и Л. И. П. и приносът им в настъпването на вредоносния резултат. В
тази връзка, не се спори и от всички доказателства по делото се установява, че към *** за
управлявания от Д.И. мотоциклет “Пиаджио Скипер 125”, рег. № *** не е имало активна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От приложеното по делото платежно нареждане от 27.04.2018г. се установява, че ГФ е
превел по банковата сметка на пострадалия А. Д. И. сумата 60 000 лева, обезщетение по
щета № *** С преводно нареждане от 28.05.2019 г. по сметка на А.И. е преведена сумата 16
183,34 лева - плащане по решение по т.д. № 62/2018г. по описа на ПОС- главница 15000лева
3
и изтекла лихва до датата на плащането 1520.84 лева, от която сума е приспадната сумата
337.50 лева, дължима от пострадалия, присъдена на ГФ е решението по горното дело . С
преводно нареждане от 28.05.2019г. ГФ е изплатил присъденото адвокатско възнаграждение
на адв.Ч. Н. в размер на 582.50 лева за оказана безплатна защита и съдействие по
търговското дело. С преводно нареждане от 28.05.2019г. ГФ е превел по банкова сметка на
ОС Перник сумата 900 лева държавна такса и разноски по делото. Общият размер на
изплатеното от ГФ обезщетение за неимуществени вреди на А.Д.И., заедно с разноските по
определянето и изплащането му възлиза на 77665.84 лева.
С преводно нареждане от 20.03.2018г. по банковата сметка на пострадалия Л.И.П. е
преведена сумата 5000 лева- обезщетение по щета № *** С преводно нареждане от
07.11.2018г. по сметка на ЧСИ С.Я. е преведена по ИД № 20188440402924 сумата 8748.61
лева, включваща главница 7000 лв., законна лихва 357.78 лева и 1390.83 лв. съдебни
разходи, дължима на Л.П. на основание решението по гр.д. № 439/2018г. на РРС, а в
последствие от ЧСИ Я. е възстановена на ГФ като неправилно платена сумата 5 745.23 лева.
Видно от представената справка в документацията на Гаранционния фонд и признанието на
ищеца изплатените съдебни разходи от 1390.83 лв., включват 280 лева– присъдени разноски
по гр. дело № 439/2018г. на РС – Радомир, а останалата част 1110.03 лв. - разноски по
изпълнителното дело, който видно от Поканата за доброволно- 72.00 лв. разноски за
образуване, ПДИ и запор, 600 лева адв. възнаграждение и 308.42 заедно с ДДС-
пропорционални такси в полза на ЧСИ. С преводно нареждане от 04.10.202018г. ГФ е
превел по сметка на РРС сумата 364 лева съдебно разноски по гр.д. № 439/2018г. на РРС.
Общият размер на изплатеното от ГФ обезщетение за неимуществени вреди на Л.И.П.
заедно е разноските по определянето и изплащането му възлиза на 8 367.38 лева. С регресна
покана № *** ответникът е поканен да възстанови платеното от Гаранционния фонд, като
няма данни за последвали погасителни плащания.
Съобразно установените по делото факти съдът приема за осъществени всички
материални предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 558, ал. 7 КЗ, обуславящ
възникването на регресното право - ответникът е признат за виновен за осъществено
транспортно престъпление с влязла в сила присъда, от което деяние са настъпили вреди за
лице, на което ищецът е платил обезщетение, тъй като ответникът не е обезпечил своята
деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На
основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, с извършването плащанията за
Гаранционния фонд възникват регресни вземания срещу ответника – за главниците, лихвите
до момента на плащането и разноските за определяне и изплащане на обезщетението. В
случая забавеното изпълнение, което по останалите параметри на престацията е точно, също
прехвърля правата на кредитора върху Гаранционния фонд. Законовата суброгация има
действие не само за главното вземане. Гаранционният фонд встъпва и в акцесорните по
отношение на главницата права на кредитора, каквито са платените като законна лихва суми
върху главните парични задължения. Платените от ищеца суми за държавни такси и
адвокатско възнаграждение в исковите производства срещу него също съставляват разходи
4
по определяне на обезщетението по смисъла на чл. 558, ал. 7 КЗ, респективно сума, относно
която ГФ има право на претенция спрямо виновния водач при условията на чл. 558, ал. 7 КЗ,
тъй като размерът на вредите и обезщетението за тях е бил предмет на съдебно
установяване, в рамките на което участие е взел и ответникът чрез релевиране на
правоизключващи отговорността му възражения.
Основателно е възражението на ответника относно размера на регресното вземане и че
неправилно са включени платените от ГФ разноските в изп. производства, образувани за
принудително изпълнение на влезлите в сила съдебни решения по исковете на увредените
лица на осн. чл. 557, ал. 1 КЗ. Видно от представената справка в документацията на
Гаранционния фонд и признанието на ищеца, в претенцията на ищеца относно общия
размер на изплатеното от ГФ обезщетение на Л.И.П. заедно с разноските по определянето и
изплащането му в размер на 8 367.38 лева, се включва и сумата от 1110.03 лева- такси и
разноските по принудителното събиране на вземането срещу Гаранционния фонд.
Регресното право на ГФ обхваща и изплатените разходи по чл. 558, ал. 7 КЗ за определяне и
изплащане на обезщетението. Това са обичайните разходи, направени в исковото
производство, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на
претърпените от увредените лица вреди, респективно: тяхната продължителност, както и
причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Казано обобщено: това са всички
съдебни разноски, направени в хода на исковото производство до постановяване на влязло в
сила съдебно решение. С това решение със сила на присъдено нещо се установяват
подлежащите на обезщетяване вреди – неимуществени или имуществени вреди, както и
размера на обезщетенията, които ГФ следва да заплати. Разноските, направени в
изпълнителното производство /такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по
ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./ не представляват необходими разходи за
определяне на обезщетението по см. на чл. 558, ал. 7 КЗ. Те са направени след влизане в
сила на съдебните решения по исковете на увредените лица на основание чл. 557, ал. 1 КЗ, т.
е. след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и
размера на дължимите от фонда обезщетения, и в този случай тези разходи са извън обхвата
на регресното право на ГФ /в този смисъл е Решение № 127 от 18.10.2019 г по т. д. №
2835/2018 г. на ВКС, І т. о./.
Ето защо сумата от 1110.03 лева - такси и разноските по принудителното събиране на
вземането срещу Гаранционния фонд, не е дължима от ответника -делинквент, доколкото не
са в пряка причинна връзка с обезпеченото от ищеца деликтно поведение на ответника,
поради което е налице основание за редуциране на претендирания размер. Затова от общо
заплатената от ГФ сума в размер на 86033,22 лева следва да се приспадне сумата от 1110.03
лева, като получаващата се разлика е в размер на 84923,19лева, за който именно размер
вземането е съдебно установено и подлежи на плащане. До този именно размер е
основателен регресният иск и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер от
86033,22 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, предявените претенции
5
следва да бъдат уважени в горепосочения размер като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Гаранционния фонд сумата от общо 84923,19 лева, представляваща изплатените
от Гаранционния фонд обезщетения на пострадалия Л.П. по щета № *** и на пострадалия
А.И. по щета № ***, включваща и присъдените и платените законни лихви върху главните
парични задължения, присъдените и платените от ищеца суми за държавни такси и
адвокатско възнаграждение в исковите производства срещу него, а за разликата до
предявения размер от 86033,22 лв. подлежи на отхвърляне. Върху сумата от 84923,19 лева
следва да бъде присъдена и законната лихва, търсена от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2021 г. до окончателно изплащане.
По разноските
Ищецът претендира и доказва направени разноски общо 5401,82 лв. /3441,33 лв. –
държавна такса, 1555,49 лв. – възнаграждение на особ. представител, 400 лв. – ю.к.
възнаграждение и 5 лв. – д.т. за удостоверение (съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от ответника съразмерно с уважената част от
иска /84923,19/ и предявения размер /86033,22/, т.е. има право на 5332,12 лв.
Ответникът не доказва разноски, поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. И., ЕГН ********** от *** да заплати на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, на осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 558,
ал. 7 КЗ сумата от общо 84923,19 лв. – регресно вземане за платени на осн. чл. 557, ал. 1, т.
2, б. А от КЗ от Гаранционен фонд на пострадалия Л.И.П. по щета № *** и на пострадалия
А.Д.И. по щета № *** обезщетения за причинените им неимуществени вреди и свързаните с
тях лихви, съдебни разноски и такси, присъдени по влезли в сила решения по търг. дело №
62/2018 г. на ОС - Перник и гр.д. № 439/2018 г. на РС- Радомир, в резултат на виновно
предизвикано ПТП от ответника на *** около 17,30 часа в гр. *** по ул. *** при управление
на мотоциклет "Пиаджо Скипер” с ДКН № *** без сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, за което деяние със Споразумение по н.о.х.
дело № 14/2018 г. по описа на Районен съд - Радомир ответникът е признат за виновен,
ведно със законната лихва върху главницата от исковата молба - 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 84923,19 лв.
до предявения размер от 86033,22 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Р. И., ЕГН ********** от *** да заплати на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, сумата 5332,12 лв. –
разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7