НОХД № 2236/2016 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия И.А.Л. с ЕГН: **********, роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, работещ, живущ *** за това, че на 06.10.2016 г., в с. В., обл. П.,
по ул. „***“, е управлявал МПС - лек автомобил марка „***“, модел „*“, с ДК № *********,
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.21 на хиляда,
установено по надлежния ред - чрез измерване с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“, с инв. № ARBA 0098 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, което да бъде отложено при условията на чл.66 НК, както и да бъде
лишен от правоуправление.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия. Счита,
че не са налице достатъчно доказателства, които по безспорен и категоричен
начин да доказват вината на подсъдимия. Сочи, че измереното ниво на алкохол с
техническото средство е в дъха на подсъдимия, а не в кръвта му, като по делото
въобще няма доказателства за наличие на алкохол в кръвта. На следващо място
счита, че с оглед допустимата грешка на техническото средство е възможно и
нивото на алкохола да е под инкриминирания минимум от 1,2 промила, а присъда не
следва да почива на предположения.
В дадената му последна дума подсъдимият иска от съда
да бъде оправдан.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.10.2016 г. свидетелите А. Ц. и Х. С. - полицейски
служители при РУ на МВР Септември, били на работа като дежурен автопатрул. След
21:00 часа те участвали в специализирана полицейска операция по линия на пътен
контрол в с. В., обл. П.. Около 21:30 часа те спрели за проверка движещия се по
улица „Първа“ лек автомобил марка „***“, модел „*“, с рег. № *********. В
автомобила били две лица. Подсъдимият И.Л. управлявал моторното превозно
средство. При спиране на автомобила, водачът Л. свалил стъклото на предна лява
врата и тогава свидетелят С. усетил лъх на алкохол от купето и подсъдимия. По
тази причина подсъдимият И.Л. бил изпробван от полицейските служители с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с инв. № ARBA 0098. При извършеното
тестване в 21:37 часа на 06.10.2016 г., уредът отчел 1.21 на хиляда промила
алкохол в издишания от Л. въздух. Полицейските служители предявили показанията
на техническото средство на подсъдимия Л., като му обяснили, че при тези
показания на техническото средство извършеното от него съставлява престъпление.
На Л. било изрично разяснено и че ако не е съгласен с показанията на
техническото средство трябва да даде кръв за изследване. След това свидетелят С.
съставил АУАН с бланков № 403842/06.10.2016 г., в който били отразени
показанията на техническото средство, който Л. лично подписал и получил без
възражения. На подсъдимия бил издаден и Талон за медицинско изследване №
0374619/06.10.2016 г., който Л. отказал да получи, удостоверено с подписа на
един свидетел - А. Ц.. Полицейските служители му разяснили изрично, че ако не е
съгласен с показанията на техническото средство, то следва да даде кръвна проба
за изследване Макар да отказал да получи ТМИ, подсъдимият бил отведен от
полицейските служители до ФСМП Белово. Въпреки разясненията на полицейските
служители, след като е бил съпроводен до ФСМП Белово, Л. отново отказал да даде
кръв за изследване, който отказ е удостоверен по надлежния ред от дежурния
лекар във ФСМП Белово - свидетелката д-р М. В., чрез отбелязване върху талона
за медицинско изследване, след което същата се подписала и поставила печат на
лечебното заведение.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по
искане на защита с оглед твърденията за заболявания на подсъдимия, във връзка с
които пие определени лекарства, като в резултат на техния прием да се установи
дали е възможно да се повиши нивото на алкохол в кръвта и дали в следствие на
самото заболяване може да се повиши нивото на алкохол в издишания въздух.
Вещото лице е дало заключение, че подсъдимият страда от неинсулинов захарен
диабет, тип 2, от повишено артериално кръвно налягане и от стенокардия, които
заболявания не повишават нивото на алкохола нито в кръвта, нито в дъха.
Посочените заболявания по никакъв начин не водят до повишаване на нивото на
етилов алкохол в организма, нито и приеманите от подсъдимия лекарства.
По делото е назначена и изготвена техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“, с инв. № ARBA 0098 е било изправно към инкриминираната дата,
като за стойност 1,21 промила максимално допустимата му грешка е + 0.097
промила.
Подсъдимият И.Л. е правоспособен водач на МПС за категориите „А“,
„В“, „СЕ“, „С“, „АМ“, „ТКТ“ и „ВЕ“ и притежава валидно свидетелство за управление
на МПС № *********. Същото е иззето на 06.10.2016 г. със съставянето на АУАН с
бланков № 403842.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите А. Ц., Х. С. и д-р М. В., заключенията
на съдебно-медицинската и техническа експертизи, както и от писмените такива – АУАН
с бланков № 403842/06.10.2016 г., ТМИ № 0374619/06.10.2016 г, разпечатка от техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“, с инв. № ARBA 0098 и технически данни за същото, справка за водач, справка съдимост на подсъдимия, характеристична справка и
ДСМПИС.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. Ц., Х. С. и
д-р М. В., които са безпротиворечиви, ясни, конкретни и логични по отношение на
съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с
висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от свидетелите и са дадени от лица, които не са заинтересовани
от изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С
действията си подсъдимият И.А.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият И.А.Л. ***, е управлявал МПС - лек автомобил марка
„***“, модел „*“, с ДК № *********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда, а именно 1.21 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез
измерване с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с инв. № ARBA 0098 -
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на престъпния състав.
Относно наведените от защитата твърдения за
несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние следва да се има предвид
няколко неща. На първо място не се установи от заключението на СМЕ
заболяванията на подсъдимия и приеманите в тази връзка лекарства да водят до
повишаване на нивото на етилов алкохол в организма, но дори и да беше обратно
съдебната практика е безпротиворечива, че независимо какъв е източникът на
алкохол в организма - дали от изпит
такъв или от прием на лекарства, съдържащи алкохол, то забраната да се
управлява МПС в подобно състояние продължава да действа и ако нивото е над 1,2
промила, то е налице престъпление. Основният момент в защитата на подсъдимия е,
че с оглед граничната стойност на отчетеното с техническото средство – 1,21
промила и допустимата техническа грешка, то деянието не е доказано по
категоричен начин. И в тази посока съдебната практика е безпротиворечива, като
освен посочените от прокурора в обвинителния акт решения на ВКС - Решение № 428/11.11.2013 г. по н.д. №
1435/2013 г., на III н.о., НК; Решение № 515/08.12.2009 г. по н.д. № 562/2009
г., на III н.о., НК; Решение № 127/07.03.2011 г. по н.д. № 739/2010 г., на II
н.о., НК; Решение № 373/03.11.2014 г. по н.д. № 1215/2014 г., на III н.о., НК;
Решение № 540/04.01.2010 г. по н.д. № 530/2009 г., на III н.о., НК; Решение №
515/08.12.2009 г. по н.д. № 562/2009 г., на III н.о., НК;, съдът може да посочи
още подобни в тази насока, а именно: Решение № 404/22.10.2009 г. по н.д. № 296/2009
г. на I н.о. на ВКС, Решение № 120/10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на I н.о.
на ВКС, Решение № 465/04.02.2011 г. по н.д. № 471/2010 г. на III н.о. на ВКС, Решение
№ 236/03.05.2010 г. по н.д. № 158/2010 г. на II н.о. на ВКС, Решение № 35 от 13.02.2009 г. на ВКС по
н. д. № 646/2008 г., II н. о., Решение № 183 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. №
450/2012 г., I н. о. и други. Дори соченото от защитата в съдебните прения
Решение № 425/20.10.2011 г. по н.д. № 2120/2010 г. на I н.о. на ВКС е в тази
насока. В хода на делото безспорно се установи, че при тестването на Л. с
техническо средство на инкриминираните дата и час алкохолната му концентрация е
била 1,21 на хиляда промила, след което на подсъдимия е било изрично разяснено,
че при това положение извършеното от него деяние съставлява престъпление и че
ако не е съгласен с показанията на техническото средство, то следва да даде
кръвна проба за изследване. Въпреки това, Л. първо е отказал да получи издадения
му ТМИ, а след като е бил съпроводен до ФСМП Белово е отказал да даде кръв за
изследване, който отказ е удостоверен по надлежния ред. При така установената
фактическа обстановка единственото приложимо правило е императивната разпоредба
на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. - в този случай са меродавни
показанията на техническото средство. В тази насока най-показателно и точно са
изложени мотиви от върховната инстанция в Решение № 428/11.11.2013 г., на ВКС,
по н.д. № 1435/2013 г., на III н.о., които напълно покриват и настоящия случай:
„Законосъобразно контролната инстанция не е дала вяра на заключението на СТЕ за
възможните отклонения от 0,06 промила в техническите стойности на измереното
съдържание на алкохол с техническото средство от 1,26 промила, а е приложила
императива на чл. 6 от Наредбата като е приела за единствено достоверно
писменото доказателство - акта за констатирано административно нарушение,
установяващ стойностите, показани от техническото средство „Алкомер 931”. Този
извод е верен, защото законът е въвел задължително предписание за дефинитивно
възприемане на показанията на техническото средство за изследване употребата на
алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на
освидетелствания водач на МПС да получи талон за медицинско изследване; при
неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване или
при отказ да даде кръв за изследване. Граматическото и логическо тълкуване на
текста води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на
алкохол от водача се установява само и единствено въз основа показанията на
техническото средство. Използването в текста на пълен член в израза
„...показанията на техническото средство…” означава, че законът има предвид
само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при
конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с допустимо
техническо отклонение. С тази разпоредба законодателят е гарантирал равенството
на гражданите пред закона. Поставена е юридическа преграда пред възможни
фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването на обективната истина
за действителната концентрация на алкохол или на друго упойващо вещество в
кръвта на водача на МПС. Неприлагането на императива на разпоредбата ще доведе
до поставяне в по-неблагоприятно положение на онези от водачите на МПС, които
добросъвестно дават кръв за изследване, както и ще означава стимулиране на
недобросъвестното поведение на употребилите алкохол лица при управление на МПС,
които при отказ да се подложат на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват
като априорни показанията на техническото средство, особено при гранични
стойности над инкриминирания минимум на концентрация на алкохол или на друго
упойващо вещество в кръвта им. В нормата няма правна презумпция, както
неправилно е отбелязано в особеното мнение на член на въззивния състав.
Употребата на алкохол в хипотезите на чл. 6 от Наредбата е тази, установена с
техническото средство и не се извлича по метода на презюмирането. Императивното
предписание не е правна презумпция. Възможна е обаче житейска презумпция:
лицето да откаже да даде кръв за изследване, именно, защото е употребило
алкохол, дори и в по-голямо количество от показаното с техническото средство,
или лицето дава кръв за изследване, тъй като не е употребило алкохол, респ.
употребило е по-малко количество“. Настоящият съдебен състав няма какви повече
мотиви да добави към тези на върховната съдебна инстанция, поради което и
счита, че от обективна страна деянието е установено категорично, извършено е от
подсъдимия и е доказано по безспорен начин.
Изхождайки
от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието
и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил
алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля 1.2 промила, и
няма право да управлява МПС, но въпреки това, преследвайки пряката си цел - да
се придвижи с управлявания автомобил от една точка до друга, се е съгласил с
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е изпил определено
количество алкохол преди да се качи в автомобила си същия ден и въпреки това се
е качил да управлява същия. Във волево отношение подсъдимият е желаел да
управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който е неосъждан, има
много добри характеристични данни, трудово е ангажиран и макар да има наложени
наказания по ЗДвП, то повечето са за незначителни нарушения на ЗДвП, за което
законодателят е предвидил и налагане на глоба в нисък размер.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът
взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
подсъдимия деяние, данните за личността му, като единствено отегчаващи вината
обстоятелства са наложените наказания по ЗДвП. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се вземат предвид чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, трудовата ангажираност, здравословното състояние и доброто
процесуално поведение на подсъдимия.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е
лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от двеста до хиляда
лева.
Размерът на наказанието лишаване от свобода
следва да бъде определен отчитайки
отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен
на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните
за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от
всичко това, съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така
наложеното наказание да се отложи за изпитателен срок от три години. Така
определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото
престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
тъй като счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, изброени по-горе, които да обуславят прилагането му – чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност,
направеното самопризнание, здравословното състояние и доброто процесуално
поведение на подсъдимия, които обуславят налагането на наказание лишаване от
свобода под минимално определеното от закона. Все пак това наказание на следва
да бъде три месеца с оглед наложените наказания по ЗДвП. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът счита, че не следва да
налага предвиденото по-леко кумулативно наказание глоба. Така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение да се отложи за изпитателен срок от три години, ще отговори напълно на
целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК съдът
следва да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от десет месеца,
считано от 06.10.2016 г. По-голям срок на лишаване от правоуправление се явява
несъобразено тежка репресия с оглед личността на подсъдимия и с оглед обстоятелството,
че е шофьор от 1983 г., като за този дълъг период има няколко незначителни
нарушения на ЗДвП, едно издадено НП за превишена скорост и едно за управление
на автомобил без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност. Това
показва, че подсъдимият няма трайно изградена престъпна нагласа в начина си на
мислене, която да следва да бъде изкоренявана с по-тежки наказания, които да му
подействат превъзпитаващо.
При тези данни съдът намира, че така определените
наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Така преценените периоди, както на лишаване от право на
управление, така и определения изпитателен срок, се явяват достатъчни с оглед
постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността
на лицето да върши престъпления.
С оглед изхода на делото на основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимият да заплати сторените по делото
разноски за експертизи в общ размер на 335 лева, която сума е платима по сметка
на Районен съд П., както и сумата от 5 лв. държавна такса при евентуално
служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на Районен съд П..
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: