ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
гр. Пазарджик, 22.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20235200900218 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по предявена искова молба вх. № 10730 от 30.11.2023 г. на
К. Д. А., ЕГН **********, и М. М. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Р., ул. „Б. Н. П.“ № **, чрез адв. Р. М. от **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц.
А.“ № ***, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул.
„Г. М. Д.“ № 1.
Ищецът е направил доказателствени искания: за приемане на
представени писмени доказателства; за изискване на наказателното
производство; за събиране на гласни доказателства - 6 свидетели при режим
на довеждане за установяване претърпените неимуществени вреди; за
изискване на всички медицински документи от У. С. П. АД – гр. В., вкл. ИЗ №
*** г. за лицето Д. А.; за допускане на съдебномедицинска експертиза с
поставени в исковата и допълнителната искова молба въпроси, както и на
съдебнопсихологична и съдебноавтотехническа експертиза с поставени
въпроси в ИМ и ДИМ.
Ответникът е направил доказателствени искания за разпит на Д. С. Т.,
като не се сочи каква е връзката на това лице с процесния инцидент. Поставят
се допълнителни въпроси към СМЕ и САвТЕ.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за
1
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на
законната лихва представлява последица от евентуалното уважаване на
главните искове за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по
чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва,
така например както е подходил досежно исковете по чл. 86 от ЗЗД.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане
за заплащане на обезщетение на 21.08.2023 г., респ. и до момента не е
определено такова, като е изтекъл и тримесечният срок за това. Исковата
молба е предявена на 30.11.2023 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Съдът изиска служебно информация относно хода на наказателното
производство, съответно с писмо вх. № 11199/12.12.2023 г. ОП – В. го
уведомява, че по прокурорска преписка № **/*** г. във връзка с ДП № *** г.
на ОДМВР – В. няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, с което
следва да се приеме, че липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото.
ІІ. Макар да не представлява нередовност на исковата молба, видно от
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът указва на ищците да посочат
банкова сметка, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Доводите на ответника, че при произнасяне на съда с решение, предвид
липсата на реквизита по чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК (банкова сметка), същото
„би било неправилно, поради угрозата от неговата нищожност..“ са
неоснователни. Отделно от това, процесуалният представител на ответното
дружество очевидно не прави разлика между неправилно и нищожно съдебно
постановление.
По доказателствата:
Съдът наМ., че доказателственото искане за приемане на представени от
страните писмени доказателства е основателно, поради което същите следва
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
2
Следва да се изиска прокурорска преписка № **/*** г. във връзка с ДП
№ *** г. на ОДМВР – В. за послужване по настоящото дело.
Основателно е искането за събиране на гласни доказателства, но само за
двама свидетели при режим на довеждане за установяване претърпените
неимуществени вреди от ищците, на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК.
Основателно е и искането за допускане на експертизите – СПЕ, СМЕ и
САВвТЕ, с въпроси, поставени от двете страни.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от К. Д. А., ЕГН
**********, и М. М. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Р., ул. „Б. Н.
П.“ № **, чрез адв. Р. М. от **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. А.“ № ***,
срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №
1.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са осъдителни искове от К. Д. А., ЕГН **********, и М. М.
К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Р., ул. „Б. Н. П.“ № **, чрез адв. Р.
М. от **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. А.“ № ***, срещу „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ № 1, за заплащане на
сумата от по 200 000 лева на всеки ищец, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. К. А.,
настъпила на *** г. в резултат на ПТП от *** г. по вина на Р. И. П., като водач
на т. а. М. С., рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
На *** г. около *** часа, на път ** при км. ***, с посока на движение от
3
гр. М. към ГКПП „****“, водачът на т. а. М. С., рег. № **** Р. И. П.,
нарушава правилата за движение по пътищата, като при несъобразена с
пътните условия скорост губи контрол над МПС и се удря в спрелия в
дясното пътно платно, изчакващ ред за преминаване през светофара за ГКПП
т. а. ***, рег. № **** и реализира ПТП. Съставен е Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство № **** г. на
ОДМВР – В.. От инцидента тежко е пострадал синът на ищците Д. К. А.,
пътник в т. а. М. С., поради което е откаран в МБАЛ С. П. АД – В., където на
**** г., в резултат на травмите, почива. Подробно излагат търпените от
загубата на ****годишния си син неимуществени вреди - болки, страдания и
изобщо негативни психологични емоции. Твърдят, че виновен за инцидента е
водачът на ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество. Сочи се, че на 21.08.2023 г. е отправена претенция до
застрахователя, като до настоящия момент (подаване на ИМ) не е определено
застрахователно обезщетение. Претендират законна лихва от датата на
уведомяването – 21.08.2023 г., съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ. Молят за
уважаване на исковете с присъждане на адв. възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез юрисконсулт П. Н., е
подал отговор на исковата молба. Счита исковата молба за нередовна, тъй
като липсвали детайли по механизма на ПТП, не са посочени конкретни
обстоятелства в подкрепа на твърдяната дълбока и емоционална връзка между
починалия и родителите му, както и липсва банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от
ГПК. Не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение с
водача Р. И. П. към датата на процесното ПТП. Въпреки доводите на
ответника, че при произнасяне на съда с решение, предвид липсата на
реквизита по чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК (банкова сметка), същото „би било
неправилно, поради угрозата от неговата нищожност“, заявява, че
предявеният иск е допустим. По същество счита, че претенциите на ищците
са изцяло неоснователни. Моли за присъждане на направените разноски, вкл.
тези в заповедното производство (искът не е по чл. 422 от ГПК, а по чл. 432
от КЗ). Излага се, че липсва виновно противоправно поведение от страна на
водача Р. П.. Твърди се, че вредите на ищците не са доказани, тъй като само
съществуването на роднинска връзка между починалия и ищците не доказва
претърпените от последните неимуществени вреди. Твърди се, че те не са
живели в едно домакинство и не са поддържали връзка помежду си. Навежда
се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като в
момента на инцидента е пътувал без поставен предпазен колан – чл. 137а от
ЗДвП. Възразява се и по прекомерността на поисканото обезщетение, като
неотговарящо на принципа на справедливостта. Моли за отхвърляне на
исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба,
в която се оспорват възраженията на ответника.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е подаден допълнителен отговор на
ДИМ.
4
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ от доказване обстоятелството, че
между ответника и Р. И. П. е сключена застрахователна полица за застраховка
„ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП, както и че
ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане
за заплащане на обезщетение на 21.08.2023 г., респ. и до момента не е
определено такова, като е изтекъл и тримесечният срок за това. Исковата
молба е предявена на 30.11.2023 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 от КЗ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: противоправно
поведения от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деяния и
вреда; вина (същата се презуМ. при доказано авторство); наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните копия на документи
като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА прокурорска преписка № **/** г. във връзка с ДП №
*** г. на ОДМВР – В. или копие от същите.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да водят в насроченото открито
съдебно заседание двама свидетели за установяване претърпените от тях
неимуществени вреди.
ДОПУСКА съдебнопсихологична експертиза, по която вещото лице
след запознаване с документите по делото, ЛИЧЕН ПРЕГЛЕД на ищците, да
отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лице в
5
размер на 350 лева, вносими от ищците в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Т..
ДОПУСКА съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице след
запознаване с документите по делото да отговори на въпросите на страните в
исковата молба и в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лице в
размер на 350 лева, вносими от двете страни по равно, в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р П. М. - съдебен лекар.
ДОПУСКА съдебноавтотехническа експертиза, по която вещото лице
след запознаване с документите по делото да отговори на въпросите на
страните в исковата, допълнителната искова молба и в отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лице в
размер на 500 лева, вносими от двете страни по равно, в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Ф. - автоексперт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
07.06.2023 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им
се връчи и препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6