Р Е Ш Е Н И Е № 61
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. В****, 30.05.2012 г.
Административен съд В****, трети административен
състав, в открито заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Председател: Николай Витков
при
секретаря М. И. и с участието на прокурора К.К., като изслуша докладваното от
съдия Витков административно дело № 194 по описа за 2011 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена от Ю.Н.М., ЕГН
**********, действащ като ЕТ”Е*** Ю-Ю.М.”, ЕИК *******, със седалище и адрес:
гр. В****, ул.”Св.Св. К. и М.” № 26, против Община В****,
представлявана от кмета на общината.
Твърди се от ищеца, че с влязло в сила решение №
12/25.01.2010 г., постановено по адм. дело № 147/2009
г. по описа на АС-В****, е отменена като незаконосъобразна заповед №
122/01.10.2004 г. на кмет на община В****, издадена на основание чл.44 от ЗМСМА
и чл.128, ал.3, чл.129, ал.2 и чл.136 от ЗУТ, с която е одобрен проект за ЧИ на
ПУП-ПР и ПЗ на обект „площад „Нора Пизанти””-гр. В****,
в изпълнение на която е изграден надлез по границата на недвижим имот,
собственост на ищеца, в резултат на което са му нанесени значителни вреди.
Предявени са искове, с които се претендира осъждане
на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на намалената стойност на недвижимия имот на ищеца в размер на
300000.00 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
отлива на клиенти (пропуснати ползи) в размер на 100000.00 лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на счупена ограда и изграждане на нов
път за достъп до търговския обект в размер на 50000.00 лева. Претендира се и
присъждане на законна лихва върху гореописаните искове, считано от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Впоследствие в съдебно заседание искът за пропуснати
ползи е увеличен от първоначално претендирания размер от 100000.00 лева до
160000.00 лева, а обезщетението за разрушената ограда и за изграждане на нов
път е намалено от 50000.00 лева до сумата от 10000.00 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, претендира
присъждане и на направените по делото разноски в размер общо на 12456.00 лева,
от които 12000.00 лева заплатен адвокатски хонорар, 50.00 лева внесена държавна
такса, 400.00 лева възнаграждения на вещи лица и 6.00 лева банкови такси.
Ответната страна община В****, чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове по основание и размер и моли същите да
бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Представя подробна писмена
защита. Претендира присъждане на направените в производството разноски в размер
общо на 10805.00 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура В**** дава
становище за основателност на предявените искове.
След като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, съдът установи
следната фактическа обстановка: ищецът, в качеството му на ЕТ”Елит Ю-Ю.М.”, е
собственик на следния недвижим имот: УПИ V-3892, в кв.586 по плана на гр. В****,
който е с площ съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 44, том ІV, рег.№
5944, дело № 585/10.09.2004 г. на нотариус с район на действие РС-В****, от
5909 кв.м., ведно с построените в него масивна сграда със застроена площ от
1235 кв.м., състояща се от две помещения, с разположени в тях дърводелна, цех за мебели, гатерно
и едно магазинно помещение, и част от масивна сграда-преход тип „Пергола”, със застроена площ от 180 кв.м., обособена като
кафе-аперитив, с административен адрес: гр. В****, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 13. На
30.06.2008 г. ищецът сключил договор за банков кредит № 53842 с „Райфайзенбанк
България”ЕАД, по силата на който получил сумата от 332000.00 евро, със срок за
погасяване 20.06.2023 г. Кредитният договор е обезпечен с ипотека върху
гореописания недвижим имот, ведно с построените в него сгради за целия размер
на отпуснатия заем.
Със заповед № 122/01.10.2004
г. на кмета на община В**** е одобрено ЧИ на ПУП-ПР и ПРЗ за обект „площад „Нора Пизанти””-гр.
В**** съгласно приложените към заповедта скици – проект.
Строителството на обекта е започнало на 20.02.2008 г., след издаване на
протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строежите на техническата инфраструктура (лист 76-81). Видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на
назначените основна и допълнителна техническа експертизи, имотът на ищеца е
засегнат от предвидените изменения и извършения строеж, като е прекъснат директния
достъп до имота откъм ул.”Цар Иван Асен ІІ”, а предвидения алтернативен достъп
не е изграден. Това е наложило изграждането на временен път за достъп до
търговските и производствените помещения на фирмата от ищеца за негова сметка.
В заповедта са посочени следните основания: чл.44 от ЗМСМА и чл.128, ал.3, чл.129, ал.2 и чл.136
от ЗУТ. Тази заповед е отменена с влязло в сила
решение № 12/25.01.2010 г., постановено
по адм. дело № 147/2009 г. по описа на АС-В****, като незаконосъобразна. По време на действието на
отменената заповед и по-точно от 20.02.2008 (по данни от съдебно техническата
експертиза), е започнало осъществяване на проекта и при строителните
мероприятия е затворен пътя, който обслужва достъпа до имота. Жалбоподателят е
бил принаден да създаде временен път, за да осигури достъп до обекта както за
потенциалните си клиенти, така и за производствени цели.
Така приетата фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от изготвените заключения на съдебно оценителна, съдебно техническа, съдебно
счетоводна и геодезическа експертизи и разпита на вещите лица. Същите се
приети, неоспорени са и съда ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че предявените обективно съединени искове са частично основателни.
Съображенията за това са следните: материално
правната претенция на ищеца се обосновава с отговорността
на общината за незаконосъобразна административна дейност – в случая
незаконосъобразен акт.
При
това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените
обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на
иска си: на първо място субекта на извършеното деяние, а именно – надлежен
общински орган, което безспорно е установено в настоящия процес.
Съгласно чл.7 от ЗОДОВ, исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове са съответните общини – юридически лица. Тази
отговорност се носи от общините след изменението в ДВ, бр.30 от 2006 г. Във
фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на
администрацията по чл.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпила
вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и
пропуснати ползи, като вредата трябва да е настъпила в резултат на тези актове,
действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразното действие или бездействие и вредата. Под вреда следва
да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга
неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения. Пряка
и непосредствена е тази вреда, която следва закономерно акта, действието или
бездействието на компетентния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка. При липсата на който и да е от елементите на фактическия
състав не може да се реализира отговорността по чл.203 АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е безспорно доказано незаконосъобразния акт и пряката
връзка между него и вредите, а именно, видно от разпитаните свидетели и
изготвената основна и допълнителна съдебно техническа експертиза, до имота на ЕТ”Елит
Ю-Ю.М.”*** не е изграден временен път и не се осигурява нормален достъп
съгласно изискванията на Наредба №2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии издадена от
МРРБ и това е станало по време на действието на отменения административен акт.
Видно от
геодезическата експертиза, територията, заета със строителството на строеж „площад „Нора Пизанти””-гр.
В****, в която се намира и процесния имот, е
определена с изработения ПУП, одобрен с отменената заповед № 122/01.10.2004 г. на кмета на община В****.
Тук следва да се каже, че са неоснователни направените възражения от ответника,
че настъпилите неблагоприятни последици се дължат на парцеларен
план, утвърден от МРРБ, а не на отменения акт. Видно от данните по делото, в
т.ч. и геодезическата експертиза, този план касае точно територията, в която е разположен
имота на оспорващия.
На
второ място, върху ищеца лежи тежестта да докаже размера на претърпените вреди.
Това е сторено със заключението на тричленната съдебно оценителската
експертиза, според която разликата между пазарната стойност на имота към м. Юни
2008 г. (момента на започване на строежа на обект „площад „Нора Пизанти””-гр.
В****), когато е била 1132700.00 лева и към 2012 г., когато е била 710200.00
лева, възлиза на 422500.00 лева.
Заключението
на съдебно счетоводната експертиза посочва, че през 2007 г. търговската фирма
на ищеца е приключила с финансов резултат печалба от 92000.00 лева, през 2008
г. – печалба 18000.00 лева, през 2009 г. – загуба от 98000.00 лева и през 2010
г. – загуба от 27000.00 лева. От направената съпоставка с финансовите резултати
на други фирми от региона със сходен предмет на дейност се установява, че през
2007 г. приходите на ищеца са значително по-високи от останалите, а през 2008, 2009
и 2010 г. финансовото му състояние се влошава чувствително и изостава от
резултатите на останалите подобни дружества. Същото се отнася не само до реализираната
печалба, но и изобщо за реализираните обороти от производство и търговия. Това
показва, че реализираните загуби са не само в резултат на икономическата криза
и влошеното положение в Северозападния регион на страната, но се дължат основно
на ограничения достъп до обекта, в резултат на извършеното строителство в
изпълнение на отменената заповед на ответната страна.
Съгласно
заключението на тройната оценителна експертиза, стойността на изградения от
ищеца временен път за достъп до неговия имот възлиза на сумата от общо 419.97
лева, а разрушената ограда е имала балансова стойност към момента на
разрушаването й през м. Юни 2008 г. от 4253.49 лева, а пазарната стойност за изграждането
й възлиза на 5182.13 лева. Стойността на разрушения метален портал е 485.65
лева.
На
основание чл.4 от ЗОДОВ, общината дължи обезщетение за всички вреди –
имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането в случая единствено имуществени. Отговорността е обективна – същата
дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени
виновно от длъжностното лице. Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на общината за вредите, причинени на граждани,
поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат
репарирани парично. Следва да се възмездят
действително претърпените от ищеца имуществени вреди. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са
настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за
тях сега, при постановяване на съдебното решение. Съдът счита за доказани вреди
за ЕТ”Елит Ю-Ю.М.” от
загуба на стойност на имота като разлика отпреди строителните мероприятия,
извършени от ответната страна и след тях в размер на 422500.00 лева.
Това е разликата между пазарната
стойност на имота към момента на започване на строеж „площад „Нора Пизанти””-гр.
В****, и стойността му към настоящия момент (и по-точно към изготвянето на
заключението на тройната оценителна експертиза). Поради това
предявеният обективно съединен иск следва да бъде уважен в пълния му размер от
300000.00 лева.
На
следващо място, доказани са и вредите, които са пропусната полза от намаления
доход в резултат на отлива на клиенти. Видно от данните по делото, през 2007 г.
(т.е. преди началото на строителството), ищецът е реализирал чиста печалба в
размер на 92000.00 лева. Този финансов резултат се влошава чувствително през
следващата година, а през 2008 и 2009 г. фирмата реализира загуби. Като отчита
влиянието на икономическата криза от 2008 г. и като съобрази съотношението
между финансовите резултати на други фирми със сходен предмет на дейност,
посочени в заключението на допълнителната икономическа експертиза (лист
169-172), съдът намира, че реално търговецът би реализирал около половината от
печалбата през 2007 г., поради което логически и житейски обосновано е да се
приеме, че през периода от 2008 г. до 2011 г. включително ищецът би реализирал
средно около 40000.00 лева печалба. В този смисъл през посочения период би
следвало да се реализира печалба от около 160000.00 лева, ако дейността му не
бе засегната от посоченото строителство. В този смисъл е и заключението на
основната и допълнителна икономически експертиза, назначени по делото. Поради
изложеното вторият обективно съединен иск следва да бъде уважен изцяло.
Частично
основателен е и искът за присъждане на обезщетение за причинени вреди, в
резултат на счупената ограда на имота, както и за изграждане на временен път,
осигуряващ достъп до имота на ищеца. Съгласно заключението на посочената
по-горе тричленна експертиза, пазарната стойност за изграждане на разрушената
масивна ограда възлиза на сумата от 5182.13 лева. Стойността на разрушения
метален портал е 485.65 лева, а стойността на изградения от ищеца временен път
за достъп до неговия имот възлиза на сумата от общо 419.97 лева. Следователно
третия обективно съединен иск следва да бъде уважен до размера от общо 6087.75
лева. В останалата част, до пълния претендиран размер
от 10000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
С оглед изхода на производството и на
основание чл.143 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските, направени по делото, съразмерно с уважената част на предявените
обективно съединени искове, в размер общо на 12294.66 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
предявените обективно съединени искове, в размер общо на 89.94 лева.
Воден от гореизложените съображения,
Административен съд В****,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА община В**** да заплати на Ю.Н.М., ЕГН **********, действащ като ЕТ”Е***
Ю-Ю.М.”, ЕИК *******, със седалище и адрес: гр. В****, ул.”Св.Св.
К. и М.” № 26, сумата от общо 463912.25 (четиристотин шестдесет и три хиляди деветстотин и
дванадесет лева и двадесет и пет ст.) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на намалената стойност на недвижимия
имот на ищеца в размер на 300000.00 лева, обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на отлива на клиенти (пропуснати ползи) в размер на 160000.00
лева, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на счупена
ограда и изграждане на нов път за достъп до търговския обект в размер на 6087.75
лева, ведно с дължимата законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В
останалата част, до пълния претендиран размер от
10000.00 лева ОТХВЪРЛЯ обективно съединения иск за присъждане на обезщетение за
причинени вреди, в резултат на счупената ограда на имота, както и за изграждане
на временен път, осигуряващ достъп до имота на ищеца, като недоказан.
ОСЪЖДА община В**** да заплати на Ю.Н.М., ЕГН **********, действащ като ЕТ”Е***
Ю-Ю.М.”, ЕИК *******, със седалище и адрес: гр. В****, ул.”Св.Св.
К. и М.” № 26, сумата от 12294.66 (дванадесет хиляди двеста
деветдесет и четири лева и шестдесет и шест ст.) лева, представляващи съдебни разноски по делото, съразмерно
на уважената част от предявените обективно съединени искове.
ОСЪЖДА Ю.Н.М., ЕГН **********, действащ като ЕТ”Е***
Ю-Ю.М.”, ЕИК *******, със седалище и адрес: гр. В****, ул.”Св.Св.
К. и М.” № 26, да заплати на община В**** сумата от 89.94
(осемдесет и девет лева и деветдесет и четири ст.) лева, представляващи съдебни
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от предявените обективно
съединени искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
по реда на чл.138, ал.1 от АПК.
Административен съдия: