Решение по адм. дело №602/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р. С. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Д. П., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх. № 02-260-6500/570#20/25.02.2025г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която не са оторизирани суми във връзка с парцели 18054-***, 18054-***, 18054-***, 18054-***, заявени по СЗ-МЗДП, формиращи част от недопустимата площ в размер на 3.37 хектара.

В жалбата се твърди, че уведомителното писмо е нищожно поради издаването му в противоречие с постановени съдебни решения по адм. дела №150/2023г. и 3/2024г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се и аргументи за незаконосъобразност на административния акт, подкрепени с твърдения за недоказаност на фактическите обстоятелства за издаването му. Счита се и че е немотивиран, тъй като съдържал противоречиви твърдения. В него за БЗС №07733-***, №07733-**** и №07733-***, в колона 6 била вписана стойност 0.00. В пояснението за тази колона било посочено, че тази стойност била резултат от извършени проверки за допустимост на културата и съответствие с приетия слой „Площи в добро земеделско състояние“. Със силата на присъдено нещо обаче с решението по адм. дело № 3/2024г. допустимостта на културата била изяснена, като било прието наличие на пъпеши. От приложената към жалбата справка с официална информация от ДФ „Земеделие“ се установявало, че не било налице несъответствие на тези парцели с т. нар. „слой“. Тази разлика не съществувала в таблица 1 на предходното уведомително писмо, това от 13.12.2023г. Наред с това се отбелязва, че съгласно последно постановеното съдебно решение по случая резултатите от проверката по отношение на отглежданата култура били недостоверни и че имало такава култура. Изведнъж резултатите от проверката се появявали отново – в колона 5 на таблица 4 на оспорения акт. Тоест, налице било противоречие на проверката със съдебното решение – с последното се приемало отглеждане на пъпеши, а ДФ „Земеделие“ приели наличие на угар, тръни и треви. Последното не било подведено и под съответната нормативна разпоредба, тъй като не ставало ясно коя от точките по чл.10, ал.2 от Наредба № 2 от 26.02.2018г. не била спазена, респ. липсвало визирано относимо правно основание за недопустимост на площта.

Също така, не било съобразено от органа, че ползването от жалбоподателката на площите за заявеното подпомагане не продължило до края на стопанската година – м. октомври. В тази връзка, изискването за видими следи от културата в календарната година противоречало на въведените със стопанската година срокове за ползване на площите по сключените от С. споразумения за тях по реда на Закона за стопанисването и ползването на земеделските земи. По време на извършване на проверката на място от страна на ДФ „Земеделие“ – през декември, жалбоподателката ползвала единствено парцел 18054-***. В тази насока се навеждат доводи за неизвършена от служители на ответника проверка за идентичност на парцели преди да направят проверката. Въз основа на това изложение се прави извода, че нормата на Наредба №2 от 26.02.2018г. – за срока и белезите по проверявания парцел, била в противоречие с определяния в нормативен акт от по-висок ранг срок, този в ЗСПЗЗ. Ясно било, че към датата на проверката нямало как да се отглежда заявената култура, но пък не можело да се счита, че земеделска дейност не била извършвана, защото се доказало производството на пъпеши.

Твърди се и че в случая не е бил спазен чл.35 от АПК, като с неосигуряването на участие на С. в производството по издаването на оспорения акт фактите и обстоятелствата по случая останали неизяснени.

По изложените съображения се претендира обявяване на нищожност или отмяна на уведомителното писмо, както и присъждане на разноски по делото.

В съдено заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващата. Твърди се, че след изтичането на стопанската година жалбоподателката нямала право да обработва парцели 18054-1-6-1, 18054-2-1-1, 18054-1-3-1, 18054-1-4-1, вследствие на което върху тях се развил тревостой. Изтъква се, че проверката на място на тези парцели била извършена в средата на декември и поради това била неефективна, тъй като след реколтирането на посевите и прибиране на огражденията, площите на практика били изоставени. Не било ясно защо ДФ „Земеделие“ изисквал, при условие че културата била едногодишна, до края на годината на тях да съществувала култура, както и да били поддържани, въпреки че не били собственост на жалбоподателката. Отбелязва се, че поради ползването на 99 % от имотите по силата на споразумения по чл.37 от ЗСПП оспорващата няма право да влиза в тях след 1 октомври, тъй като за новата стопанска година не била сключила споразумения.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник, излага становище за неоснователност на оспорването. Счита, че са налице основания за отхвърляне на жалбата.

Административен съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните в о. с. з., и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Р. С. С., като физическо лице, е подала през м. 04.2021г. заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021г. УИН 26/180521/11002. В таблица към заявлението били посочени използваните парцели за 2021г.

По отношение на заявлението са били стартирани автоматични проверки на въведените данни, за резултатите от извършването на които Р. С. е била запозната на 29.04.2021г.

На 31.05.2021г. и на 02.06.2021г. С. отново е подала заявление – за редакция на първоначалното (л.50 и л.58-гръб от адм. д. №150/2023г.), при което е заявила подпомагане и по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – СЗ-МЗДП. Заявените култури по СЗ-МЗДП са с код 141080 (пъпеши) – за парцели 007733-***, 07733-***, 07733-***, 07733-***, 007733-***, 07733-***, 007733-1***, 07733-***, 18054-****, 18054-***, 18054-***1, 18054-***, 18054-2-***1, 18054-***, като в Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2021 (част от заявлението) е посочено, че общата площ по тази схема е 13.75 ха и това отговаря на сбора от площите по посочените парцели (площ по спорните 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-*** – общо 3.1 ха).

На 02.06.2021г. в била стартирана нова автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане, с резултатите от която жалбоподателката е била запозната на същата дата.

На 16.12.2021г. от С. е била подадена декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015г., с приложени 18 бр. стокови разписки за предадени от нея на различни лица количества продукция от пъпеши в периода от 15.07.2021г. до 12.09.2021г. (л.75 - 79).

С две заповеди с идентичен номер и датата на издаване – №455002/11.11.2021г. на началник отдел на РТИ – Хасково (л. 84 и л.85 от адм. д. №150/2023г.) е наредено извършване проверка на място по отношение на конкретно посочени парцели, находящи се в [населено място], [населено място], [населено място], [община], сред които и парцели 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-***1.

От изготвения Доклад за проверка на площи (л.86 и сл. от адм. д. №150/2023г.) става ясно, че по заявление за подпомагане с УИН 26/180521/11002 е била извършена проверка на място чрез дистанционен контрол (ДК) – на 04.11.2021г., и бърза проверка на място (БПнМ) – в периода от 01.12.2021г. до 04.12.2021г.

По отношение на парцели 007733-***, 07733-***, 18054-***, 18054-***, 07733-***, 18054-***, 007733-***, 18054-***, 07733-***, 007733-***, 07733-***, 18054-***, 07733-*** и 18054-*** (записани в таблица 4 от оспорения акт) в доклада е посочено, че е било констатирано наличие на угар, вместо на заявената култура, както и наличие на висока растителност и тръни, като липсвали растителни остатъци, поради което били недопустими.

На 12.01.2023г. заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с изх. № 02-260-6500/570 (л.30 от адм. д. №150/2023г.).

С Решение №817/08.11.2023г., постановено по административно дело №150/2023г. по описа на Административен съд – Хасково, Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/570 от 12.01.2023г. е отменено в частта, с която е извършено намаление на субсидията по схема/мярка Подмярка 13.2/НР2, СЕПП, мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-МЗДП – обективирани в Таблица 1 от писмото. В мотивите към решението си съдът е приел, че при издаването на уведомителното писмо не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото от съдържанието му не ставало ясно кои са фактическите и правни основания за намаляване на субсидията по заявените схеми и мерки за подпомагане.

На съда е служебно известно, че във връзка с дадените в Решение №817/08.11.2023г. указания е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 изх. № 02-260-6500/570#5 от 13.12.2023г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие", с което жалбоподателката е уведомена за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, като по СЗ-МЗДП е оторизирана сума в размер на 0 лева и е извършено намаление в размер на 12370.05 лева, и в частта по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно член 19 от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията са наложени санкции за бъдещ период в размер на 12370.05 лева, и тази сума е удържана/прихваната на основание член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) №908/2014г. на Комисията за погасяване на част от наложени санкции за бъдещ период за кампания 2021 по схема СЗ-МЗДП.

Уведомителното писмо е обжалвано от Р. С. С. пред Административен съд – Хасково, който с влязло в сила Решение №1911 от 07.05.2024г. по адм. д. № 3/2024г. e отменил същото в частта, с която по СЗ-МЗДП е оторизирана сума в размер на 0 лева и е извършено намаление в размер на 12370.05 лв., и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер на 12370.05 лв. и е удържана/прихваната за погасяване на част от наложени санкции за бъдещ период за кампания 2021 по схема СЗ-МЗДП оторизирана сума за „Възстановяване на ФД“ в размер на 222.69 лева, като съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с УИН 26/180521/11002 за кампания 2021г., в съответствие с изложените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Последвало е издаване на процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх. № 02-260-6500/570#20/25.02.2025г.

В таблица 4 от това уведомителното писмо – площи, заявени по ЗС-МЗДП, са посочени данни за заявените парцели, площта им по заявление, декларираната култура (колони 1-3), площ след извършени проверки на място и административни проверки (колони 5 и 6), установена площ (колона 7), разлика между декларирана и установена площ (колона 8), причини за недопустимост (колона 11) и други обстоятелства във връзка с парцелите, площите и културите на тях.

Разлики между декларирана и установена площ са посочени за парцели, както следва: 007733-** – 0.11 ха; 18054-*** – 1.02 ха; 18054-*** – 0.17 ха; 18054-*** – 0.16 ха; 18054-*** – 1.78 ха; 18054-*** – 0.13 ха.

За колона 11 от таблица 4 – причина за недопустимост, е посочено, че „1 * - Недопустима площ, съставляваща разликата между декларираната и измерената площ при извършена проверка от Технически инспекторат към Разплащателна агенция чрез дистанционен контрол по заявка с № 437304 на 04.11.2021 г. и бърза проверка на място по заявка с № 455002, извършена в периода 01-04.12.2021 г. Прилага се разпоредбата на чл. 74 от Регламент 1306/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, предвиждащ, че в съответствие с член 59, чрез разплащателните агенции или упълномощените да действат от тяхно име органи държавите членки извършват административни проверки на заявлението за помощ, за да проверят дали то отговаря на условията за предоставяне на помощ. Тези проверки се допълват от проверки на място. ДФЗ-РА приема, че на основание приетото по АД № 3/2024г на AC-Хасково заключение на съдебно-агрономическа експертиза на декларираните по схемата парцели е възможно да е отглеждана заявената култура пъпеши. Съгласно чл. 37, т. 2 на регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията Проверките на място обхващат измерването на площта и проверката на критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения по отношение на площта, декларирана от бенефициера съгласно схемите за помощ и/или мерките за подпомагане, посочени в параграф 1. На основание член 39 от същия регламент, допустимостта на земеделските парцели се проверява с всички подходящи средства. За недопустимите площи в БЗС с номера: 18054-***,18054-***, 18054-***, 18054-***, 07733-***,18054-*** вследствие на констатациите от проверка на място се прилага чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. За площите, заявени с едногодишни култури, които са приети за недопустими, се прилага чл.10, ал.2, т. 1 от Наредба №2 от 26.03.2018г за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, според който временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност; При измерването са изключени площи, за които е констатирано наличие на висока растителност и тръни и съответно е прието, че не са спазени изискванията по чл.10, ал.2 от Наредба № 2 от 26.02.2018г. Площта на БЗС с номера: 07733-***, 18054-*** е измерена по границите на обработка, като необработените части са изключени като недопустими. Съгласно раздел II, т. 4 Извършване на проверка на място от Инструкция за проверка на място по схеми и мерки за ДПП, при извършване на проверка инспекторът следва да установи реалното състояние на декларираните площи по отношение на всички измерими критерии за допустимост и земното им покритие в зависимост от целта на проверката. За определяне на установена от проверката площ за даден парцел следва да се използват видими граници на земеделския парцел. Видими граници биха могли да бъдат както граници по обработка, реперни точки, гранични бразди, елементи на ландшафта, така и всички други белези, които позволяват да бъде припознат парцелът като земеделски.“.

В колони 2, 3, 7, 8 и 10 от таблица 6 от уведомителното писмо са посочени съответно декларираната площ (13.75 ха), установената площ (10.38 ха), наддекларираната площ (3.37 ха), процент на наддеклариране (32.47) и санкционирана площ (10.38 ха) – относими по СЗ-МЗДП. В пояснението за колона 9 е записано, че санкционирана площ, определена съгласно член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията е, както следва: при процентно съотношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките на над 20%, и до 50% (вкл.) – санкционираната площ е равна на установената площ и не се изплаща субсидия за годината. В колона 16 е посочено, че оторизираната сума е в размер на 0 лева.

Уведомително писмо е било връчено на жалбоподателката чрез член на домакинството на 04.03.2025г.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи съдебно агротехническа експертиза (САЕ), по която вещото лице, след като се е запознало с материалите по делото, представя заключение в отговор на поставените му въпроси.

На първо място, от изследваните снимки за парцели 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-*** експертът е установил, че на част от изображенията се виждат отъпкване на терена от животни и следи от тях. Личали и опити за дискуване на площите. След прибиране на електропастирите наличните в околността животни свободно навлизали за паша в освободените терени.

На следващо място, изпасването на растителните остатъци, останали след реколтиране на площите, преди последваща почвена обработка, както и тяхното загниване, било възможно. Растителните остатъци от пъпешите били подходящи за изхранване на добитъка, който по данни на БАБХ през 2021г. в районите на селата Г. и Б. г. се състоял от 268 бр. едри преживни животни и 842 бр. дребни преживни животни.

На трето място, мероприятията по растителна защита, както и технологията за отглеждане на пъпеши на визираните по-горе парцели, били правилно извършени.

На четвърто място, Дневникът за проведени химични обработки и употребени торове (л.239 от адм. д. №150/2023г.) показвал, че на тези парцели били отглеждани пъпеши.

На пето място, съгласно данните в Дневник за проведени химични обработки, торове и почвени подобрители (л.90 от делото), за парцели 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-*** – пъпеши със засята площ 37.8 дка, насажденията били пръскани на 16.06.2021г. (срещу мана с Бордо микс, срещу памукова нощенка), 09.07.2021г. (с Хеликовекс) и на 17.07.21г. (срещу бактериоза с Бордо микс). Дневникът бил надлежно проверен и заверен от ОДБХ – Хасково, т. е. тези площи били култивирани с пъпеши.

На шесто място вещото лице посочва, че след реколтиране на продукцията и изоставяне на блока не е невъзможно образуване на тревостой.

На следващо място е посочва, че тревостоят на площите в разглежданите парцели бил по-слаб от този при необработваемите площи.

На последно място експертът посочва, че моментът за извършване на бързата проверка на място от ДФЗ – на 01-04.12.2021г. показвал, че тя била ненавременна. Направена била много късно след прибиране на реколтата от пъпеши, поради което била неефективна.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като допълва, че не е невъзможно виждащите се на снимките от проверката на място житни плевели да са поникнали, развили, изкласили и пожълтели за времето от прибирането на „хипотетичните пъпеши“ до времето на проверката. Счита, че от прегледа на тези снимки може да се приеме, че там скоро обработка не е имало. Въпреки това допуска да се е образувала изобразената степен на заплевеляване. Отбелязва в тази връзка, че принципно всяка снимка може да бъде направена от различен план – възможно било на преден план тревостоят да изглежда по висок, а на заден да е по-различно. Картиране – за определяне на фаза и видове плевели, не било извършвано. Не посочва категорично, дали ако на площите са били извършени необходимите агротехнически мероприятия за отглеждане на пъпеши, би се стигнало до заплевеляване в мащабите, изобразени на изследваните снимки. Отчита, че заплевеляването е гъсто и разнородно. Отбелязва, че интензивността на развитието зависи от степента на влажност и топлина, като в тази връзка било възможно и развитие на тръни. Съгласно изобразеното на снимките площите били недопустими за подпомагане, но следвало да се има предвид несвоевременното извършване на проверките. Отбелязва и че ако на площите е била извършена борба с химически средства, не може да има такова силно заплевеляване (към началото на декември 2021г.), а в случая такава обработка не била налице – нямало данни за това в проверените дневници. Теоретично, ако били извършени механизираните и химически обработки нямало да има толкова голямо уплътняване и толкова видове плевели.

Въпреки възраженията на ответника, съдът прие заключението по САЕ, като ще цени същото съвкупно с останалия доказателствен материал по делото.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателката в хода на съдебното производство, съдът събра и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Х. А. П. – колега и познат на жалбоподателката, който посочва, че през 2021г. С. отглеждала пъпеши в землището на [населено място] и [населено място] г., [община], като имотите били оградени с електропастири, поради свободно пасуващите наоколо животни. Заявява, че тъй като участвали в по няколко споразумения за ползване на площи (по реда на СЗПЗЗ), можело всяка година отделния ползвател да ползва различни имоти. През 2021г. и 2022г. имало заменени имоти, т. е. такива, които вече не се ползвали за следващата стопанска година от същия производител, а от друг. Предполага, че тези по споразуменията останали пак при С. за следващата година – за подготовка за последваща сеитба, а тези, които отишли при друг собственик, тя ги оставила необработени и на тях били събрани електропастирите.

Свидетелят С. Ю. С. – съпруг на жалбоподателката, заявява, че през 2021г. отглеждали предимно пъпеши, които засадили през месец май и прибрали продукцията през септември-октомври. Имотите, на които отглеждали културата, не били едни и същи. За 2022г. заменили много от ползваните парцели, запазили предимно тези с люцерна. За продаваните пъпеши издавали фактури.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт, в законовия срок и от лице с правен интерес да обжалва.

Разгледана по същество, съдът приема жалбата за основателна, поради следните съображения:

На първо място, не са налице основания за обвяване на нищожност на процесния административен акт, поради противоречие на същия с влезлите в сила решения по адм. дела №150/2023г. и №3/2024г. по описа на Административен съд – Хасково. Няма пречка след отмяна на Уведомителното писмо с изх. № 02-260-6500/570 от 12.01.2023г. и Уведомително писмо с изх.№ 02-260-6500/570#5 от 13.12.2023г., административният орган да издаде нов акт – при наличие на предпоставките за това и при съобразяване на мотивите на отменителните съдебни решения.

С влязлото в сила решение по адм. д. №150/2023г. е отменено предходно Уведомителното писмо с изх. № 02-260-6500/570 от 12.01.2023г., тъй като от съда е констатирано допуснато от органа неспазване на изискванията за форма на акта – липса на мотиви. По посоченото дело съдът не се е произнесъл по съществото на спора при налични всички спазени изисквания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК, т. е. не била е извършена цялостна проверка за материалната законосъобразност на административния акт.

С влязлото в сила решение по адм. д. №3/2024г. е отменено издаденото второ по ред за кампания 2021г. уведомителното писмо, като съдът е приел, че същото е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Прието е в решението на този съд, че проверката на място на заявените по СЗ-МЗДП не е била извършена своевременно и поради това е неефективна, и че е налице противоречие в материалноправните основания за издаване на акта с това му съдържание – наддекларирани площи и неподадена в срок декларация за произведена продукция, като последното е било опровергано от представена по делото декларация по чл.32, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. с приложени документи, доказващи добива от произведена продукция за 2021г. С посочения отменен от съда административен акт е прието от фактическа страна следното: за парцели 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-*** „…парцелите са обрасли с висока растителност….“ (стр.5 от писмото), а за парцели 007733-*** и 18054-*** – че „…декларираната площ на БЗС е по-голяма от измерената.“ (стр.5). Тези фактически съображения административният орган е изложил с оглед включването на визираните парцели в площите за подпомагане по СЕПП, СПП, МЗС, схема Памук, подмерки 13.1/HP1, 13.1/HP2 и 13.1/HP3 – по таблица 1 от писмото. По-нататък в същото писмо – по отношение на СЗ-МЗДП, е прието, че от обективираните данни в изготвения доклад от проверка на място се установява, че площите (по таблица 4, вкл. 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-***, 007733-*** и 18054-***, т.е. заявени по СЗ-МЗДП) са заети с угар (стр.11, вр. стр.9).

С предметното на настоящото съдебно производство уведомително писмо отново не се оторизират суми по СЗ-МЗДП за кампания 2021г., тъй като се приема недопустимост на част от заявените за подпомагане площи поради установени на тях висока растителност и тръни (а не угар), като конкретно е посочено, че тези фактически обстоятелства са констатирани на площи от парцели 007733-*** и 18054-***, и на целите заявени площи по парцели 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-***. Допълнено непосредствено след това в пояснението за колона 11 от таблица 4 на писмото – че площта на БЗС с номера 07733-*** и 18054-*** е измерена по границите на обработка и необработените части са изключени като недопустими, което допълнение е общо по своя правен характер. Прието е от ответника, че така установеното от фактическа страна обосновава неоторизирането на суми по схемата, като за разлика от предишното уведомително писмо с процесното не се налагат санкции за бъдещ период в размер и удържат/прихващат суми за погасяване на част от наложени санкции. Прецизираните в оспорения акт фактически основания не са били предмет на контрол за законосъобразност при обжалването на предходното уведомително писмо и при предишното си произнасяне по случая съдебният състав не е обсъждал измерваната при проверката на място площ, в т. ч. не е бил разгледан въпросът за начина на заснемане на проверяваните площи, за да се гарантира максимална обективност на проверката, съответно тези обстоятелства не са били обект на анализ и правна преценка, а същите вече се явяват от съществено значение за разрешаване на спора между страните. Според практиката на ВАС, изразена в Решение № 12243 от 13.11.2024г. по адм. д. № 2714/2024г., няма пречка събраните в хода на административното производство доказателства да бъдат съобразени от органа при постановяване на акта му. Обстоятелството дали фактите и обстоятелствата са правилно установени и отговарят на действителното положение е въпрос по същество, който се решава от съда, след обсъждане и анализ поотделно и в съвкупност на всички събрани в хода на административното и на съдебно производство доказателства. В случая такива доказателства бяха допълнително събрани в хода на настоящия процес и същите следва да бъдат обсъдени и преценени.

При тези обстоятелства съдът намира, че няма пречка да бъде издаден нов административен акт, върху който акт при съдебното обжалване ще се извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК. Административният орган е спазил разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността на обжалваното уведомително писмо на това правно основание.

Процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган.

В Закона за подпомагане на земеделските производители са определени необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл.11а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите, мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика, е Разплащателна агенция. В т.13 от § 1 от ДР на ЗПЗП изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация се възлага на ДФ „Земеделие“, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл.20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е представена Заповед № 03-РД/1969/08.05.2024. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.31 и сл.), с която са делегирани правомощия на Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – П. Д. С. да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. При така установените данни, а именно – че заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ притежава съответното правомощие, делегирано по предвидения в закона ред, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално и териториално компетентен административен орган.

Уведомителното писмо е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си, както и фактически и правни основания за издаване. Налице са надлежни мотиви, обосноваващи извода на ответника за оторозиране на 0 лева по СЗ-МЗДП. В административния акт е налице текстова част и информация в таблична форма. Под таблиците са дадени обяснения за съдържанието на всяка от колоните им. Представянето на фактическите и правни основания за издаване на акта по този начин е съответно на закона и е съобразно с Тълкувателно решение № 16/1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд.

На следващо място, съдът намира, че административният акт в оспорената му част е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

В тази връзка следва ясно да се посочи, че макар и с процесния акт ответникът да е приел различни фактически основания за недопустимост на парцели 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-***, в сравнение с предходното си произнасяне, в крайна сметка се е позовал на доклада за проверка на площи, в който са описани данни от извършената бърза проверка на място. Съгласно същите, за посочените парцели проверяващият експерт на ДФ „Земеделие“ е отбелязал (128 гр. – 132 гр. от адм. д. №150/2023г.), че на площите има висока растителност и тръни. Това фактическо обстоятелство, възприето от административния орган и като фактическо основание за издаване на оспорения акт, е ирелевантно в случая. Това е така, защото е явно и безспорно, че бързата проверка на място е била извършена в периода 01-04.12.2021г., т. е. във време значително по-късно от времето на събиране на реколтата от пъпеши. При това положение, не може да бъде споделено възприетото от ответника – че описаните в таблица 4 от оспореното уведомително писмо площи на по-горе посочените парцели са били заети с висока тревна растителност и тръни. Ако това действително е така, данни за което са налице предвид приложения към доклада за проверка снимков материал, то не може да се счита за относим факт към периода на засаждане, отглеждане и събиране на реколтата от пъпеши – от месец май до септември/октомври.

Във връзка с извършената проверка на място следва да се има предвид заложеното в приложимата Инструкция за проверка на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2022 година (Правилник за дейността на дирекция „Технически инспекторат“, л.138 и сл. от адм. д. №150/2023г.), където на стр. 4-5 е записано, че проверката трябва да се извършва своевременно, за да се гарантира, че е възможно категорично установяване на границите на земеделските парцели и засетите култури. Проверките, целящи установяване на култура, когато е целесъобразно, трябва да бъдат извършвани в съответния период – преди или (най-късно) веднага след прибиране на реколтата, за да бъдат ефективни.

Без съмнение тези указания на администрацията на органа, издал обжалвания акт, вписани в нарочен акт – Инструкция, не са били спазени в случая.

В тази насока са и установяванията на вещото лице по САЕ, което на база познанията и опита си неколкократно посочи, че проверката на площите е била ненавременна. В този смисъл същата е неефективна, поради липсата на необходимата достоверност на констатациите. Екпертът изрично уточни в съдебно заседание, че не е невъзможно виждащите се на снимките от проверката на място житни плевели да са поникнали, развили, изкласили и пожълтели за времето от прибирането на пъпешите до времето на проверката, като допуска да се е образувала изобразената степен на заплевеляване. Счита и че височината на тревостоя може да бъде по различен начин изобразена на снимките, в зависимост от начина на заснемане. Отбелязва, че интензивността на развитие на треви/тръни зависи от степента на влажност и топлина, и е установило, че на площите не е била извършена борба с химически средства, съответно възможно е било развитие на храстовидната растителност, констатирана при проверката. По отношение липсата на растителни остатъци от заявената за подпомагане култура, вещото лице по САЕ посочва, че е възможно същите да са били изпасани от свободно движещите се животни, които не са били възпрепятствани, предвид премахването на електропастирите от парцелите след прибиране на реколтата, данни за което са налице по делото.

На фона на всичко установено и посочено от вещото лице, и предвид целия доказателствен материал по делото, не може категорично да се счита, че на процесните парцели, приети от органа за недопустими за подпомагане, обработка не е имало.

Съгласно чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл.40.

На основание чл.40 от ЗПЗП Министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В Раздел III от тази наредба са регламентирани условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи, а в Раздел V условия за допустимост за подпомагане на площи, заявени по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.

За да се направи заключението, че дадени заявени за подпомагане площи не отговарят на тези изисквания, е необходимо по надлежния ред да се установят факти от действителността, които да се субсумират в хипотезите на конкретни правни норми от наредбата и/или и от друг относим нормативен акт. Както стана ясно от по-горе изложеното, в случая това не е направено, защото снимковият материал от извършената проверка на заявената площ не е бил събран своевременно, съответно във време, даващо ясна представа за цялостното състояние на проверяваните площи при отглеждане на заявената култура или непосредствено след събирането й. В тази насока следва да се отбележи и че в Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2020г. е налице изискване за прецизност при изготвяне на снимковия материал, като в раздел Б – „Събиране на доказателствен материал в подкрепа на направените констатации за допустимост“, се посочва, че последното включва снимков материал, отразяващ състоянието на парцелите (стр. 5 от Инструкцията). В Инструкцията е записано още, че заснемането е най-подходящо да се направи в двата му диагонални срещуположни и най-отдалечени края, както и в средата (ако вида на културата позволява), с пусната функция за геопозициониране, дата и час на заснемане, и че снимките е подходящо да са поне две от всяка точка на обследване и в противоположни посоки (стр. 31). В тази насока следва да се отбележи, че данни и доказателства за технологията и начина на заснемане на парцелите не бяха представени по делото, а това – с оглед твърденията на жалбоподателката в хода на всички до тук издадени уведомителни писма с произнасяния по СЗ-МЗДП, се явява съществено обстоятелство. Всичко това се подкрепя и от факта, че органът приема недопустимост за подпомагане на цялата заявена площ по парцели 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-***, а не на част от тях. В този смисъл не е ясно от коя част от парцелите са приложените към доклада за проверка на място снимки, дали са обхванати всички негови части, по начина, описан в Инструкцията, като не е ясно и къде е бил позициониран в съответния имот извършвалият заснеманията служител на ДФ „Земеделие“.

В случая изготвянето не снимките по начин, несъобразен с указанията в Инструкцията, е довело до необективна преценка на решаващия орган, тъй като установеното при проверката на място се явява недоказано, съответно не са доказани и фактическите основания за издаване на оспорения акт, а това от своя страна има за последица неправилно приложение на материалния закон. Липсата на категорични доказателства в подкрепа на изводите на ответника в случая не обосноват оторизиране на сума в размер на 0 лева по СЗ-МЗДП, произтичащо от констатациите на органа относно установеното на място при проверките на парцели 18054-***, 18054-***, 18054-*** и 18054-***. От друга страна, наличните по делото доказателства, в т. ч. документите за реализация на пазара на продукция от пъпеши, от свидетелските показания и от установяванията на вещото лице по САЕ, навеждат на извода, че през 2021г. на тези парцели жалбоподателката е отглеждала заявената за подпомагане земеделска култура. Констатацията в Доклада за проверка на площи и в оспорения акт за обратното не се подкрепя от доказателствения материал по делото, и в този смисъл същата е необоснована. Възприетото от ответника за факт – че площите от визираните парцели са заети с висока тревна растителност и тръни, не доказва по никакъв начин неизпълнение на ангажиментите на земеделския производител, тъй като извършената едва през периода 01-04.12.2021г. проверка не може да бъде приета за достатъчно достоверна. Тя не доказва неизпълнение на изискванията за подпомагане по схемата, съответно неоторизиране на съответната на площите на тази парцели суми.

Следва да се отбележи и че с предходното си произнасяне административният орган е приел, че С. е доказала нормативно изискуемия добив от пъпеши, като в таблица 5 от Уведомително писмо с изх.№ 02-260-6500/570#5 от 13.12.2023г. е посочил, че добивът от 117280 кг. пъпеш отговаря на добив от 13.87928994 ха, т. е. на добив от площ по-голяма от заявената с култура пъпеш (заявената площ с тази култура е била 13.75 ха). Дори и сред изискванията за подпомагане да не е само показателят добив от съответната култура, а и задължението за обработване на заявените площи в цялост (съотв. в т. ч. и процесните парцели), предвид липсата на категоричност в доказателствения материал относно неизпълнение на последно посоченото обстоятелство, в контекста на гореизложеното, не може да се приемат за релевантни сочените от ответника фактически съображения за неоторизиране на съответното плащане. С други думи, след като жалбоподателката е доказала добив от декларираната (заявена) за подпомагане земеделска култура, а административният орган не доказва успешно да са били констатирани недопустими за подпомагане площи поради наличие на тях на храсти и тръни, не може да се приеме, че на лицето не следва да се оторизира полагащата му се субсидия за площите с пъпеши, заявени за подпомагане за кампания 2021г.

Като се има предвид гореизложеното, направеното от процесуалния представител на издателя на оспорения акт уточнение – че не е спорно съществуването на култура пъпеши, а това на каква площ са били налични те, не може да се приеме за аргумент в подкрепа на тезата за неоснователност на жалбата. Факт е, че проверката на място е извършена много по-късно от времето, в което е следвало да се състои тя. Безспорно е, че ответникът е приел с акта си, че заявените парцели 18054-***, 18054-***, 18054-***, 18054-*** са недопустими за подпомагане в цялост (а не отчасти). В този смисъл, дали предмет на разглеждане и преценка е един или друг размер на площта е без значение за крайния извод в случая. Липсват убедителни доказателства, установяващи категорично неизпълнение от страна на жалбоподателката на поетия към ДФЗ ангажимент по СЗ-МЗДП. Направените констатации за състоянието на площите в доклада от проверка на място по отношение на заявените за подпомагане парцели не се установяват по категоричен и безспорен начин. Напротив, представените в преписката писмени доказателства кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства и навеждат на извода за изпълнение на изискванията за оторизиране на съответната сума. Ето защо такова оторизиране следва да бъде извършено, съобразно заявените за подпомагане площи по парцели 18054-***, 18054-***, 18054-***, 18054-***. Произнасянето от административния орган в обратен смисъл е незаконосъобразно, поради недоказаност на твърдените от него фактически констатации.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено на основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, което налага връщане на преписката на административния орган на основание чл.173, ал.2 от АПК – за произнасяне по компетентност по подаденото заявление за подпомагане, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора, основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото в общ размер на 2410 лева, от които 10 лева – държавна такса, 1500 лева – адвокатско възнаграждение / при липса на възражение за прекомерност от страна на ответника/, и 900 лева – възнаграждение за вещо лице (л.276), дължими от ответника на основание чл.143, ал.1 от АПК.

Водим от всичко изложено и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх. № 02-260-6500/570#20/25.02.2025г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която не са оторизирани суми връзка с парцели 18054-1-6-1, 18054-2-1-1, 18054-1-3-1, 18054-1-4-1, заявени по СЗ-МЗДП, формиращи част от недопустимата площ в размер на 3.37 хектара.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на Р. С. С., с УИН: 26/180521/11002 за кампания 2021г., в отменената част на уведомителното писмо, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Р. С. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата в размер на 2410 (две хиляди четиристотин и десет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.