№ 11056
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110134945 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ , вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД,
съединен с установителен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че към 13.1.2021г. е застраховател по застраховка автокаско за л.а. Б. с
рег. № ..., на която дата л.а. е претърпял имуществени вреди от попадане в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, намираща се на бул. С. ш., в посока от кв.Б. към
кв.С., на 800 метра преди жилищен комплекс в кв.С.. Сочи, че по експертна оценка, щетите
възлизат на сумата от 550,92 лева, заплатени на застрахованото лице, както и че е заплатил
сумата от 82,68 лева за услугата „пътна помощ“ директно на извършилото я лице. Поканил
ответника – лице, което следва да поддържа изправността на пътя, тъй като е част от
пътната мрежа – публична общинска собственост, да възстанови сумата от 565,92 лева, от
които сумата 550,92 лева платено обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски с покана,
получена на 19.2.2021г., но сумата не била платена. Интересът си от установителен иск за
вземането за главница от 633,60 лева и лихва за забава върху нея от 1.3.2021г. до 1.4.2022г. в
размер 62,41 лева обосновава от издадена в негова полза заповед по чл. 410 ГПК, срещу
която в срок е подадено възражение по чл.414 ГПК.
В срока за отговор, С. о. оспорва предявените искове, като счита, че не е ясно, че
причина за ПТП е именно необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно,
неясно посочен е участъкът, на който се твърди да е станало ПТП, липсват схема и
визуализация на дупката, доказателства за скоростта на л.а.. Счита, че искането за оценка не
се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, като
протоколът за ПТП е съставен по данни на водача, поради което и същото се отнася и за
него. Сочи, че застрахователното обезщетение е заплатено без правно основание, като
липсват данни, че увредените части са били в изрядно състояние преди ПТП, неясно е дали е
1
отчетена амортизация. Сочи, че водачът е управлявал л.а. при нарушение на чл.20,ал.2
ЗДвП, като не се е движел със скорост, която да му позволява да спре при наличието на
препятствие, с което е допринесъл за настъпване на ПТП. Твърди, че е изпълнявал
задължението си да поддържа пътя, като преди датата на ПТП с писмо от 5.8.2020г. е
възложено извършването на ремонтни дейности на пътни участъци във връзка с утвърдена
програма за текущ ремонт на район Витоша за 2020г. в изпълнение на договор от
24.6.2019г., сключен между ответника и „Т. Г. Х.“ АД, като с акт от 8.10.2020г работата е
приета. Сочи, че изпълнителят, съгласно договора, е поел гаранцията на извършения ремонт
за срок 2 години. Поради изложеното, намира, че е положил дължимата грижа за ремонта на
пътя.
Третото лице – помагач на страната на ответника „Т. Г. Х.”, в становището си от
14.9.2022г., взема становище по твърденията на ответника в отговора на исковата молба,
относимо към делото сочи, че с представения по делото акт за фактическо приключване на
СМР от 08.10.2020 г., във връзка с възложените от ответника работи по пътя се констатира,
че същите са изпълнени в срок, приети са като качествено извършени, както и че
уговореното възнаграждение е било платено. В тази връзка, твърди, че е извършило ремонт
на пътя за период до 08.10.2020 г. ПТП е настъпило три месеца по-късно, което време счита,
че е достатъчно да се образува дупка на пътното платно, с оглед зимния период. Отделно от
това твърди, че не са му възлагани ремонтни дейности по смисъла на договора за изработка
за въпросната дупка на пътя преди инцидента, нито са получавани уведомления от
ответника. Прави общо възражение, че инцидентът изобщо не е настъпил на участък от бул.
„С. ш.“ и представя стойностна сметка, извлечение за плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответника е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца
за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен
риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД
елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди,
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по
2
повод изпълнението на работата /.
С определението по чл.140 ГПК, по което страните нямаха възражения, бе обявено за
доклад по делото, съдът отдели за безспоррно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че към 13.1.2021 г.., ищецът е застраховател по застраховка „автокаско“ за л.а. Б.,
че пътят , на който се твърди да е станало ПТП, е част от общинската пътна мрежа, както и
че по претенция на застрахованото лице ищецът е заплатил сумата 550,92 лева обезщетение,
по опис – заключение на застрахователя, а на лице, извършило услугата „пътна помощ“ за
същия л.а. – сумата от 82,68 лева, като претенция на ищеца за заплащане на сумата, заедно с
15 лева ликвидационни разноски, е връчена на ответника на 19.2.2021г. Съдът намира, че
страните не спорят, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата от
633,60 лева за период 1.3.2021 – 1.4.2022г. възлиза на 62,41 лева.
По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива риска от вреди на
посоченото МПС. Видно от договора за застраховка „автокаско”, налице е покритие по
„пълно каско”, като в регистрационния талон към полицата е посочено, че оглед при
сключване на полицата не се изисква, поради което и възражението на ответника е
неоснователно, а ищецът и застрахованият водач са обвързани от валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „автокаско”.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредите са настъпили по различен
начин. В протокола за ПТП, съставен от длъжностното лице на място, където ПТП се е
случило, дължностното лице е възприело дупката на пътя, която е обозначило на схемата на
ПТП. На основание чл.179,ал.1 ГПК, доколкото протоколът е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му, и се ползва с материална доказателствена сила за възприетите от
длъжностното лице обстоятелства, отразени в него / включително наличието на дупка на
пътното платно, с оглед на което възражението на ответника в писмените бележки, че не се
доказа наличието на дупка, нито че вредите са причинени от попадането в нея/, както и
увреденият автомобил на място. Поради изложеното, поради липса на доказателства затова
вредите да са били на л.а. отпреди, едновременно със заключението на САТЕ, че вредите от
техническа гледна точка отговарят като да са получени от попадане в дупка, сочат на този
механизъм. По делото ответникът, който носи тежестта затова обстоятелство, не доказа
дупката да е била обозначена по някакъв начин, нито да е била обезопасена.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличието на основание
застрахователят да откаже плащане - от разпита пред СРС на свидетеля А. М., управлявал
лекия автомобил към момента на ПТП, е видно, че дупката е била непосредствено след
завоя, дълга и тясна и автомобилът, въпреки ниската скорост на двигжение от около 30-40
км/ч навлязъл в нея с двете десни гуми, кредитирано ведно с изложеното от вещото лице по
САТЕ, че видимостта на водача е ограничена от обстоятелството, че дупката се намира
непосредствено след завоя, водят до извода на съда, че причина за ПТП не е
несъобразяването, от страна на водача, с пътните условия, а ограничената видимост
вследствие на завоя, както посочи вещото лице. Респективно, ответникът може да се
3
освободи от отговорността си, като докаже, че е обезопасил дупката въпреки ограничената
видимост, или е поставил предупредителни табели за наличието й – доказателства за което
не са ангажирани. Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да отговаря,
защото е предоставил поддръжката на пътя на третото лице – помагач – задължението за
поддръжка на пътя е на самия ответник, като при ангажиране на неговата отговорност, в
случай, че докаже недобро поддържане на пътя, може да търси платеното от помагача си.
Неоснователно е възражението, включително направено в писмените бележки от
ответника, че водачът се е движел с несъобразена скорост – видно от показанията на водача,
скоростта му е била „бавна“, не повече от 30-40 км/ч, в този смисъл, изложеното от вещото
лице, че при скорост 58 км/ч водачът е имал възможност да спре, следва да се счита
корегирано от вещото лице, с изложеното от него в открито съдебно заседание, че щом
дупката е била непосредствено след завоя, то видимостта на водача е силно намалена.
Доколкото в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за
което застрахователят е изплатил обезщетение на посочено от застрахования лице за
причинените на застрахованото имущество щети, застрахователят- ищец е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има
такива права.
Пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Закона за пътищата. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната С. о., която съобразно чл.
13 ЗДвП дължи означаване на съответната дупка с необходимите пътни значи с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от
увреденото лице разходи за ремонт с нови части, а релевираното от ответника възражение за
съобразяване овехтяването на частите, съдът намира за неоснователно.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
4
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. (Така
изрично - Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, и Решение
№ 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК. Видно от заключението,
средната пазарна цена на ремонта възлиза на 761,78 лева, а ищецът е заплатил по – ниска
стойност : 550,92 лева, към която стойност следва да се добави платената сума 82,68 лева за
пътна помощ, платена направо от застрахователя на увреденото лице.
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение е основателен за целия му
размер. Относно възражението по дължимост на ликвидационни разноски, то същите се
дължат по силата на законова разпоредба - чл.411 КЗ, а съгласно заключението на САТЕ,
начисленият размер от 15 лева е в рамките на обичайния.
По делото е безспорно, че ответникът е получил покана на 19.2.2021г. за
извънсъдебно плащане. В поканата е даден 7- мо дневен срок, след изтичането на който,
длъжникът изпада в забава. С оглед диспозитивното начало, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва следва да се уважи както е поискана – от 1.3.2021г. до
1.4.2022г. , като размерът й - 62,41 лева, отново не е спорен по делото.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват своевременно поисканите разноски : за
заповедно производството от 25 лева за държавна такса, 360 лв адвокатско възнаграждение с
ДДС, а за исковото производство – 75 лева държавна такса, 400 лева депозит за АТЕ и 360
лева адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. о. с адрес – гр. С., ул. “М.” №, дължи на Д. З. АД
с ЕИК: ... и адрес: гр. С., БУЛ., сумата 648,60 лева , представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение от 633,60 лева и ликвидационни
разноски от 15 лева, за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.1.2021г. по време на
движение на л.а. Б. с рег№ ... по бул. "С. ш." в посока от кв.Б. към кв.С., на 800 метра преди
жилищен комплекс в кв.С., претърпени от попадане на л.а. в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва за период от 01.04.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 62,41 лева мораторна лихва за период от 01.03.2021 г.
до 01.04.2022 г., за които суми по гр.д.№ 17684/2022г. от СРС, 125- ти състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА С. о. с адрес – гр. С., ул. “М.” №, да заплати на Д. З. АД с ЕИК: ... и адрес: гр.
С., БУЛ. сторените разноски: сумата от 385 лева по гр.д.№ 17684-2022г., и сумата от 835
лева разноски по гр.д.№ 34945/2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на С. о.: „Т.
Г. Х.” АД ЕИК ... с адрес град С., улица „Н. О.” №.
5
Сумата е платима по банков път, по сметка: ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6