Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 130

08.06.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                               2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №248 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.И.Р. ***, срещу Решение №260120/14.12.2020 г., постановено по АНД №1005 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

Касаторът претендира обжалваното Решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се отмени и потвърденото с него Наказателно постановление.

Излага доводи, че в настоящия случай двойният размер на акциза за процесните стоки надвишавал сумата от 100 лева, видно от приложеното към административно-наказателната преписка писмо рег.индекс №32-283681/29.09.2020 г., с което размерът на дължимия акциз за 340 къса цигари, изчислен съгласно чл.41, във вр. с чл.29, ал.1 и чл.39 от ЗАДС, бил 58,31 лв. Видно било, че нарушението не е квалифицирано като такова по чл.126б, ал.1 от ЗАДС. При постановяване на обжалваното Решение първостепенният съд възприел, че по отношение на нарушението не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. Твърди, че административно наказващият орган в Наказателното постановление се задоволил да посочи, че случаят не е маловажен на основание чл.126б, ал.2 от ЗАДС, но това обстоятелство не изключвало приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по тълк.дело №1/2005 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, преценката на административно наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАН се правела по законосъобразност и подлежала на съдебен контрол, и когато се констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това било основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Ответникът, чрез процесуален представител, излага писмено становище по касационната жалба, като развива съображения за нейната неоснователност, и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на оспореното решение като правилно. 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №2984/2020 г. от 30.09.2020 г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване  Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление към Агенция „Митници“, с т.1 от което, на основание чл.123, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на Р.И.Р. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, за това, че на 09.06.2020 г. държи на задната седалка на управлявания от него лек автомобил марка „С.“, модел „А.“ с рег.№***, спрян за проверка на ул*** в град Х., общо 17 броя кутии с цигари, марка „***“, всяка съдържаща по 20 къса цигари в нея, общо 340 къса цигари, всички без бандерол, когато такъв е задължителен, с което нарушил разпоредбата на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС, а с т.2 от НП, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.123, ал.1 от ЗАДС, стоките, предмет на нарушението, са отнети от Р.И.Р. в полза на Държавата.

След проверка на наказателното постановление, районният съд е приел за установено, че при издаването на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Изложени са и съображения, че в конкретния случай не се установяват фактически обстоятелства, свързани с деянието или личността на извършителя, които да обосновават преквалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че от страна на административно наказаното лице е извършено вмененото му административно нарушение, изразяващо се в държане на 340 къса цигари марка „***“, всички без акцизен бандерол. Както съставомерността на извършеното деяние, така и вината на нарушителя са правилно установени от въззивния съд. 

Неоснователни са и съображенията на касатора, че с решението си районният съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият състав също счита, че в случая не се установяват основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, който правен институт обуславя отпадане на наказуемостта поради маловажност на случая. Съотношението между размера на дължимия акциз и предвидения в чл.126б, ал.2 от ЗАДС праг, е изрично регламентирано като относимо към маловажните случаи по ал.1 на чл.126б,   от ЗАДС и не може да се приеме като критерий, обуславящ маловажност по чл.28 от ЗАНН.  

В случая от касатора няма заявени други смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, които да квалифицират случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид административно нарушение, нито има представени доказателства за такива обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че не е налице основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и съответно за отмяната на НП като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение. При санкциониране на лицето АНО законосъобразно е определил размера на глобата в минималния предвиден в закона размер от 500 лева, съобразно изчисления двоен размер на дължимия акциз.

С оглед безспорно установеното и доказано нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, следва да намери приложение и чл.124, ал.1 от ЗАДС, предвиждащ отнемане на процесните стоки в полза на Държавата.

Решението, с което въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, за тази съдебна инстанция, пред които същият е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260120/14.12.2020 г., постановено по АНД №1005 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение  в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.                                    

                                                

                                       

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.