Р Е Ш Е Н И Е № 6
град Силистра, 28.02.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
гр.Силистра, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Маргарита Славова
Членове:
Павлина Георгиева-Железова
Елена
Чернева
при секретаря Анета
Тодорова, при участието на представителя на Окръжна прокуратура прокурор Галина
Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Георгиева-Железова КНАХД № 108
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с глава XII, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от И.П.С. ***, срещу Решение №180, постановено по АНД № 426 по
описа на Районен съд – Силистра за 2021 г.,с което е потвърден ЕФ серия „К“ № ***.
Касационният
жалбоподател счита, че решението е неправилно като използва термините
„незаконосъобразно и нищожно“. Сочи съществено противоречие между отразените в
електронния фиш обстоятелства за нарушението и представените писмени
доказателства. В представена по делото разпечатка от радар фигурирала засечена
скорост 67 км/ч и превишение 14 км/ч, а в електронния фиш (ЕФ) скорост 69 км/ч
при разрешена 50 км/ч, като е отчетен толеранс от – 3 км/ч. Твърди, че
посочването на различни скорости ограничава правото му на защита. Излага съображения,
че при издаване на ЕФ били допуснати нарушения на процесуалния закон в
процедурата по съставянето му, визирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като сочи, че
при наличие на използвана мобилна вместо стационарна система за видеонаблюдение
и при наличието на контролни органи на място на реализиране на нарушението, не
следвало да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя
посредством опростената процедура на издаване на ЕФ, а следвало наказанието да
се наложи по реда на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН с описване на констатираното
нарушение и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН да се издаде НП с налагане на
съответното административно наказание. Навежда доводи, че съгласно чл. 165, ал.
2 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби: т. 7 (нова – ДВ, бр.69 от 2008г.)
обозначават местата за контрол по спазването правилата за движение от всички
участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение;
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение. При
това е било извършено нарушение от АНО, тъй като от извършеното заснемане не се
виждало състоянието на знаковото стопанство, наличието или липсата на
съответните пътни знаци, предпоставящи извършване на пътен контрол чрез
използване на техническо средство именно на този пътен участък. Твърди, че
ползването на служебен автомобил с монтирана камера предназначена за употреба в
стационарна касета поставена край пътното платно в същото време представлява
едно твърде разширително приложение на разпоредбите на чл. 189 от ЗДвП.
Законодателят е предвидил изчерпателно, кога и как се използва подобен вид
техническо средство и не следвало АНО да разширява приложното му поле. Липсвало
каквото и да е логично обяснение за присъствието на служителите в автомобила с
камера по време на извършването на автоматичното измерване и заснемане на
скорост на движение на автомобили нарушители. Моли за отмяна на решение № 180 от
30.09.2021 г. на Районен съд – Силистра по АНД № 426 / 2021 г.
Ответникът, чрез
писмено становище на юрисконсулт А., оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира за потвърждаване на решението и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
Силистра поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд -
Силистра, в рамките на законово-очертаните правомощия като касационна инстанция
/чл. 218 от АПК вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН/, след преценка на наведените
касационни основания и при служебна проверка за приложението на материалния
закон на база на фактите, установени от районния съд /чл. 220 от АПК, вр. с чл.
63, ал. 2 от ЗАНН/, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1
от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, против акт, подлежащ на съдебен контрол,
които характеристики я квалифицират като допустима и подлежаща на разглеждане
по същество.
Фактическите
установявания в оспореното решение /чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, които служат за преценка от касационната инстанция за приложението на
материалния закон, се свеждат до следното:
на 30.07.2020 год. към 12:31 ч. в гр. Силистра по ул. ***
касаторът е управлявал процесното МПС със скорост от 61 км./ч, при ограничение
на скоростта от 50 км./ч, което обстоятелство било заснето с автоматизирано
техническо средство. Бил издаден електронен фиш, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В определения във фиша срок не била подадена декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП.
За да потвърди
електронния фиш, решаващият състав е приел, че в административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи
до отмяна на наказателното постановление, и че материалният закон е приложен правилно.
Нарушението, за което
е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената
скорост, която е установена в населено място за съответната категория МПС от 50
км/ч. съобразно разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост от 61 км/ч. в
населено място – гр.Силистра, с автоматизирано техническо средство, като е
отчетена и допустимата грешка /толеранс от 3 км/ч./ при измерване на скоростта,
при въведено ограничение от 50 км/ч.
Неоснователни са
доводите на касатора за порочност на административно-наказателното
производство, финализирано с електронен фиш, вместо с наказателно постановление.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената наредба се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата
на чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните
АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване
на автоматизирана информационна система, каквато е използвана в настоящия
случай при установяване на нарушението. Нормативно установените условия за
въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ВАС. В случая са спазени всички нормативно изискуеми
предпоставки за санкциониране неправомерното поведение на касатора при
управление на МПС с превишена скорост чрез издаване на електронен фиш. Не са
налице твърдените нарушения на процедурата по налагане на административно
наказание с ЕФ. Правилно съдът е съобразил приложените към преписката
удостоверение за одобрен тип средство за измерване на мобилна система за
видеоконтрол АТСС /ARH CAM S 1/ и протокол от проверка на същото от 29.10.2019
г., доказващ изправността му към момента на установяване на нарушението.
Във връзка с горното,
неоснователно се явява и възражението на касатора за неотносимост на
приложената разпоредба за издаване на ел.фиш предвид използването на вид
заснемаща техника – мобилна, вместо стационарна. В рамките на обхвата на
автоматизираните технически средства се включват както стационарните, така и
мобилните камери. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: "При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Съгласно
легалната дефиниция на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
В случая са спазени и
изискванията на чл. 7 от Наредбата. Приложеният снимков материал установява
мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и
др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността
на издадения електронен фиш.
В обобщение, съдът
приема, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348 от НПК, във
вр. с чл. 218, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно нарушение
на закона, респ.съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
ограничило гарантирано на касатора право,поради което оспореното решение следва
да се остави в сила.
С оглед изложеното и
на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
В полза на ответника
следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Административен съд Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 180 от 30.09.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 426 по описа за 2021
г. на Районен съд - Силистра.
ОСЪЖДА И.П.С. ,ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..ЧЛЕНОВЕ:1…………….2………….