РЕШЕНИЕ
№ 1328
гр. Велико Търново, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110100617 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Ф. ЕМ. срещу Й. П.
Н. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД – град София иск с правно основание чл. 124,
ал. 5 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че срещу него има издадена влязла в сила Заповед за изпълнение по
Ч.гр.д. № 424/2015 година на ВТРС, по силата на която е осъден в качеството си на
поръчител, да заплати солидарно с Ф. Х. Ч. и Ф. Р. Ч. на „Първа Инвестиционна Банка“
АД сумата в размер на 10 143.02 евро, както и разноски по делото общо в размер на
1 222.71 лева. Посочва, че вземането произтича от Договор за поръчителство от
27.12.2013 година. Твърди, че ищецът не е подписвал същия и в тази връзка е
образувано ДП № ЗМ-643/2017 година по описа на РУ Велико Търново за
престъпление по чл. 309 НК, което е прекратено поради изтекла абсолютна давност за
посоченото престъпление. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да
бъде прието за установено спрямо ответниците, че е налице престъпно обстоятелство, а
именно, че Й. П. Н. е съставил неистински документ - Договор за поръчителство от
27.12.2013 година между "Първа Инвестиционна Банка" АД - град София и М. Ф. ЕМ.
по кредит, отпуснат на Ф. Х. Ч. в размер на 9 300.00 евро. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото. В срока
1
по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба. Процесуалният
представител на „Първа Инвестиционна Банка“ АД – град София оспорва изцяло
предявения иск, като развива съображения, че същият е процесуални недопустим,
доколкото възможностите за защита на длъжника в заповедното производство са
изчерпани. Навежда доводи, че искът е и неоснователен, поради което е направено
искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Процесуалните представители на Й. П. Н. също развиват подробни съображение, че
предявеният по делото иск е процесуално недопустим, а по същество неоснователен,
като оспорват твърдението, изложено в исковата молба, че Й. П. Н. е съставил
неистински частен документ - процесният договор за поръчителство от 27.12.2013
година. Направено е искане предявеният иск да бъде оставен без разглеждане, като
процесуално недопустим, респективно – да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендират да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по
делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приложената по делото Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
07.04.2015 година по Ч.гр.д. № 424/2015 година на ВТРС /л. 9 от делото/, се
установява, че в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по силата на която ищецът М. Ф.
ЕМ., в качеството му на поръчител, е осъден да заплати солидарно, наред с Ф. Х. Ч. и
Ф. Р. Ч., на заявителя сумата в размер ма 10 143.02 евро, дължима по Договор №
096LD-R-002128 от 27.12.2013 година и Договор за поръчителство от 27.12.2013
година – неразделна част към него, както и разноски по делото в размер общо на 1
222.71 лева. Не е спорно по делото и че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
От приложеното по делото ДП № ЗМ-643/2017 година и съдържащото се в него
Постановление от 18.12.2020 година за прекратяване на наказателното производство
по ДП № ЗМ-643/2017 година по описа на РУ – Велико Търново в ОД на МВР –
Велико Търново, преписка № 1651/2017 година на ВТРП /л. 6-8/ се установява, че на
посочената дата наказателното производство, водено за престъпление по чл. 309, ал. 1
НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
От заключението на изготвената по делото съдено-графическа експертиза /л. 78-
86/ се установява, че подписът за „Поръчител“ в представения Договор за
поръчителство от 27.12.2013 година не е положен от титуляра М. Ф. ЕМ., а същият е
положен от Й. П. Н..
По делото е изготвена и повторна съдебно-почеркова експертиза /л. 105-125/, от
заключението по която се установява, че подписът, положен за „Поръчител“ в Договор
2
за поръчителство от 27.12.2013 година не е изпълнен от М. Ф. ЕМ., а същият е
изпълнен от Й. П. Н..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Ф. ЕМ. срещу Й. П.
Н. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД – град София иск с правно основание чл. 124,
ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на ищеца по делото обосновава интереса от
исковата си претенция както с възможността да води производство по чл. 303, ал. 1, т.
2 ГПК за отмяна на влязлата в сила Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 424/2015
година на ВТРС, така и с обстоятелството, че при успешно установяване на твърдяното
престъпно обстоятелство ще може да претендира от ответниците обезщетение за вреди
от непозволено увреждане, извършено от първия ответник, на който вторият ответник
е възложил работа.
Неоснователно се явява възражението на процесуалните представители на
ответниците по делото за недопустимост на предявения иск. От една страна
указанията, дадени с Определение № 348 от 07.04.2021 година по В.ч.гр.д. № 230/2021
година на ВТОС, са задължителни за настоящата инстанция и за настоящия съдебен
състав. Освен това, съдът съобрази и Определение № 60261 от 23.09.2021 година по
Ч.гр.д. № 3021/2021 година на IV г.о. на ВКС, съгласно което преценката относно
вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът
по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК не следва да се прави от сезирания с този
иск съд, а правният интерес от иска по чл. 124, ал. 5 ГПК винаги е конкретен и се
преценява въз основа на изложението от ищеца в исковата молба и поддържани в хода
на производството факти и обстоятелства. Приема се, че положителният изход от
евентуално производство по отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не съставлява
процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК. По аргумент
от разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск е невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено
и преследвано по реда на НК и НПК и то в посочените случаи на прекратяване и
спиране или в случаите когато извършителят е останал неоткрит. Когато ищецът се
позовава на някоя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно
производство, същият следва да представи доказателства за това. В случая по делото
ищецът се е позовал и е представил постановление за прекратяване на наказателно
производство поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно
преследване - чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, като производството е водено за престъпление по
чл. 309 НК.
На следващо място следва да се има предвид, че при твърдения за наличието на
процесуална пречка да се възбуди наказателно преследване, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3
3
НПК – погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в
закона давност, юридическото лице не може самостоятелно да бъде ответник по иск за
установяване на престъпно обстоятелство, с оглед личния характер на наказателната
отговорност. Когато е изложил твърдения за правен интерес да търси защита срещу
юридическо лице с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК с оглед значението на установеното
престъпно обстоятелство за реализиране на негови права по друго правоотношение
/напр. да ангажира отговорността на ответното дружество за вреди, причинени от
негови служители при или по повод изпълнение на възложената им работа/, ищецът е
длъжен да посочи и претендирания извършител на деянието. Наличието на правен
интерес от установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК се обуславя преди всичко от
естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване, за който дружеството
следва да отговаря за вреди, с оглед на което притежава и пасивната процесуална
легитимация по иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, наред с твърдения
извършител на престъпното обстоятелство – Определение № 156 от 13.05.2020 по
Ч.гр.д. № 442/2020 година на IV г.о. на ВКС.
Искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е особен установителен иск, който се предявява в
случаите, когато поради прекратяване на наказателното производство на посочено в
НПК основание, престъплението не може да бъде установено по редовния
наказателнопроцесуален път с постановяване на присъда, която е от значение за
гражданскоправните последици на деянието. С решението по иска се установява
престъплението, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не
бяха изключващите наказателното преследване причини. Доказателствената тежест е
на ищеца, като същият следва да установи в условията на пълно и гласно доказване
всички елементи от съответния престъпен състав /Решение № 470 от 15.06.2018 година
по гр.д. № 93/2018г. на III г.о. на ВКС/. В случая по делото ищецът следва да докаже
всички елементи от състава на престъплението по чл. 309 НК, а именно, че на
27.12.2013 година в град Велико Търново Й. П. Н., сам или чрез другиго е съставил
неистински частен документ – Договор за поръчителство между „Първа
Инвестиционна Банка“ АД – град София и М. Ф. ЕМ. и го употребил за да докаже, че
последният е поел задължение като поръчител по Договор за кредит от 27.12.2013
година, сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и Ф. Х. Ч., в какъвто смисъл
са и указанията, дадени с Определение № 1318 от 19.07.2021 година на съда по делото,
във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Настоящия съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че Й. П. Н. е осъществил състава на
престъплението по чл. 309, ал. 1 НК. В нормата на чл. 93, т. 6 НК е дадена легална
дефиниция на понятието неистински документ - този, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило. Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на
4
престъплението по чл. 309, ал. 1 НК включва съставянето на неистински или
преправянето на истински частен документ и неговата употреба от дееца, за да докаже,
че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или
задължение, или някое правно отношение. Деянието по чл. 309, ал. 1 НК ще бъде
довършено, когато документът е употребен. В случая по делото безспорно се
установява, че ответникът Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 309, ал. 1
НК, като на 27.12.2013 година същият е съставил неистински частен документ –
Договор за поръчителство между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и М. Ф. ЕМ.. За да
достигне този извод съдът съобрази заключенията по двете допуснати съдебно-
графически експертизи, които съдът кредитира изцяло като обективни и компетентно
дадени. Вещите лица по тях са категорични, че подписът за „Поръчител“ в
представения Договор за поръчителство от 27.12.2013 година не е положен от лицето,
сочено за негов автор - М. Ф. ЕМ., а същият е положен от Й. П. Н.. Освен това
последният е използвал документа, за да докаже съществуването на договора за
поръчителство, както и за да породи действие договорът за кредит, във връзка с който е
и договорът за поръчителство. От субективна страна деянието е осъществено при
форма на вината пряк умисъл, т.е. деецът е съзнавал, че е съставил неистински частен
документ, че го употребява, като в субективно отношение употребата на документа е
насочена към доказване именно на посочените по-горе обстоятелства – същият е
съзнавал естеството на действията си. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че осъщественото от ответника Й. П. Н. деяние е съставомерно по чл. 309, ал.
1 НК. По делото липсват каквито и да е други доказателства, от които може да бъде
направен извод в обратна насока.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск е основателен и доказан, поради което и като такъв следва
да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на М. Ф. ЕМ. направените от него разноски по делото общо
размер на 950.00 лева, от които 50.00 лева - внесена държавна такса, 600.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение и 300.00 лева - депозит за СГЕ.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. П. Н. от *, с ЕГН
********** и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на
управление град София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37, с ЕИК *********,
по предявен от М. Ф. ЕМ. от , с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 5
ГПК, наличието на престъпно обстоятелство от значение за гражданските
5
правоотношения между страните, за което наказателно преследване е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НК и изразяващо се в това, че на 27.12.2013 година в град
Велико Търново Й. П. Н., с ЕГН ********** съставил неистински частен документ –
Договор за поръчителство между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и М. Ф. ЕМ. от
27.12.2013 година, за да докаже съществуването на договора за поръчителство, както и
за да породи действие договорът за кредит, във връзка с който е и договорът за
поръчителство, съставляващо деяние по чл. 309, ал. 1 НК.
ОСЪЖДА Й. П. Н. от *, с ЕГН ********** и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление град София, район Изгрев, бул.
„Драган Цанков“ № 37, с ЕИК ********* да заплатят на М. Ф. ЕМ. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 950.00 лв. /деветстотин и петдесет лева/ ,
представляваща направените от него разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6