№ 65
гр. Благоевград, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20201200900155 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Р...“ Е., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., район С., ж.к. Я., бл. *, вх. *, ет. *, ап.
*, представлявано от З. К., против Е. „М.Р.“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление с. К., *, ул. „И.“ №*, община Х., представляван от М. Р..
Навежда се в молбата, че на 09.09.2015 г. между „Р...“ Е. и ответника Е.
“М. Р.“ е сключен договор за паричен заем. Твърди се, че по силата на този
договор ищеца е превел по банков път по сметка на ответника на три транша
сумата от 297 126,52 лева в периода от 12.09.2015 - 14.09.2015 г. твърди се, че
преведената сума в размер на 297 126,52 лева, ответникът следвало да върне
при получаване на субсидия от ответника по Договор * от 08.10.2014г. с ДФЗ,
като това задължение ответникът не изпълнил изцяло в уговорения срок.
Навежда се, че с нотариална покана ищеца е поканил ответника да
изпълни задължението си да върне заема, като последния не е направил това и
до момента, като поканата за плащане е получена на 26.01.2016 г. от
пълномощник на ответника.
1
Навежда се, че съгласно чл. 240 от ЗЗД, заемът за потребление е
договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или
вещи от същия вид, количество и качество. По правната си същност този
договор е реален, неформален и едностранен. Елементите на фактическия
състав на договора за заем се установяват в разпоредбата начл. 240. ал. 1 от
ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази
разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор.
Реален е и договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на
страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно
елементите от фактическия състав на договора за заем са: първо - съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума и второ - предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Договорът
за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Това следва от същността на
договора за заем - той е реален. Безспорно, следва да е налице съгласие -
съвпадане на насрещните волеизявления на страните, какъвто е настоящият
случай.
Поддържа се, че в случая, дори и да не е уговорен срок за връщане на
парите, влиза в сила диспозитивното правило на чл. 240. ал. 4 от ЗЗД, че
заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от
поканата. Твърди се, че в случая такава е изпратена и надлежно получена,
като исковата молба може да се приеме за повторна покана. Поддържа се, че
при твърдение на ответника, че не е постигнато съгласие за заем или че
договора за заем не е подписан от М. Р., то се прави твърдение, че договора е
подписан от упълномощено лице, както и че М. Р. не се е противопоставила
веднага след узнаване за договора за заем — 12.09.2015 г. (датата на първия
транш по договора за заем), като се прави довод, по аргумент на чл. 301 от
ТЗ, че договора за заем е валидно сключен със съгласието и без
противопоставяне на ответника.
Твърди се, че ответникът изпратил отговор на нотариалната покана,
получена на 26.01.2016 г., поради което за ищеца е налице правен интерес от
2
предявяване като евентуални искови претенции по чл. 55, ал.1, предл. първо
от ЗЗД. Поддържа се, че ищецът претендира сумата от 297 126,52 лева на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, който иск е предявен като главен. В условията
на евентуалност, в случай, че по делото не се установи заемно
правоотношение, предявява искова претенции с правно основание претенции
по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като претендиралата сума в размер на
297 126,52 лева да бъде върната като получена от ответника без основание, в
резултат на което последният се е обогатил неоснователно.
Твърди се, че описаните в преводните нареждания суми в общ размер
на 297 126,52 лева са преведени от ищеца по сметката на ответника.
Прави се изявление, че настоящата искова молба да се счита за
повторна покана за плащане на дължимата сума в размер на 297 126,52 лева
на основание сключен договор за заем и при условията на евентуалност да
бъде върната като получена от ответника без основание.
Прави се искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 297 126,52 лева, дължима по договор за заем, предоставен в периода от
12.09.2015 г. - 14.09.2015 г., ведно с лихва за забава в размер на 59 207,30 за
периода от 09.09.2017 г. до 08.09.2020 г. върху 194 476,57 лева,
представляваща част от претендиралата сума в размер на 297 126,52 лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
Прави се искане за осъждане на ответника, при евентуалност, да
заплати на ищеца сумата от 297 126,52 лева, като дадена без правно
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар.
В допълнителна искова молба се навежда, че се оспорват направените
възражения в отговора на исковата молба. Сочи се, че основанието за
получаване на парични средства от „К.-*“ Е. е договор за СМР от 2014 г.,
съгласно който ответникът е възложил на „К.-*“ Е. извършването на СМР
срещу заплащане. Поддържа се, че поради договор с ДФЗ и ответника, за
финансиране за изграждане къща за настаняване, тъй като ответника не е
имал необходимите средства за довършване на строителството, ищецът е
3
предосатвил заем на ответника, за да плати последния на строителя.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва предявените искове.
Навежда се, че искът по чл. 240 от ЗЗД е недопустим, тъй като
вземането е погасено по давност.
Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането му произтича от
сключен между страните договор за паричен заем, с който той е предоставил
в заем на ответника парична сума в размер на 297 126,52 лева., като заявява
ответника, че между страните по настоящия иск не съществува соченото от
ищеца каузално правоотношение, респективно не е възниквало и не е
съществувало вземане на ищеца по сочения договор за заем. В приложения
към исковата молба договор за заем, в чл. 1 от същия, се сочи, че Заемателят
следва да върне заемна сума в размер на 167 476,57 лв., без сумата от 102
649,95 лв., предмет на друг договор. Поддържа се, че ищецът същевременно
претендира връщане и на двете суми като сочи основание и за двете - договор
за заем, като към исковата молба не е приложен друг договор, сключен между
страните, а и в обяснителната част на исковата молба не се сочи друго
отношение между страните. Прави се довод, исковата молба е нередовна.
Поддържа се, че соченият от ищеца договор за заем е привиден, тъй
като страните по него не са желали настъпването на правните последици
и/или са желали настъпването на други последици, различни от тези, които
биха се породили от външно обективираната им воля. С платежните
нареждания, приложени към исковата молба са преведени, суми, които
всъщност са собственост на ответника и са предоставени от ответника на
свързано с ищеца дружество - „К.-*“ О., чийто управител е З. К..
При това се прави възражение за недействителност - нищожност на
договора за паричен заем от 09.09.2015 г., поради привидност на договора.
При алтернативност, в случай че ищецът желае да се установи наличие
между страните на друго скрито съглашение и съдът, в случай че бъде
сезиран, се произнесе по наличието на дисимулирана сделка, то се прави
възражение за прихващане на сумата от 297 126,52 лв., която сума ответникът
4
е предоставил във връзка със сочения от ищеца договор за строителство.
Поддържа се възражение за недействителност на договора за заем –
унищожаемост, тъй като ответникът е бил подведен от ищеца да го сключи
чрез умишлено въвеждане в заблуждение - измама.
Оспорва се истинността на представения договор за заем, досежно
неговата автентичност - положения подпис за заемател не е на ответника М.
Р., тъй като тя не е подписвала този анекс, не е участвала в изготвянето на
документа, не е поставяла печата на фирмата.
Прави се искане за привличане на трето лице – помагач на страната на
ответника, лицето „К. - *“ О., тъй при неблагоприятен изход на делото за
ответника, последния ще предяви обратен иск. Искането е неоснователно, тъй
като не е налице обосноваване основанието, обуславящо правото на третото
лице да встъпи в делото.
Оспорва се и иска за неоснователно обогатяване.
В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът оспорва
твърденията и доводите в допълнителната искова молба.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не взема становище по иска и
не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът не се явява лично, не делегира процесуален представител.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведения предмет на делото по главния иск е спорното материално право на
заемодателя по договор за заем да получи от заемателя заетата сума при
изтичане на договора или при покана от заемодателя, която правна
квалификация е чл. 240, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД; по втория иск - това е правото на
вземане за лихви, която правна квалификация е чл. 240, ал. 2 ЗЗД, като по
третия иск това е за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78
от ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 20.10.2021 г., съдът е констатирал, че
с определение № 166/ 25.08.2021 г. съдът на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК е
указал на ищеца, досежно доказателственото искане за приемане на
5
писмените доказателства, че не посочва конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях, поради което е дал указания и срок за отстраняване на
нередовностите. Определението на съда е получено на 05.10.2021 г. от ищеца,
като след тази дата последния не е извършвал процесуални действия и към
момента, поради което не отстранява нередовностите на доказателственото
искане. С оглед на което съдът е постановил, че не са отстранени
нередовностите на процесуалното действие в срок, поради което и на
основание чл. 101, ал. 3 от ГПК е приел, че това доказателствено искане е
неизвършено.
След като не са въведени надлежно в процеса доказателствените
средства - чрез редовно от външна страна доказателствено искане, което
искане е едно от видовете процесуални действия на страните, то не може да
се направи преценка по основателността на искането - дали е допустимо,
относимо и необходимо. Ето защо в настоящия случай, съдът не е допуснал
доказателственото средство - посочените в исковата молба писмени
документи, поради което липсват доказателства, от които да се изведе
спорното материално право. При констатиран порок на процесуално действие
на страната, съдът е длъжен да осъществи правомощието си - по аргумент от
чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 101, ал. 1 от ГПК, да посочи порока, да даде
указания и да даде възможност за отстраняването му, като ако не се острани
порока, налага санкцията- приема за неизвършено процесуалното действие.
Това произтича от задължението за страните да упражняват добросъвестно
процесуалните си права, по аргумент от чл. 3 от ГПК, поради което ако са
недобросъвестни, биват санкционирани. При тези обстоятелства, ищецът не
даказа фактите, на които основава своите искания и които са от значение за
делото, предвид тежестта на доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
поради което иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Горното налага извода за неоснователност на иска. В настоящия случай,
ищецът излага, че на 09.09.2015 г. между „Р...“ Е. и ответника Е. “М. Р.“ е
сключен договор за паричен заем. Твърди се, че по силата на този договор
ищеца е превел по банков път по сметка на ответника на три транша сумата
от 297 126,52 лева в периода от 12.09.2015 - 14.09.2015 г. твърди се, че
преведената сума в размер на 297 126,52 лева, ответникът следвало да върне
при получаване на субсидия от ответника по Договор * от 08.10.2014г. с ДФЗ,
6
като това задължение ответникът не изпълнил изцяло в уговорения срок.
От отговора на исковата молба е видно, че същия оспорва
съществуването на каузално правотношение между страните. При това
положение съдът намира, с оглед и липсата на установено доказване на
въпроса за съществуването на договора за заем и съдържанието му, както и че
е преведена сумата по заема, с оглед приетото с определението на съда, че
липсват установени обстоятелства, от които да се установи основанието на
иска, въведен процеса. При изложеното, при липса на надлежно доказване на
обстоятелства, на които се основава иска, съдът не може да направи извод за
това налично ли е заемно правоотношение, съдържание на същото, налично
ли е неоснователно обогатяване, което обуславя неоснователност на иска.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Р...“ Е., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. С., район С., ж.к. Я., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от З. К., против Е. „М.Р.“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление с. К., *, ул. „И.“ №*, община Х., представляван от М. Р., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 297 126,52 лева,
дължима по договор за заем, предоставен в периода от 12.09.2015 г. -
14.09.2015 г., ведно с лихва за забава в размер на 59 207,30 за периода от
09.09.2017 г. до 08.09.2020 г. върху 194 476,57 лева, представляваща част от
претендиралата сума в размер на 297 126,52 лева, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба, както и за осъждане на ответника,
при евентуалност, да заплати на ищеца сумата от 297 126,52 лева, като дадена
без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7