Решение по дело №1063/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 648
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20191100901063
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 17.12.2019 г.   в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1063  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ

         Ищецът е прдявил иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Б.“ ООД, ЕИК ******(т.д. № 2949/2017 г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-21 състав) на публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции, глоби и държавни такси в общ размер на 3 833 219,66 лева, от които главници в размер на 2 648 383,90 лева и лихви, начислени към 14.01.2019 г. в размер на 1 184 835,76 лева, обезпечени с Постановление изх. № С160009-022-0017423/03.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от ТД на НАП Пловдив, вписано в ЦРОЗ под № 2017052601391.

                В исковата молба твърди, че вземанията се ползват с такава привилегия, тъй като макар постановлението да съдържа посочване само на общия размер на вземанията, конкретните размери на дължимите публични вземания за главници и лихви по изп. дело № 1123/2014 г. по описа на ТД на НАП София, както и изпълнителните основания, присъединени за събиране от публичен изпълнител по изпълнителното дело, за които се претендира от НАП, са индивидуализирани в представените по делото разпореждания за присъединяване.

         Ответникът „Б.“ ООД, ЕИК ******(Н) оспорва иска. Твърди, че индивидуализацията на обезпечените вземания следва да се съдържа в самото постановление, като  е недопустимо позоваване на други факти, непредявени в производтвото по несъстоятелност.

         Синдикът изразява становище за неоснователност на иска, като излага аналогични възражения.

         Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

         Съгласно представената молба, на основание чл. 685, ал. 1 и чл. 687, ал. 2 от ТЗ, Националната агенция за приходите е предявила е молба изх. № 24-15-270/13#28 от 18.01.2019 г. в производството по несъстоятелност на „Б.“ ООД /предишно наименование „ЕР В.“ ООД/ публични вземания в общ размер на 6 541 136,23 лева. Част от посочените вземания, а именно вземания в общ размер на 3 833 219,66 лева, от които 2 648 383,90 лева - главници и 1 184 835,76 лева - лихви, начислени до 14.01.2019 г., са претендирани от НАП в производството по несъстоятелност е поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени е 3 /три/ броя издадени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Постановление изх. № 1123-000024/22.10.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки, Постановление изх. № 1123-000021/22.10.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки и Постановление изх. № С160009-022-0017423/03.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Претендираните обезпечени вземания са индивидуализирани по вид, размер (главници и лихви) и основания за възникването им, както в молба изх. № 24-15-270/13#28 от 18.01.2019 г. на НАП за предявяване на публични вземания, така и в приложена към нея справка за размера на обезпечените вземания.

         В ТРРЮЛНЦ под № 20190219110957 са били обявени по партидата на „Б.“ ООД изготвени от синдика на дружеството списък на приетите вземания, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, списък на служебно вписаните от синдика вземания по чл. 687 от ТЗ и списък на неприетите вземания на кредитори на дружеството, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В списък на приетите вземания, предявени на основание чл. 685, ал. 1 от ТЗ, изцяло са включени като размер и претендирана от НАП с молба изх. № 24-15- 270/13#28 от 18.01.2019 г. поредност на удовлетворяване на публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции, глоби и държавни такси в общ размер на 6 541 136,23 лева, в т.ч. главници - 4 906 869,37 лева и лихви, изчислени към 14.04.2019 г. - 1 634 266,86 лева.

         В срока по чл. 690 от ТЗ длъжникът „Б.“ ООД е депозирал пред съда по несъстоятелността възражение срещу част от включените в списък на приетите вземания публични вземания, както и срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 3 833 219,66 лева, обезпечени с Постановление изх. № 1123-000024/22.10.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки, Постановление изх. № 1123-000021/22.10.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки и Постановление изх. № С160009-022-0017423/03.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

         С Определение № 2832 от 23.05.2019 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 2 от ТЗ по т.д. № 2949/2017 г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-21 състав, обявено в ТРРЮЛНЦ на 27.05.2019 г., съдът по несъстоятелността е разгледал депозираното от длъжника възражение, променил е приетата от синдика на „Б.“ ООД и претендирана от НАП поредност на удовлетворяване по чл. 722, an. 1, т. 1 от ТЗ на част от приетите публични вземания и е одобрил списъците със съответните изменения. С определението е признато за основателно възражението на „Б.“ ООД относно наличността на обезпечение и характера на обезпеченост на следните публични вземания:

         Призната е поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания за лихви в общ размер на 98 249,92 лева, върху главници приети за обезпечени с Постановление изх. № 1123- 000024/22.10.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки и Постановление изх. № 1123- 000021/22.10.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

         Приети са за необезпечени публични вземания за имуществени санкции и глоби - главници в общ размер на 11 805, 15 лева, претендирани от НАП в производството по несъстоятелност е поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, установени с Наказателно постановление № 83/23.07.2014 г., издадено от Министерство на вътрешните работи, Наказателно постановление № 126/28.08.2014 г., издадено от Министерство на вътрешните работи и Електронен фиш, Серия К, № 0812503/29.03.2014 г., издаден от ОД на МВР - Пазарджик. Посочените публични вземания са включени в пункт 11 от списък на приетите вземания, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ и представляват част от приетите публични вземания за имуществени санкции и глоби в общ размер на 17 008,96 лева

         Приети са за необезпечени публични вземания за държавни такси в общ размер на 117,24 лева, от които главница в размер на 85 лева и начислени лихви до 14.01.2019 г. в размер на 32,24 лева, претендирани от НАП в производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Вземанията са установени с Изпълнителен лист № 2524/07.08.2015 г. по гр.д. № 714/2015 г. по описа на Районен съд Варна, като същите са включени в пункт 12 от списък на приетите вземания, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ и представляват част от приетите публични вземания за държавни такси в общ размер на 326,82 лева.

         Съдът по несъстоятелността е приел, че в Постановление изх. № С160009-022-0017423/03.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, не са посочени конкретните вземания по основания и размери, включени в общия размер на обезпечените главници и лихви, като наложените с постановлението обезпечителни мерки не могат да се отнесат към предявените от НАП с молба изх. № 24-15-270/13#28 от 18.01.2019 г. публични вземания. В резултат на изложеното, съдът по несъстоятелността е изключил от кръга на обезпеченията, даващи право на привилегировано удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени публични вземания, Постановление изх. № С160009- 022-0017423/03.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

         При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

         Определението на съда по несъстоятелността от 23.05.2019 г. за изменение и одобряване на списъка на приети вземания е било обявено в ТР на 27.05.2019 г.

         Исковата молба е депозирана на 10.06.2019 г.(по пощата), т.е. в срока по чл.694, ал.6 ТЗ. Изхожда от лице с правен интерес - кредитор, чиито вземания са включени от съда с определението по чл.692 ТЗ  в одобрения списък като необезпечени и следователно е допустим.

         Предмет на настоящото производство е единствено наличието на привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на  публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции, глоби и държавни такси в общ размер на 3 833 219,66 лева, от които главници в размер на 2 648 383,90 лева и лихви, начислени към 14.01.2019 г. в размер на 1 184 835,76 лева, обезпечени с Постановление изх. № С160009-022-0017423/03.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от ТД на НАП Пловдив, по представена справка, включени като необезпечени в одобрения от съда списък.

         Спорът е правен и се свежда до наличието на привилегия чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ на процесните публични вземания.

         Налагането на запор върху движими вещи или вземания на длъжника или възбрана върху имот не създава привилегия за кредитора инициирал налагането на обзепечение, а се явява обезпечителна мярка насочени към запазване на имуществото. Не се създава право на предпочитателно удовлетворение при принудително изпълнение, нито е правопрепятстващ факт за останалите кредитори да се присъединяват и да налагат запори иил възбрани, или да искат изпълнение върху това имущество.  Те само целят да гарантират съхранение на имуществото на длъжника(чл. 452 ГПК), без да създава право на предпочитателно удовлетворение.

         Чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ обаче включва привилегия свързана с такова процесуално обезпечение, вписано по реда на ЗОЗ. Същевременно се визира и възбрана вписана по реда на ЗОЗ, а чл. 4, като по този закон не предвижда възможност обект на особен залог да бъде недвижим имот, т.е. няма как да се извърши привилегировано удовлетворяване на публично вземане обезпечено с възбрана, която е вписана по реда на ЗОЗ, тъй като такива вписвания са недопустими. Във връзка с това в правната  доктрина(напр. "Актуални въпроси на производството по несъстоятелност", "Несъстоятелност" Г. Г., В.С."Актуални въпроси на производството по несъстоятелност", О.Г., "Обезпеченията в материалното и процесуалното право,, ) се застъпва тезата, напълно споделяна от настоящия състав, за необходимост от корективно тълкуване на нормата.

         Съгласно правилото на чл. 193, ал. 1 и 4 от ДОПК имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда ДОПК. Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по, ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. След това за него възниква задължение да предаде нереализираното имущество, като осребряването му се извършва по правилата на несъстоятелността.

 

         Смисълът на предоставения в полза на публичния взискател първи ред на удовлетворяване е във връзка с допуснатото в производство по несъстоятелност продължаване на изпълнението по ДОПК, явяващо се привилегия само за предвидения в закона срок. Тъй като са налице две производства - по несъстоятелност, преодоляно за 6 м. от това по ДОПК,

 привилегията по т. 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ доблира чл. 194 ДОПК, който не предвижда възможност за присъединяване на кредитори от категорията по т. 3, т. 4 и т. 5 от чл. 722, ал. 1 ТЗ и се отнася за постъпления от проведеното от публичния изпълнител принудително изпълнение. Ако обаче актива се освободи от публично изпълнение, бъде предаден в масата на несъстоятелността и бъде реализиран в хода на универсалното принудително изпълнение, запазване на привилегията не може да има.

                Съгласно нормата на чл. 194 ДОПК, кредиторите с ипотека, залог и право на задържане се удовлетворяват с предпочитание преди публичния взискател. След като в хипотезата, при която наложената обезпечителна мярка по чл. 193 ДОПК е запор и той е вписан в първичния  регистър по ЗОЗ, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на особената привилегия, която се предоставя на заложния кредитор, то по аргумент от по-силното основание, това публично вземане не се ползва с особена привилегия от първи ред, и когато удовлетворяването на вземането става след изтичане на шестмесечния срок по чл. 193, ал.4 ДОПК чрез осребряване на имущество, предмет на запора, става в рамките на производството по несъстоятелност. Аргумент за  това е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ.

         При въвеждането на привилегията в ТЗ(ДВ бр. 105 от 2005 г.), чл. 26 от ЗОЗ изобщо не е предвиждал възможност за вписване на запор и възбрана наложени по реда на ДОПК. Тя е била въведена едва с изм. ДВ бр. 108 от 2007 г.(т. 11), сега отм., като вписването е по чл. 26, ал.3, т.1 и 2 от ЗОЗ.  Следователно целта не е била да се гарантира друга привилегия за публичните вземания, извън тази по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ.

          Вписването на запора в ЦРОЗ цели да осигури действие на запора спрямо заложен кредитор, когато двамата обезпечени кредитори, със залог и запор върху едно и също имущество, се конкурират. В този смисъл, ако запорът наложен по реда на ГПК или ДОПК не се впише в ЦРОЗ, то той би бил непротивопоставим на заложния кредитор вписал особен залог, независимо, че е бил наложен по-рано от вписването на залога. Именно това е целта на вписването - не осигуряването на привилегия, а само пораждане на относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания след тяхното налагане.

         Горното налага извода, че процесните публични вземания не са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и искът се явява неоснователен.

         Разноски за държавна такса не следва да се възлагат на ищеца, тъй като предмет на делото са публични вземания.

         Воден от горното, Софийски градски съд

 

                                               Р   Е    Ш    И   :  

 

         ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от Национална агенция за приходите, гр.София, бул."***** срещу „Б.“ ООД(Н), ***.10, при участието на СИНДИКА на „Б.“ ООД(Н), ЕИК ******искове с правно основание чл.694 ТЗ, за установяване, че публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции, глоби и държавни такси в общ размер на 3 833 219,66 лева, от които главници в размер на 2 648 383,90 лева и лихви, начислени към 14.01.2019 г. в размер на 1 184 835,76 лева, обезпечени с Постановление изх. № С160009-022-0017423/03.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от ТД на НАП Пловдив, вписано в ЦРОЗ под № 2017052601391, по справка неразделна част от решението, са с привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

                                             

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: