№ 5869
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.ОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110108428 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
„ФИРМА” АД, ЕИК .... е предявило против В. И. Д., ЕГН ********** по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1953.48 лв., представляваща главница по сключен
между длъжника и „ФИРМА“ АД договор за паричен заем № ... от 27.07.2020
г., ведно със законната лихва от 02.03.2022г. до окончателното изплащане,
сумата от 115.39 лева, представляваща договорна лихва, както и сумата от
205.47 лева, представляваща лихва за забава върху непогасената главница за
периода от 24.09.2021 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.04.2022 г. по
ч.гр.д. № 19501/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че между „ФИРМА“ АД и В. И. Д. е сключен договор
за паричен заем № ... от 27.07.2020 г., по силата на който на последният е
предоставен паричен заем в размер 2017 лева. Посочва, че със сключване на
договора се рефинансирал текущ заем на ответника и страните са направили
изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като
процесния договор има сила на разписка. Ответникът се е задължила да върне
заемната сума, ведно с договорената лихва на 30 двуседмични равни
погасителни вноски, всяка в размер от 71.36 лева, с краен падеж 23.09.2021 г.
Наведжа твърдения, че на основание Рамков договор за прехвърляне на
вземания от 30.01.2017 г. и Приложение №1 към него от 01.04.2021 г. с
„ФИРМА“ АД, вземането е прехвърлено в полза на „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ....
(правоприемник на което е „ФИРМА“ АД, ЕИК: ....). Моли съдът да връчи на
ответника приложено към исковата молба заверено копие от уведомление за
1
извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „ФИРМА“ АД.
Сочи, че по договора за паричен заем В. И. Д. е извършил плащания в общ
размер на 72 лева, като към настоящия момент дължимата главница е в
размер на 1953.48 лева. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените вземания.
Претендира сторените деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения едномесечен срок чрез назначения му от съда
особен представител. В отговора се твърди, че ответника не е надлежно
уведомен за извършената цесия, поради което ищецът не е надлежно
легитимиран да води предявения иск. Счита, че договорът не е бил обявен за
предсрочно изискуем, поради което за кредитора е съществувала възможност
да претендира вземането си по заповедното производство само по
падежиралите вноски, доколкото същите са били изискуеми и ликвидни.
Поради това, счита исковете за неоснователни и моли същия да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, следните материални
предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за паричен заем
№ ... от 27.07.2020 г.; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е
усвоил сумата по отпуснатият договор за кредит; уговореният начин за
връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за
връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на
сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване
на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка
(лихва); вземанията да бъдат установени и по размер; да е налице валиден
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е
придобил претендираните вземания; ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, а и се установява от представените по делото доказателства и
приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, наличието на
облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за паричен
заем № ... от 27.07.2020 г. между „ФИРМА“ АД и В. И. Д. и обстоятелството,
че ответникът е погасил част от задължението си за главницата чрез плащане
на сумата от 72 лева. Установява се още, че заемодателят е предоставил на
2
заемателя парична сума в размер на 2017 лева под формата на потребителски
заем, а последният се е задължил да върне заетата сума на заемодателя, при
следните условия: на 30 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в
размер на 71,36 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 10.00 %,
общ размер на всички плащания – 2140,87 лева и годишен процент на
разходите – 10.49 %. В чл. 2, т. 5 от договора, са посочени конкретните дати,
на които заемателят дължи плащане на определените седмични погасителни
вноски, така в съдържанието на договора е обективиран и погасителен план, с
падеж на първата погасителна вноска – 13.08.2020 г. и падеж на последната
погасителна вноска – 23.09.2021 г. Съгласно чл. 3 от договора, със същия се
извършва рефинансиране на предишен заем между страните, задълженията по
който възлизат на 2017 лева, като се прави прихващане между двете суми,
вследствие на което заемодателят предава на заемателя остатъка от заемната
сума в размер на 0,00 лева. Установява се още, че договорът има значението
на разписка, поради което съшият е усвоен на датата на сключване –
27.07.2020 г.
От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че с извършеното едно плащане по процесния договор за кредит
на 17.08.2020 г. в размер на 72 лева, длъжникът е заплатил единствено
първата погасителна вноска и частично лихва в размер на 0,64 лева от
втората, като длъжникът е в забава и неизпълнение от втората погасителна
вноска, дължима на 27.08.2020 г. Вещото лице е установило, че размера на
всяко от претендираните вземания е както следва: главница в размер на
1953,48 лева /изплатена е сума в размер на 63,52 лева от усвоената по
договора главница в размер на 2017 лева/, договорна лихва в размер на 115,39
лева /изплатена е сума в размер на 8,48 лева от дължимата по договора лихва
в размер на 123,87 лева/ и мораторна лихва върху падежиралата главница за
периода 24.09.2021 г. /датата следваща датата на последната погасителна
вноска/ до 21.02.2022 г. /датата предхождаща датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ в размер на 81,94 лева.
Относно материалноправната легитимация на ищеца, като
доказателство по делото е приет Рамков договор от 30.01.2017 г. за
прехвърляне на парични задължения, сключен между „ФИРМА“ АД и ищеца
„ФИРМА“ ООД /правоприемник на което е „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ....,
считано от 25.11.2022 г./, ведно с Приложение № 1 към същия, от който се
установява, че „ФИРМА“ АД е прехвърлил на ищеца свои ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от сключените от продавача договори за
потребителски кредити, индивидуализирани в приложение № 1 от 01.04.2021
г., представляващо неразделна част от същия, в което под № 41 е включено
вземане спрямо ответника В. И. Д. по договор за кредит № ... от 27.07.2020 г.
с отпусната главница от 2017 лева, общо дължима сума по кредита – 2145,92
лева, като остатъкът от нея към датата на засичане – 01.04.2021 г. е 1953,48
лева. С потвърждение за извършена цесия прехвърлителят „ФИРМА“ АД е
потвърдил прехвърлянето в полза на ищеца по делото на портфейла от
3
вземания индивидуализирани в Приложение № 1 от 01.04.2021. При тези
доказателства съдът приема, че вземането е прехвърлено на ищеца съгласно
чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде
съобщена на длъжника от стария кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Такова
съобщаване преди завеждане на делото не се установява, но то е извършено в
хода на процеса чрез връчване на приложеното към исковата молба
уведомление от стария кредитор, действащ чрез пълномощник – новия
кредитор. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, следва да бъде съобразен от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника (в този смисъл е Решение № 78 от 9.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2352/2013 г. , II т. о., ТК, както и Определение № 962 от
13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 959/2017 г., IV г. о., ГК).
Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите
на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност и
когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г.
по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда
без от страните да е наведен такъв довод.
В случая съдът намира, че договорът е сключен в изискуемата от чл. 9
ЗПК писмена форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл.
11 ЗПК, като в договора се съдържат всички изискуеми от закона елементи.
Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не протИ.речи на
4
разпоредбата на ЗПК /чл. 19, ал. 4/, тъй като не надвишава петкратния размер
на законната лихва. Клаузите относно основното съдържание на договора
съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и
ГПР, като потребителят се е съгласил със същите при подписването на
договора. Предвид изложеното съдът приема, че договорът валидно обвързва
страните и е действал до 23.09.2021 г., когато е настъпил крайният падеж за
връщане на заема. Твърдението на ответника, че договора не е обявен за
предсрочно изискуем се явява неоснователно, тъй като ищецът основава
вземанията си на изтичането на крайния срок на договора, а не на предсрочна
изискуемост, като и липсват доказателства за упражняването на такова право
от страна на кредитора.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че по
делото се установява наличието на всички правопораждащи претендираните
вземания юридически факти. Ответникът не доказа погасяване
претендираните вземания, поради което съдът намира исковете за
основателни. С оглед установените от съдебно-счетоводната експертиза
размери на претендираните вземания, отнасящи се за процесния период,
искът за главница се явява основателен за пълния предявен размер и следва
да се уважи изцяло за сумата от 1953,48 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.03.2022 г. до
окончателното плащане, искът за договорна лихва следва да се уважи изцяло
за сумата от 115,39 лева за периода от 27.08.2020 г. до 23.09.2021 г. На
основание чл. 162 ГПК съдът изчислява, че дължимата мораторна лихва
върху главницата за периода от 24.09.2021 г. до 22.02.2022 г., е в размер на
82,49 лева, поради което предявения иск следва да бъде уважен до сумата от
82,49 лева, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
205,47 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 95,49 лева, като с
оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от
90,33 лева. В исковото производство ищецът е претендира разноски за
държавна такса в размер на 45,59 лева, за депозит за особен представител в
размер на 400 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
400 лева и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед уважената част от исковете, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер
на 894,46 лева.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради
което такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. О.,
дължи на „ФИРМА” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
сумата 1953,48 лева, представляваща главница по сключен между В. И. Д. и
„ФИРМА“ АД договор за паричен заем № ... от 27.07.2020 г., ведно със
законната лихва от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от
115,39 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.08.2020 г. до
23.09.2021 г., както и сумата от 82,49 лева, представляваща лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 24.09.2021 г. до 22.02.2022 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата над сумата от
82,49 лева до пълния му предявен размер от 205,47 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 19501/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. О., да заплати на
„ФИРМА” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 894,46 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство, както и сумата от 90,33 лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д
19501/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6